МОТИВИ
на Присъда № 4/20.01.2020 г.,
постановена
по НОХД № 306/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура – Ямбол е предявила
обвинение, против подсъдимия Д.Д.Д., за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В производството пред настоящата
инстанция подсъдимият Д.Д.Д. се
възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.
В открито съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Д.Д. за престъпление по чл.
123 ал. 1 НК като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и при условията на чл. 58а от НК, да му се определи редуцирано наказание лишаване от свобода в размер на две
години което да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от четири
години.
Повереникът на частните
обвинители В.В. и П.П. – адв. Б. от *** също пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подс. Д.. Счита, че събраните доказателства
по делото безспорно сочат за едно трайно, продължително поведение на подсъдимия,
за абсолютно небрежно отношение към здравето на пострадалия, довело до смъртта
на пострадалия – **-годишен младеж. Подчертава, че подсъдимият не се признава
за виновен, което намира за отегчаващо отговорността му обстоятелство. Частният
обвинител В. се присъединява към изложеното от повереника.
Подсъдимият Д.Д.Д., при
съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава фактите
изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират
доказателства за тях. Не се признава за виновен и настоява за справедлива
присъда. Защитникът адв. Б. от *** подчертава, че подсъдимият признава доказателствата
събрани в досъдебното производство и тяхната валидност, както и фактите, които
те установяват, но не се признава за виновен. Сочи, че по делото няма доказателства,
които по категоричен начин да опровергават това, дали пострадалият сам не е
отстранил предпазната решетка непосредствено преди инцидента, както и че поведението
му показва абсолютна незаинтересованост към начина, по който той упражнявал трудовите
си ангажименти. Счита, че работата с
фураж не е упражняване на занятие, правно регламентирано и поставящо околните
на опасност, а занятието на подсъдимия е „животновъдство”, което не е източник
на повишена опасност. Твърди също, че работата с машини не може да се разглежда
като източник на повишена опасност. Пледира, ако подсъдимият бъде признат за
виновен, деянието да се преквалифицира по чл. 136 НК. Настоява за снизходителна
присъда с приложение на чл. 55 НК или на чл. 58а НК и отлагане на наложено
наказание от изтърпяване. В лична защита подс. Д. се присъединява към казаното защитника
и с последната си дума иска справедлива присъда.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както следва:
На **.**.**** г. подсъдимият
Д.Д.Д. бил регистриран като земеделски стопанин – физическо лице по Наредба №
3/1999 г. на МЗХ за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
с редовни презаверки през годините, последна на **.**.**** г. с декларирана
дейност в с. Б., община „Т.”, област Я. „Растениевъдство” и „Животновъдство”.
Подсъдимият се занимавал с отглеждане на животни, предимно крави и овце, като
имал изградена за целта стопанска постройка – краварник в къщата на баща си, на
ул. „*” № * в с. Б., община Т., област Я.. За осигуряване фураж за изхранване
на животните в постройката е имало инсталирана и се ползвала фуражомелка – чукова,
серийно фабрично производство на бившия завод „С." в гр. Я., модел Ф 1,2 К.
Пострадалият Д. П. Д. е
роден на *** г. в гр. С., но като ученик се преместил да живее при баба си и
дядо си – свидетелите В.Т.В. и Д.П.В. ***. Завършил основното си образование
през учебната 20**/20** г. в средно общообразователно училище „П. К .Я.” – гр.
С.. През учебната 20**/20** г. завършил 9-ти клас в ПГ по ПСТТ „Н. Й. В.” – гр.
Я., а през учебната 20**/20** г. започнал 10-ти клас в същото училище, но не го
завършил. Свидетелите В.В. и Д.В. настоявали пред пострадалия първо да завърши
образованието си и след това да търси работа, на което получавали отговори, че
той няма желание повече да учи и иска сам да се оправя в живота и сам да си
вади хляба.
През **** г. пострадалият
започнал работа като общ работник в стопанството на подсъдимия Д. ***, в който
имот подсъдимият му предоставил за ползване стая от постройка, в която да
живее. Пострадалият се занимавал с отглеждането на животни, предимно крави и
телета, които трябвало да изкарва на паша и прибира, да им чисти, да ги храни и
дои, както и да им осигурява фураж, чрез мелене на зърно и др. продукти на
посочената по-горе фуражомелка. Уговорката с подсъдимия била да му плаща сумата
от 300 лева на месец и му осигурява подслон за спане и храна, като за
извършената работа не е бил сключван трудов договор. Пак за същата работа,
включително и за ползването на фуражомелката, пострадалият не е бил надлежно
инструктиран, респ. липсва и документален запис за това. Подсъдимият Д. в
началото му е давал устни обяснения и напътствия как да работи с фуражомелката,
а и лично му е показвал в процеса на съвместната им работа с машината.
Пострадалият често посещавал
в с. П., община С., област Я. свидетелите В. и В., но изначално крил от тях
факта, че е започнал работа в с. Б., област Я.. В по-късен момент през **** г.
той им споделил, че живее и работи в с. Б., област Я. при подсъдимия Д., като
се грижи за отглеждане на животните му, както и че редовно им мели ярма на
голяма фуражомелна машина, която по думите му била необезопасена – нямала
поставени предпазители. По този повод свидетелите В. и В. го съветвали да бъде
прекалено предпазлив и внимателен, тъй като необезопасена фуражомелката може да
представлява опасност за живота и здравето му.
На **.**.**** г. във връзка
с изпълняваната от него работа, пострадалият Д. П. Д. се намирал в стопанската
постройка –краварник в имота на ул. „*” № *в с. Б., община Т., област Я..
Същият ден, до около ранния следобед, подсъдимият Д. отсъствал от обекта и
селото. Няколкократно правил опити да се свърже с пострадалия по телефона, но
той не отговарял. Като се прибрал в селото, отишъл в краварника и открил
пострадалия починал, като част от тялото му било захванато от фуражомелката,
която все още била под напрежение и в процес на работа. Подсъдимият изключил
машината от ел. захранването, отишъл веднага при кмета на селото – свидетелката
П. Т. И. и видимо доста притеснен й обяснил, че с пострадалия се е случило
най-лошото, а именно, че е починал. От своя страна свидетелката И. незабавно
уведомила органите на РУ Полиция „Т.” – гр. Я..
За времето от 17,15 часа до
18,30 часа на **.**.**** г. е бил извършен оглед на местопроизшествие на ул. „*”
№ * в с. Б., община Т., област Я.. Видно от съставения нарочен протокол за това
от същата дата и фотоалбум към него (т. 1 ДП, л. 12 – л.19), обект на огледа е
труп на мъж, в легнало положение по корем под фуражомелка, като главата сочи
посока юг. При първоначалния оглед се вижда гърба, седалищната област и долните
крайници. Облечен е със сив пуловер, червено горнище и бежова фланелка, сини
дънки и сини гумени ботуши. Тялото е покрито с прах и слама от фураж. Отдолу
отляво се вижда част от ремъка, черен на цвят, скъсан, като ръкавът на пуловера
е усукан, разкъсан и левия горен край в атипично положение. На същия ляв горен
крайник не се вижда долната половина,не се вижда главата. Под мотора на
фуражомелката се вижда метална продълговата част, по която се вижда съсирена
кръв. При динамичния оглед е установено, че дрехите, с които е облечен в
областта на леви ръка и рамо, са усукани и завъртени, затегнати силно в главата
на ел. двигателя и се вижда черен конусовиден ремък с дължина в широката основа
2 см., а в тясната – 1 см. Дрехите са усукани, затегнати и не е възможно да
бъдат освободени. С оглед освобождаване на трупа, са срязани ремъка и дрехите и
е установено, че лицето е заровено в дебел слой прах, който се намира под
фуражомелката. Ръката е деформирана в областта на рамото, наранявания в
областта на ляв горен крайник. При изваждане на трупа е установен труп на мъж,
на видима възраст 24-25 години, правилно телосложение, лицето покрито с дебел
слой прах и очи затворени, носът деформиран. В областта на устните и носа се
вижда, разкъсно-контузни рани с размери 1,2 см. Други видими травми по тялото
не са установени. При извършения оглед, видно от приложения фотоалбум,
неразделна част от него е установено, че ремъчната предавка на фуражомелката е
била без предпазен капак.
След установяване смъртта на
пострадалия и след извършения оглед на местопроизшествие на място е била
извършена проверка от свидетелите Н. И. С. – тогава ** в Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Я. и свидетелката С.П.И. – * в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Я.. Свидетелят Н. И. С. е влязъл в помещението и е забелязал трупа на
пострадалия, похлупен по очи към пода под фунията за захранване на фуражомелка (така
наречен кош), точно до задвижващия електродвигател и до ремъчната предавка,
върху която не е имало поставен предпазен капак. След пристигане на медицинския
автомобил, трупът на пострадалия Д. П. Д. е бил откаран от мястото на
произшествието, а след пристигането и на подсъдимия Д., свидетелите Н. С. и С. И.
повторно са влезли в помещението. Фуражомелката се е намирала вляво от вратата,
като пред нея е било посипано обилно със зърно, смляно, несмляно и цялото
помещение е било доста запрашено. Предпазен капак, решетка върху ремъчната
предавка не е имало, липсвал и ремъкът, който явно е бил скъсан. Ремъчната
предавка е била в долната част на фуражомелката, близо до пода на помещението.
При тези обстоятелства, че липсва предпазен капак установили нарушение по чл. 275,
ал. 1 от КТ и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, поради което бил издаден от свидетелката С.
П.И. Акт № */**.**.**** г. на ЗП „Д.Д.Д.” за спиране на фуражомелката (том 1 ДП,
л. 136 – л. 137). На момента, след направена справка в Информационна система на
ИАГИТ, данни от НАП, Търговски регистър и от устните обяснения на присъствалия
на място собственик на помещението подсъдимият Д.Д., свидетелите С. и И.
установили, че лицето Д.Д. е работил без сключен трудов договор в писмена форма
при земеделски производител Д.. Във връзка с това и на основание чл. 405а от КТ
е било издадено от свидетелката С. П.И. постановление от **.**.**** г. за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между пострадалия Д.П.Д. – изпълняващ
длъжност „животновъд” в животновъден обект „краварник”, намиращ се в община „Т.”,
с. Б., ул. „*” № * и ЗП „Д.Д.Д.” – представлявано от подсъдимия Д.Д.Д..
Съставен е бил трудов
договор № */**.**.**** г. между ЗП Д.Д.Д. със седалище и адрес на управление –
гр. С., представлявано от подсъдимия Д.Д.Д. – като работодател и Д.П. Д. – като
работник, по силата на който първият възлага, а вторият приема да изпълнява в
ЗП Д.Д. длъжността „животновъд” в с. Б., област Я. при условията на 8 часа
работно време и месечно трудово възнаграждение в размер на 300 лева и
задължение да постъпи на работа на **.**.**** година. Договорът на работодател
е бил подписан от подсъдимия Д..
Съставено е било и
допълнително споразумение към трудов договор № */**.**.**** г. с дата **.**.****
г. по силата на което месечното трудово възнаграждение се определя на 380 лв.,
като на три места под работодател подписите са били положени лично от
подсъдимия Д..
Актът за спиране и
постановлението по реда на чл. 405а от КТ не са били обжалвани от подсъдимия. В
рамките на извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Я. подсъдимият Д. е дал писмени обяснения от **.**.**** г. и декларация
като управляващ ЗП „Д.Д.Д.” (т. 1 ДП, л. 138 – л.139).
След извършената проверка
бил съставен протокол изх. № *******/**.**.**** г. от извършилите проверката
свидетелите С.П.И. и Н. И. С. с обект на проверка животновъден обект „краварник”,
находящ се в област Я., община Т.,с. Б., ул. „*” № *, като по време на
проверката и като страна в административното производство е присъствал
подсъдимият Д.Д.Д. – като управител. При проверката са били констатирани
нарушения, между които и тези, описани в т. 3, 4 и 5, както следва:
„3. При извършената на **.**.****
г. във времето от 16.55 часа до 18,50 часа проверка по спазване изискванията на
трудовото законодателство на ЗП „Д.Д.Д.” (физическо лице), Булстат **********,
с обект на контрол: „Животновъден обект – краварник”, находящ се в: област Я.,
община Т., с. Б., ул. „*” № * на място в обекта констатирахме, че работодателят
не държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред, в нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда”.
,,4. При извършената на **.**.****
г. във времето от 16,55 часа до 18,50 часа проверка по спазване изискванията на
трудовото законодателство на ЗП „Д.Д.Д.” (физическо лице), Булстат **********,
с обект на контрол „Животновъден обект – краварник”, находящ се в: област Я.,
община Т., с. Б., ул. „*” № *, на място в обекта констатирахме, че ЗП „Д.Д.Д. в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда не е осигурил здравословни и безопасни условия
на труд така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да
бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал в експлоатация
работното оборудване – фуражомелка, на която движещи се части (ремъчна предавка),
която създава риск от злополуки да не е обезопасена (няма предпазен капак), в
нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр.88 от
1999 г.)”.
„5. При извършената проверка
на **.**.**** г. във времето от 16,55 ч. до 18,50 ч. проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство на ЗП Д.Д.Д. (физическо лице),
Булстат **********, с обект на контрол „Животновъден обект - краварник”,
находящ се в Област Я., Община Т., с. Б., ул. „*” № *, на място в обекта и на **.**.****
г. по документи, представени в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Я., находящ се в гр. Я., ул. „*” № *, ет. *, стая № **, констатирахме,
че ЗП Д.Д.Д. в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда е допуснал на **.**.**** г. до работа лицето Д.П.
Д., ЕГН **********, да изпълнява трудова дейност като „животновъд” без сключен
трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Лицето Д.П. Д. е упражнявал
трудова дейност като „животновъд” от **.**.**** г., с работно време от 7,30 ч.
до 16,30 ч., с уговорено трудово възнаграждение от 380,00 лв. и работно място -
„Животновъден обект – краварник”, находящ се в Област Я., Община Т. с. Б., ул.
„*” № *, като тези обстоятелства са декларирани в писмените обяснения на Д.Д.Д.
– управител на ЗП Д.Д.Д.. На **.**.**** г. С.П.И. – инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Я., на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ, обявих с Постановление съществуването на трудово правоотношение между
лицето Д.П. Д., ЕГН **********, на длъжност „животновъд” и ЗП Д.Д.Д. (физическо
лице), Булстат **********, считано от **.**.**** г.” (т. 1 ДП, л. 120 – л. 123).
Със същия протокол са били
дадени предписания на подсъдимия Д., връчен му е лично на **.**.**** г., но не
е бил оспорен пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
В хода на проведеното
административно-наказателно производство на **.**.**** г. на ЗП „Д.Д.Д.” е бил
съставен АУАН № 28-00352 за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ във вр. чл. 186,
ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. (т. 1 ДП, л. 128). Въз основа на акта е
издадено от Дирекция „Инспекция по труда” – Я. наказателно постановление № **-*****/**.**.****
г., с което на ЗП „Д.Д.Д.” е била наложена „Глоба” в размер на 2000 лева (т. 1
ДП, л. 145), потвърдено с Решение № ***/**.**.**** г. по АНД № ***/**** г. по
описа на Районен съд – гр. Ямбол, отменени горните с Решение № ***/**.**.****
г. по КАНД № ***/**** г. по описа на Административен съд – гр. Ямбол (т. 1 ДП,
л. 70).
Бил е съставен и акт №
28-0000355/**.**.**** г. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
издадено наказателно постановление № **-*******/**.**.**** г., с което на ЗП „Д.Д.Д.”
е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева, изменено с Решение № ***/**.**.****
г. по АНД № ***/**** г. по описа на ЯРС, като е намален размера на наказанието
„Глоба" от 2000 на 1500 лева, влязло в сила на **.**.**** година.
Обстоятелствата по
настъпилата смърт на пострадалия Д.П. Д. са били разследвани и от органите на
ТП „НОИ” – гр. С., съгласно Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки. С Разпореждане № ****-**-**/**.**.****
г. на НОИ – ТП – С. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО – злополуката станала с Д.П. Д. в работните помещения на осигурителя Д.Д.Д.
(т. 2 ДП, л. 133).
От представената по делото
съдебно-медицинска експертиза (т. 3, л. 83 – л. 85) при външния оглед,
аутопсията и изследването на трупа на Д.П. Д. са били установени:
Механична травма на горните
крайници – охлузвания на кожата и натъртвания на меките тъкани в областта на
горните крайници предимно в областта на левия горен крайник, изпадане на
пострадалия в безпомощно състояние, вследствие притискане на левия горен
крайник и попадане на лицето в прах и механична асфиксия – асфиксия, вследствие
запушване на горните и долните дихателни пътища с прах, като при външния оглед
на трупа се установи, че лицето на трупа е забито и покрито в дебел слой прах,
при аутопсията на трупа се установи наличието на аспирирани прахови частици
премесени със слуз, като такива кали и кървенисти материи се установиха в
устната кухина, дихателната тръба, бронхите, дори в най-тънките разклонения на
бронхите, наличие на такива материи и в хранопровода и гълтача. Установи се
оток и подпухване на лицето със синкаво-морав цвят на лицето, наличие на
точковидни кръвоизливи под серозните обвивки и лигавиците, остър кръвен застой
на всички вътрешни органи, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване
на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, точковидни кръвоизливи на
мозъка и трупна картина на бързо настъпила смърт.
Причината за настъпването на
смъртта е острата дихателна недостатъчност, вследствие запушване на дихателните
пътища от прахообразно вещество смесено със слуз. Смъртта при такива случаи
настъпва за съвсем кратко време – за 1-3 минути. В случая, вследствие
притискането на ръката между ремъка и барабана и събарянето на тялото и
придръпването му със забиване на лицето е довело до изпадане на пострадалия в
безпомощно състояние, попадане на праховите частици в дихателните пътища и в
хранопровода и настъпване на механична асфиксия, която е довела до остра
дихателна недостатъчност. При такива състояния бързо настъпва остра дихателна
недостатъчност и смърт.
При външния оглед и
аутопсията на трупа се установиха травматични увреждания в областта на горните
крайници, които сами по себе си не са смъртоносни. В областта на горните
крайници, предимно в областта на левия горен крайник се установиха охлузвания
на кожата и натъртвания на тъканите , които са без значение за настъпването на
смъртта. Същите добре отговарят да са били получени при работа с фуражомелка и
нещастно стечение на обстоятелствата, при което лявата ръка на пострадалия е
била притискана, усукана, придръпната, от там пострадалият паднал така, че
лицето му е попаднало в дебел слой прах на повърхността на терена на
местопроизшествието около фуражомелката.
При медицинското изследване
на трупа на пострадалия е била взета кръвна проба, като видно от протокол № **/**.**.****
г. на НТЛ при ОД на МВР – Я., не се е доказало съдържание на етилов алкохол (т.
1 ДП л. 34 –л. 35).
Видно от заключението по
представената съдебно-инженерно-техническа експертиза, конструктивно и като
характеристики, фуражомелката представлява машина за смилане на груби фуражи и
фуражно зърно. Същата е чукова, фабрично производство. Произведена е в бившия
завод „С.” – гр. Я.. Марката на фуражомелката е „С.”. Моделът на фуражомелката
е „Ф 1,2 К 1”. Липсва информация за точната година на производство.
За да бъде пусната в
експлоатация и да се ползва безопасно, задължително е в окомплектовката на
фуражомелката да има предпазна решетка на ремъчната предавка.
По фуражомелката има извършени
ремонти и технически промени, изразяващи се в замяна на неизправна водима шайба
и неизправен електромотор, с фабрично произведени шайба и електромотор, които
са правилно монтирани и са в съответствие с приетите фабрични и заводски
нормали.
Фуражомелката е фабрично
произведена и е допустима за експлоатация, както преди техническите промени,
свързани със замяната на водимата шайба и електромотора, така и след тези
замени, но задължително в окомплектовката предписана от производителя и
включваща обезопасителната, предпазна решетка на ремъчната предавка на
фуражомелката. (т. 1 ДП, л. 39 – л. 43).
Видно от заключението по
представената тройна съдебно-инженерно-техническа експертиза технически и
функционално, процесната фуражомелка е била изправна. Същата е била комплектувана
с необходимите конструктивни детайли, за да изпълнява функцията, за която е
изработена и е изпълнявала тази функция, по време на произшествието.
За да се ползва безопасно,
задължително е в окомплектовката на фуражомелката да има трайно закрепена
предпазна решетка на ремъчната предавка. Такава решетка е имало, но по време на
произшествието, решетката не е била на мястото си.
По фуражомелката има
извършени ремонти и технически промени, изразяващи се в замяна на неизправна
водима шайба и неизправен електромотор, с фабрично произведени шайба и
електромотор, които са правилно монтирани и са в съответствие с техническите
изисквания.
Непосредствената причина за
настъпване на злополуката, респективно за получаване на нараняванията от
пострадалия, довели до неговата смърт е контактът между ремъка и шайбата на
фуражомелката, от една страна и дрехата и ръката на пострадалия от друга
страна.
Мерките за техническа
безопасност, които е трябвало да бъдат взети, включват обучение на работещия с
фуражомелката, за придобиване на техническа квалификация за извършваната от
него работа, или категорична забрана да работи с фуражомелката, ако това не е
влизало в задълженията му, както и поддържане на машината в допустимо за
експлоатация техническо състояние, включващо наличност и изправност на
предпазната решетка на ремъчната предавка и изправност на електрическото
захранване на фуражомелката. (т. 1 ДП, л. 46 – л. 51).
Видно от заключението по
представената комплексна медико-техническа експертиза процесната чукова
фуражомелка, монтирана в стопанска постройка в дом № * на улица „*” е заводско
производство – модел Ф 1,2 К. Произведена е в „*” ЕАД – Я. през 1997 г. и е със
зав. № 44, като конструктивно се състои от следните възли и агрегати: корпус,
приемен кош, приемен улей, дробилна камера, вентилатор, тръбопроводи към
циклона, циклон с ръкави, ремъчна предавка, предпазен капак, ел. двигател и ел.
табло. Предназначена е за смилане на зърнени и груби фуражи (сено, царевичак и
люцерна), царевица с кочани, кюспе и минерални добавки. Раздробява материала
със свободен удар на чуковете с висока периферна скорост. Смленият материал
през вентилатор се трансформира в циклон, където се отделя от въздуха и през
разтоварни ръкави се събира в чували. За да не възникне инцидента при работата
с чуковата фуражомелка е следвало нейната задвижваща трансмисия – ремъчната
предавка/и, която предава въртеливото движение от ел. двигателя към оста на
дробилната камера да бъде подходящо обезопасена. Това става с предпазен капак (поз.
9), стабилно закрепен към корпуса на фуражомелката (поз. 1) посредством
разглобяема връзка.
При първия оглед на
местопроизшествието на **.**.**** г. въртящият се гумен ремък (ремъчна предавка)
не е бил/а обезопасен/а, посредством предпазен капак.
Към датата на злополуката с Д.П.
Д. – **.**.**** г. чуковата фуражомелка Ф 1,2 К произв. през 1997 г., със зав. №
44, функционално е била в изправност. Това се доказва от смлените 5-6 чувала
ярма.
В техническо и технологично
отношение също е била в изправност. Всички възли и агрегати са били технически
изправни (здрави) и са изпълнявали функциите си в изискваната технологична
последователност. Процесната чукова фуражомелка Ф 1,2 К, със зав. № 44 на **.**.***
година не е отговаряла на условието за безопасна експлоатация – липсвал е
предпазния капак (поз. 9) на ремъчната предавка (поз. 8).
По процесната чукова
фуражомелка – Ф 1,2 К, собственост на Д.Д.Д. – работодател, монтирана в
стопанска сграда на дома му на ул. „*” № * в с. Б., са извършени следните
ремонти и замени:
- заменен е 1 брой трифазен
ел. двигател с мощност 7,5 квт, с такъв с мощност 5,0 квт;
- монтирани са два броя
ремъчни шайби – една на оста на ел. двигателя и втора, водимата – на оста на
въртене на фуражомелката.
Няма данни кога са извършени
горецитираните ремонти по чукова фуражомелка Ф 1,2 К със зав. № 44, произв. 1997
г.
При огледа на **.**.**** г.
се констатира, че допълнително поставената обезопасителна решетка, която е била
поставена след **.**.**** г. е привързана към корпуса на фуражомелката със сезал,
който се ползва за балиране на фураж.
Към датата на злополуката - **.**.****
г. чуковата фуражомелка Ф 1,2 К 1 със зав. № 44 технически и функционално е
била пригодна за работа с изключение на изискването за безопасна работа с нея –
липсвал е предпазен капак (поз. 9) на ремъчната предавка (поз. 8).
Д.П. Д. е завършил основно
образование в гр. С. и Свидетелство за основно образование № ****** с peг. № ****-**
от **.**.**** г. (том 2 ДП, стр. 114).
През учебната 20**/20** г. е
завършил 9-ти клас на Професионалната гимназия по подемно-транспортна и
транспортна техника „Н. Й. В.” – гр. Я., през учебната 20**/20** г. е започнал
10-ти клас, но не го е завършил, видно от „Удостоверение” № ** от **.**.**** г.
(том 2, стр. 115). Това насочва, че той е имал относително елементарни
представи и познания за работа с машини, в т.ч. и фуражомелка Ф 1,2 К 1.
При постъпване на работа при
Д.Д.Д. – работодател на Д.П.Д. – животновъд, не е бил проведен както начален,
така и периодичен инструктаж на работното място.
В Протокол за доброволно
предаване от **.**.**** г. са описани единствените документи, с които
работодателят е разполагал – Копие от регистрационна карта на земеделски
производители справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
(форма на трудовия договор).
Липсва инструкция за условие
за правилна и безопасна работа с чукова фуражомелка Ф 1,2 К 1, поставена на
видно място. Същата би могла да бъде поставена на видно място – на циклона с
ръкави (поз. 7) или ел. таблото (поз. 11).
Всички нарушения на
цитираните по-горе документи, касаещи правилната и безопасна експлоатация на
чуковата фуражомелка Ф 1,2 К 1 са допуснати от Д.Д.Д. – работодател, допуснал пострадалия
Д. Д. до обекта (фуражомелката).
Видно от снимка № 011 от **.**.****
г., направена при огледа на местопроизшествието, най-вероятно злополуката с Д.П.
Д. –животновъд, е възникнала по следния
начин:
Вижда се, че приемния кош (поз.
2) е почти пълен със зърно. Допуска се, че се е получило някакво задръстване и
зърното не е могло да премине от коша и да навлезе в дробилна камера (поз. 4).
За да отстрани задръстването Д. Д. взема метална шина (от огледен протокол
метална продълговата част, по която се вижда съсирена кръв – стр. 14, том 2 ДП)
с лява ръка, коленичи (прикляква) пред улея (поз. 3) и приведен напред с
почукване по долната част на приемния улей (поз. 3) се стреми да преодолее
задръстването, като продължи процеса смилане на зърното.
С най-голяма степен на
вероятност, при опита за почукване/почукването металната шина е отскочила (отклонила)
от ръката и попаднала заедно с ръката му в зоната на движещата се с около 1000
об./мин. ремъчна предавка (поз. 8). Движението на ремъчната предавка е по
посока на часовниковата стрелка, гледано срещу оста на дробилната камера (поз. 4)
и срещу оста на ел. двигателя (поз. 10). За част от секундата, лява ръка и
дрехите на Д. Д. се придвижват и омотават около ремъчната шайба на ел.двигателя
(поз. 10). При придвижването/придърпването на лявата част на тялото към ел. двигателя
(поз. 10) той загубва равновесие, тялото му се наклонява силно напред и той
пада с лице към пода. При падането си с лице към пода, попада на купчина прах,
с носа и устата вдишва от него и смъртта настъпва от задушаване.
Единствената мярка за
обезопасяване на чуковата фуражомелка Ф 1,2 К 1, която е трябвало да бъде взета
е покриване (обезопасяване) на въртящата се с шайбите ремъчна предавка (поз. 8)
с предпазен капак (поз. 9), изработен от плътна ламарина и надлежно закрепен
към корпуса (поз. 1). Тази мярка е задължение на Д.Д.Д. – работодател.
Тъй като не е бил обучен за
безопасна работа с процесната чукова фуражомелка Ф 1,2 К 1, не е преминал
начален и на работното място инструктаж, Д.П. Д. не е трябвало да бъде допуснат
до работа с фуражомелката. Към датата на злополуката – **.**.**** г. той е
следвало да се грижи за 90 броя животни – крави 37 броя и овце 53 броя (том 1
ДП, стр. 158) Това е налагало ежедневно, в студените месеци (какъвто е месец
януари **** г.), да смила 250-300 кг. зърно. Във фаталния за него **.**.**** г.
е бил към края на работни процес – смилане на ярма с фуражомелка Ф 1,2 К 1,
видно от напълнените със смляно жито 5-6 чувала (виж сн. 011 от **.**.**** т. 1
ДП).
Злополуката възникнала на **.**.****
г. в с. Б., област Я., ул. „*” № * с Д.П. Д. – животновъд, при работа с чукова
фуражомелка Ф 1,2 К 1 и завършила със смъртта му, се дължи на:
- работа с необезопасена
ремъчна предавка (поз. 8) – липсва произведения от плътна ламарина предпазен
капак (поз. 9), надлежно закрепен към корпуса (поз. 1);
- отстраняване на повредата
при меленето (задръстването) при включена в ел. мрежата фуражомелка и попадане
в т.нар. „опасна зона” на движещата се ремъчна предавка (поз. 8).
При външния оглед и
аутопсията на трупа са установени травматични увреждания в областта на горните
крайници, които сами по себе си не са смъртоносни. В областта на горните
крайници, предимно в областта на левия горен крайник са установени охлузвания
на кожата и натъртвания на тъканите, които нямат отношение за настъпването на
смъртта. Същите са причинени от удар, натиск и триене и са признак за
въздействие от механичните движещи части на фуражомелка, при което лявата ръка
на пострадалия е била издърпана, затискана и усукана. Тези части са се движили
с голяма скорост и сила на въздействие върху пострадалия. Вследствие на това
той паднал така, че лицето му е попаднало в дебел слой прах и люспи от фуражи
на терена на местопроизшествието. В невъзможност да се освободи със собствени
усилия той е аспирирал голямо количество от описаните материи, което е било
причина да настъпи асфиксия и бърза смърт. Сама по себе си аспирацията е
признак на прижизненост, т.е. към момента на злополуката пострадалият е бил жив
и е дишал.
Подсъдимият Д.Д.Д. е роден
на *** ***, жител и живущ ***, б., с б. г., ж., със с. о., работи в А., н., ЕГН
**********.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се
проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подс. Д.Д. по чл.
371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство:
- показания на разпитаните
свидетели: В.Т.В., Д.П.В., П.Д.П., П. Т. И., С. Н. И., С. П.И., Н. И. С.;
- писмени документи: Том 1
ДП: уведомително писмо до ЯОП (л. 1); писма за удължаване на срок (л. 2 – л. 5);
писма за удължаване на срок (л. 8 – л.
11), протокол за оглед на местопроизшествие с препис и фотоалбум (л. 12 – л. 17),
протокол за оглед на местопроизшествие с препис и фотоалбум (л. 18 – л. 21);
протокол за химическо изследване и сметка (л. 34 – л. 36);; писмо на ДИТ – Я. (л.
62); писмо на НОИ ТП – Я. с приложен протокол (л. 63 – л. 66); решения на PC – Ямбол и Административен съд – Ямбол (л. 68 – л. 81); писмо
на ДИТ с приложения (л. 86 – л. 88); писмо на НОИ ТП – С. (л. 90); протокол за
доброволно предаване (л. 93); писмо на НОИ ТП – Я. (л. 96); удостоверение на РУ
„Т.” Я. (л. 97); заверено копие на анкетна карта за регистрация на земеделски
производител, справка, призовка, постановление, акт за спиране № 8,
свидетелство за основно образование и удостоверение (л. 105 – л. 115); писмо на
ДИТ – Я. с приложения (л. 117 – л. 145). Том 2 ДП: протокол за избор на
следовател (л. 3); постановления за удължаване на срок (л. 4, л. 16, л. 20 – л.
21); справка за съдимост (л. 25 – л. 26); справки от НБД „Население” (л. 27 –
л. 28); приемо-предавателен протокол с пълномощни (л. 44 – л. 47); протокол (л.
48 – л. 49); справки от НБД „Население” (л. 74 – л. 76); докладна записка (л.
78); писмо на Община С. с удостоверение за наследници и справка от НБД
„Население” (л. 84 – л. 86); писмо от ОД „Земеделие” – С. с приложения (л. 88 –
л. 110); писмо от ОД „Земеделие” – С. с приложения (л. 112 – л. 124)– писмо на
ТД на НАП - Б., офис С. с приложения (л. 126 – л. 130); писмо на НОИ ТП – С. с
приложения (л. 132 – л. 137); писмо на НОИ ТП – Я. с приложения (л. 138 – л.
141); фиш за спешна медицинска помощ (л. 142); протокол за извършена проверка (л.
143 – л. 146); писмо на ТП НОИ – Я. с приложения (л. 163 – л. 213); докладна
записка (л. 229); докладна записка (л. 235); удостоверение (л. 240). Том 3:
постановление за назначаване на експертиза, писма, справки-декларации и
постановления за възнаграждение на вещи лица (л. 1 – л. 90). Том 4: писма,
справки от НБД „Население”, докладни записки, призовки (л. 1 – л. 76); молба с
пълномощно (л. 77 – л. 78); справки-декларации (л. 84 – л. 86).
- представените по делото
експертни заключения по: съдебно-медицинска експертиза, съдебна инженерно-техническа
експертиза, тройна съдебна инженерно-техническа експертиза и комплексна
медико-техническа експертиза.
Всички доказателства са
безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин авторството на извършване на престъплението. Събраните
доказателства и експертни заключения напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички факти,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото и
механизма на извършване на деянията, а в частност – причинената смърт на пострадалия и
причинна-следствената връзка с действията на подсъдимия. Признанието е
направено доброволно, отразява действителната воля на подс. Д. и
кореспондира с доказателствените материали
събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем за да се приемат
за безспорно установени всички правно-релевантни обстоятелства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Д.Д.Д.,
както от обективна така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. в стопанска
постройка в имота му на ул. „*” № * в с. Б., обл. Я., в качеството му на
земеделски стопанин – физическо лице, поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинил смъртта на Д. П. Д. ***, като е нарушил съответно: чл. 7, ал. 1, чл.
8, ал.1 и ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд; чл. 173, ал.1 и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване на МЗГ; чл. 15, ал. 1, чл. 30 и
чл. 407 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със заповед
РД-09.148/19.02.2002 г. на МЗГ.
За убийството при
професионална непредпазливост е характерно, че изпълнителното деяние е елемент
от упражняването на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. От тази категория са занятията или дейностите, при които
незнанието или немарливото изпълнение на занятието или дейността, създава
опасност за живота на хора. Тъй като тези занятия или дейности са източник на
повишена опасност, те са правно регламентирани с правила, което осигуряват
безопасното им упражняване или поне
свеждат до минимум риска от увреждане на хората. За да е налице престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо изпълнителното деяние да
нарушава норма с който се уреждат правилата за безопасност, което нарушение или
пряко въздейства върху пострадалия и по този начин причинява смъртта му или пък
въздейства върху условията за безопасно упражняване на занятието или дейността,
поради което отново е в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта. Изпълнителното
деяние може да бъде осъществено с действие или бездействие, като елемент от
упражняването на правно регламентирано занятие или дейност, представляващи
източник на повишена опасност. Именно тогава – при нарушаване на писани и
неписани правила за безопасност, при извършване на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена степен на
обществена опасност, при която е причинен вредоносен резултат, се ангажира и
наказателната отговорност на дееца по този текст. Нормата на чл. 123 от НК е
бланкетна като се позовава на технически правила и норми от съответен
нормативен или поднормативен акт. Това са текстовете, които конкретизират
дължимото поведение на виновните лица и съдържанието на признаците на
престъпния състав. Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо
източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко
изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер.
Ето защо субект на престъплението по чл. 123,
ал. 1 от НК могат да бъдат не само преките изпълнители на правно
регламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски
функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното й извършване е
свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата. Друг
характерен белег на убийството при професионална непредпазливост, че възможността да се носи отговорност по чл. 123 от НК не зависи от наличието на
правно установена връзка между работник и работодател с наличието на надлежно
сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на служебна
дейност – при наличие на причинно-следствена връзка между действието/бездействието
на субекта на престъплението и настъпилия противоправен резултат.
От субективна страна
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК се осъществява по непредпазливост и в двете
й форми – престъпна самонадеяност и небрежност.
Както се посочи по-напред, съобразно
непротиворечивата съдебна практика за да е налице от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
123, ал. 1 от НК, се изисква (както в разглеждания случай), с изпълнителното
деяние деецът да е нарушил конкретни норми (от нормативен или ненормативен акт –
например технологични правила, невключени в нормативни актове, или на безспорни
положения от общопризнати правила от научната теория), уреждащи безопасното
упражняване на правно регламентирано занятие или дейност, представляващи
източник на повишена опасност, и с това да е причинено настъпването на
предвидения в закона общественоопасен резултат.
В конкретиката на казуса, след
анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че са налице признаците от обективна и субективна страна на
престъплението за което ЯОП е повдигнала обвинение – по чл. 123, ал. 1 от НК. Налице
е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с бездействието на подс. Д.
и съставомерния престъпен резултат – смъртта на пострадалия Д.. В процесния
случай подс. Д. не е изпълнил вменените му задължения по: чл. 7 ал. 1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд – „Работните места трябва да
отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд”; чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд – „Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната
работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.
Изборът на работното оборудване се извършва съобразно със специфичните условия
и характеристики на работата за намаляване на съществуващите в предприятието
рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му”; чл. 14, ал.
1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – „Юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия
на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на
всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до
работните помещения, площадки или места; чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване на МЗГ – „Не
се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи
за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на
труда.”; чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване на МЗГ – „Движещите се части на работното
оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства,
спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.”;
чл. 15, ал. 1 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със заповед
РД-09.148/19.02.2002 г. на МЗГ – „Движещите се части на работното оборудване,
които създават риск от злополуки трябва да са комплектувани с ограждащи
предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети”; чл. 30 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със
заповед РД-09.148/19.02.2002 г. на МЗГ – „Всички въртящи се части и др. опасни
елементи от конструкцията, представляващи механична опасност трябва да са
надеждно покрити с капаци или предпазни щитове”; чл. 407 от Правила за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и
дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със заповед РД-09.148/19.02.2002
г. на МЗГ – „Всички въртящи се части и др. опасни елементи и възли
представляващи механическа или термична опасност трябва да са надеждно изолирани
с предпазни щитове”.
Подсъдимият, като регистриран
земеделски стопанин – физическо лице, наел пострадалия Д. за извършването на
селскостопанска дейност в имота му на ул. „*” № * в с. Б., обл. Я. и като част
от трудовите му задължения по отглеждане на крави и телета, му възложил да
работи с чукова фуражомелка, машина с която да извършва дейност по мелене на
фураж за изхранване на животните. Подсъдимият обаче не осигурил на пострадалия здравословни
и безопасни условия на труд в работното помещение и го допуснал до това
конкретно работно място (позиция за работа с чуковата фуражомелка), неотговарящо
на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Подсъдимият Д. не
осигурил на пострадалия Д. работно оборудване, подходящо за извършването на тази
възложена му работа с чуковата фуражомелка, съобразено със спецификата й за намаляване
на рисковете за здравето на пострадалия Д. и опасностите, произтичащи от
използването на машината. Той не монтирал (и не е възложил да се монтира)
предпазно устройство – предпазен капак към корпуса на фуражомелката, за
обезопасяване (покриване) на задвижващата трансмисия (ремъчната й предавка),
което да възпрепятства достъпа на работещия на нея (в случая пострадалия Д.) до
работещата част – гумен ремък (ремъчна предавка). Така подсъдимият допуснал в
експлоатация работно оборудване с липсващи системи за защита, пряко свързани с
безопасността на труда и по тази начин, несъобразявайки се с посочените
по-напред норми, не осигурил здравословни и безопасни условия на труд, а опасностите
за живота на работника не са били отстранени. В конкретния
казус се касае за работа с техника при извършването на земеделска дейност,
която по своя характер е правно регламентирана – с тази цел има издадени Правила
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и
дейностите от отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите,
утвърдени със заповед № РД-09-148 /19.02.2002 г. на Министъра на земеделието и
горите. Посочената дейност – използването
на чукова фуражомелка за мелене на фураж за животните, представлява източник на
повишена опасност и изисква спазване на правила за безопасност,
като при незнанието или немарливото й изпълнение се създава опасност за живота
на хора. Предназначена е за
раздробяване на фуражи със свободен удар на чукове с висока периферна скорост и
включва задвижваща ремъчна предавка, предаваща движение от ел. двигателя към
оста на дробилната камера и има опасната зона именно в която е настъпила
злополуката. Именно затова подсъдимият Д. е бил длъжен да
осигури на работника Д. здравословни и безопасни условия на труд в съответствие
с посочените разпоредби на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване на МЗГ и Правила за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от
отрасъл „Земеделие“ на Министерство на земеделието и горите. Основните параметри на производствения
процес в стопанството, свързани с използване на работното оборудване (машини и
съоръжения) са нормативно уредени в Наредба № 7/1999 г. и най-немарливото й
изпълнение на тази дейност създава опасност за живота или за здравето на други
лица, което я прави източник на повишена опасност. Тази машина е работно
оборудване по дефиниция, дадена в § 1, т. 4 от Наредба № 7/1999 г. – „Работно
оборудване е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба
или съоръжение, използвани при работа”. Всички доказателства по делото сочат
еднозначно, че опасната й зона не е била обезопасена и оградена с предпазно
устройство. Съставомерният резултат е настъпил при работата на пострадалия Д. с
необезопасената фуражомелка, в следствие на причинените му увреждания и именно
посочените нарушения осъществени от страна на подсъдимия, са в пряка
причинно-следствена връзка с последвалата смърт – настъпила вследствие притискане на левия горен
крайник и попадане на лицето в прах и механична асфиксия от запушване на
горните и долните дихателни пътища на пострадалия с прах, довело до остър
кръвен застой на всички вътрешни органи, оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор,
точковидни кръвоизливи на мозъка (трупна картина на бързо настъпила смърт).
С нарушаването на
посочените норми подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати
фаталния инцидент при който на пострадалия Д. са били причинени
травматични увреждания, обусловили смъртта му
и в този смисъл той е станал причина за настъпването й, ерго – подсъдимият
с бездействието си противоправно е
лишил от живот пострадалия Д., като смъртта му е в пряка каузална връзка с
нарушенията посочени напред в изложението.
Липсата на валидно сключен договор между подс. Д. и постр. Д. не
изключва наказателната отговорност, тъй като наличието или липсата на трудово
или гражданско правоотношение между извършителя на престъплението и пострадалия
не е съставомерен елемент. Още повече, безспорно
подс. Д.Д., след като самостоятелно е наел на работата пострадалия Д.Д., е
придобил качеството на „работодател” съобразно дефиницията на понятието по § 1,
т. 2 от ДР на ЗЗБУТ и § 1, т. 1 от ДР на КТ.
От субективна страна престъплението
е извършено от подс. Д. при условията на непредпазливост под формата на
небрежност – деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Безспорно подсъдимият Д.,
като ръководител на земеделската дейност по отглеждане на животни, която
включвала и работа с чуковата фуражомелка, е бил е наясно с множеството
нарушения на правила за безопасност и въпреки това е допуснал пострадалия да
върши работа представляваща източник на повишена опасност като работи на необезопасена
фуражомелка неотговаряща на техническите изисквания за извършваната работа. Логично
е могъл да ги предвиди (като всяко физическо лице чиито мисловен процес не е
нарушен) и да предположи, че извършването на работа при горепосочените условия
създава опасност за живота и здравето на работещите. Въпреки това не е изпълнил
задълженията си, които произтичат от множеството посочени по-горе. Предвид
обстоятелството, че ръководеното от подсъдимия занятие на фирмата включва
извършване на работа с повишена опасност, това са правилата, които уреждат
необходимите условия за осигуряване безопасност на труда. Подсъдимият е упражнява
организационни и контролни функции по отношение на осъществяваната в стопанството
дейност и знаейки, че фуражомелката има движещи се части, които са опасни и
създават риск за живота и здравето на работещите, е могъл и е бил длъжен да
предвиди вероятността от настъпване на обществено-опасните последици.
Причина за осъществяване на
деянието е незачитане на установения правов ред в страната от страна на
подсъдния Д..
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия
Д. престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода от една
до шест години. Съдът, като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
определи на подсъдимия Д., на
основание чл. 123, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, наказание две години и
четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК отложи за срок от четири години.
ЯОС като счита,
че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, а
сред тях няма и изключително по своята същност, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежка в случая, наложи наказанието при условията на чл.
54 от НК. При определяне конкретния размер на наказанието лишаване от свобода,
съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия обстоятелства, но съобрази
също и принципно високата степен на обществената опасност на деянието и конкретната индивидуална тежест на
извършеното престъпление, характеризираща се с множеството нарушения на
разпоредби на нормативни и ненормативни актове, предписващи осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд. Самопризнанието на подсъдимия не се взе
предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то се отчита
от закона на друго основание – при приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът
взе предвид и подбудите за извършване
на престъплението – напълно безотговорно отношение на подсъдимия
към обществените отношения, гарантиращи здравословни и безопасни условия на
труд чрез спазване на посочените напред норми. Така, съдът счете за справедливо и съответно на
извършеното, да наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства в условията на чл. 54 НК – лишаване от свобода в размер на средния
предвиден от закона, а именно – три години и шест месеца лишаване от свобода.
Предвид законовата редукция
по чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание се намали с
една трета и на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода за срок от
две години и четири месеца.
По
отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът, счита,
че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се
налага ефективното му изтърпяване. Налице
са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК
по отношение на подсъдимия – той не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и
ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно
средство за превъзпитанието му предвид, факта че е човек в активна трудоспособна
възраст. Поради това съдът прие, че налагането на ефективно
наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужно тежка
репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание „лишаване от свобода” и счете че следва това да е за средния
допустимия срок – четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Наложеното на подсъдния Д. съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на
престъплението. То е подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздейства
предупредително и да го възпре да върши други престъпления. Така също наказанието е необходимо и достатъчно и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен
и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователно е възражението
за недоказаност по несъмнен начин на вината на подсъдимия, предвид твърдението
на защитата, че няма доказателства по
делото, които по категоричен начин да опровергават това, дали пострадалият сам
не е отстранил предпазната решетка, непосредствено преди инцидента, за да си
осигури достъп до бункера и да предизвика теч на материалите които трябва да се
смелят. Освен изложеното при коментара на доказателствената съвкупност съдът ще
отбележи, че подс. Д.Д., при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА
и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Част от признатите факти касаят именно това – че при
инцидента процесната фуражомелка не е била обезопасена с предпазен капак
и че пострадалия споделил това преди инцидента със своите баба и дядо –
свидетелите В.Т.В. и Д.П.В. – че се грижи за отглеждане на животните на
подсъдимия, както редовно им мели ярма на голяма фуражомелна машина, която не е
обезопасена – няма поставени предпазители, а двамата свидетели го съветвали „да
бъде прекалено предпазлив и внимателен, тъй като необезопасена фуражомелката
може да представлява опасност за живота и здравето му”. В тази процедурата
съдът постанови определение по чл. 372, ал. 4 НПК, с
което обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите по обвинителния акт. Ако настоящият съд
имаше съмнения, че посочената част от фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт (че пострадалия е работил на необезопасена от подсъдимия
чукова фуражомелка) не се подкрепя от събраната на ДП доказателствена
съвкупност, щеше да откаже да одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК. Тъй като не е допустимо одобряването по реда на чл. 372, ал. 4 НПК да бъде
частично, след конкретното произнасяне на съда страните не разполагат с
възможност да се позовават на факти, несъвместими с обстоятелствената част на
обвинителния акт (и с части от нея). В ТР № 1/09 г. по тълк. д. № 1/08 г. на
ОСНК на ВКС ясно е посочено, че правопогасяващите обстоятелства, свързани с
приложимия материален закон, трябва да са съвместими с фактологията по
обвинителния акт, ерго – аргументите за съставомерност/несъставомерност трябва да са
в рамките на признатите фактически положения, без да се внасят съществени
изменения в нейните очертания. Тук настоящият състав ще отбележи, че ако бъде възприето
такова възражение на защитата, то прокуратурата би си оказала в ситуация на недопустима
процесуална изненада, поради невъзможността да отстоява позицията си, базирана
именно на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
(описващи деянието и от обективна и от субективна страна), в състезателна
процедура на съдебно следствие проведено по общия ред.
Неоснователно е и възражението на защитата,
че работата с фураж не е упражняване на занятие, правно регламентирано и
поставящо околните на опасност, че занятието на подсъдимия е „животновъдство”,
което не е източник на повишена опасност, и че работата с машини не може да се
разглежда като източник на повишена опасност. Съдът изложи мотиви напред в
изложението по този въпрос и няма какво да добави.
Неоснователно е и възражението на защитата
за преквалификация на деянието по чл. 136 НК – ал. 1 „Който
наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи
на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с...” и ал. 2 – „Когато
с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът
или здравето на трудещите се, наказанието е ...”. В тази насока съдът ще
посочи, че това престъпление – на злепоставяне, по своя престъпен резултат, не
предвижда виновно увреждане на живота и здравето на пострадалия, а само
поставяне в опасност (застрашаване). Престъплението по ал. 1 се характеризира с
умишлена форма на вина, като типичната форма е евентуалният умисъл, а ал. 2 на
чл. 136 НК може да се прилага, но субсидиарно, спрямо съставите на убийства при
професионална непредпазливост по чл. 123 НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.Д. да
заплати направените по делото разноски в размер на 3 053,63 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметка на Окръжен съд – Ямбол.
По изложените съображения
съдът постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: