Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 28.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3823/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и
чл. 415 от ГПК. Предявени са обективно кумулативно съединени искове на
основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.232 ал.2 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД от ***, срещу *** с ЕГН *** *** за установяване съществуването на
следните вземания на ищеца от ответника – предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1489/20.06.2018 г. по ч. гр. дело №
2551/2018 г. на ***кия районен съд, а именно: 1) сума в размер на 5 253,13
лв., представляваща част от дължим наем за стопанската 2015/2016 г.; 2) сума в
размер на 17 798 лв., представляваща дължим наем за стопанската 2016/2017 г.;
3) сума в размер на 21 252,51 лв., представляваща дължима неустойка за
периода от 01.12.2016 г. до 22.05.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
горните суми, начиная от 20.06.2018 г., до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 09.07.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
2551/2018 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3823/2018 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането
му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани в съдебно заседание, чрез упълномощения юрисконсулт, *** е
собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ *** кв.м.,
находящ се в землището на ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.,
на основание § 42 от ПР на ЗОС. За посочения имота има съставен ***.
С Договор за наем от 20.08.2014 г. *** е отдала под
наем гореописаният имот на ***. По силата на този договор наемателят се е
задължил да заплаща определеният годишен наем в срок до 30-ти ноември на
текущата стопанска година, както и че при просрочване на плащането по наема,
наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 0,5 % за всеки
просрочен ден. Поради неплащане от страна на наемателя, *** *** му е изпратила
уведомително писмо с което го уведомява, че същият дължи наем по сключения
договор, в размер на 2 343,14 лева, от които: 2 046,41 лева наем и 296,73 лева
наказателна лихва.
На 12.12.2016 г. е изпратено друго писмо, с което
наемателят се уведомява за натрупаните задължения по договора и се призовава за
изплащане на дължимите суми.
С писмо с *** г. *** *** е изпратила до наемателя
Съобщение за едностранно прекратяване на договора, с което е указан срок за
изпълнение на задълженията по договора и изплащане на натрупаните към момента
задължения. Видно от обратната разписка, съобщението е получено на 29.05.2017
г.
На 26.01.2018 г. е подписан Споразумителен протокол
между *** *** и ***, с който страните се споразумяват да бъде отменено
Съобщението за едностранно прекратяване на договора и плащането на дължимият
наем и неустойките по договора да бъде разсрочено. В Споразумителния протокол
са описани дължимите суми и падежите на плащане, като последната вноска по
дължимите суми е следвало да бъде реализирана до 31.03.2018 г., но все още не
са постъпили плащания от страна на наемателя.
Към настоящия момент, наемателят *** ползва имота на
ищеца, без да заплаща обезщетение или наем за това на ***, като по този начин
ответникът се обогатява неоснователно, за сметка на обедняването на *** ***.
След справка с книжата се установява, че в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК *** е представил
отговор на исковата молба, според който предявените искове са частично
основателни. Ответникът оспорва исковата претенция по отношение на
претендираната договорна мораторна неустойка, по
съображения, че клаузата от договора, въз основа на която се претендира това
плащане, е недействителна. Същата следва да бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл.
86, ал. 1 от ЗЗД – при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва,
чийто размер се определя от Министерския съвет. Ответникът оспорва исковата претенция за сумата от 5 253,12 лв., представляваща неплатена част от дължим наем за
стопанската 2015/2016 год. като неоснователена.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото *** за общинска частна
собственост *** се легитимира, на основание § 42 от ПР на Закона за общинската
собственост, като собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя с
площ *** кв.м., находящ се в землището на ***, представляващ поземлен имот с
идентификатор ***.
По силата на сключен между страните Договор за наем ***
от 20.08.2014 г. *** е отдала под наем гореописания имот на ***.
Съгласно Раздел III, т. 2 от сключения договор за
наем, наемателят се е задължил да заплаща определеният годишен наем в срок до
30-ти ноември на текущата стопанска година, както и че при просрочване на
плащането по наема, наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 0,5
% за всеки просрочен ден.
