РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110200620 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалбата на „ВИ СКАЙ“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Охрид" № 20, подадена чрез
адв. Г- А. от ВАК, против НП № В-004431/17.01.2024год. на Директора на регионална
дирекция за областите София, Софийска, Перник и Благоевград със седалище гр.София към
дирекция „Контрол на пазара" при КЗП, с което на ЮЛ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 25 000лв. на основание чл. 210а от ЗЗП вр. чл.
68д, ал.1, вр. чл. 68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В жалбата си, подробна по своето изложение, въззивникът твърди, че НП е нищожно
и незаконосъобразно и моли да бъде прогласена неговата нищожност, а в условията на
евентуалност да бъде отменено като незаконосъобразно -постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че НП
било нищожно поради допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила
- сочи, че АНО бил приложил закон, който не е приложим в настоящия спор и е наложил
наказание на лице, което не е извършило каквото и да е нарушение. Твърди, че отговорен за
верността на информацията върху етикета бил производителят на протеиновото барче,
аргументирайки се с нормата на чл.8 от Регламент 1168/2011. Посочва, че нямало никакви
доказателства, които да подкрепят и извода на АНО относно датата и времето на
извършване на нарушението. Поради това е неясно по какъв точно начин той е достигнал до
извода, че това е станало точно на 09. 08. 2023г. Липсвали и доказателства за мястото на
извършване на нарушението, поради това е неясно въз основа на какво се стига до извода, че
1
това е станало точно в търговски обект - магазин „Ерма" в к.к. „Златни пясъци". Отделно от
това сочи, че в НП липсвала и индивидуализация на административното наказание и
отправя алтернативно искане, ако съдът приеме, че нарушение е извършено, да бъде
намален размера на наложеното наказание.Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. И. С., който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактите изложени в АУАН и НП, а във фазана по същество моли НП да
бъде отменено по аргументите изложени в нарочно представени писмени бележки. Отправя
искане и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото е
постъпило писмено становище от юрк. В.П., в което същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил сигнал на потребител в ЦУ на КЗП - гр.София, че след
консумация на протеинови барчета на фирма „Воrn Winner" получил чревен дискомфорт
служители на КЗП София били иззели такива барчета, изследвали ли ги в независима
лаборатория при което били установени отклонения, както следва:
1. Съдържание на белтък по етикет - 35,00гр. на 100 гр., реална стойност на
въглехидрати в продукта - 30,39гр. на 100 гр.;
2. Съдържание на захари по етикет – 20 гр. на 100 гр., реална стойност на захари
в продукта - 13,52гр. на 100 гр.
3. Съдържание на хранителни влакнини по етикет – 4,3 гр. на 100 гр., реална
стойност на хранителните влакнини в продукта - 1,13гр. на 100 гр.
Протоколът от лабораторните изследвания бил изпратен в КЗП Варна. След
получаването на протокола на 09.08.2023год. служители на КЗП Варна сред които и св. С.Е.,
извършили проверка в търговски обект - магазин „Ерма" находящ се в гр.Варна, к.к. „Златни
пясъци", ТК Ерма, стопанисван от въззивното дружество. По време на проверката в обекта
били установени предлагани за продажба 31 броя от вида “Chocolate Mousse” 75 гр., с
обявена цена 5,43 лв.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол, който бил
изпратен в КЗП София.
С решение на Комисията било преценено, че въззивното дружество при упражняване
на дейността си използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на 68д,
ал.1 пр.1 вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП. В тази връзка председателят на КЗП издал
Заповед №1 879/18.09.2023год. с която забранил на въззивното дружество при упражняване
2
на търговската си дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика,а именно
да представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтъци,
въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар “Chocolate Mousse” 75 гр.,
предлаган за продажба в магазин Ерма.
На 13.10.2023год. св. Е. - ст. инспектор в Област Варна при КЗП съставила срещу
въззивното дружество АУАН № К-004431 за нарушение по чл. 68д, ал.1 пр.1 вр. чл. 68г,
ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП. Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не постъпило.
На 17.01.2024год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП № В-004431, като е
възприел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 68д, ал.1, пр.2 вр. чл. 68д, ал.2, т.4 вр. чл. 68г,
ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП и на основание чл.210а от същия закон му наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 25 000лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
направи следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата
е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени
в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение
от обективна страна,
Посочени са дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е било
извършени, както и нарушените законови норми както е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.
Настоящият състав не констатира, по АНП да са били допуснати съществени
нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушението, респ. с упражняването
на право на правото на защита на наказаното лице, което същото е реализирало в пълен
обем.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл. 210а от ЗЗП за
нарушаване нормата на чл. 68д, ал.1, пр.1, вр. чл. 68г, ал.4 вр. чл. 68в от ЗЗП.
3
Съгласно чл.68в от ЗЗП нелоялната търговска практика се забранява.
Съгласно чл.68г, ал.1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена,
или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители, а съгласно ал.4 на същия член нелоялни са и
заблуждаващите и агресивни търговски практики.
Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически
точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на търговската практика.
В случая видно от акта и НП на въззивника е било повдигнато обвинение, съответно
е наказан с НП за това, че е използвал заблуждаваща търговска практика осъществена чрез
представяне на невярна, подвеждаща информация по отношение на количественото
съдържание на протеин, въглехидрат, захар и хранителни влакнини в протеинови барчета
Born Winner “Chocolate Mousse”, 75гр. като тази практика имала за резултат вземането на
търговско решение, което следният потребител не би взел без използването на тази
практика.
В случая на първо място от събраните по делото доказателства не се установява
предлаганите за продажба протеинови барчета Born Winner “Chocolate Mousse”, 75 гр. да са
били със съдържание на въглехидрати, захари и влакнини, различно от описано върху
опаковката им.
В НП се твърди, че този продукт е бил изследван в независима акредитирана
лаборатория, която установила отклоненията. Към материалите по преписката обаче липсва
протокол от такова изследване от една страна, а от друга от показанията на св. Е. се
установява, че проверката в обекта на въззивника е била извършена след излизане на
резултатите от изследването, че изследването е касаело стоки иззети от обекти в гр. София,
както и че в протокола от изследването в който им бил изпратен не били описани партиди на
продукта.
При положение, че изследваните продукти изобщо не са били от тези установени в
обекта на въззивника, при липса на яснота за партидата на продукта, то очевидно не може да
се приеме без ангажиране на конкретни доказателства, че всички артикули от посочената
марка са в отклонение с отразеното върху опаковката им. Отделен е въпроса, че в случая
АНО върху който лежи тежестта на доказване в адм.наказателното производство не е
представил дори протокола от лабораторното изследване, ако разполага с такъв.
4
От друга страна обаче, дори и да се приеме, че барчетата установени в обекта на
въззивника също не съответстват по съдържание на белтъци, въглехидрати, влакнини и
захари с отразеното върху опаковката, то съдът споделя изцяло изложеното в жалбата
становище, че действията по представяне на информация относно хранителните стойности
на протеинов бар чрез неговия етикет, не могат да бъдат отнесени, още по-малко вменени в
отговорност на въззивното дружество като субект.
Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на
потребителите относно храните, се съдържа в Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за
храните на потребителите, за изменение на регламенти /Е0/ № 1924/2006 и /Е0/ № 1925/2006
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията,
Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива
2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на
Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл.
1, § 1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита
на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията
във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като
същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно
предписанието на чл. 1, § 2 от Регламента, в него са посочени общите принципи, изисквания
и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на
храните. Разпоредбите му, предвид § 3 от цитираната разпоредба, определят средствата за
гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на
информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна
гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.
Терминологичното съчетание "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 1, б.
"а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния
потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било
средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма.
Съгласно б. "и" от същия параграф с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка,
производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано,
отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към
опаковката или контейнера с храна.
Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията
за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, § 1 от Регламента, а именно -
стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на
пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на
Съюза. Именно това лице, по аргумент от § 2 от същия член, осигурява наличието и
точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в
областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални
разпоредби.
5
Законът прави категорична разлика между този субект и лицето, което предлага
съответната стока на пазара, когато те са различни.
Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента с нея е предвидена отговорност за
стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат
информацията за храните, не доставят храни, но за които знаят или предполагат, въз основа
на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на
изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на
изискванията на съответните национални разпоредби.
Разпоредбите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в
хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните
дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Докато
производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката
информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния
потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на
изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или
на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.
В контекста на изложеното по-горе въззивното дружество не би могло да извърши
твърдяната в НП търговска практика. Въззивникът не предоставя информация във връзка
със съставките на продукта. Данните относно съставките и съдържанието им са изложени
предварително от производителя и той е субектът, който носи отговорност за тяхната
достоверност, поради което и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна
търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно отговорността на
производителя може и трябва да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна
претенция", каквато в случая стои в основата на извършване на проверката последващите
действия на контролните органи.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
макар и своевременно се явява неоснователно. В тези случаи разноски не й се дължат.
При този изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2650лв. В тази насока е представения договор за
правна защита и съдействие сключен на 12.02.2024год. между въззивника и адв. И. С..
Видно от същия в него е договорено възнаграждението да бъде платено по конкретно
6
посочена в договора банкова сметка. От представеното извлечение от посочената в договора
банкова сметка е видно, че сумата е била преведена на адвоката на 13.02.2024год. И като взе
предвид, че договорената и заплатена от въззивното дружество сума за адвокатско
възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип
дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че направеното от
страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в
по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски
за адвокатско възнаграждение в пълен размер - 2650лв.. Посочената по-горе сума следва да
бъде заплатена на въззивника от Комисия за защита на потребителите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-004431 от 17.01.2024год. на Директора
на регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник и Благоевград със седалище
гр.София към дирекция „Контрол на пазара" при КЗП, с което на „ВИ СКАЙ" ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Охрид" №20 е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 25 000 на основание чл. 210а
от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „ВИ СКАЙ" ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Охрид" №20 сумата от
2650лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7