М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 367/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.В.В.П.,***
в това, че:
На 05.02.2017г., в
гр.Русе, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил “Пежо 206” с
рег.№ Р **** ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.82
на хиляда, установена по надлежния ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/ - престъплението
по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и й наложи предвидените
за това престъпление наказания
Подсъдимата редовно призована се явява лично. Дава обяснения, в който на
практика признава извършването на престъплението, в което е обвинена. Моли Съда
да определи наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата В.В.П. е родена на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, не работи, с ЕГН **********.
Подс.П. била правоспособен водач на МПС от 2011г. с
категории В, М и АМ. Води се на отчет в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Русе.
До настоящото деяние била наказвана по административен ред, за нарушаване
правилата за движение, с влезли в сила едно наказателно постановление и шест
фиша.
Вечерта на 04.02.2017г. и през нощта срещу 05.02.2017г., подсъдимата В.П.
употребила значително количество алкохол – вино и ром. Независимо от това, около
10.00ч. на 05.02.2017г. привел
в движение собствения си лек автомобил “Пежо
206” с рег.№ Р **** ВВ, който бил паркиран пред бл.304 в жк.“Чародейка“, в
гр.Русе и го управлявала около 100м., с намерението да прибере
автомобила, в гараж. По същото време, на същото място, свид.И.И. и Ц.П. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе, извършвали
проверка по сигнал за възникнало преди това ПТП, с участието на автомобила на
подсъдимата. Те видели, че подс.П. управлява автомобила, като се насочила към
бл.312 в жк.“Чародейка“, поради което я последвали със служебният си автомобил,
застигнали я и я спрели. За изясняване на случая по възникналото преди това
произшествие, полицейските служители разпоредили на подс.П. да ги последва с
автомобила си до Сектор ПП-Русе. Там, в хода на
извършената проверка, на полицейските служители направило впечатление,
че подсъдимата лъха на алкохол. Поради това същата била изследвана с техническо
средство - апарат "Алкотест 7510" № ARВВ 0099, който отчел
наличие на алкохол в издишаните от подс.В.П. пари в размер на 1.82 на хиляда.
За извършеното нарушение, свид.И. съставил на подс.П. АУАН, а след това й
връчил талон за изпращане на медицинско изследване. Подсъдимата не се явила в
указаното й здравно заведение - УМБАЛ-Русе, поради което не й било извършено
медицинско изследване и не й била взета кръвна проба за изследване.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.В.В.П. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 05.02.2017г., в гр.Русе, управлявала моторно превозно
средство – лек автомобил “Пежо 206” с рег.№ Р **** ВВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.82 на хиляда, установена по надлежния
ред /Наредба № 30/2001г. на МЗ, МВР и МП/
.
От обективна страна:
Самоличността на извършителя, като управляващ процесния
автомобил, била безспорно установена от полицейските служители И.И. и Ц.П., които спрели автомобила на подсъдимата за
проверка, а след това извършили и пробата за алкохол.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата П. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 1.82 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 30/2001г. Съгласно чл.1,
ал.2 от цитираната наредба употребата на алкохол се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В конкретния случай това е станало с техническо
средство - апарат "Алкотест 7510" № ARВВ 0099, който отчел
наличието на алкохол в издишаните от подс.П. пари.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимата П., като правоспособен водач на МПС, знаела за съществуващата
принципна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това
привела в движение автомобила, след като консумирала алкохол. Психическото й
състояние е било такова, че разбирала противоправността на извършеното.
Съзнавала е общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на
общественоопасните последици от него.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимата П. Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предходни осъждания и цялостното й коректно поведение
в хода на извършената проверка и оказаното съдействие, признанието на вината и
изразеното съжаление, краткото разстояние, в което управлявала под
въздействието на алкохол, извън това, което извършила по указание на
полицейските служители.
Съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство относително високата степен на
алкохолно опиване, при това на лице от женски пол.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
налагащ определяне на наказанието „Лишаване от свобода“ на минимум предвиден в
закона. Поради това, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с налагане
на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимата и би я
мотивирало за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Налага и наказание “Глоба”,
в размер на 200.00лв.
На подс.П. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото по чл.343г от НК наказание “Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, което следва да бъде за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА И 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
На осн.чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне времето, през което подс.П. е била
лишена по административен ред от възможността да упражнява това право.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането им последната ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: