№ 95
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова
(АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
административно наказателно дело № 20213000600322 по описа за 2021
година
Предмет на въззивното производство е решение № 200/08.09.2021 г. по
АНД № 911/21 г. на Окръжен съд Варна, с което обвиняемите Н.В. и И.В. са
били признати за виновни да са извършили в условията на просто съучастие –
той като извършител, а тя като помагач, престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3,
вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26 от НК, за което по реда на чл.78а от НК са били
освободени от наказателна отговорност с налагане на административни
наказания – глоба в размери съответно 2000 лева и 1500 лева.
В рамките на производството по чл.378, ал.1-4 от НПК
първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактическите положения,
посочени в иницииращото прокурорско постановление, че в периода 14.03-
13.04.2017 г. в гр.Варна, двамата са избегнали установяването и плащането на
ДДС в особено големи размери – 35 040 лева, като:
- в две справки декларации по ЗДДС потвърдили неистина за дължим
ДДС през данъчните периоди февруари и март 2017 г.,
- използвали неистински документи – три фактури с доставчик „Нико-
1
79” ЕООД и документи с невярно съдържание – отчетни регистри и дневник
за покупките на „Мега Голд груп“ ЕООД, в които отразили неистинските
фактури,
- приспаднали неследващ се данъчен кредит в размер на 35 040 лева и
- укритото данъчно задължение, ведно с лихвите, било внесено в
бюджета преди приключване на досъдебното производство.
Въззивното производство е по жалби на обвиняемите, чрез адвокат Н.Г.,
АК Варна, с които се иска да бъдат оправдани, или наложените глоби да
бъдат намалени по размер. В съдебното заседание се явяват защитникът,
който поддържа жалбите, и представителят на въззивната прокуратура, който
предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбите са неоснователни.
Въззивната проверка констатира, че доказателствената основа, при
която делото е решено, разкрива в достатъчен обем наличните фактически
данни, свързани с обстоятелствата на обвинението, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Въз основа на тях
са установени без никакви отличия именно твърдените в прокурорското
постановление фактически положения, поради което първоинстанционният
съд неоснователно е упрекнат, че в своето решение ги е изписал в максимална
еднообразност. Обстоятелствата, относими по предмета на делото, накратко
са:
Търговското дружество „Нико-79" ЕООД, гр.Добрич, до месец
декември 2016 г. било собственост на обвиняемия, и се обслужвало
счетоводно от обвиняемата. Тогава дружествените дялове били прехвърлени
на ангажирания за това от обвиняемата безимотен и безработен свидетел
Тодор Атанасов срещу 150 лева.
Търговското дружество „Мега голд груп" ЕООД, гр.Варна, също било
собственост на обвиняемия, учредено и вписано на 31.08.2016 г. И това
дружество се обслужвало счетоводно от обвиняемата, която имала
пълномощно да подписва необходимите данъчни документи и да подава
данъчни декларации пред органите по приходите. На 14.02.2017 г.
дружеството било регистрирано по ЗДДС.
Предметът на дейност, вписан за всяко от двете дружества, бил
идентичен - търговия с благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с
2
тях.
В хода на проверка от органите по приходите било установено, че след
регистрацията на дружество „Мега голд груп" ЕООД са документирани
доставки единствено от дружество "Нико-79" ЕООД, по шест фактури, три от
които с номера 4/20.02.17 г., 5/07.03.17 г. и 6/15.03.17 г., всички за покупко-
продажба на изделия от благородни метали и скъпоценни камъни.
Двете справки-декларации по ЗДДС на „Мега голд груп" ЕООД за
данъчни периоди м.февруари и м.март 2017 г. били подадени по електронен
път с КЕП, издаден на обвиняемата.
В справката, подадена на 14.03.2017 г., респ. в отчетните регистри и
дневника за покупки, била отразена доставката от „Нико-79" ЕООД по
фактура 4/20.02.17 г. с данъчна основа 15 000 лева и ДДС 3000 лева. Чрез
показанията на свидетеля А., графологичната и съдебно-счетоводната
експертизи, както и справките за движения по сметките на дружествата, се
установява, че такава сделка не е извършвана, респ. не е следвало
приспадането на данъчен кредит в размер на 3000 лева.
В справката, подадена на 13.04.2017 г., респ. в отчетните регистри и
дневника за покупки, били отразени доставките от „Нико-79" ЕООД по
фактури 5/07.03.17 г. с данъчна основа 150 000 лева и ДДС 30 000 лева, и
6/15.03.2017 г. с данъчна основа 10 200 лева и ДДС 2040 лева, които също не
били реални, видно от съответните доказателствени източници, на които се е
позовал съставът на окръжния съд, респ. не е следвало приспадането на
данъчен кредит в общ размер на 32 040 лева.
Видно от приложените по делото разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение и удостоверение от 07.07.2021 г.
на ТД на НАП Варна, задълженията на „Мега голд груп" ЕООД били
погасени изцяло и спрямо тази дата дружеството нямало задължения към
бюджета.
Въз основа на тези факти и доказателствата, от които те безспорно се
извличат, първоинстанционният съд законосъобразно е извел съставомерните
признаци на данъчно престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7,
вр.чл.26, вр.чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, и като е съобразил приложимостта на
института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, е санкционирал обвиняемите по този ред с глоби
3
в съответните размери.
Оплакванията по двете жалби са еднакви и могат да бъдат разгледани
съвместно. С тях и двамата обвиняеми твърдят, че е нарушено правото им на
защита, тъй като решението на окръжния съд не съдържа изискуемия от НПК
пълен, всестранен и задълбочен анализ на фактите, и те не могат да разберат с
кои техни действия са осъществили престъпния състав, както и че
наложените им глоби са несправедливо завишени по размер.
Жалбите не следва да бъдат уважавани. Проверяваното решение
действително страда от известна непълнота в частта на правните изводи, но
това нарушение в конкретния случай може да бъде отстранено в тази
инстанция.
Престъплението, за което обвиняемите са санкционирани в хипотезата
на чл.78а от НК, е данъчно, и от обективна страна се е изразило в представяне
на информация пред ТД НАП Варна чрез потвърждаване на неистина в две
справки декларации по ЗДДС, при използване на неистински документи –
три фактури, и на документи с невярно съдържание – отчетни регистри и
дневник за покупки за данъчните периоди 02. и 03.2017 г., които са
използвани при воденето на счетоводството на „Мега голд груп" ЕООД, с
което е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери.
Конкретните действия, с които всеки от обвиняемите е участвал в
общата престъпна дейност, са ясно посочени в решението на окръжния съд
при изложението на фактическата обстановка – обвиняемият В., собственик и
представляващ данъчно задълженото лице, е съставител на трите неистински
фактури, а обвиняемата В. ги е осчетоводила чрез включване в отчетните
регистри и дневника за покупките, както и е подала справките декларации с
електронния си подпис. Това поведение е достатъчно за да се направи извод,
че престъплението е осъществено от обективна страна, тъй като в посочения
времеви период, в условията на продължавано престъпление, обвиняемите са
потвърдили неистина и са избегнали установяването и плащането на дължим
ДДС в особено големи размери на обща стойност 35 040 лева.
Престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като В. и В.
без никакво съмнение са съзнавали, че използват неистински документи и
такива с невярно съдържание, и че логичната, а и очевидно целена от така
4
предприетите действия последица, е неизпълнението на данъчни задължения
чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит.
Наложените административни санкции не са несправедливо завишени.
В границите на предвиденото от закона, при специален минимум от 1000
лева, глобите са отмерени под средния, към минималния размер.
В подкрепа на искането за тяхното намаляване жалбоподателите молят
да се съобрази факта на погасяване на задължението в пълен размер, а за
обвиняемата В., и че е майка на новородено, да не се приема наличието на
престъпна упоритост поради необоснованост, както и да се съпостави
санкцията по размер с предвидената глоба в разпоредбата на чл.255, ал.4 от
НК. Никой от така изтъкнатите аргументи не може да бъде споделен.
Фактите във връзка с цялостното издължаване към фиска са били
именно и основанието, на обвиняемите да не бъдат налагани наказанията,
предвидени в специалната част на НК за инкриминираното престъпление, а те
да бъдат освободени от наказателна отговорност с определяне на
административни наказания. Аналогично на общото правило в чл.56 от НК
при реализиране на наказателната отговорност, и при прилагане на института
на освобождаването от такава с налагане на административно наказание
следва да се приеме за недопустимо, основанията за приложението на един
привилегирован състав да бъдат ползвани отделно и едновременно и като
обстоятелства със значение за определяне на по-малки по размер санкции.
Доказателства в подкрепа на твърденията относно семейното
положение на обвиняемата в смисъла по жалбата, не се откриват в досието на
делото, поради което и не може да се претендира по-благоприятно третиране
на това основание.
Възприетата с решението на окръжния съд престъпна упоритост не е
необоснова, тъй като е налице продължавана престъпна дейност в хипотезата
на чл.26 от НК.
Съпоставката на законовите граници на санкцията глоба като вид
административно наказание, уредено в общата част на НК - чл.78а, ал.1, с
глобата, предвидена като кумулативно – второ и по-леко по вид наказание,
наред с лишаването от свобода в състава на чл.255, ал.4 от специалната част
на НК, е неуместна, тъй като се касае за реализирането на съвсем различни по
вид, смисъл, цели и правни последици отговорности. Подобен аргумент би
5
имал основание единствено в хипотезата на чл.78а, ал.5 от НК, която в
случая не е налице.
По всички изложени до тук съображения и на основание чл.378, ал.5,
вр.чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/08.09.2021 г. по АНД № 911/21 г. на
Окръжен съд Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6