Решение по дело №161/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 154
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

Гр.Враца 18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично заседание на 27.03.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря В.Василева като разгледа докладваното от съдията НАХД 161 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата

                                              

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1089628 на ОД на МВР – Враца, с който на С.В.  С. *** с адрес за призоваване  гр.Варна *********, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА/ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН - съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.

            РешенИЕТО подлежи на  обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански административен съд.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:       

            М  О  Т  И  В  И :

С.В.  С. *** с адрес за призоваване гр.Варна *********, с ЕГН ********** е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1089628 на ОД на МВР - Враца, с който му е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. В жалбата и в становище по делото се иска отмяната на ЕФ, поради настъпила давност и допуснати процесуални нарушения при изготвянето му.

Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо излага становище в подкрепа на издаденият ЕФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 24.11.2015г., в 11.54 часа, по път І-1 /Е -79/, на км 153.000 /до бензиностанция РОМПЕТРОЛ/, с посока на движение Враца – Мездра, с автоматизирано техническо средство №00209D32F68D на ОД на МВР – Враца – стационарна радарна система тип – ”MULTA RADAR”, заснела л.а.марка ”ДОДЖ” модел „НИТРО” с ДК № В 50 – 55 РМ, които се движел със скорост от 116 км.ч., при разрешена такава от 90 км/ч., като в електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 26 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство. Касателно установените по време на инкриминираната дата и място фактически обстоятелства, изложени в обжалвания електронен фиш и съгласно приложени доказателства от наказващият орган досежно наличието на монтирана стационарна техника за видеонаблюдение на визираното място на нарушение, се установява, че нарушението е заснето със стационарна радарна система тип – „MULTA RADAR” №00209D32F68D собственост на ОД на МВР – Враца. Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1089628 на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя С.В.С. е наложено административно наказание глоба в размер 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приложеният по делото в не заверено и заверено копие ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1089628 на ОД на МВР – Враца, от снимковият материал с конкретно отчетени стойности, /които съдът кредитира като писмени доказателства/, както и от останалите приложени с административнонаказателната преписка писмените доказателства – писмо; жалба; пълномощно; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от БИМ, Заповед №Із-305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи, Писмо от БИМ, Протокол от проверка на №144-ИСИ-от 20.03.15г., Справка за собственост на МПС, пощенски плик, писмо, становище.

Съдът намира жалбата за подадена от страна имаща правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което и се явява допустима, разгледана по същество, същата се явява основателна.

На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че електронен фиш серия „К” №1089628 на ОДМВР Враца е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г., от министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това следва да се отбележи, че не е нарушение обстоятелството, че в ел.фиш не е с посочена дата на издаване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, кое длъжностно лице го е издало и подпис на издател, тъй като същото не е предвидено изрично в закона относно електронните фишове и в образеца на ел.фиш. При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема наведените в жалбата съображения в обратния  смисъл.

На второ място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на място на нарушението - път І-1 /Е -79/, на км 153.000 /до бензиностанция РОМПЕТРОЛ/, с посока на движение Враца – Мездра, е заснето движението на процесното МПС, като заснемането е извършено с автоматизирано техническо средство №00209D32F68D на ОД на МВР – Враца – СТАЦИОНАРНА радарна система тип – ”MULTA RADAR”, която е преминала задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, преминало последваща проверка видно от Протокол от проверка №144-ИСИ-от 20.03.15г. на радарна система /л.15 -16/ и е съответно на одобреният тип радарна система, което е видно от съдържанието на приложените по делото – документи - Удостоверение за одобрен вид средство за измерване от БИМ /л.11/, както и от писмото от БИМ /л.14/. От тези  доказателства се установява, че в конкретния случай е използвана– СТАЦИОНАРНА система за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР Враца.

От приложеният снимков материал е видно че нарушението е регистрирано в 11:54:11 часа снимка№027 от дата 24.11.15г., като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото стационрано автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- Враца.

Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно „в извън населено място на път І-1 /Е -79/, на км 153.000 /до бензиностанция РОМПЕТРОЛ/, с посока на движение Враца – Мездра, видно от приложените по делото протокол и снимков материал, които са веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП.

На следващо място установено е и че санкционираното с издадения електронен фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП  - установяването и заснемането на административното нарушение да става при кумулативното наличие на трите задължителни предпоставки, а именно:

- първо със стационарно  техническо средство,

- второ в отсъствие на контролен орган и

- трето в отсъствие на нарушител.

На четвърто място за прецизност следва да се отбележи, че е налице различие между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че при допустими 90км/ч., превишаването на скоростта е с 26км/ч, за разлика от действително установеното превишаване, отразено в клипа, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 116 км/ч., вместо действителната 120км/ч., отразена в снимковия материал, но предвид това, че соченото в електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в разпоредбата на закона скорост, съдът намира, че допуснатият порок не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане на посоченото и в снимките „3/три/ процента толеранс”, като допустимо отклонение на заснемащото техническо средство.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – №00209D32F68D на ОД на МВР – Враца – СТАЦИОНАРНА радарна система тип – ”MULTA RADAR”, е било заснето движението на лек автомобил марка ”ДОДЖ” модел „НИТРО” с ДК № В 50 – 55 РМ, собственост на жалбоподателя С.В.С. ***, който се е движил със скорост от 116 км/ч. тоест с 26км/ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 90 км/ч., каквото ограничение е било въведено за извън населено място.

Следователно при извършеното с процесният лек автомобил движение с отчетената скорост, ограничението от 90 км/ч. е  било превишено с 26 км/ч., при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за извън населено място за ППС от категория В  90 км/ч”.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 26км/ч., (съгласил се е с настъпването на последиците).

С оглед конкретната стойност на движение и превишение, правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, съгласно която „за превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева”. Жалбоподателят е санкциониран именно за превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място с 26 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения размер от 100.00 лв., които размер е фиксиран и не подлежи на индивидуализация. Деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е санкционирано с относимата санкция. Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице – каквото настоящият жалбоподател е.

Що се отнася до наведено от жалбоподателя съображение в жалбата,  като основание за отмяна на ЕФ, а именно настъпила законова давност съдът намира, че същото е неоснователно поради следните съображения:

На първо място и с оглед доказателства, съдът констатира, че административното нарушение е извършено на 24.11.2015г., при което същото независимо от твърденията на жалбоподателя не се явява погасено по давност към настоящия момент – месец април 2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за неуредените случаи по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Следователно за неуредените случаи, какъвто е процесния, по  въпроса за давността, субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК.

Разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакция си към момента на извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 НК, е предвиждала погасяване на наказателното преследване по давност, за всички останали случаи, извън посочените в чл.80 ал.1 т.1 - 4 вкл. от НК, когато не е възбудено в срок от три години /считано от датата на деянието тоест от  24.11.2015г./

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК обаче, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 т.5 от НК, който е три години към дата на извършване на деянието.

Следователно, при спазване на посочените разпоредби следва извода, че в случаите, когато законът предвижда наказание ”глоба” /какъвто е настоящият случай/, възможността дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с изтичането не на три години както твърди жалбоподателя, а на четири години и половина от датата на извършване на деянието, който срок в случая ще изтече едва на 24.06.2020г./В горепосочения смисъл е и съдебната практика на ВС, АС-Враца, АС-София и др.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради което и съобразно изложените доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.

Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, „К” №1089628 на ОД на МВР - Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: