Определение по дело №173/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 655
Дата: 21 февруари 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 145

Номер

145

Година

12.5.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.12

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20114100500316

по описа за

2011

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от ..... година, постановено по гр.дело №.... по описа на В. районен съд за .... година, предявеният от В. Г. Ц. против „Е. Б. П.”-, гр. В., иск, с който претендира да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1 007,43 лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от ....... година до ...... година, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответната страна разноски.

Решението е обжалвано от В. Г. Ц. с искане за отмяна му и постановяване на ново, уважаващо исковата претенция със законните от това последици. Позовава се на погрешна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - „Е. Б. П.”-, гр. В. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение.

Съдът, като разгледа жалбатÓ и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - В. Г. Ц. - излага в исковата си молба, че е потребител на електричество на адрес гр. В.Т., ул. „И. М.” № ..... С писмо от ...... година бил уведомен за корекция на сметката му за електроенергия в хипотеза на неизмерване или неправилно измерване на електрическа енергия на основание чл. 24 от Общите условия на ответното дружество.

С доводи за недължимост на начислената сума, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 1 007,43 лв., стойност на неотчетена електроенергия за периода от ..... година до ...... година с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – „Е. Б. П.”-, гр. В. - оспорва иска с доводи за неоснователността му и правомерност в действията на контролиращите служители на дружеството. Исковата сума била начислена при наличие и спазване на предвидените в общите условия на дружеството правила и на основание отклонение в измерването на потребяваната електрическа енергия – чл. 37 и сл. от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество за констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане на исковите суми.

В констативен протокол № .... от ..... година метрологична експертиза е установила, неточно отчитане. В следствие на вътрешен оглед, при нарочна констатация, че липсват данни за видими външни нежелани повреди и увреждания на контролни пломби, е установен допълнително запоен тънък проводник между изводите на токовата верига към платката. Според изслушаната съдебно-техническа експертиза, подобен проводник води до занижено отчитане на количеството електроенергия.

Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск.

В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия. Въпреки тези факти, основателността на иска произтича от непротивопоставимостта на изброените доказателства на ищцовата страна. По делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, паралелният проводник към електромера не би могъл е поставен от другиго. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е поставеният проводник между изводите на токовата верига. Разпоредбите на чл. 37, извън хипотезите на точки 1 – 3, и 38 от Общите условия нямат абсолютен характер и целта им е да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен – този по чл. 38 от Общите условия, принцип, а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна. В този смисъл искът е доказан и основателен. Следва да се уважи според заявеното – вцялост и с присъждане на разноски за две инстанции.

Доводите на ответника не могат да бъдат споделени.

Те не държат сметка за проведеното по-горе разграничение между неправилно отчетена електроенергия по обективни, стриктно технически, причини, и хипотезата на неправилно отчитане – резултат на човешка намеса. Последното – установено по делото, изисква ответникът да докаже, че неточното измерване се дължи на причина, за която абонатът отговаря. Доказателства в подобна насока по делото липсват.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 498,10 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение – чл. 78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от .... година, постановено по гр.дело № .... по описа на В. районен съд за ......година, вместо което постановява:

Приема за установеноспрямоЕ. Б. П.”-, гр. В., че В. Г. Ц., ЕГН: * със съдебен адрес Н. И., адвокат от гр. В.Т., ул. „Х. А.” № ---, етаж ... не дължи наЕ. Б. П.”-, гр. В., сумата от 1 007,43 /хиляда и седем лева и четиридесет и три стотинки/ лв., начислена в резултат на корекция по чл. 37 и сл. от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от .... година до .... година.

Осъжда Е. Б. П.”-, гр. В. да заплати на В. Г. Ц., ЕГН: * със съдебен адрес Н. И., адвокат от гр. В.Т., ул. „Х. А.” № ..., етаж ... сумата от 498,10 /четиристотин деветдесет и осем лева и десет стотинки/ лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

Решение

2

6D7A346FC18A5160C225788E003D894F