*** *** е изпратила уведомително писмо с рег. *** г.,
с което уведомява отвметника, че същият дължи наем по сключения договор, в
размер на 2 343,14 лева, от които: 2 046,41 лева наем и 296,73 лева наказателна
лихва. Видно от обратната разписка, с която е изпратено, писмото е получено
лично от *** на 28.01.2016 г.
На 12.12.2016 г. е изпратено писмо с рeг. № *** г., с
което наемателят се уведомява за натрупаните задължения по договора и се
призовава за изплащане на дължимите суми. Видно от обратната разписка, с която
е изпратено, писмото е получено на 14.12.2016 г. По делото са представени и
други изпратени от *** *** и получени от *** писма, с които ищецът кани
ответника да заплати дължимия наем.
С писмо с *** г. *** *** е изпратила до наемателя
Съобщение за едностранно прекратяване на договора, с което е указан срок за
изпълнение на задълженията по договора и изплащане на натрупаните към момента
задължения. Видно от обратната разписка, съобщението е получено на 29.05.2017
г. На 26.01.2018 г. между страните е подписан Споразумителен протокол, с който
се споразумяват да бъде отменено Съобщението за едностранно прекратяване на
договора и плащането на дължимият наем и неустойките по договора да бъде
разсрочено.
По делото е прието и заключението
на вещото лице ***, което не е оспореното от страните и като обективно и
компетентно е приобщено към доказателствения материал. Според това заключение в
счетоводството на *** са отразени
задължения за наем по порцесиня Договор за наем, сключен между ищеца и
ответника, за ползване на недвижим общински имот, находящ се в землището на гр.
***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** – земеделска земя с площ
от *** кв.м., в размер на общо *** лв., от която:
•
5 253,13 лв. остатък от наем за стопанската 2015/2016 г.
•
17 798 лв. наем за стопанската 2016/2017 г.
•
21 252,51 лв. неустойка за периода от 01.12.2016 г. до 22.05.2018
г.
Вещото лице докладва, че
по счетоводни данни на ищеца дължимия наем от
ответника за стопанската:
·
2015/2016 г. е остатък в размер на 5 253,13 лв., формиран като
разлика от дължим наем в размер на 17 798 лв. и осчетоводени плащания в размер
на 12 544,87;
·
2015/2016 г. в размер на 17 798 лв.
По отношение на дължимата
от ответника неустойка в размер на 0.5 % за периода на забава от 01.12.2016 г.
до 22.05.2018 г. включително, в.л. е изчислило, че е в размер на общо 28 391,21
лв., която е в повече с 7138.70 лв. от изчислената от *** гр.*** в размер на 21 252,31
лв. Тази разлика се дължи на неначислена неустойка за периода от 02.06.2017 г. до 28.08.2017 г., както и
на изчислена неустойка в
по-малък размер, за периода от 29.08.2017 г. до 22.05.2018 г.
Според експерта извършените
от ответника плащания по процесния договор за наем са в размер на общо 46 832,47
лв., като по счетоводни данни на ищеца, с всяко едно плащане са били погасявани
задължения – първо лихви, а с остатъка
главница, описани подробно по дати и размер от вещото лице.
При отразяване на всички задължения и плащания от
страна на ищеца,
и при погасяване на задълженията на ответника по установения по т.4 от
задачите начин, договорената неустойка, ако по размер на законната лихва, за
периода от датата на всяко плащане до 22.05.2018 г. би била в размер на
812,63 лв., от която биха били платена в размер на 474.51 лв. и би останала
дължима в размер на 338,12 лв. За периода от 01.12.2016 г.до 22.05.2018 вкл.
