№ 18006
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110126245 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Ч. Т. срещу ****, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 24 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от повдигането на обвинение по ДП № 231/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. №
40616/2015 г. /М-172/2015/ по описа на СРП, за което е оправдан с Присъда от 18.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, ведно със законната
лихва от 26.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано срещу него на 27.06.2016 г.,
привлечен е като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2019 г., а
на 08.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда, с който му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Излага, че въз основа на него е образувано
НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, по което с Присъда от 18.06.2020 г. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че по протест на СРП е
образувано ВНОХД 3994/2020 г. по описа на СГС, НО, І въззивен състав, приключило с
Решение № 260203/26.03.2021 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена, респ.
тя е влязла в законна сила на 26.03.2021 г. Твърди, че заради воденото срещу него
наказателно производство и повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в: емоционални страдания /стрес, притеснения и отчаяние; раздразнителност;
несигурност за бъдещето; страх, че може да загуби свободата и работата си в МВР/, които го
направили непродуктивен и се отразили на здравето му, като се наложило извършването на
операция; изолация от близки, приятели и колеги; накърняване на самочувствието и
репутацията му, защото обвинението станало публично достояние.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че досъдебната фаза е продължила
само няколко месеца, след което наказателното производство е продължило в съдебна фаза,
но счита, че за неимуществените вреди от втория период не следва Прокуратурата да носи
отговорност. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с незаконното обвинение, като счита, че ищецът не е претърпял
изключителни вреди над житейски обичайните. Акцентира, че няма публикации в пресата от
името на Прокуратурата. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
1
прекомерен, във връзка с което изтъква, че обвинението не е било за тежко престъпление и
че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение, както и че като цяло са
налице обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане. Оспорва претенцията за
законна лихва върху обезщетението. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за
присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ****
за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането срещу ищеца на
обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно ЗОДОВ държавата
отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2.
настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния вид и размер; 3. причинно-следствена
връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени
вреди.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 27.06.2016 г. е започнато ДП
№ 231/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 40616/2015 г. по описа на СРП, срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. С
Постановление от 08.07.2019 г. К. Ч. Т. е привлечен в процесуално качество на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК, като по отношение на него не е
взета мярка за неотклонение. На 15.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда срещу ищеца
с обвинение за извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Въз основа на
него е образувано НОХД № 18115/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, приключило с
Присъда от 18.06.2020 г., с която съдът е признал за невиновен и оправдал Т. по
повдигнатото му обвинение. По протест на СРП е образувано ВНОХД № 3994/2020 г. по
описа на СГС, НО, I въззивен състав, приключило с Решение № 260203/26.03.2021 г., влязло
в законна сила на 26.03.2021 г., с което оправдателната присъда е потвърдена.
Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/,
обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен
е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното
обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свид. ****. От тях се изяснява следното: С ищеца се познават от 18 – 19 години, като са
приятели и са работели заедно в Дирекция „****“ на МВР. Знае за водено срещу него само
едно разследване – по обвинение за използване на фалшива диплома за висше образование.
След разделяне на Дирекция „****“ на МВР Т. останал да работи в Дирекция „Вътрешна
сигурност“, където достъпът до класифицираната информация бил с гриф „Секретно“,
поради което от службата поискали дипломата му за висше образование за проучване.
Свидетелят разбрал за воденото разследване лично от ищеца, който му казал, че е предаден
на Икономическа полиция за разследване заради представяне на фалшива диплома за висше
образование. След започване на разследването Т. станал затворен, отказвал поканите на
2
свидетеля за излизания и нямало нормална комуникация с него. За разследването се
разбрало сред колегите на ищеца и те започнали да говорят, че е с фалшива диплома, което
му се отразявало негативно. След започване на разследването той напълнял рязко, въпреки
че свидетелят не забелязал промяна в хранителните му навици. Това напълняване попречило
на Т. да покрива ежегодните физически и стрелкови изпити, поради което през 2021 г. или
през 2022 г. той се подложил на операция за отслабване в болнично заведение. Свидетелят
не знае как се е развил случаят с дипломата и дали се е стигнало до съд.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. ****, тъй като те представляват
добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали негово достояние, неопровергани
са от други доказателства по делото, а и е житейски правдоподобно именно лице от
приятелския и служебния кръг на Т. да има преки и непосредствени впечатления относно
отражението на провежданото наказателно производство върху емоционалното му
състояние, професионалното му ежедневие и репутацията му на работа.
Въз основа на свидетелските показания съдът приема за установено, че ищецът е понесъл
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него разследване /доколкото **** няма
впечатления за провела се по отношение на Т. съдебна фаза на наказателния процес/,
изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания – подтиснатост, избягващо
поведение, затвореност спрямо лица от приятелската и професионалната му среда, както и
накърняване на самочувствието и репутацията му.
По делото не са събрани доказателства за понесени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на развилото се съдебно производство срещу него. Съдебната практика
обаче /например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС/
приема следното: „Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда
само от формалните, външни доказателства“. Повдигането на обвинение в извършване на
престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство,
нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да
направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други,
установяващи обратното, какъвто именно е настоящият случай.
Поради изложените съображения съдът приема за установено, че ищецът е понесъл през
периода от 27.06.2016 г. /момента на образуване на досъдебното производство/ до 26.03.2021
г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, неимуществени вреди, изразяващи
се в отрицателни емоционални преживявания – подтиснатост, притеснение да не бъде
осъден, избягващо поведение, чувствителност и затвореност спрямо лица от приятелската и
професионалната му среда, както и накърняване на самочувствието и репутацията му,
защото обвинението станало достояние пред колегите му в Министерство на вътрешните
работи, като всички тези вреди са в резултат именно на незаконното обвинение.
За да определи периода на увреждането, съдът съобрази съдебната практика, в която се
приема, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато
обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в
периода от време преди уличаването му, респ. повдигането на обвинението срещу него, ако
той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител, като в тези
случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за
3
образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено
той би могъл да извърши /в този смисъл – Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г. на ВКС, IV ГО/. В случая досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител на 27.06.2016 г., но доколкото на ищеца са искани обяснения още
преди това, взети са от него образи за сравнителен материал от подпис и почерк и той е
предал доброволно вещи /на 27.01.2016 г./, съдът приема, че той е знаел за наказателното
преследване срещу него още от момента на образуване на досъдебното производство, което
само формално е водено срещу неизвестен извършител, но в действителност е било изцяло
водено срещу него.
Ищецът претендира като настъпили в резултат на незаконното обвинение и
неимуществени вреди, изразили се в здравословни проблеми и произтекла от това
необходимост от операция. От показанията на свид. **** се изяснява, че след започване на
разследването Т. рязко напълнял, поради което през 2021 г. или 2022 г. се подложил на
операция за отслабване. Съдът намира, че показанията на свидетеля са недостатъчни за
формиране на извод за пълно доказване от ищеца на този вид неимуществени вреди. Не са
представени от него никакви медицински документи, нито е поискана съдебно-медицинска
експертиза, при положение че се касае за обстоятелства в негова доказателствена тежест.
Макар и да се доверява на заявеното от свидетеля, че Т. е напълнял драстично и затова се
подложил на операция за отслабване, в случая е недоказано, че тази промяна във
физическото му състояние е резултат именно от незаконното обвинение, респ. недоказана е
и причинно-следствената връзка на операцията с него. Заявеното от ****, че не е забелязал
промяна в хранителните навици на ищеца, не е достатъчно за обосноваване на извод за
наличие на причинно-следствена връзка, защото, на първо място, той е лице от приятелския
и служебния му кръг и контактите му с Т. са намалели по време на разследването, което не
предполага да има толкова интензивни впечатления относно хранителните му навици, които
да убедят съда, че рязкото напълняване се дължи на стреса от провежданото разследване, а
освен това е общоизвестно, че причините за напълняване на човек биха могли да са
различни, включително медицински, а не само хранителни или емоционални. Предвид
изложеното и доколкото не се касае за вреди, които обичайно настъпват при лица, срещу
които е провеждано наказателно преследване, съдът намира, че те са недоказани.
По възражението на ответника, че следва да отговаря само за вредите, настъпили в
резултат на досъдебната фаза на наказателното производство, съдът намира следното:
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е
без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а в конкретния случай това е
****. Ето защо възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за вредите,
настъпили в резултат на съдебната фаза на производството, е неоснователно.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52
ЗЗД, като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между
вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително
тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на
дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, броят и интензивността на извършените с участието на
обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство,
4
преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност. Следователно относими
към въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди са показанията на
свид. **** и материалите по приключилото наказателно производство, от които е видно
какво обвинение е било повдигнато, продължителността на наказателното производство,
какви действия са извършвани спрямо ищеца и с негово участие на досъдебната фаза, колко
открити заседания са проведени в съдебната фаза, дали и каква мярка за неотклонение е
взета по отношение на него и в какъв период от време е прилагана тя.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази:
повдигането срещу ищеца на обвинение само за едно престъпление; тежестта на
престъплението, за което ищецът е бил обвинен – по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК, което не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; сравнително дългата
продължителност на наказателното производство срещу Т. – около 5 години и 9 месеца,
считано от 27.06.2016 г.; липсата на взета мярка за неотклонение спрямо него; липсата на
други прилагани мерки за процесуална принуда; малкият брой процесуално-следствени
действия, извършени с негово участие в хода на досъдебното производство; малкият брой на
откритите съдебни заседания по делото – две открити съдебни заседания пред СРС и едно –
пред СГС; видът на причинените му неимуществени вреди – отрицателни емоционални
преживявания, накърнено самочувствие и репутация в служебната среда, както и техният
интензитет, който не се установи по делото да надхвърля обичайното за ситуацията.
На основание § 1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, отчитайки дългия период на увреждането,
от една страна, а от друга страна – това, че всички други обстоятелства сочат на извод за
ниска степен на увреждане, и съобразявайки и общото ниво на икономическо
благосъстояние в страната, съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение
представлява сумата от 4 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер искът следва да
бъде отхвърлен. Върху сумата от 4 000 лв. се дължи от ответника и законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.03.2021 г., до окончателното
плащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от иска.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., тъй като то надхвърля минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а делото е лишено от каквато и да е правна и фактическа сложност. Поради
това адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер от
2 605 лв.
Следователно дължимите на ищеца разноски възлизат общо на сумата от 418.40 лв., както
следва: 1.60 лв. – държавна такса, и 416.80 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с адрес: ****, да заплати на К. Ч. Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 4 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП №
231/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 40616/2015 г. по описа на СРП, за което е
оправдан с Присъда от 18.06.2020 г., постановена по НОХД № 18115/2019 г. по описа на
5
СРС, НО, 7 състав, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 418.40 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
частично иска за обезщетение – за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 24
500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6