Р Е Ш Е Н И Е № 362
гр.ВРАЦА,13.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично
заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.съдия: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Виолета Вълкова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов
въззивно гр.дело №575 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във връзка с
чл.247,ал.4 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.Г. *** против
решение №478/30.08.2017 год. по гр.дело №1944/2001 год. на Районен съд-Враца,с
което е отхвърлена негова молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение
№107/29.02.2004 год.
Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно,тъй
като е постановено в закрито съдебно заседание,а не в открито.Счита също,че
фактическата грешка е налице и иска решение №478/30.08.2017 год. да бъде
отменено,а молбата му уважена (грешката поправена).
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от
ответната "Компания за инженеринг и развитие"АД-гр.Мездра,в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
При
извършената проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира,че същата е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261
от ГПК.
След анализ
на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и
съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд
гр-Враца е сезиран с искова молба на В.Н.Г. *** против "Млечна
промишленост"АД-гр.Враца /с универсален правоприемник "Компания за
инженеринг и развитие"АД-гр.Мездра,ЕИК ***/ за заплащане на сумата 4982.78
лв.,представляваща обезщетение по чл.214 КТ за недопускане до работа за периода от 20.05.1999
год. до 03.10.2001 год.,като е образувано гр.дело №1944/2001 год. по описа на същия
съд.
Установено е
по делото,че между ищеца Г. и "Млечна промишленост"ЕООД- гр.Враца е
съществувало трудово правоотношение,по което той е заемал длъжността "***"
и което със заповед №10/31.07.1995г. е било прекратено на основание чл. 330,ал.2,т.5
вр. с чл.190,т.3 и т.4 КТ.С влязло в законна сила решение от 01.12.1995год. по
гр.д.№1348/1995 год. на РС-Враца,потвърдено с решение от 20.06.1996год. по
гр.д.№31/1996год. на ОС-Враца,са били уважени предявените искове по чл.344,
ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,като атакуваната заповед е отменена,а ищецът В.Г. е възстановен
на длъжността "***" при "Млечна промишленост" ЕООД-гр.Враца.С
решение № 300/07.07.1997год. по адм.дело №1305/1996год. на ВАС решенията по
гр.дело №1348/1995г. на РС-Враца и гр.дело №31/1996 год. на ОС-Враца са били
отменени по реда надзора,а делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав на съда.
С решение от
16.05.1998год. по гр.д.№ 953/1997г. по описа на РС-Враца,влязло в законна сила
на 30.03.2000год.,предявените от В.Г. искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ
са били отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Междувременно
със заповед №73/01.08.1996г. на основание решението по гр.д.№ 1348/1995г. на РС-Враца
ищецът е бил възстановен на по-рано заеманата длъжност "***" при "Млечна промишленост"ЕООД-Враца,и е
бил подписан нов трудов договор.Впоследствие,с оглед отмяната на решението на
съда и отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани,със заповед от
20.05.1999 год. на изпълнителния директор на ответното дружество,вече АД,е била
отменена и заповед №73/01.08.1996 г.,относима към сключването на новото трудово
правоотношение.
Въз основа
на събраните доказателства районният съд е постановил решение № 107/2004год. по гр.дело
№1944/2001 год.,с което е отхвърлил предявеният от В.Н.Г. против „Млечна
промишленост”АД-гр.Враца иск за сумата 4 982,78 лв., представляваща
обезщетение за недопускане до работа за периода от 20.05.1999 г. до датата на
предявяване на иска-03.10.2001 год.,като неоснователен. С влязло в сила решение
№260 от 28.02.2005год. по в.гр.дело № 47/2005год. Окръжен съд-Враца е оставил в
сила решението на първоинстанционния съд.
С молби от 07.07.2017год. и 20.07.2017год. ищецът В.Г., твърди, че в
решението по гр.д.№1944/2001год. първоинстанционния съд е допуснал очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в това, че е приел в мотивите на решението, че
липсва трудово правоотношение между работника и работодателя, а съгласно КТ за
трудов стаж се признава и времето,през което не е съществувало трудово
правоотношение,когато работникът е бил без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно.Искането е молбата му да бъде уважена,като съда допусне
поправка на очевидната фактическа грешка.
В срока по чл.247,ал.2 ГПК е депозиран отговор от ответника "Компания
за инженеринг и развитие"АД-гр.Мездра,който оспорва молбата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
След като е
съобразил доводите на страните и е извършил преценка на събраните доказателства,първоинстанционният
съд е приел,че не е необходимо насрочване на делото в открито съдебно
заседание,с оглед разпоредбата на чл.247,ал.3 ГПК,и е разгледал молбата на
ищеца Г. в закрито съдебно заседание.В мотивите си към решение
№478/30.08.2017 год. съдът е приел,че молителят Г. е
изложил твърдения за неправилно приложение на нормите на КТ от страна на
съда,без да се съдържат доводи за допусната очевидна фактическа грешка.Въз
основа на това,съдът намерил молбата за
неоснователна и същата е оставена без уважение.
Настоящият
въззивен състав споделя тези изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно
чл.247,ал.1
от ГПК,поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по
инициатива на съда или по молба на страните без ограничение във времето /в
срока за обжалване,след обжалването и след влизането
на съдебния акт в сила/.
С оглед
константната съдебна практика,очевидна фактическа грешка е налице при всяко
несъответствие между формираната действителна воля на съда,видна от мотивите
към съдебното решение,и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно
решение,т.е. в неговия диспозитив /Решение
№168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. дело № 580/2012 г., IV г. о., ГК/.
Поначало
съдебният акт представлява едно цяло,включващо мотиви и диспозитив.Мотивите
отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитивът представлява
външния израз на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и
диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247
от ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и
изразена воля на съда в мотивите на акта.
В процесния
случай в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка Г. всъщност излага
твърдения за неправилно приложение на нормите на КТ от съда, без да посочва в
какво точно се изразява очевидната фактическа грешка.Изразява се несъгласие със
становището на съда,отразено в неговите мотиви.Това несъгласие обаче не
представлява очевидна фактическа грешка.Такава би била грешката в пресмятането;
погрешно посочване годината и номера на производството;на имената на страните;
адрес,ЕГН,граници на спорен имот;правилната идентификация на същия,размер на
присъдена сума;неотразяване в диспозитива на решението становището на съда,
изразено в мотивите;отхвърляне на иска;солидарния характер на осъждането.Тази
грешка може да бъде поправена от съда без ограничение във времето, по
предвидения от закона ред.Очевидна фактическа грешка е налице,когато е
допусната грешка в диспозитива,което не е резултат от мисловната дейност на
съда и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една,
а в диспозитива е изразена в друг смисъл.В случая това не е налице.
Неоснователни се
явяват и доводите на жалбоподателя, че първоинстанционния съд, неправилно е
разгледал делото в закрито съдебно заседание.Производството по поправка на
очевидна фактическа грешка на решението се разглежда от съда в закрито
заседание,предвид на изричните правила по чл.247,ал. 3 ГПК,според които съдът
призовава страните само когато прецени,че това е необходимо.В този смисъл
разглеждането на подадена молба за провеждане на производство по чл. 247 ГПК в закрито съдебно заседание - без призоваване на страните, не
представлява лишаване на страната от възможност да участва по делото и не се
явява нарушение на съдопроизводствените правила.
По изложените аргументи въззивният съд счита,че така обжалвания съдебен акт
не страда от посочените в жалбата пороци за незаконосъобразност,същият е
постановен в пълно съответствие с доказателствената съвкупност и правилното й
съотнасяне към релевантните по делото факти. Въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е обоснован и правилен и следва да бъде потвърден.
При този
изход на спора право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна.На основание чл.78,
ал.3 ГПК на същата следва да се присъди сумата от 300.00 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение,направени пред въззивната инстанция /представени са
доказателства за заплащането на посочената сума - договор за правна защита и
съдействие от 23.11.2017 год. и списък с направените разноски по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното,Врачанският
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение №478/30.08.2017
г.,постановено по гр.дело № 1944/ 2001 г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА В.Н.Г.,с ЕГН**********,*** да заплати на "Компания за
инженеринг и развитие"АД-гр.Мездра,с ЕИК ***,ул. *** сумата от 300.00 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение,направени пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.