РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 18.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 100 по описа за 2022 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
С Решение № 108 от 14.06.2022 година, постановено
по НАХД № 263 по описа
за 2022 година,
Ловешки районен съд, осми наказателен
състав е изменил Наказателно постановление /НП/ № 7634/17.03.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, оправомощен със заповед № РД-11-1232/28.10.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, в частта, в която
е наложена на В.Т.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 ал.1 т.2, във
връзка с чл.26 ал.2 т.1 б. “а” от Закона
за пътищата /ЗП/ и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 2 000 /хиляда/ лева на основание чл. 53 ал.1 от ЗП
за нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП, като намалил наказанието
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. с твърдения, че оспореното съдебно
решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Касационният жалбоподател излага доводи, че подобен тип нарушение съгласно Наредба № 11 на МРРБ
/Наредбата/ може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, като водача няма отговорност за
издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим, като същия няма
възможност да подаде заявление, както за извънгабаритно
така и за тежко ППС. Счита, че съгласно чл. 36 и чл. 37 от Наредбата контролът
се осъществява от органите на АПИ със съдействието на съответната служба за
контрол на МВР, като при извършената проверка
не присъства никакъв друг контролен орган освен инспектора от АПИ, който
осъществява контрол самостоятелно и в нарушение на Наредбата. Счита, че
наказанието на водач управлявал извънгабаритно/тежко
ППС без необходимото разрешение следва да се наложи от органите на МВР,
съгласно ЗДВП, а не от органите на АПИ по ЗП, като НП е издадено върху незаконосъобразен
АУАН. В заключение се иска отмяна
на първоинстанционното съдебно решение и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Ангажира по делото
писмени бележки, с които поддържа изложените в касационната жалба съображения.
В съдебно заседание ответникът по касационната
жалба, редовно призован се
представлява от ю.к. Вълков, който оспорва жалбата и моли да се остави в сила
решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
- Ловеч пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна
страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу
решение на Районен съд Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд - Ловеч е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 0009125/18.02.22г.,
Наказателно постановление /НП/ № 7634/17.03.2022 година, с което на касатора в настоящото производство е наложено на основание
чл. 53 ал.1 т.2, във връзка с чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ и
чл.53 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, за нарушение по чл.26 ал. 2 т. 1 буква „а” от ЗП във вр. с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Административнонаказателната отговорност е била ангажирана
за това, че на 18.02.2022 год. в 10.32 часа, на път II-35, км. 39, на 300 м. преди отбивката
за РПС Ловеч в посока гр. Ловеч – гр. Плевен, Т. е управлявал МПС с четири оси
с две управляеми оси марка „***”, модел „***” с peг.
№ ***. В хода на проверката било извършено
измерване с технически средства – електронна везна DFW-KR №118807 и
ролетка 1313/18 /5м./, при което измерване било установено, че пътното превозно
средство, превозващо фракция, надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, а именно: При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната ос е 22.370 т.
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7 ал.1 т.5 б.
„в“ на Наредбата.
Измерването било извършено в присъствието на
водача, който при поискване от служителите на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/
не представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно чл.3
от същата.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален
ред относимите към спора доказателства, въз основа на
които правилно е установил фактическата обстановка. При осъществения контрол за
законосъобразност е констатирал, че процесното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити, като в административната фаза на производство са спазени
процесуалните изисквания на ЗАНН.
За да измени НП, РС е приел, че нарушението, за което е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е осъществено
от обективна и субективна страна. Измерените параметри на споменатото ППС при
извършената проверка, показват, че ППС е извънгабаритно
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредбата на МРРБ, респективно тежко по чл.3,
т.2 от Наредбата, като движението на посоченото извънгабаритно
ППС не е било осъществено с разрешение, издадено от АПИ. Водачът е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил, с
което е извършил виновно административно нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 буква „а”
от ЗП. Счел е, че нарушението не е маловажно. Приел е, че за посоченото
нарушение чл. 53 ал.1 от ЗП, предвижда санкция за физически лица – глоба от
хиляда до пет хиляди лева, а на Т. е наложена глоба в размер на две хиляди
лева, без да са посочени никакви мотиви защо е наложен този размер, а не
минимално установения такъв, предвид, че нарушението е извършено за първи път.
Районният съд е намерил, че при определяне на санкцията не са съобразени
тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което е
намалил размера на глобата до минимално установения такъв в размер на хиляда
лева.
Настоящият
касационен състав намира решението за правилно. Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на
съда. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Според разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/, за дейности
от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забранява в обхвата на пътя
и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят, касатор в настоящото
производство е осъществявал движение на тежко пътно превозно средство /ППС/ по смисъла на
§1 т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата, без
разрешение издадено по реда на
раздел IV на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща
пътя за дейност
от специално ползване на пътищата.
Към момента на
проверката водачът не е разполагал и не е представил на контролните органи
такова разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, поради което
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и правилно
е бил санкциониран от АНО.
В съответствие с изискванията на чл.35 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, нарушението е установено с техническо средство ел. везна DFW-KR №118807
и ролетка 1313/18 /5м./, които са одобрен тип
средство за измерване и технически изправни, според представените и приети писмени доказателства.
Според доказателствата по
делото АУАН и НП са съставени от компетентни лица и съдържат изискуемите
законови реквизити, а административно-наказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила. Нарушението е описано точно и ясно в акта
и в НП, като констатациите в АУАН са възприети от АНО и съответстват на
отразените в наказателното постановление фактически обстоятелства.
Правната квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП във връзка
с чл.37 ал.1 т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на касатора, че водачът на тежко и/или извънгабаритно
ППС, управляващ
това ППС без съответното разрешение, не може да е наказателноотговорно
лице по чл.53, ал.1 от ЗП, а такава отговорност следва да носи единствено
собственикът на ППС или лицето, извършващо превоза, в чието задължение е
снабдяването с изискуемото разрешително за движение на тежко и/или извънгабаритно
ППС.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. дава правомощия (и
задължава) съответните служби за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ да
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, както и да съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на
другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса. Т.е. водачът на извънгабаритно ППС, движещо се по пътищата без заплатена
пътна такса, е наказателноотговорно лице на основание
изрична разпоредба на релевантен нормативен акт, и отношение към нарушението
следва да вземат именно съответните служби за контрол към АПИ - противно на
доводите на касатора.
В случая нарушението е регламентирано в чл.26 ал.2 т.1
б.”а” от ЗП и се изразява в нарушаването на забраната по тази разпоредба,
съответната санкция е регламентирана също в ЗП /чл.53 ал.1 т.2/, а актът е
съставен на водача на извънгабаритното ППС на
основание чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. от служители на АПИ,
поради което при издаването на процесното НП са
спазени изискванията на закона.
Неоснователно е и възражението за приложение
на нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП. В случая един от признаците от обективна
страна на осъществения състав на административно нарушение е управлението на извънгабаритно ППС без съответното за това разрешение. Тази
особеност на изпълнителното деяние е причина, правнорелевантните
в случая факти, да не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП,
а под хипотезата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, въз основа на която правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора. Законът за пътищата /ЗП/ е специален по
отношение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, по арг.
от правилото на чл. 1, ал. 1 от ЗП, според който с този закон се уреждат
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се
достигне до извод за маловажност
на случая по чл. 28 от
ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретните деяния от общите
случаи на тези нарушения, а такива данни не
са налични. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
както и липсата на такива смекчаващи
вината обстоятелства, които да сочат,
че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
обосновано с
доказателствата по делото решаващият съд е приел, че в конкретния
случай не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За установеното административно нарушение, административно наказващия орган не е изпълнил задължението
си при определяне
размера на наказанието да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в съответствие с чл.27 от ЗАНН и
е наложил съгласно чл.53 ал.1т.2 от ЗП глоба в размер на 2000 лева, при
предвиден размер от 1000 лева до
5000 лева, като не е отчел обстоятелството,
че нарушението е извършено за първи
път и не е изложил съображения защо приема, че
наказанието глоба следва да бъде
определено в размер над минималния. При това, наред с липсата на данни за налагани
други наказания по ЗП, като процесното нарушение се явява първо, правилно и
обосновано РС е намалил наложената глоба от 2000 лв. на 1000 лв., която отговаря на целите на закона, очертани
в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила, като правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221 ал.2 предложение
първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108 от 14.06.2022 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 263 по описа за
2022 година на Районен съд – Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.