Решение по дело №794/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/………………………….., гр. Варна

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Седемнадесети състав

На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: М. Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело №794 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по жалба вх.№4170/27.03.2020г. на „ЕКСТРИЙМ 85“ ЕООД - гр.Варна с ЕИК ******* против Заповед за налагане на ПАМ №85-ФК/24.02.2020г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – фитнес зала в гр.Варна, ул.„Шар“/бул. „Цар Освободител“ №91, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди че Заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила. ПАМ била издадена без да са налице предвидените в закона материални предпоставки. Не били изложени мотиви относно продължителността на срока от 14 дни, за който е наложена мярката. Липсвали съображения как с определения именно 14-дневен срок ще бъдат постигнати целите за които се налага. Това съставлявало съществено нарушение. Твърдят, че от налагането на мярката дружеството ще претърпи сериозни вреди, с оглед заплащането регулярно на трудовите възнаграждения на работниците, заплащането към бюджета на осигурителните вноски, без работодателя им да има приходи от продажби. С молба от 13.07.2020г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата и изразлага доводи за уважаването й. Освен първоначално изтъкнатите доводи за незаконосъобразност на оспорената ПАМ изтъква обстоятелството, че нарушението е преустановено преди издаването на заповедта за налагането на ПАМ от 24.02.2020г. С това мярката не била съобразена и се явявала наложена в несъответствие с функциите в чл.22 от ЗАНН, за постигане на които е предвидена. Запечатването на търговския обект за 14 дни и забрана на достъпа до него били разпоредени от административния орган след преустановяването на нарушението, поради което се явявяло с характер на наказание, но не и на принудителна административна мярка. За такова административно нарушение в ЗДДС било предвидено налагане на административно наказание именно с превантивни цели. Претендира се отмяна на Заповедта и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски съгласно списъка.  

Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности” Варна чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита я за недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Съгласно чл.186 от ЗДДС органът, който издал заповедта е и наказващият орган, издал НП за нарушението. Той действал в условията на обвързана компетентност, тъй като законът го задължавал при констатиране на административно нарушение да бъде издадена заповед за налагане на ПАМ. 14-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при спазване на АПК, въз основа на правилна преценка на случая, при отчитане, че в закона е предвиден срок до 30 дни, за който може да се наложи ПАМ. Определения 14-дневен срок за налагане на ПАМ бил мотивиран, както и Заповедта и законосъобразен. Поради това счита, че не са налице основания за отмяна на Заповедта и жалбата срещу нея следвало да бъде отхвърлена и на ответната страна да бъде пррисъдено юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство започнало с извършена проверка на 23.02.2020г. в обект - фитнес зала в гр.Варна, ул.„Шар“/ бул.„Цар Освободител“ №91, стопанисвана от «ЕКСТРИЙМ 85» ЕООД-гр.Варна. Проверяващите констатирали, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки, тъй като след покупка на месечен абонамент от 12 броя тренировки на стойност 28лв., платени в брой на рецепционист – И. В. И.в 16,01часа с една банкнота от 20лв. и една банкнота от 10лв. и върнато ресто от 2лв., преди легитимация от проверяващия Свилен Горчев Горев, не му бил издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното в обекта при извършената проверка от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ГД»Фискален контрол» е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0355226/23.02.2020г. В него е посочено, че обектът представлява фитнес зала, стопанисвана от „ЕКСТРИЙМ 85“ ЕООД, в която се предлагат услуги съгласно ценоразпис - единична тренировка-3лв; ученическа тренировка - 2лв.; месечна карта с 12 бр. тренировки- 28лв.; месечна карта с 16 бр. тренировки-36лв.; месечна карта с 20 бр. тренировки-42лв.; месечна карта с 24 бр. тренировки-48лв.; студентска карта-30лв.; карти за дами-25 лв., продават се и добавки на дози. Проверяващите отразили, че в обекта е наличен и функционира фискален касов апарат, по който разчетената касова наличност била 70.40лв., а фактическата наличност била 184.50лв. – т.е. установената разлика между фактическата и касовата наличност била в размер на 114.10лв.

