№ 5948
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100508256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.С. 2000“ ЕООД срещу решение №
*********/16.01.2023 г. по гр.д. № 10136/2021 г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, с
която са уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 и чл. 265 ЗЗД, като
жалбоподателят е осъден да заплати: в полза на Р. И. Д. - сумата в размер на 3500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на
МПС, изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с
рег. № *******; сумата в размер на 40 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан
от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******,
изразяващи се в разходи за проведен медицински преглед; сумата в размер на 7001 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № *******; в полза на В. С. К. и Н. С. К. - по 5000 лв., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща неимуществени вреди, претърпени в резултат на
инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“
с рег. № *******.
Жалбоподателят – „С.С. 2000“ ЕООД, твърди, че решението в частта, с която
исковете са уважени, е неправилно. Оспорва факта, че е налице договор между
страните по делото, тъй като ремонтът на процесния автомобил е възложен от трето за
процеса лице. Оспорва инцидентът с МПС да е бил в резултат на извършения ремонт
на автомобила. Оспорва също възникването на твърдените вреди в правната сфера на
ищците. Ето защо, моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските.
Ответниците по жалбата – Р. И. Д., В. С. К. и Н. С. К., оспорват жалбата, като
считат, че решението на СРС е правилно. Молят същото да бъде потвърдено.
Претендират разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. И. Д., В. С. К. и Н. С. К. с
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл.
ЗЗД за осъждането на ответника „С.С. 2000“ ЕООД да заплати: в полза на ищеца Р. И.
Д. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на
договор за изработка – ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №
*******, както следва: 3371,34 лв. – претърпени имуществени вреди в размер на
заплатено възнаграждение за ремонт на автомобила по договора за изработка; сумата в
размер на 3500 лв. - претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната
стойност на автомобила, който е погинал в резултат на неизпълнение на договора за
изработка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.12.2020 г., до погасяването; сумата в размер на 80 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща
имуществени вреди за извършени разходи за медицински прегледи, наложени в
резултат на неизпълнение на договора за изработка; 7001 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването,
представляваща неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент,
предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №
******* по договора за изработка; в полза на всеки от ищците В. С. К. и Н. С. К.
сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща неимуществени
вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек
2
автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № ******* по договора за изработка.
Ищците – Р. И. Д., В. С. К. и Н. С. К., твърдят, че ответното дружество е
извършило ремонт на процесния автомобил на 17.10.2019 г. по договор за изработка,
като е сменена горивната помпа на автомобила и е извършена цялостна диагностика на
същия. Сочат, че на 19.10.2019 г. при движение двигателят на автомобила се е запалил,
в резултат на което МПС е изгоряло. Поддържат, че инцидентът е реализиран в
резултат на извършен некачествен ремонт на МПС, поради което претендират на
договорно основание (съгласно уточнителна молба, вх. № 25013020/16.02.2022 г.)
заплащането на посочените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
претърпени от ищците в резултат на неизпълнение на договора за ремонт на МПС.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като ответникът „С.С.
2000“ ЕООД е осъден да заплати: в полза на Р. И. Д. - сумата в размер на 3500 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на МПС,
изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №
*******; сумата в размер на 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек
автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******, изразяващи се в разходи за
проведен медицински преглед; сумата в размер на 7001 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент,
предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №
*******; в полза на В. С. К. и Н. С. К. по 5000 лв., представляваща неимуществени
вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек
автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******.
В полза на ищците е присъдени и законната лихва върху посочените суми от
датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която предявените срещу
него осъдителни искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Предвид твърденията в исковата молба и в уточнителна молба, вх. №
25013020/16.02.2022 г., че се претендира ангажирането на договорната отговорност на
ответника за неизпълнение на сключен договор за ремонт на лек автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № *******, за основателност на исковете в тежест на ищците е да
докаже, че вследствие неизпълнение на договор за ремонт на автомобил, сключен
между страните, е възникнал пожар в автомобила при движение, в резултат на което
ищците са претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинна връзка между
твърдяното неизпълнение и настъпилите вреди, както и размера на вредите.
3
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на договор
между страните. Посоченото обстоятелство не е отделено за безспорно между страните
с доклада на делото, като единственото такова обстоятелство е, че ремонтът на
автомобила е бил заплатен в полза на ответника. Следователно, неправилно
първостепенният съд в мотивите на обжалваното решение е приел за безспорно това
обстоятелство, предвид и твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че
ремонтът на автомобила е бил възложен от трето за спора лице, съответно –
твърденията във въззивната жалба относно наличието на спор по отношение на това
обстоятелство.
На основание чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява двустранен, консенсуален и неформален договор. От посоченото следва,
че за сключването му е необходимо единствено съгласие между страните, без да се
изисква особена форма. Основното задължение на изпълнителя е да изработи
възложената му работа със свои средства и труд срещу възнаграждение, което следва
да бъде заплатено от страна на възложителя.
От събраните по делото пред първата инстанция писмени доказателства и по
конкретно, видно от документите във връзка с възложените ремонти на процесния
автомобил, включително ремонта, извършен на 17.10.2019 г., представени от ищеца
към исковата молба, възложител на ремонта е С. К., трето за спора лице. Фактът, че
ремонтът на МПС е бил възложен на ответника „С.С. 2000“ ЕООД от трето за спора
лице се установява и от показанията на свидетеля В. Б.Б. – който е бил служител на
ответното дружество и който е приел автомобила за ремонт. Свидетелят Б. сочи, че за
първи път ремонт на процесния автомобил е бил извършван през 2018 г., когато
същият е възложен от „един господин“, съгласно показанията на свидетеля. През 2019
г. е бил възложен ремонт на автомобила пак от същото лице, като е следвало да бъде
подменена горивната помпа. Ремонтът е извършен с подмяна на горивната помпа с
нова. Автомобилът е бил тестван и е бил в отлично състояние. Не е констатиран теч на
дизелово гориво или пушек от изпускателната система. Предаден е на клиента без
възражения. Впоследствие, свидетелят е разбрал, че МПС се е запалило и е изгоряло,
като е било предложено сервизът да го изкупи за резервни части. Свидетелят Б. лично
е огледал автомобила след инцидента, като е констатирал, че двигателят, включително
подменената горивна помпа, са здрави.
Във връзка с цитираните писмени доказателства и показанията на свидетеля В.
Б.Б. настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установява между страните да
е налице договор за ремонт на процесния автомобил. Действително, съгласно
представеното удостоверение за регистрация на автомобила, последният е собственост
4
на ищцата Р. И. Д., но от посочените по-горе доказателства се установява, че ремонтът
на МПС е възложен на ответника от трето за спора лице - С. К.. Следователно, няма
как за вредите, които ищците твърдят да са претърпели в резултат на некачествения
ремонт на автомобила, отговорността да бъде понесена от ответника на договорно
основание (каквото е искането на ищците, съгласно уточнителна молба, вх. №
25013020/16.02.2022 г.), при положение, че не се установява да е налице сключен
договор между тях. Още повече, по делото не са събрани никакви доказателства, от
които да се установява, че ищците В. С. К. и Н. С. К. са били в облигационни
отношения с ответното дружество въз основа на договорен източник на права и
задължения. Само на това основание всички заявени претенции се явяват
неоснователни.
За пълнота следва да се посочи, че недоказан се явява и вторият елемент от
фактическия състав на предявеното от ищците право, а именно - виновно
неизпълнение по процесния договор, за което ответникът, в качеството на изпълнител,
да носи отговорност.
От цитираните по-горе писмени доказателства и свидетелски показания се
доказва, че предмет на извършения ремонт на автомобила на 17.10.2019 г. е била
подмяна на горивната помпа и извършване на диагностика. Както беше посочено,
съгласно показанията на свидетеля Б. ремонтът е извършен с подмяна на горивната
помпа с нова, като автомобилът е бил тестван след ремонта и е бил в отлично
състояние. Не е констатиран теч на дизелово гориво или пушек от изпускателната
система, като е приет от клиента без възражения. Следователно, установява се, че
изпълнителят е извършил възложения му ремонт, съгласно договореното и с
дължимата грижа, поради което не следва да носи отговорност за възникналата
последваща повреда, довела до пожар в автомобила. Действително, вещото лице по
приетата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза
сочи, че причина за пожара в автомобила е неизправност в електрическата система,
която поради късо съединение се нагрява и е запалила частите, напоени с дизелово
гориво. Най-вероятна причина са амортизирани гумени уплътнения, предвид факта, че
МПС е в експлоатация над 11 години и пробег над 262000 км. Вещото лице сочи, че
ако горивната помпа е правилно свързана и уплътненията на горивопроводите са
качествени и нови няма да има проблем в двигателя, въпреки подмяната на горивната
помпа с нова. В о.с.з. на 09.05.2022 г. вещото лице е пояснил, че според него пожарът е
възникнал в резултат на ремонта, тъй като е включен източник (горивна помпа), без да
е проведено, дали е изправен. От друга страна, вещото лице сочи, че новата помпа е с
мощност като старата, като не е извършил оглед на помпата, тъй като двигателят на
автомобила и помпата не са били налични към момента на огледа. Настоящият съдебен
състав не кредитира заключението на вещото лице в частта относно поясненията,
дадени в о.с.з. на 09.05.2022 г., че според него пожарът е възникнал в резултат на
5
ремонта, тъй като е включен източник (горивна помпа), без да е проведено, дали е
изправен. В тази част заключението не кореспондира с нито едно от събраните по
делото доказателства, доколкото от показанията на свидетеля Б. се доказва, че помпата
е била подменена с нова, като след ремонта автомобилът е бил в отлично състояние.
Вещото лице основава своето заключение на предположения за настъпили факти, а
именно – липсата на проверка, дали новата помпа е била изправна, без да са събрани
каквито и да е доказателства в тази насока и без вещото лице да е извършил личен
преглед на сочения от него детайл като причина за пожара.
Във връзка с изложеното съдът счита, че първоинстанционното решение се явява
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и исковете бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Възражението на ответниците по жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е неоснователно,
доколкото същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на въззивника сумата в размер на 1710,82 лв. – разноски за въззивната
инстанция, както и сумата в размер на 1715,16 лв. – допълнителни разноски за
първоинстанционното производство.
С оглед изход на спора ответниците по жалбата нямат право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № *********/16.01.2023 г. по гр.д. № 10136/2021 г. по описа
на СРС, 49 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 82 и чл. 265 ЗЗД, като „С.С. 2000“ ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати: в
полза на Р. И. Д., ЕГН ********** - сумата в размер на 3500 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на МПС,
изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №
*******; сумата в размер на 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен
ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******, изразяващи се в
разходи за проведен медицински преглед; сумата в размер на 7001 лв., ведно със
6
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № *******; в полза на В. С. К., ЕГН **********, и Н. С. К.,
**********, представлявани от тяхната майка и законен представител - Р. И. Д., ЕГН
**********, по 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща неимуществени вреди,
претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек
автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******, както и в частта, с която „С.С.
2000“ ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на Р. И. Д., ЕГН **********, В.
С. К., ЕГН **********, и Н. С. К., **********, представлявани от тяхната майка и
законен представител - Р. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 3130,15 лв. – разноски по делото, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл.
258 и сл. ЗЗД, предявени от Р. И. Д., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и Н.
С. К., **********, срещу „С.С. 2000“ ООД, ЕИК *******, за осъждането на ответника
за следните суми: в полза на Р. И. Д., ЕГН ********** – сумата в размер на 3500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на
МПС, изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с
рег. № *******; сумата в размер на 40 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан
от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******,
изразяващи се в разходи за проведен медицински преглед; сумата в размер на 7001 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“ с рег. № *******; в полза на В. С. К., ЕГН **********, и Н. С. К.,
**********, представлявани от тяхната майка и законен представител - Р. И. Д., ЕГН
**********, по 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща неимуществени вреди,
претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек
автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. № *******.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН **********, и Н. С. К.,
**********, представлявани от тяхната майка и законен представител - Р. И. Д., ЕГН
**********, да заплатят на „С.С. 2000“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 1710,82 лв. – разноски за въззивната инстанция, както и на
7
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1715,16 лв. – допълнителни разноски за
първоинстанционното производство
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8