Р Е Ш Е Н И Е №260567
23.02.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15916 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Р.Т.Р. , ЕГН **********,***
Ищецът черпи права от три договора.
Първият от тях е договор за кредит „Бяла
карта„,с номер **********, сключен между
ответника и трето на спора лице, „Изи
Асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, на дата 05.09.2013г. По силата на договора Р. получила право да усвои чрез нарочен платежен инструмент ( кредитна
карта ) револвиращ кредит в максимален
размер от 1100 лева; от 05.03.2014г кредитния лимит бил увеличен на 1600 лева.
На свои ред, Р. следвало всеки месец да
връща заемните средства с лихва в размер
от 6% , но не по – малко от 15 % от общия размер на кредита , освен когато
задължението е по – малко в процентно съотношение, до пето число на текущия
месец; след тази дата , лихвата била вече 15 % на годишна база; ако минималната
погасителна вноска не е платена пет последователни месеца, цялото задължение по
кредита ставало предсрочно изискуемо,без да има
нужда от нарочно обявявяне на тази изискуемост на длъжника. Ако
кредитополучателят извърши транзакции, които нахвърлят максималния кредитен
лимит, то се счита , че същият е увеличен със сумата на транзакцията.
Договорено било и
плащането на такси съобразно тарифа – по 8 %
от усвоения размер на кредита , в случай , че до пето число на месеца не
се погаси усвоената главница и начисленат за периода лихва. На това основание , в тежест на Р. била начислена за периода на кредита обща
сума от 5993.46 лева.
Кредитополучателят усвоил общо 7113.60 лева от
главницата , като за ползването им, ищецът начислил възнаградителна лихва
съгласно договореното, в размер от общо 3950.73 лева за периода от 07.09.2013г
до 06.12.2017г. Заради забава в плащанията , била начислена и лихва в общ
размер на 816.86 лева, за периода от 06.01.2014г до 06.12.2017г
На дата 01.07.2014г. между кредитора и трето
на спора лице , „Аксес Файнанс „ ООД, ЕИК *********, бил сключен договор за
цесия , по силата на който последното дружество придобило вземането на „Изи Асет мениджмънт“ АД, ЕИК ********* по
договора за кредит. На свой ред , цесионера прехврълил вземането на друго лице
, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез друг договор за
цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложено
към исковата молба уведомление.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, се снабдила със заповед за изпълнение на придобитото вземане , но срещу
тази заповед , издадена по частното дело № 10981 по описа на ПРС за 2019г., длъжникът
възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова ищецът иска да се постанови от съда решение ,
с което да се признае за установено спрямо Р.
вземане за следните суми: 1593.68
лева – оставащата главница, ведно със законната лихва от датата на подаването
на заявлението в съда – 02.07.2019г до окончателното изплащане на вземането,
529.21 лева договорна лихва за периода от 06.06.2017г до 06.12.2017г., такса
„револвинг „ в размер на 261.76 лева ,
за периода от 06.10.2017г до 06.12.2017г, такса „разходи „ в размер на 100
лева, и лихва за забава в размер на 284.91 лева за периода 06.05.2018г. до
02.07.2019г. Иска се и присъждане
на разноските по спора.
Ответника оспорва исковете. Възразява, че
договорът , който е за потребителски кредит, е недействителен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребитеския кредит; договорената лихва била прекомерна.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че усвоената от ответника сума по договора е общо
7113.60 лева , като Р. е извършила плащания по договора в общ размер от 15490
лева; оставали за плащане към датата на подаването на заявлението , 02.07.2019г
, съобразно договорките между страните още 1593.68 лева - главница, ведно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението в съда – 02.07.2019г до окончателното
изплащане на вземането, 529.21 лева договорна лихва за периода от 06.06.2017г
до 06.12.2017г., такса „револвинг„ в
размер на 261.76 лева , за периода от 06.10.2017г до 06.12.2017г, такса „разходи
„ в размер на 100 лева, а лихвата за
забава , начислена само върху главницата за периода 06.05.2018г. до
02.07.2019г. е в размер от 187.25 лева.
Водят се : установителен иск с правно
основание в чл. 422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, чл. 79, 92 и 99 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит, съединен с
акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите в размер на законната лихва от датата на
подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази
следното:
І. По сключването и валидността на договора
за кредит кредит „Бяла карта„, с номер *****:
Договорът е представен в заверен и неоспорен от ответника препис на л. 21 от
делото; сключването му не е спорно. Доколкото договорът за потребителски
кредит, като разновидност на договорите за заем за потребление , е договор
реален, то съдът следва да отбележи и заключението на вещото лице , според
което Р. е усвоила 7113.60 лева от
картовия лимит. Затова съдът не отрича включването на договора и оттам – и
това, че за Р. е възникнало задължението
да върне получената назаем сума.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, изм., ДВ бр.
30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. Към този момент, няма норма, която
да лимитира размера на годишния процент
на разходите, размера на шрифта , с който е изпълнен договора; договора е
писмен и съдържа реквизитите посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК- има посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по
кредита, и условията за прилагането му.
Отсъства обаче в договора информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; тази липса е нарушение на чл.
чл. 11, ал. 1 т.20 от ЗПК , което на свой ред релевира недействителност на
договора по смисъла на чл. 22 от същия закон; съответно , потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
Отделно от това , договора съдържа множество
неравноправни по смисъла на чл. 143 – 146 от Закона за защита на потребителите
клаузи. Такава е клаузата на чл. 9 ал. 3 от договора , която предвижда такса
„револвинг“ в размер на 8 % върху
стойността на усвоената главница за всеки един от месеците , тъй като е
уговорка в вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност ( прикрива кредиторово
възнаграждение) и същевременно води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава
Р. при
неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано високо
обезщетение
( чл. 143 ал. 1 т . 5 от ЗЗП). Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от
ЗЗП и иска да се установи вземане за такса „револвинг „ е неоснователен.
На следващо място, клаузата , с която
между страните е договорен размер на възнаградителната лихва от 72 % , изчислен
на годишна база при точно изпълнение, и 180 % годишно – при неточно , е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, доколкото размера на договореното
кредиторово възнаграждение надхвърля повече от седем пъти пъти размера на
законната лихва към момента на сключването на договора. Тази
клауза е и неравноправна по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните , като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Възнаградителна
лихва не може да присъдена.
Ищецът иска и установяване на вземане от
100 лева за такса „разходи за събиране на вземането „ , каквато такса длъжникът се задължил да плати
, приемайки нарочната тарифа на кредитодателя. Такава тарифа към договорите не
е представена , има тарифа към общите условия за ползването на картата ( л.9 ),
в която отсъства такава такса. Няма и
изрична договорка между страните в договорите или някои от анеските към тях ,
тоест, съществуването на това вземане остана недоказано.
Съдът
не може да зачете и действието на
двата договора за прехвърляне на вземането, тъй като законът не допуска такова
прехвърляне. Каза се, вземането произхожда от договор за потребителски кредит,
следователно, за да може да бъде прехвърлено чрез цесия, такава възможност
трябва да е предвидена изрично в договора за потребителски кредит, като
правомощие на кредитора ( чл. 26 от приложимия ЗПК). Това не е направено,
липсва изрична клауза в този смисъл, макар коментираната разпоредба на чл. 26
от ЗПК да е била в сила към датата на сключване на кредитната сделка. Възможност
на кредитора по смисъла на коментираната разпоредба няма и в общите условия за
ползване на международната кредитна карта , издадена за усвояването на сумата
по кредита ( л. 22), или двете подписани между страните допълнителни споразумения.
Следователно , вземането е непрехвърлимо по
силата на закона и двата договора за цесия не могат да легитимират ищеца като носител на вземането.
Искът
следва да бъде отхвърлен, включително
защото не съществуват два от договорите , от които ищецът черпи
права.
Разноските се възлагат в тежест на ищеца ; на осъществилия
процесуалното представителство на
ответника адвокат се дължи и хонорар по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
тъй като съдът не може да отрече тази хипотеза – няма ангажирани от ищеца
доказателства за имущественото състояние на Р. , а липсата на имущество е отрицателен за
твърдящия го ответник факт.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да
се установи спрямо Р.Т.Р. , ЕГН **********,***,
съществуване на вземане за следните суми по договор за кредит „Бяла карта„,с
номер *****, за които суми е издадена заповед за плащане № 6077 по частното
дело № 10981/2019г, ПРС: 1593.68 лева –
остатък от главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 02.07.2019г до окончателното изплащане на вземането,
529.21 лева договорна лихва за периода от 06.06.2017г до 06.12.2017г., такса
„револвинг „ в размер на 261.76 лева ,
за периода от 06.10.2017гдо 06.12.2017г , такса „разходи „ в размер на 100 лева
, и лихва за забава в размер на 284.91 лева за периода от 06.05.2018г до
02.07.2019г., като неоснователни и
недоказани.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на Р.Т.Р. , ЕГН **********,***, сумата от 50
лева разноски по делото.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на ***** Е. Г. И. – М. , личен номер **********,
адрес на дейност ***************** , хонорар на основание чл. 38 от ЗА в размер
от 848 лева по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