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че «ЕКСТРИЙМ 85» ЕООД-гр.Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. Поради това на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС издал Заповед №85-ФК/24.02.2020г., с която наложил ПАМ “запечатване на търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на стопанисваната от него фитнес зала в гр.Варна, ул. „Шар“/бул. ”Цар Освободител“ №91

В съдебно заседание представителят на ответника представя издаденото от директора на ТД на НАП–Варна въз основа на АУАН от 06.03.2020г. НП №510393-F540619/11.05.2020г., с което на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на «ЕКСТРИЙМ 85» ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за неиздаването на 23.02.2020г. на касова бележка за продажбата на месечен абонамент от 12 тренировки на стойност 28лв. от намиращия се във фитнес залата регистриран и функсциониращ ЕКАФП.

Във връзка с преценката на допустимостта на жалбата, Съдът взе предвид, че Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на дружеството на 10.03.2020г. и жалба срещу нея е депозирана на 23.03.2020г. чрез ТД на НАП-Варна до Административен съд-Варна. С жалбата оспорването е упражнено в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице - «ЕКСТРИЙМ 85» ЕООД-гр.Варна, което е адресат на административният акт, чиито права се засягат неблагоприятно от него. Това обосновава извода, че за юридическото лице е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и подадената в срок жалба срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна. Заповедта е издадена и подписана от Бойка Сл. Генова, която със Заповед №2107/30.0302918г. е преназначена на длъжността Началник отдел “Оперативни дейности” - Варна в ГД «ФК» при ЦУ на НАП.

 Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е разпоредено запечатване на обекта и забрана достъпа до него, както и за определения срок на ПАМ, поради което оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни. С оглед изложените в Заповедта фактически и правни съображения за постановяването й, тя отговаря на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта. Мотивите са достатъчно ясни и конкретни, което обуславя възможност за проверка за законосъобразност на Заповедта.

Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 23.02.2020г. проверяващият Свилен Горчев Горев е извършил заплащане в брой на месечен абонамент от 12бр. тренировки на стойност 28.00лв. с 1бр. банкнота от 20лв. и 1бр. банкнота от 10лв. на И. В. И.-рецепционист в обекта – фитнес зала в гр.Варна, , ул. „Шар“/бул. ”Цар Освободител“ №91, който се стопанисва от «ЕКСТРИЙМ 85» ЕООД-гр.Варна. За тази продажба след получаване на сумата от 30лв. и връщане на ресто от 2.00лв. не му бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такава. Правилно административният орган намерил, че е задължен да приложи чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка «запечатване на обект» за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по установения ред за доставка/продажба». Издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението и да е издадено за него НП.

От приетите по делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Между страните по делото няма спор по фактите и обстоятелствата установени при проверката, че след като е заплатена цената за закупения месечен абонамент с пари в брой е следвало да бъде издаден и предоставен на платилия го документ за продажбата. Няма спор, че в обекта е имало регистрирано и функциониращо фискално устройство, на което не е регистрирана продажбата и не е издадена касова бележка, нито такава от кочан. Правилно това е взето предвид при издаване на Заповедта, както и установеното при проверката за оборота на обекта, за наличните парични средства, за работещите в него лица, за местоположението и капацитета на обекта, който е нает от дружеството и т.н. Събразно писмените доказателства е издадена заповедта за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Екземпляр от заповедта е връчен срещу подпис на представляващия дружеството, с указания за реда и сроковете за обжалването й, което е упражнено своевременно.

Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната Заповед е определен срок от 14 дни, за които да се запечатва и забранява достъпа до фитнес залата, който е в рамките на предвидения в ЗДДС максимален срок от 30 дни. Наложената със Заповедта ПАМ за срок от половин месец е при правилно съобразяване на фактите и обстоятелствата, с които се отличава случая: че не е издаден документ за заплатената в брой сума от 28лв. за месечен абонамент, при наличие на въведен в експлоатация фискален касов апарат; че при засичането на ФУ е установено, че фактически наличните в него парични средства са със 114,10лв. повече от наличността по ФУ. Правилно в случая е отчетена тежестта на нарушението, видът, капацитетът и посещаемостта на обекта, който е в жилищен квартал в централната част на град Варна до един от основните булеварди. Основателни и законосъобразни са мотивите на административния орган, с оглед на които е наложил ПАМ за срок от 14 дни, който е половината от максималния предвиден в закона едномесечен срок. Този срок съответства на чл.22 от ЗАНН, според който принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ, предпоставките за налагането й и издаването на заповедта преди да е съставен АУАН за нарушението определят ПАМ като превантивна и преустановителна. С оглед изложеното срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се налага и възраженията в тази насока са неоснователни. Срокът на ПАМ е определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен за да приведе поведението на търговеца към спазване на установения правов ред. Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране и на срока в заповедта за налагане на ПАМ. Поради това не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм. дело № 402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм. дело № 2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по адм. дело № 13978/2015г. на ВАС.

В случая не се касае за заплащане на еднократна тренировка, за която по ценоразписа се дължи 3лв., респ. 2лв. или 3,50лв., а за заплатена сума от 28лв. за издаване на месечна карта за 12бр. тренировки. Срещу това плащане, получено от служителя в обекта, е издаден единствено картон за карта, но не и фискална касова бележка. В Наредба №Н-18/2006г. в чл.25 ал.1 е разписано, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ всяко лице по чл.3, ал.1, каквото е дружеството –жалбоподател, е задължено да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба и получено плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В чл.25, ал.4 от Наредба №Н-18/2006г. изрично е разписано, че фискалната касова бележка в случаите по чл.25, ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В чл.25, ал.5 и следв. от Наредба №Н-18 е регламентирано, че фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана/генерирана в електронен вид бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН). Данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение №17. С оглед тази правна уредба и данните, за извършено след това връщане на проверяващите на сумата от 28лв., след легитимацията му и предприемане на проверката не съставлява отстраняване на нарушението, а потвърждава правилността на извода на административният орган за необходимост от налагане на ПАМ за 14 дни. Тези факти и обстоятелства сочат на необходимост от определяне на срок към средния от предвидения в закона, за да се промени организацията на работа с получаваните в обекта плащания за услугите, регистрирането им на ФУ и издаването за тях на фискална касова бележка, аргумент за което е и установената в размер на 114,10лв. разлика между фактическата и касовата наличност. Констатираната разлика е над сто лева, а не в размер на няколко лева и правилно е отчетена като индиция, че създадена организация на работа от задълженото лице в обекта не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета и е необходим по-дълъг срок на ПАМ за промяната й.

По изложените съображения неоснователни са доводите в жалбата за нарушение на принципа на съразмерност в АПК при издаване на Заповедта. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характерът на извършеното нарушение и неговата тежест, ограничаването на правата на дружеството, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок, не надхвърля необходимото за осъществяване на целта на закона. Налагането на мярката не е за максималния срок, а за половината от предвидения в закона и е постановено вкл. с оглед констатираната значителна разлика между фактически наличните пари във ФУ и регистрираните на него плащания.  Това е израз на спазване на принципа на съразмерност, поради което наложената със Заповедта ПАМ съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в случая е упражняване на предвидена в закона принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите. В случая крайната цел на процесния индивидуален административен акт, както и на чл.118 от ЗДДС и на Наредба № Н-18/13.12.2006г. е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а непосредствената му цел е да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.

Заповедта е издадена и в съответства с целта на закона посочена в чл.22 ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на обект" има превантивна цел, тъй като с налагането й на търговският обект, в който е осъществено нарушението, се препятства възможността търговецът да извърши друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата, че вредите, които ще претърпи търговеца от наложената ПАМ за срок от 14 дни ще му причини значителни вреди. Невъзможността обекта да реализира евентуални обороти в размера на фигуриращите в отчетите през срока на ПАМ не представлява вреда в размер на евентуалните приходи.

Тъй като не се установи наличие на основание по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваната Заповед, оспорването й с жалбата следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП жалбоподателят „ЕКСТРИЙМ 85“ ЕООД-Варна следва да заплати на ответната страна–НАП сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№4170/27.03.2020г. на „ЕКСТРИЙМ 85“ ЕООД- гр.Варна с ЕИК ******* срещу Заповед за налагане на ПАМ № 85-ФК/24.02.2020г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „ЕКСТРИЙМ 85“ ЕООД - гр.Варна с ЕИК ******* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.

СЪДИЯ: