№ 12057
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110158233 по описа за 2022 година
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от „фирма“ ЕООД срещу „фирма“
ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ищеца, че не дължи на ответника сумата
от 16 634,62 лв., представляваща допълнително начислена сума за електрическа
енергия, обективирана във фактура № **********/06.10.2022 г.
Ответникът „фирма“ ЕАД, в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, е направил възражение
за местна неподсъдност на делото. Посочил е, че на основание чл. 108, ал. 1 ГПК
компетентен да разгледа иска е съдът по седалището на ответника, а именно Районен
съд – гр. Пловдив, като твърди, че спрямо ищеца, като юридическо лице, не намира
приложение специалното правило на чл. 113 ГПК.
Съдът намира възражението за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК исковете срещу юридически
лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.
На основание чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.)
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. По
силата на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018г.)
възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал.
2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и
да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, а на
основание чл. 119, ал. 4 ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 1
ГПК може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата
молба.
В случая ответникът е релевирал своевременно възражение за липса на местна
подсъдност в отговора на исковата молба, депозиран в рамките на законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /подаден на 19.12.2022 г., присъствен ден/, поради което
1
съдът дължи произнасяне по същото.
Във връзка с направеното възражение за местна неподсъдност на спора
релевантният въпрос е следва ли на юридическото лице да бъде признато качеството
потребител по см. на чл. 113 ГПК.
Процесуалният закон не дефинира понятието потребител. Преценката за това,
дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на
общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални
определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния
правен спор.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК установява изключение от правилото, че исковете
срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище (чл. 108, ал. 1 ГПК). Като изключение от правилото, нормата на чл. 113 ГПК
изисква стриктно тълкуване.
При тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК следва да бъде съобразено, че същата
отразява определящи обстоятелства, относими единствено към правния статус на
физическо лице – постоянен и настоящ адрес.
Видно от доклад на правната комисия Вх. № 853-03-57/23.07.2018г. относно
законопроект за изменение и допълнение на ГПК № 854.01-44
(www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/2577/reports/8791), се установява да е
подкрепено предложение за редакция на текста, установяващо връзката на потребителя
с неговото седалище. Ако бе прието предложението в този вид, то същото несъмнено
би било нормативно основание да се приеме, че законодателят признава качеството
потребител по см. на чл. 113 ГПК и спрямо юридическите лица. Същото обаче не
представлява действащо право, като такова е приложимата и посочена по-горе
редакция на чл. 113 ГПК.
Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е
да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически
по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната
равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта
и по-бързо правораздаване. Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение
особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение
на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон
/напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната
подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от
законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр.
1 ГПК.
Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113 ГПК се
2
създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя с приемането на
посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на
правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на
уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и да
се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за
потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.
Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу потребители
като граждански по реда на общия исков процес е възможността за касационно
обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000 лв.
Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2
ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр.
65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, настоящият съдебен
състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете,
образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата
страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В
този смисъл цитираните от ответника Определение № 327 от 26.04.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4740/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. С., Определение № 69 от
29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят
Е. В. и Определение № 83 от 05.02.2021 г. по дело № 1472/2020 на ВКС, ТК, II т.о.,
докладчик съдията К. Е..
По тези мотиви производството следва да се прекрати и делото да се изпрати за
разглеждане на надлежния съд - Районен съд Пловдив, поради което и на основание чл.
118 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58233/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3