№ 134
гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500170 по описа за 2023 година
Производството е по чл.413 ал.1 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвана е заповед за изпълнение в частта относно разноските.
К. З. П., ЕГН **********, с адрес: гр. п., ул. „а. Д.“ № 3, в качеството на
длъжник по ч.гр.д № 1326/2022 г. на Районен съд- гр. п. обжалва издадената в
това производство заповед за изпълнение , в частта относно разноските.
Счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно.
На 22.12.22 г. получил Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ г.з.,
peг № 888 ведно със Заповед за незабавно изпълнение за задължение –
главница в размер на 5250,00 (пет хиляди двеста и петдесет лева) със законна
лихва, 105 лева държавни такси, 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Производството било формално и не предполагало фактическа и правна
сложност. Заявлението , което го инициира било по образец , поради което
счита , че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е
прекомерно. Размерът следвало да е справедлив, обоснован и съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде
по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заповедното производство, възнаграждението се определяло по
правилата на чл.7 ал. 2 от Наредбата ,но на базата на половината от
стойностите на претендиралите суми- чл.7 ал.7 от Наредбата.
Моли да бъде намалено до 562,50 лв.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
1
за да се произнесе , взе предвид следното:
Пред РС Пазарджик е инициирано заповедно производство по заявление
на Й. В. с длъжник к. П..
Иска се издаване на заповед за изпълнение за сумата 5250 лева ,
представляваща незаплатени падежирали вноски по паричен заем , държавна
такса в размер на 105 лева и разноски , представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Представено е пълномощно , с което адв. р. е упълномощен да
представлява лицето с всички права по смисъла на чл.34 от ЗА , изрично и с
правата по чл.34 ал.3 от Закона пред органи на правораздаването и всички
други държавни органи , включително и по изпълнителни дела. Касае се за
общо пълномощно , което не може да бъде отнесено към конкретното дело.
В договора за правна защита и съдействие възнаграждението от 800
лева също е уговорено и заплатено за процесуално представителство пред
всички органи и институции.
Поканата за доброволно изпълнение, към която е приложена заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на 22.12.2022 година.
Частната жалба по реда на чл.413 от ГПК е постъпила в указания от
закона срок и е допустима.
Като съобрази установеното , съдът намира ,че от доказателствата по
делото не може да се направи извод ,че адвокатското възнаграждение е
изплатено именно и само във връзка с това дело. Поради това именно ,
заповедният съд изобщо не е следвало да присъжда разноски.
Присъдени са обаче такива и доводите на частния жалбоподател касаят
само прекомерността им до определен размер.
Действително производството е от такъв вид ,че действията по него не
се отличават с фактическа и правна сложност .Напротив , производството е
формално , установени са образци , чието попълване не е сложно.
Съобразявайки всичко това , водейки се и от начина , по който е
уговорено и удостоверено плащането , от нормата на чл.7 ал.7 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и доводите в
частната жалба , съдът намира ,че жалбата е основателна и присъдените
разноски следва да бъдат коригирани.
Заповедта за изпълнение ,в частта , с която са присъдени разноски
следва да бъде отменено до размера на 562,50 лева ,като искането за
присъждане на разноски до размер на 800 лева – следва да бъде отхвърлено.
Посочената сума е минималния размер на предвиденото адвокатско
възнаграждение в тази хипотеза и съдът намира ,че той е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото , поради което упражнява
правомощията си по чл.78 ал.5 от ГПК.
Мотивиран от изложеното , на основание чл.413 ал.1 от ГПК , съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 419 от 8.12.2022 година ,издадена
по ч.гр.д.№ 1326 по описа на РС п. за 2022 година в частта относно
разноските, представляващи адвокатско възнаграждение над размера от
562,50 лева до размера на 800 лева ,като отхвърля искане за присъждане на
разноски в тази част.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3