дължимата неустойка би била в размер на общо 703,38 лв., от която биха били
платени в размер на 365.26 лв. и би останала дължима в размер на 338.12 лв. Вещото лице е изчислило
и размера на задължението на
ответника при условие, че се погасява по реда на погасяване на задължението -
главница, лихви и разноски, експертизата дава в два варианта:
Първи
вариант - при изчисляване на неустойка по размер на договорена в процесния договор
от 0,50 % на ден задължението на ответника би било за стопанската 2016/2017 г.
в размер на общо 24 649,67 лв., от която:
·
8761,16 лв. – неустойка за периода от 01.12.2016 г. до 28.08.2017 г.
вкл., за стопанската 2015/2016 г.;
·
8 519,31 лв. – дължим наем за стопанската 2016/2017 г.
·
7 369,20 лв. – неустойка за периода от 01.12.2017 г. до 22.05.2018
г. вкл. за стопанската 2016/2017 г.
Втори
вариант - при изчисляване на неустойката по размер на законната лихва
Задължението на ответника би било за стопанската
2016/2017 г. в размер на общо 6 822,69 лв., от която:
·
357,23 лв. – неустойка за периода от 01.12.2016 г. до 28.03.2017 г.
вкл., за стопанската 2015/2016 г.;
·
6 127,74 лв. – дължим наем за стопанската 2016/2017 г.;
·
337,72 лв. – неустойка за периода от 01.12.2017 г. до 22.05.2018 г. вкл.
за стопанската 2016/2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове, предмет на
разглеждане по настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбата на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на
чл. 410 от ГПК. Правният интерес у ищеца от установителната искова претенция е
обусловен от депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по
издадената заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесните
суми, поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по
заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено нещо
относно същото, тъй като с депозираното възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, въз основа на последната не може да се издаде изпълнителен лист.
Едва след уважаване на исковата претенция издадената вече заповед влиза в сила
и съставлява годно основание въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен
лист.
В обсъжданата хипотеза вземанията
на *** – гр. *** произтичат от сключен договор за наем, като възникналите облигационни отношения между
страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на наемател, дължи уговорената
наемна цена за ползването на процесния имот.
Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален,
неформален /освен в предвидените от закона случаи/. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде наетата
вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на наемателя
нейното нормално използване. С извършеното предаване на наетата вещ ищецът е
изпълнил задължението си по договора. Сред основните задължения на наемателя,
вменени от закона и сключения в случая договор, са да плаща наемната цена, да
пази наетата вещ и да я върне на наемодателя след прекратяване на наемния
договор.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 от ГПК/, наемодателят следва да установи факта, че наемателят е
ползвал отдадения под наем имот през процесния периода В случая събраните по
делото доказателства, включително заключението на вещото лице биха могли да
бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно твърденията на ищеца.
Ангажираните от него доказателства установяват, че през изследвания период
процесният обект е ползван от ***.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че
претенцията на ищеца е изцяло основателна и доказана, като на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. предявеният иск за сумите от 5 253,13
лв., представляваща част от дължим наем за стопанската 2015/2016 г. и 17 798
лв., представляваща дължим наем за стопанската 2016/2017 г.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно
да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените
установителни искове са основателни и доказани.
По отношение на предявения иск за
установяване дължимостта на сумата от 21 252,51 лв., представяваща дължима
неустойка за периода от 01.12.2016 г. до 22.05.2018 г.:
С оглед сключения
между страните договор, ищецът претендира неустойка за забава в размер на 0,5%
от размера на задължението по договора за всеки просрочен ден. Следва да се има
предвид, че неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна,
обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и наказателна или
санкционна функция. Съгласно ТР № 1/2010 по т. дело № 1/2009 г. на ВКС
неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Прекомерността
на неустойката не я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите
нрави. В съдебната практика се приема, че липсата на краен предел, до който неустойката може да се начислява, не
води до нейната нищожност. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка
следва да се извършва към момента на сключване на договора за всеки конкретен
случай. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката сам по себе си е
ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на
императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. / в
този смисъл Решение № 211 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 244/2009 г., II т. о.,
ТК и Решение № 99 от 8.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК , Решение № 247 от 11.01.2011 г.
на ВКС по т. д. № 115/2010 г., II т. о., ТК/.
Трайната съдебна практика е
приела, че противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за
забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, при което следва да
се приеме, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава. В случая обаче следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че заемът е обезпечен и с ипотека, която като учредена за едно лихвоносно
задължение, обезпечава и вземането на лихвите, при което с оглед пак на добрите
нрави като неморална следва да се приеме компенсаторна лихва, която надвишава многократно
размер на законната такава. В обсъжданата хипотеза уговорената „пенална
неустойка” е в размер на 0,5% за всеки просрочен ден върху дължимата сума и без
краен срок, до който се дължи, което налага извода, че тази „пенална неустойка”
е в противоречие с добрите нрави – основание за нищожност по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. Клаузата за тази неустойка е недействителна, но не влече недействителност
на цялото споразумение /по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/, в този смисъл
тази уговорка следва да се замести по право от повелителни правила на закона,
т. е. да се приеме, че се дължи най-много трикратния размер на законната лихва.
В настоящата хипотеза върху
претендираната главница обезщетението за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 01.12.2016 до 22.05.2018 г. 812,63 лв. (посочената сума е
изчислена от вещото лице по приета съдебно-счетоводна експертиза) респективно
нейният трикратен размер е 2 437,89 лв., т.е. далеч по-малка сума от търсената
от ищеца /близо девет пъти по-малка/.
Не се доказват по делото да са настъпили вреди в
по-голям размер от установения такъв в размер на законната лихва. По-висок размер на неустойката над 2 437,89
лв. би довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на
основен принцип в правото и поради което е въведено правилото на чл. 92, ал. II ЗЗД.
В същия смисъл относно извършеното намаление са: Решение №
659 от 28.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 264/2008 г., ТК и Решение № 65 от
14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното съдът
счита за основателен исковата претенция за неустойка за забава за основателна
до размера на 2
437,89 лв., а по отношение на горницата до общо претендираната сума от
21 252,51 лв. подлежи на отхвърляне, поради нищожност на договорната
клауза в тази част.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство възлизат на сумата от 702,93 лв. /седемстотин
и два лева и деветдесет и три стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр.
дело № 2551/2018 г. по описа на ***кия районен съд, настоящият състав намира,
че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 659,78 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 711,33 лв. /седемстотин
и единадесет лева и тридесет и три стотинки/.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***, в качеството му на наемател по Договор за наем от 20.08.2014 г., ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия
районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1489/20.06.2018 г. по ч. гр. дело № 2551/2018 г. в полза на кредитора *** -, в
качеството на наемодател по същия договор, следните суми: 1) 5 253,13 лв. /пет хиляди двеста петдесет и три лева и тринадесет
стотинки/, представляваща част от дължим наем за стопанската 2015/2016 г.,
ведно със законната лихва считано от 20.06.2018 г., до окончателното й
изплащане; 2) 17 798 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин
деветдесет и осем лева/, представляваща дължим наем за стопанската 2016/2017 г.,
ведно със законната лихва считано от 20.06.2018 г., до окончателното й
изплащане; 3) 2 437,89 лв. /две хиляди четиристотин тридесет
и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представяваща дължима неустойка за
периода от 01.12.2016 г. до 22.05.2018 г., ведно със законната лихва считано от
20.06.2018 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за неустойка за горницата от 2 437,89 лв. до пълния му размер от
21 252,51 лв. като неоснователен, поради прекомерност.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на *** - ***, сумите от: 702,93
лв. /седемстотин и два лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените
по настоящото дело съдебни разноски, съответно на уважената част от иска; 659,78 лв. /шестстотин петдесет и девет
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело №
2551/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, съответно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на *** - ***, сумата от 711,33
лв. /седемстотин и единадесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща сторените по делото съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: