№ 646
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201557 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. К. с ЛНЧ: *, срещу Наказателно
постановление № */30.08.2021г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като
заявява, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата не е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За
приложението на тази норма е необходимо наличие на две предпоставки: 1) нарушителят да
не е намерен на посочения от него адрес и 2) новият адрес да е неизвестен. Пред съда
административнонаказващият орган не е установил с надлежни доказателствени средства
релевантните факти от състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Приложената към преписката
докладна записка на л. 9 не може в настоящия случай да обоснове приложението на чл.58
ал.2 от ЗАНН. Видно от същата, жалбоподателят е бил потърсен на 01.12.2021 г. Последното
обаче удостоверява единствено еднократното търсене на нарушителя на адреса, който е
посочил при съставяне на АУАН, но не и ненамирането му на този адрес. Не е налице
повторно търсене, като по делото не е налице надлежно установяване наказващият орган да
е положил усилия да открие друг адрес на нарушителя или в случай, че установи, че адресът
му не е променян - да предприеме действия за връчване на наказателното постановление по
1
друг начин. Не може да послужи като доказателство за промяна на адреса записаното в
докладната, че са снети сведения, тъй като те са от лице, живеещо в друг апартамент и
напълно нормално същото да не познава жалбоподателя. Настоящият състав намира, че не са
изпълнени и двете предпоставки на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, при липсата на
каквито и да е други доказателства за продължителното или постоянно отсъствие на
жалбоподателя на посочения от него адрес или за промяна на адреса му. След като
наказателното постановление не е редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и не е
породило целената с него правна последица - поставяне началото на срока за обжалването
му пред съда, 14-дневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН не е изтекъл към датата на подаване
на жалбата.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика, постановена по
аналогични случаи- Определение № 1727 от 20.07.2018 г. по к. ч. адм. д. № 1715 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Определение № 2899 от 18.12.2019 г. по к. ч. адм. д.
№ 3065 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Определение № 1663
от 03.08.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 1656 / 2020 г. на XII състав на Административен съд
– Варна и др.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
„*“ ЕООД с ЕИК *, било собственик на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *.
Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като на 26.01.2021 г. регистрацията на автомобила била
служебно прекратена, за което собственикът не бил уведомен.
На 26.04.2021 г., около 13.40 часа, докато се движел в гр. Бургас, по бул. „Тракия“
срещу блок 58 в посока ул. „*“, горепосоченият автомобил, управляван от жалбоподателя С.
К., бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. М.У..
Последният направил справка за автомобила, при което установил, че за същият няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
За констатираното на място св. У. съставил АУАН № *, квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 638, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал.
Впоследствие се установило, че регистрацията на автомобила била прекратена.
Производството било прекратено с резолюция и преписката била изпратена на БРП, като с
постановление от 28.07.2021 г. било отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на отказа, на 30.08.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си К. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
2
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, който не е негова собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от К. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 24.03.2021 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от
страна на ОДМВР. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и
задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Още по-малко има
3
каквито и да е доказателства за това лично жалбоподателят, да е бил уведомен по какъвто и
да е начин за прекратяването на регистрацията. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1497 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд-
Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 /
2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */30.08.2021г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на С. К. с ЛНЧ: *, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4