Р Е Ш Е Н И Е №............
Гр. София, …….10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Желязкова ЧЛЕНОВЕ:
Елена Радева
Цветанка
Бенина
като
разгледа докладваното от съдия Бенина частно
гражданско дело № 9467/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 – 437 ГПК.
Образувано е
по жалба с вх.№ 91151/08.09.2020 г. при СГС, депозирана от З.“Б.В.И.Г.“ срещу постановление по изп.д.№20207880400159
по описа на ЧСИ М.К.рег. № 788, с район на действие СГС, с което е оставено без
уважение възражението на дружеството – жалбоподател за възлагането му в
качеството му на длъжник по изпълнението на разноските за налагане на 5 банкови
запора. В жалбата се излагат доводи, че извършените в този смисъл разходи са
били ненужни, доколкото са били предприети действия по налагането на
запори върху несъществуваща банкова
сметка ***, в които дружеството не е разполагало с банкови сметки. Счита, че
действията по изпълнението, които реално не са породили резултат, следва да
бъдат приравнени на тези изоставени от взискателя или отменените от съда, за
които разноските не се възлагат в тежест на длъжника.
Ответната
страна по жалбата и взискател в изпълнителното производство – Ж.Л.С., не е
депозирала възражение в установения за това срок, като не е изразила становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
В
мотивите си по реда на чл. 463, ал. 3 ГПК ЧСИ К.сочи, че при налагането на
запорите е действал в изпълнение на посочения от взискателя способ на
изпълнение, като видно от отговорите на банките, запорите са били наложени и
въз основа на тях е било събрано вземането предмет на принудителното
изпълнение. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че способът чрез налагането
на запори бил използван без да е било направено предварително проучване за
наличностите в банковите сметки.
Съдът,
като взе предвид изложените оплаквания в жалбата, мотивите по същата на ЧСИ и
материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата
се явява процесуално допустима, като подадена от правоимащ правен субект срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в законоустановения за това
срок.
До длъжника
е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на
25.02.2020г., като не е последвало такова в предоставения му 2-седмичен срок за
това. С молба вх. № 1801/11.03.2020г. е направено искане от процесуалния
представител на взискателя за налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника в пет конкретно посочени търговски банки. С платежно нареждане от
11.03.2020г. е била внесена такса в размер на 90 лв. за 5 броя запора по сметка
на ЧСИ К..
За прилагане
на посочения способ длъжникът е бил надлежно уведомен с адресирано от съдебния
изпълнител писмо, връчено му на 12.03.2020г. Последвало е изпращането на
запорни съобщения до банките на 12.03.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по принудителното изпълнение са
за сметка на длъжника, освен когато производството по изпълнителното дело бъде
прекратено на някое от посочените основания в чл. 433 ГПК, изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или таксите
и разноските са за изпълнителни способи, които не са били реализирани. В случая
се твърди да е налице последната хипотеза.
Видно
от материалите по изпълнителното дело, по искане на взискателя са били
изпратени запорни съобщения до банките, в които същият е посочил длъжникът да
има неиздължени вземания. Не се твърди, а и не се и установява взискателят да е
имал информация относно наличностите по банковите сметки, като е било поискано
запорирането на 5 броя такива. Неиздълженото вземане по възникнало
правоотношение между длъжника по изпълнението и третото лице съдът приема, че
всякога има динамично състояние, доколкото е възможно същото да бъде предсрочно
погасено, или обратното – да настъпи забава в изпълнението, което да доведе до
възникване на вземане на друго основание поради забавата в плащането. В този
смисъл вземането не може да бъде
характеризирано като вещ с местонахождение и индивидуализиращия я белези,
поради което извършването на предварително проучване за състоянието и
наличността му се явява безполезно за налагащия конкретния изпълнителен способ,
което от друга страна следва да послужи като изненада и възпрепятстване
извършването на последващи действия, които затрудняват или осуетяват
реализирането на изпълнението. В този смисъл са били предприети и действията от
съдебния изпълнител по налагането на запорите, като едва след установената
наличност в изпълнение разпореждането на съдебния изпълнител, следва
превеждането на наличните суми за погасяването на дълга.
Фактическият
състав по реализиране способа за изпълнение чрез запориране на вземане на
длъжника в банка се състои от действията на изпращането на запорно съобщение от
съдебния изпълнител, както и от налагането на такъв върху наличностите на
длъжника в посочената от взискателя банкова сметка ***ената сметка на съдебния
изпълнител, в случай че е била налична такава. Независимо дали има наличности в
банковите сметки на длъжника, запорът върху тях се счита за наложен с
получаването на запорното съобщение от банката – чл. 450, ал. 3 ГПК, която от
своя страна е задължена да се подчини на императивната заповед на ЧСИ при
установена наличност и да преведе
дължимата сума, която да послужи за удовлетворяването на взискателя – чл. 507,
ал. 3 ГПК. Достатъчно е да бъде
установено наличието на банкова сметка ***, като в случай, че по нея не е
налична парична сума, запорът ще се счита за наложен за бъдещо вземане на
банката.
От
материалите по изпълнителното дело се установява постъпили отговори от банките,
като в тези от Юробанк, Райфайзенбанк /България/“ЕАД, ОББ АД, ЦКБ АД се сочи за
наличност в банковата сметка на длъжника във всяка от банките, достатъчна да
покрие задължението му към взискателя, като в отговора от Първа Инвестиционна
Банка“АД се установява наличието на банкова сметка, ***ъдещи постъпления, като
е наличен авоар по същата за покриване на задължението.
Установи
се извършеният превод на сумата в размера до запорираното вземане от банковата
сметка на длъжника в ОББ АД на 19.03.2020г., както и възстановяване на сума в
същия размер от ЧСИ по сметка на длъжника с платежно нареждане от 20.03.2020г.,
поради извършено двойно плащане.
При
това положение, и доколкото се установи достатъчна наличност по сметките на
дружеството длъжник в четири от посочените банки, съдът приема, че налагането
на запор върху авоарите на длъжника в банковите сметки след първото изпратено
запорно съобщение /до ОББ АД с изх. № 2641/12.03.2020г./ не е било необходимо
за удовлетворяване вземането на взискателя. Налагането на запорите е следвало
да бъде осъществено последователно в отделните банки при установена
недостатъчна наличност по сметките на длъжника. В случая се установява дори
извършено двойно плащане в полза на взискателя, поради едновременното
запориране на сметките, което съдът приема, че е в резултат на ненужно действие
по изпълнението. Налагането на последващ запор върху банковите сметки след
първия такъв настоящият съдебен състав приема, че не е било необходимо, като
действието в този смисъл следва да бъде приравнено на нереализиран изпълнителен
спороб, за които разноските се поемат от взискателя по смисъла на чл. 79, ал.
1, т. 3 ГПК.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема наложените 4 броя запори върху
банковите сметки на длъжника след първия такъв до ОББ АД, за нереализирани
способи по изпълнението, като за същите разноските следва да останат за сметка
на взискателя. Таксата за всеки, съобразно
т. 9 от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 18 лв., с включен ДДС, като е дължима за
извършеното действие от ЧСИ – изпращането на запорно съобщение.
На основание
чл. 79, ал. 1 ГПК разноските в размер на 18 лв. следва да бъдат възложени на
длъжника, като останалата част до пълния размер от 90 лв. – предварително
платена такса от взискателя, не подлежи на възстановяване от длъжника.
Следователно
отказът на съдебния изпълнител постановен по възражението на длъжника –
жалбоподател съдът намира за незаконосъобразен, като жалбата да бъде уважена за
сумата в размер на 72 лв., за който размер бъде редуциран размерът на
възложените на длъжника разноски.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора по жалбата на длъжника, която съдът приема за основателна,
на същия следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството по
разглеждането й в размер на 197 лв. /25 лв. – внесена държавна такса по сметка
на СГС; 72 лв. – такси за администриране на жалбата от ЧСИ и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител по изп.д.№20207880400159 по описа на ЧСИ М.К.рег. № 788, с район на
действие СГС, в частта, с която в
тежест на длъжника З.“Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, са възложени разноските за налагане на 4 банкови запора в размер на сумата от
72 лв., определена по т. 9 ТТРЗЧСИ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ж.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З.“Б.В.И.Г.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес управление ***, пл. „*****, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 197 лв. –
разноски за производството.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.