Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 18312 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК положителен установителни иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.М.“ ЕООД твърди, че на 15.08.2006 г. е
сключен Договор за потребителски кредит за срок от 96 месеца между „С.“ ЕАД и
ответника К.В.К., по силата на който банката е предоставила на последния сумата
от 15 000 лева. Посочва, че кредитополучателят не е извършвал редовни плащания
на дължимите месечни вноски, като непогасеното задължение по кредита е в общ
размер на 19 656.61 лева, от които 12 107.52 лева – главница и 7549.09
лева – възнаградителна лихва. Поддържа, че на 28.09.2012 г. „С.“ ЕАД и „Е.М.“
ЕООД са сключили Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с който
задължението, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е
изкупено от ищцовото дружество. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия в писмено уведомление, връчено му на 09.07.2018 г. Излага, че длъжникът е
извършил доброволни плащания към новия кредитор, с които са погасени част от
дължимата договорна лихва. Посочва, че срокът на договора е изтекъл, поради
което е настъпила изискуемостта на вземанията по него.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявения
иск с твърдения, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че К.В.К. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата от 4000 лева, частичен иск от общо 12
107.52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от
15.08.2006 г., сключен между „С.“ ЕАД, ЕИК *********, и ответника, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за цесия от 28.09.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.08.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12739/2018 г.
по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като навежда възражение, че
вземането е погасено по давност.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 12739 по описа за 2018 г. на ВРС, 42 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото производство,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил установителен иск за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че
се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
валидно възникнало облигационно отношение между К.В.К. и „С.“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит от 15.08.2006 г.; 2) реалното предоставяне на заемната
сума в размер на 15 000 лева; 3) наличието
на валидно сключен договор за цесия между „С.“ ЕАД и ищеца, предмет на който са
вземанията по процесния договор за потребителски кредит; 4) съобщаването на
цесията на ответника; 5) настъпването на крайния срок за изпълнение на договора
за потребителски кредит.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и
за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че между К.В.К. и „С.“ ЕАД е сключен Договор
за потребителски кредит от 15.08.2006 г., по който е
усвоена сумата от 15 000 лева. Наличието на облигационно отношение между
ответника и „С.“ ЕАД се потвърждава и от приобщения към писмените доказателства по делото договор за потребителски кредит от
15.08.2006 г. /л. 23-27/. От съдържанието на същия става ясно, че страните са
постигнали съгласие заемната сума да бъде върната на месечни вноски в срок от
96 месеца от усвояването ѝ /чл. 1 и чл. 5, ал. 1 от договора/.
Ищецът е представил договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012 г. /л. 37-56/, по силата на който „С.“ ЕАД е цедирало
на ищцовото дружество вземанията си към свои длъжници, подробно описани в
приложение № 1 от договора /л. 58-61/. В
последното е включен и процесният договор за кредит, който е индивидуализиран
чрез номер на договора, дата на сключване, име и ЕГН на кредитополучателя.
Представено е и уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането до ответника К.К. /л. 62/, връчено
по поща на ответника, чрез неговата майка, на 09.07.2018 г.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 190-200/, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано, по договора за
кредит са извършвани плащания, последното от които на 16.10.2008 г. Посочено е,
че общият размер на извършените плащания е 6046.94 лева, с които са погасени
главница 2891.16 лева и лихва 3155.78 лева като непогасеният остатък от
главницата възлиза на 12 108.84 лева. Вещото лице е изчислило, че при
приложение на първоначално договорения между страните размер на
възнаградителната лихва, след приспадане на извършените плащания, дължимият
остатък от главницата би бил 12 094.73 лева.
По възражението на ответника за погасяване по
давност на претендираното вземане:
Доколкото предмет на исковата претенция е
единствено вземане за главница, по отношение на същото е приложим общият
5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който тече поотделно за всяка
погасителна вноска, считано от датата на нейния падеж съобразно погасителния
план към договора за кредит. В случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 23.08.2018 г., поради което вземанията за главница по
вноски с падеж, настъпил преди 23.08.2013 г. са погасени по давност. В
5-годишния период преди подаване на заявлението попадат погасителните вноски с
падежи от 15.09.2013 г. до 15.08.2014 г., по отношение на които възражението за погасяването им по давност се
явява неоснователно. От таблицата, представляваща Приложение № 1 към
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, става ясно, че посочените
погасителни вноски включват вземане за главница в общ размер от 2766.58 лева.
Именно до този размер искът следва да бъде уважен, като за разликата над посочената
сума до пълния претендиран размер от 4000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
иска в размер на 55.33 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 80 лева и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 200 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство съразмерно на уважената част от иска в общ размер от 193.66 лева.
Предвид частичното отхвърляне на исковете съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за заповедното
производство и 800 лева – за исковото. Своевременно в процеса е отправено
възражение от ищцовата страна за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира същото за частично
основателно – по отношение на заплатеното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение. Доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
същото следва да бъде намалено до минимума, определен по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 370 лева. Що се
отнася до заплатеното в исковото производство адвокатско възнаграждение,
предвид размера на претенцията и броя на проведените съдебни заседания същото
се явява дори под минималното, изчислено съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. При съобразяване отхвърлената
част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 114
лева за заповедното производство и 246.68 лева – за исковото.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът К.В.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ищеца „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева
и петдесет и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 15.08.2006 г., сключен между „С.“ ЕАД, ЕИК *********, и
ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за
цесия от 28.09.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12739/2018 г. по
описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест
лева и петдесет и осем стотинки/, до
претендирания размер от 4000 лева /четири хиляди лева/, частичен иск от общо 12 107.52 лева /дванадесет
хиляди сто и седем лева и петдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, СУМАТА ОТ 55.33 лева /петдесет и пет
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, както и СУМАТА
ОТ 193.66 лева /сто деветдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***-6, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 114 лева /сто и четиринадесет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, както и СУМАТА
ОТ 246.68 лева /двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: