МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 96/27.11.2019 г. по НЧХД № 75/2019
г. на ТгРС
Наказателното производство по
частен характер е образувано по тъжба на С.Т.Д. *** против Ж.Г.Х. *** по
обвинение за закана по смисъла на чл.144 ал.1 от НК и обида по смисъла на чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК. В тъжбата се посочва, че Ж.Г.Х. се е заканил с
престъпление против личността на С.Т.Д. с думите: ”копеле, ще ти избия
зъбкитеее…” и тази закана е възбудила у тъжителката основателен страх
от осъществяването й, и е извън случаите на закана с убийство. Твърди се също,
че с посочените думи и по-специално с обръщението „копеле“ подсъдимия е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие,
като тази обида е нанесена публично, тъй като на мястото са присъствали много
хора.
С тъжбата
са предявени граждански искове от тъжителката против подсъдимия за
престъплението по чл.144 ал.1 от НК за сумата от 1500 лева обезщетение за
нанесени неимуществени вреди изразяващи се в основателен страх от
осъществяването й, и за нанесената публично обида за сумата от 1000 лева
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане честта и достойнството й.
Обвинението
се поддържа в съдебно заседание от тъжителката, като повереника й претендира за
осъдителна присъда по отношение на Ж.Г.Х.
и се претендира налагане на наказание „лишаване от свобода“ около средния размер и за двете деяния, като
на основание чл.66 от НК се отложи изпълнението на наказанието за изпитателен
срок от три години, както и уважаване на гражданските искове изцяло със всички
законни последици.
Подсъдимият
Ж.Г.Х. не се признава за виновен, като отрича да е изрекъл думите „копеле, ще
ти избия зъбкитеее…“ и твърди, че действително по това време е бил на мястото,
но не е изрекъл никакви думи с които да е заплашил или обидил тъжителката, а
напротив, бил е провокиран от нанесена му преди конкретния случай обида от
тъжителката, която го е нарекла „лъжец и олигофрен“ и във връзка с това той й е
казал „много внимавай момиченце, ако още веднъж ме наречеш олигофрен“. Нищо
друго не е казвал и не е правил, за което да носи някаква отговорност. Поради
което претендира за безпристрастно решение въз основа на приложените по делото
доказателства.
Защитника
на подсъдимия пледира за изцяло оправдателна присъда, като посочва, че от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен
начин, че подзащитния му е извършил престъпленията за които е обвинен, като
твърди, че писмените и гласни доказателства събрани по делото не следва да се
кредитират, тъй като свидетелските показания на свидетелите на тъжителката са
пристрастни, противоречиви, необективни и не се установи тези свидетели да са
присъствали лично на случая както твърдят. Също така твърди, че не са налице
пълномощия за процесуалния представител на тъжителката по отношение твърденията
в тъжбата свързани с фактическата обстановка и се преекспонира стойността на
предупредителния протокол и намиращите се в полицейската преписка документи,
касаещи косвено казуса. Претендира се и отхвърляне на предявените граждански
искове.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На
08.08.2018 г., около 11.00 часа тъжителката С.Д. се е намирала пред централния
вход на читалище „Св.Св.К. и М.-1894
г.” в гр.Тополовград в сградата на което се е намирал и
офиса на нейната майка – свидетелката Б.Д., която е била заедно с тъжителката
на тротоара пред сградата. В това време по улицата в посока от ТОТО-пункта към
читалището и централната част на града с автомобил се е придвижвал подсъдимия Ж.Х.,
който го е управлявал. В същия автомобил са пътували съпругата му М. Я.Х.,
която е стояла на предната седалка до шофьора и дъщеря му Е Ж. Х., която е
стояла на задната седалка.
Приближавайки
сградата на читалището и виждайки тъжителката, подсъдимият е намалил скоростта,
с която се е придвижвал автомобила и почти спирайки за секунди е отворил
предното ляво стъкло от страната на шофьора и със заплашителен тон е отправил
към С.Д. следните думи: „копеле, ще ти избия зъбкитеее…” Тези думи той е
повторил няколко пъти, с ескалираща интонация.
Тъжителката
се е вцепенила от случващото се, не е реагирала и не е отговорила по никакъв
начин. Нейната майка, която е стояла до нея, още при първото изричане на думите
от страна на подсъдимия е влязла навътре в сградата на читалището и също не е
реагирала на тези думи. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г., А.,
П. и Д. се установява, че на мястото когато това се е случило са присъствали
много хора и всички те са чули и видели как подсъдимия изрича процесната
реплика и установяват, че тя е била насочена към тъжителката и всички
присъстващи на мястото са били възмутени, шокирани, изненадани и някой дори
стресирани.
От случая
тъжителката първоначално е била шокирана и не е доумявала какво се случва, след
което е била силно притеснена и стресирана, видно от свидетелските показания на
свидетелките Г. и А., като свидетелката А. посочва, че дори е бил извикан
съпруга на тъжителката да остане при нея.
Още на същия ден тъжителката е посетила сградата на РУ –
Тополовград и е подала жалба до
Началника на РУ на МВР Тополовград по която е образувана преписка № 2710/2019
г. по описа на РП – Ямбол приложена по делото. В преписката се съдържат
собственоръчни обяснения от тъжителката, сведение попълнено от подсъдимия,
докладна записка и протокол за предупреждение от които се установява подадените
обяснения от страните, какво се е случило и какви са били взаимоотношенията
между тях, като това е посочено и в докладна записка на полицейски служител,
приложена към преписката. По преписката няма произнасяне на прокурор по
същество, видно от приложеното по делото писмо от РП – Ямбол.
По делото са разпитани като
свидетели по искане на тъжителката св. В. Г., М.А., Б. Д., П. П. и К. Д.. А по
искане на подсъдимия са разпитани свидетелите Е. Х. и П. Д.. От тези свидетели,
свидетелите Б. Д. и Е.Х. са в близки родствени отношения със страните по
делото, първата е майка на тъжителката, а втората е дъщеря на подсъдимия. От
другите разпитани по делото свидетели, единствено св.А. посочва, че е в близки приятелски
отношения с майката на тъжителката, а св.Д., че е в роднински отношения и с
двете страни по делото – първи братовчед на съпругата на подсъдимия и на бащата
на тъжителката, т.е. почти в еднакви родствени връзки с двете страни.
Свидетелите Г., А., П. и Д. посочват по идентичен начин точно какво е казал и
извършил подсъдимия спрямо тъжителката и всички те посочват точно репликата
която той е изрекъл, а именно: „копеле, ще ти избия зъбките…“. Между тези
свидетели съществуват несъществени противоречия относно факти и обстоятелства
които не са съществени елементи от престъпленията предмет на обвинението, като
например дали колата е била спряла или не, дали е била с изгасен двигател или
не, какво е било разположението на майката спрямо дъщерята пред читалището,
кога майката е влязла навътре в сградата на читалището, какво е било
разположението на пътниците в колата на подсъдимия, имало ли е куче или е
нямало и пр. , все елементи които не са съществени, както относно фактическата
обстановка, така и относно обективната страна на описаните деяния. По
съществените факти касаещи изречената реплика кой я е изрекъл, спрямо кого,
колко пъти и с каква интонация, тези свидетели не си противоречат и по един и
същи начин посочват фактите и обстоятелствата по случая. Майката на тъжителката
също в своите показания посочва обстоятелствата при които е изречена въпросната
реплика по начина по който го посочват и свидетелите. Единствено св.Е. Х. –
дъщеря на подсъдимия посочва, че той не е изричал тези думи предмет на
обвинението, а напротив казал е „ако още веднъж ме наречеш олигофрен – внимавай
много“ и свидетелства относно обидата, която е била нанесена на нейния баща от
тъжителката около месец преди този случай, като посочва, че не е очевидец, а
пресъздава фактите и обстоятелствата, които баща й и е разказал. Тази
свидетелка единствено посочва в с.з., че на мястото в този ден и във въпросния
час, не е имало никакви други хора и нито един от разпитаните по делото
свидетели, които посочват, че са очевидци по случая. Свидетеля П. Д. посочва,
че не е очевидец на случая, но е присъствал на мястото, където тъжителката по
телефона в края на месец февруари 2019 г.
е нанесла обида на подсъдимия, като го е нарекла „лъжец и олигофрен“.
Така установената фактическа
обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства приложени
към преписката на РП – Ямбол и справката за съдимост, които съдът кредитира тъй
като са документи издадени по съответния ред и в съответната форма неоспорени
от страните, както и от свидетелските показания на свидетелите-очевидци: В. С.
Г., М. Ж. А., П. Б. П. и К. В. Д., на които съдът дава вяра, тъй като са
обективни и непротиворечиви. В показанията на тези свидетели относно
съществените факти и обстоятелства касаещи обвинението не съществуват никакви
противоречия и всички те, абсолютно по идентичен начин описват фактическата
обстановка и извършеното от подсъдимия,
дори и в детайли посочват конкретната реплика, която съвпада напълно с
посочената такава в тъжбата. Между тези свидетели съществуват несъществени
противоречия относно факти и обстоятелства които не са съществени елементи от
престъпленията предмет на обвинението, като например дали колата е била спряла
или не, дали е била с изгасен двигател или не, какво е било разположението на
майката спрямо дъщерята пред читалището, кога майката е влязла навътре в
сградата на читалището, какво е било разположението на пътниците в колата на
подсъдимия, имало ли е куче или е нямало и пр., все елементи които не са
съществени, както относно фактическата обстановка, така и относно обективната
страна на описаните деяния. По съществените факти касаещи изречената реплика
кой я е изрекъл, спрямо кого, колко пъти и с каква интонация, тези свидетели не
си противоречат и по един и същи начин посочват фактите и обстоятелствата по
случая. За това, въпреки, че една от свидетелките М.А. е в близки приятелски
отношения с майката на тъжителката, а другите нямат близки отношения със
страните, съдът кредитира и дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като не се установи по делото те да са пристрастни или по някакъв начин
заинтересовани за изхода от делото. Не се доказа твърдението на защитника на
подсъдимия, че свидетелките Г. и А.създават впечатлението, че не са присъствали
лично на инцидента и не следва да се дава вяра на техните показания, предвид
това, че са в близки отношения с майката на тъжителката. В последствие, в
следващото с.з. по искане на тъжителката са разпитани други двама свидетели
/разпитани дори и не в едно и също с.з. със свидетелките Г. и А./ - свидетелите
П. и Д., които нямат абсолютно никакви отношения със страните, а се познават
като съграждани с тъжителката и майка й,
и те абсолютно по идентичен начин пресъздават фактите и обстоятелствата и
изрично посочват, че са видели св.Г. и св.А. там на мястото на инцидента. От
което може да се направи извода, че показанията на свидетелките Г. и А. са
обективни и те действително са присъствали като очевидци на мястото на
инцидента. Съдът дава вяра и кредитира и показанията на свидетеля П.Д., който
въпреки, че не е бил очевидец на случая, свидетелства относно отношенията между
тъжителката и подсъдимия и факта, че е нанесена обида от страна на тъжителката
на подсъдимия в период преди въпросния инцидент. Тези негови показания се
потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото, а именно
собственоръчните обяснения и сведения дадени от подсъдимия, но в качеството му
не на подсъдим по образуваната преписка.
Съдът не дава вяра и не кредитира
единствено показанията на свидетелките Б. Д. и Е.Х., тъй като последните са в
много близка родствена връзка със страните по делото, първата е майка на
тъжителката, а втората дъщеря на подсъдимия и не може да се счита, че те са
обективни, безпристрастни и абсолютно незаинтересовани от изхода на делото,
предвид изключително близката връзка със страните. Още повече, че между техните
показания и показанията на другите разпитани по делото свидетели /без близка
връзка със страните/ са налице противоречия, които въпреки проведените очни
ставки не се изясниха и отстраниха.
С оглед на изложеното и като
прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
След съвкупна и обективна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпните
състави на двете престъпления в които е обвинен – закана по чл.144, ал.1 от НК
и обида по чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК.
От свидетелските показания на
свидетелите-очевидци по безспорен начин се установява, че подсъдимия е изрекъл
репликата „копеле, ще ти избия зъбкитеее…“ и тази реплика е била конкретно
насочена към тъжителката, като последната е била изречена неведнъж със
специфична интонация, която е ескалирала. Несъмнено тези думи съставляват
закана спрямо телесното здраве и физическата цялост на тъжителката. Относно престъплението
закана е достатъчно думите или действията на подсъдимия да са предизвикали
основателен страх у тъжителката, че тази закана може да бъде реализирана. Тук
не е нужно да се стига до физически сблъсък, защото там вече бихме имали друг
вид престъпление, достатъчно е само да е предизвикан, възбуден страх у
тъжителката което касае обективната страна на престъплението. Това може да се
извлече както от обективните данни – начина на изричане на заканата, тона с
който тя е отправена, разликата в ръста, килограмите и физическите данни на
двамата/подсъдимия и тъжителката/, както и от състоянието на тъжителката в
момента на заканата и след това. От свидетелските показания на
свидетелите-очевидци по безспорен начин се установява, че в първия момент
тъжителката е била вцепенена, не е могла да реагира, тъй като е била изненадана
и не е могла да осъзнае какво се случва, като единия от свидетелите Д. посочва,
че тя е закрила лицето си с ръце. В последствие обаче е била разтревожена,
притеснена, разстроена и дори се е наложило да извикат съпруга й за да остане
при нея.
От субективна страна се
установява, че подсъдимия е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е последиците и ги е целял, т.е. действал е при пряк умисъл като
форма на вината, след като съвсем целенасочено и преднамерено е използвал
заплашителен тон и не веднъж, а няколко пъти с ескалираща интонация е повторил
думите „ще ти избия зъбките..“ той е съзнавал, че те са от такова естество, че
биха могли да предизвикат страх и безпокойство у тъжителката относно нейното
телесно здраве.
Относно престъплението обида. То
също е доказано по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от
субективна страна. Използваното обръщение към тъжителката в което обръщение
подсъдимия определя тъжителката като „копеле”, безспорно е дума, унизителна за
честта и достойнството й и тази дума е била изречена в нейно присъствие. Няма
как, при изричането на такава дума да не се почувства засегнат който и да е – в
случая тъжителката, още повече, че тази дума е била използвана в присъствието
на нейната майка и като се има предвид отношенията, привързаността между майката
и дъщерята и смисълът който се влага в тази дума на извънбрачно дете, то
несъмнено тази дума се отразява на силната връзка между двете, на психиката на Д.
и накърнява нейната чест и достойнство. Още повече, че в случая обидата е била
публична – на публично място, в централната част на града, в присъствието на
няколко намиращи се на мястото граждани-очевидци, които са били възмутени от
случилото се и това още повече е засилило интензитета й и е накърнило честа и
достойнството на тъжителката.
От субективната страна се
установи по безспорен начин, че подсъдимия е съзнавал, че думите му са
унизителни за честта и достойнството на пострадалата. От контекста на неговите
думи може да се направи извод, че той е използвал тези думи именно с това
съзнание, с цел да засегне честта и достойнството на тъжителката. Използваните
думи са неприемливи, с оглед господстващите морални норми в обществото, поради
което подсъдимият като част от обществото е съзнавал този техен характер,
предвиждал е неприятните последици и ги е целял, т.е. действал е при пряк
умисъл като форма на вината.
С оглед на изложеното, след като
се установява по безспорен и категоричен начин авторството на деянията и
осъществяването им както от обективна, така и от субективна страна, съдът
призна за виновен подсъдимия Х. по двете обвинения за закана и обида нанесена
публично.
По никакъв начин не се доказаха в
хода на съдебното следствие защитната теза и твърденията на подсъдимия и
неговия защитник, че той не е използвал тази реплика, а съвсем друга, която
нито е обидна, нито е заплашителна, а именно „много внимавай момиченце, ако още
веднъж ме наречеш олигофрен“. Тази реплика, макар и не в такъв словоред,
единствено се потвърждава от показанията на св.Е. Х., чийто показания съдът не
кредитира с оглед близката родствена връзка с подсъдимия, а и нейните показания
и съответно твърденията на подсъдимия се опровергават от всички други
свидетелски показания, обективни и безпристрастни и то свидетели-очевидци и
нито един от тях дори не намеква, че репликата е била друга, а не тази посочена
в тъжбата.
При определяне вида и размера на
наказанието за престъплението по чл.144, ал.1 от НК, съдът взе предвид високата
обществена опасност на деянието, ниската обществена опасност на дееца, мотивите
и подбудите за извършването му и определи такова при условията на чл.55, ал.1,
т.2 буква „б“ от НК като приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на този текст са тези обстоятелства, които са повече от обичайния
брой и оказват силно въздействие и влияние при вземането на решение при
извършване на престъпното деяние, като всяко от тях по отделно, само за себе си
няма изключителен характер, но именно защото са много като количество обуславят
в съвкупност и намаляват значително обществената опасност на деянието и дееца.
В случая се установи, че подсъдимия е с чисто съдебно минало, човек с репутация
в обществото, високообразован, ръководи свое собствено дружество, с добро
семейство. Също така установи се по безспорен начин, че той е понесъл сериозна
обида от страна на тъжителката, която въпреки, че е на възрастта на децата му и
е израснала покрай него, си е позволила да го нарече „лъжец и олигофрен“. Това
обстоятелство по безспорен начин се установи по делото от показанията на св.Д.,
които съдът кредитира и които напълно потвърждават и тезата на подсъдимия, че
той се е почувствал много обиден и засегнат от тези думи. Но в случая се
установи, че тази обида която му е била нанесена от тъжителката е много преди
инцидента на 08.08.2019 г., и не е допустимо приложението на реторсията по
смисъла на чл.146, ал.2 от НК, който допуска
освобождаване от наказание ако обидения е отвърнал веднага с обида.
Конкретния казус не е такъв, тъй като не е налице едновременност на обидите и
липсва насрещна тъжба от подсъдимия. За това в случая този факт може единствено
и само да се възприеме като едно от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, което е оказало силно влияние при осъществяване престъпното
деяние от подсъдимия. Също така по делото безспорно се установява,че подсъдимия
е бил емоционално превъзбуден и тази емоционалност е породена, както от смъртта
на неговата тъща и от отношението на тъжителката и нейните родители към този
факт, така и от влошените роднински отношения за които той не е имал пряка вина
и които той е преживявал по своему. Като взе предвид всички тези многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и факта, че разпоредбата на чл.144, ал.1
от НК, не предвижда минимум на наказанието „лишаване от свобода“ и най-лекото
предвидено в Закона наказание, а именно „лишаване от свобода“ в минималния
размер по НК би се оказало несъразмерно тежко с оглед извършеното от
подсъдимия, съдът замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, като
наложи задължителните пробационни мерки по т.1 и 2 на чл.42а, ал.2 от НК с
минималната продължителност – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично с
продължителност от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност от шест месеца.
Съдът намира, че така
определеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се
постигнали целите на чл.36 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията
за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК. съдът взе
предвид високата обществена опасност на деянието, ниската обществена опасност
на дееца, мотивите и подбудите за извършването му и определи такова при
условията на чл.55, ал.2 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК като приема, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени
по-горе, които съдът счита, че не е нужно да преповтаря. За престъпление по
чл.148, ал.1 от НК наказанието е „глоба“ от 3000 лева до 10000 лева и
„обществено порицание“. В случая предвид многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и личността на дееца, съдът счита, че и най-лекото предвидено в
закона наказание „глоба“ в минималния размер от 3000 лева, би се оказало несъразмерно
тежко и за това съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК във вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК и слезе под най-ниския предел на наказанието „глоба“ с
½, като определи на подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 1500 лева и
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.
Съдът намира, че така определените
наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали
целите на чл.36 от НК.
В случая се касае за множество
престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК осъществени в условията на
съвкупност, тъй като подсъдимия с едно деяние е извършил две престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. За това съдът
приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и след като определи наказание за
всяко престъпление по отделно, наложи най-тежкото от тях, а именно „пробация“
със задължителните пробационни мерки по т.1 и 2 на чл.42а, ал.2 от НК. Съдът
приложи разпоредбата на чл.23, ал.2 от НК и присъедини към определеното
най-тежко наказание, наказанието „обществено порицание“ така, както изисква
горепосочената разпоредба.
Съдът не приложи разпоредбата на
чл.23, ал.3 от НК и не присъедини нито изцяло, нито от части към най-тежкото
наказание, наказанието „глоба“, тъй като намира, че такова присъединяване не е
наложително с оглед ниската степен на обществена опасност, личността на дееца,
чистото му съдебно минало и предупредителната и възпитателна роля и целите на
чл.36 от НК биха могли да се постигнат и без такова присъединяване.
Въпреки, че формално са налице в
конкретния казус предпоставките и основанията на чл.78А от НК, съдът не приложи
този текст, тъй като разпоредбата на чл.78А, ал.7 от НК не допуска прилагането
му в случаите, какъвто е и настоящия „при множество престъпления“.
Относно гражданските искове:
Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД при реализирането на който следва да бъде уважен иска, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, настъпили вреди за
пострадалия, които да са в причинна връзка с извършеното деяние и размер на
вредите.
От доказателствата по делото се установи,
че тъжителката в резултат на извършените престъпления “закана“ и „обида“ е
претърпяла неимуществени вреди изразяващи се при първото в чувството на
основателен страх от осъществяването на заканата, което е предизвикало
тревожност, безпокойство и е засегнало психическото състояние на лицето, а при
второто в засягане честта и достойнството, което е с по-голям интензитет
предвид публичното нанасяне на обидата пред много хора. Тези вреди са в
причинна връзка с извършените деяния от подсъдимия и следва да бъдат
обезщетени. За това съдът уважи предявените граждански искове, но не в
претендираните размери, а в по-ниски такива. Предявеният иск в размер на 1500
лева, съдът уважи за сумата от 500 лева, като за разликата до претендирания
размер го отхвърли като взе предвид не толкова дълго продължилото чувство на
основателен страх от осъществяване на заканата, както и факта, че не се
доказаха твърденията на тъжителката изцяло в тъжбата, че тя не е смеела да
излезе сама по улиците на града, а винаги е била с придружител. Въобще в тази
насока липсват доказателства. Напротив свидетелите-очевидци и разпитани по
делото заявяват, че са я виждали в града след инцидента. Не се представиха и
никакви доказателства за някакво сериозно психическо разстройство, дори опит да
бъде посетен лекар-специалист, който да обследва психическото състояние на
тъжителката, въобще липсват доказателства нейната тревога, безпокойство да са
продължили дълго и да са с висока степен на изразителност след инцидента.
Единствено свидетелите посочват, че непосредствено след инцидента тъжителката е
била разстроена, силно притеснена и стресирана, но никой от свидетелите не
посочва, че тя е била в такова състояние продължително време след това. За това
съдът счита, че уважената сума на гражданския иск се явява съразмерна съответна
на претърпените от тъжителката неимуществени вреди, поради което е и
справедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Относно
другия граждански иск, съдът намира че сумата която се претендира е завишена и
несъответна на причинените неимуществени
вреди и уважи иска в размер на 300 лева, като прецени, че и в случая не се
доказа висок интензитет и висока степен на нанесени неимуществени вреди.
Липсват доказателства по делото тъжителката да е била в изключително тежко
психическо състояние от нанесената обида и това да се е отразило на нейния социален и обществен
живот и респективно контакти и отношения с членовете от семейството й, близки,
приятели и пр. Поради което съдът отхвърли иска за разликата до претендирания
размер от 1000 лева и намира, че уважената сума е справедлива по смисъла на
чл.52 от ЗЗД.
Съдът не
присъди законна лихва върху претендираните суми от гражданските искове от деня
на увреждането до окончателното им изплащане, тъй като такава не се претендира
в тъжбата и в съдебно заседание по същество.
Съдът
присъди подсъдимия да заплати на тъжителката направените от тъжителката
разноски в размер съответен на обвиненията и уважената част от предявените
граждански искове – 280 лева.
При този
изход на делото съдът присъди подсъдимия да заплати по сметка на ТгРС държавна
такса върху уважените размери на гражданските искове за всеки един по 50 лева,
общо в размер на 100 лева съгласно Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
11.12.2019 г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: