Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8979 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на К.М.М.
предявен срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба К.М.М. твърди, че на 10.07.2013г. около 20,20ч., в
гр.София, бул. „Цариградско шосе“, с посока на движението към „Орлов мост“, в
района на спирка за масов градски транспорт № 5393, водачът М.Н.К. при
управление на л.а. марка „Хюндай“, модел „Елантра“, рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр.
Приложение 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за организацията на движението на
територията на СО, и движейки се в лявата част на пътното платно, до
мантинелата, със скорост над 100км/ч изгубил контрол над автомобила и в
резултат се отклонил надясно по пътното платно и блъснал чакащите на спирката
пешеходци, с което причинил тежки и средни телесни повреди на повече от едно
лица и смърт на повече от едно лица, вклюючително смъртта на шестгодишната
сестра на ищеца Е.М.настъпила 12дни по късно, вследствие тежките травматични
увреждания.
Твърди се, че между него и починалата му сестра съществувала особена,
дълбоко емоционална привързаност. Към момента на смъртта и бил на 17 години.
Двамата се обичали безкрайно. Грижил се за сестра си като по голям. Именно той
избрал името и – Е., за да са винаги заедно – К. и Е.. Смъртта и му причинила
душевна травма, от която и до сега не се е възстановил. Променил се, затворил
се в себе си, станал угрижен, не изпитал радост от дипломирането си и отказал
да учи медицина. И до сега жалел сестра си, говорел за нея, ходел на гроба и.
Не можел да преодолее мъката си. Допълнителни страдания преживял и от това, че
смъртта вследствие тежките травматични увреждания от ПТП настъпила 12 дни по
късно, който период на неизвестност и ежедневно възприемане на тежкото физическо
състояние на любимата сестра бил изключително тежък.
Поддържа, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 03513001668984, валидна от
25,06,2013г. до 24,06,2014г.
Твърди, че вината на водача К. е установена с влязла в сила присъда по НОХД
№ 5136/2013г. по описа на СГС, НО, 30-ти с-в.
Претендира присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на увреждането - 10.07.2013г. до окончателното изплащане.
Ответника с депозирания в срока по
чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба изразява становище
за допустимост но неоснователност на иска.
Не оспорва факта на настъпване на ПТП на 10.07.2013г. и впоследстви
настъпилата като пряка и непосредствена последица смърт на Е.М.– сестра на
ищеца както и, че причина за настъпването му е виновното и противоправно
поведение на водача К., установено с влязлата в сила присъда.
Възразява, че ищеца не е от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на починалата, т.к.
между тях не е била налице особена близост, с по-висок интензитет от този на
обикновените роднински отношения. Ищеца не е полагал грижи за починалата, не е
станал по затворен след смъртта и, не е учил медицина и съответно пекъснал
следването си поради твърдяните обстоятелства. Между тях са били налице
обичайни отношения между брат и сестра, които не предполагат наличието на
извънредна емоционална връзка, която е предпоставка за изплащане на
обезщетение. Възразяват и, че ТР № 1/2016г. на ОСНКТКГК на ВКС е неприложимо в
случая, т.к. касае права възникнали след приемането му и не се прилага за
заварени правоотношения.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова
молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да
са направени нови възражения и дадени различни становища.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от
фактическа страна:
Видно от присъда по НОХД № 5136/2013г. по описа на СГС, НО, 30-ти с-в
влязла в сила на 02.12.2017г. М. Н. К. е признат за виновен в това, че на
10.07.2013г. около 20,20ч., в гр.София, бул. „Цариградско шосе“, с посока на
движението към „Орлов мост“, в района на спирка за масов градски транспорт №
5393, водачът М.Н.К. при управление на л.а. марка „Хюндай“, модел „Елантра“,
рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, вр. Приложение 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за организацията на
движението на територията на СО, и движейки се в лявата част на пътното платно,
до мантинелата със скорост над 100км/ч изгубил контрол над автомобила и в
резултат се отклонил надясно по пътното платно и блъснал чакащите на спирката
пешеходци, с което причинил тежки и средни телесни повреди на повече от едно
лица и смърт на повече от едно лица, вклюючително смъртта на шестгодишната
сестра на ищеца Е.М.настъпила 12дни по късно, вследствие тежките травматични
увреждания, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години и
лишаване от право да управлява превозни средства за срок от дванадесет години.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03513001668984, валидна от 25,06,2013г. до 24,06,2014г.
От показанията на свидетеля М.Г.М. – баща на ищеца се установява, че като
родител бил много щастлив, че децата му има такива отношения въпреки разликата
във възрастта си – 11 години. Баткото К. бил човека, който поел много от
грижите за Е.. Двамата били много щастливи заедно. Където и да отидело
семейството Е. била с батко си, не с родителите си. Отношенията им били
прекрасни. Двамата били много щастливи заедно. Към момента баткото не бил
преживял нещата въпреки изминалите 6 години. Бил друг човек. Предпочитал да е
сам, не в компаниите, в които бил преди. Преди смъртта си Е. не ходела на
типична детска градина. По рано, от пет годишна възраст тръгнала на
предучилищна група. До пет години я гледали батко и, баба и Т. и дядо и К..
Бабата и дялото били възрастни и гледали все да ги разтоварят от задължения.
Тогава ищеца бил ученик редовно обучение.
От приетите по делото писмени доказателства – удостоверения от Община
Перник се установява, че до момента на смъртта на Е. двамата с ищеца са живели
на един и същ постоянен адрес.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно е и със събраните доказателства е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП.
Въз основа влязлата в сила присъда по НОХД № 5136/2013г. по описа на СГС,
НО, 30-ти с-в на 02.12.2017г. и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача М. Н. К. и настъпилите в причинно-следствена
връзка от това поведение телесни увреждания на Е.М.и впоследствие смърт 12дни
по късно, за установени в настоящия процес.
Цени показанията на свидетеля М.Г.М. – баща на ищеца и починалата Е.М.при
условията на чл. 172 ГПК, и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, т.к. именно близката му родствена връзка с
двамата е предпоставка отблизо, непосредствено и ежедневно да наблюдава
взаимоотношенията между брата и сестрата. Показанията му са и последователни,
вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Въз основа показанията му приема за установено, че между ищеца и сестра му,
които имат разлика във възрастта единадесет години, са се развили особено
близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между брат и сестра, които
традиционно в българското общество се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Предвид сравнително голямата разлика
във възрастта починалата Е. е възприемала брат си като своя най-близък човек и
авторитет, с който е споделяла всичко от най-ранно детство. Ищеца е полагал
грижи подобни на родителски за нея. Установена е несъмнено изключително силната
близост и трайна емоционална връзка между брат и сестра, както и
продължителните и интензивни негативни емоции и страдания на ищецата,
вследствие на неочакваната и нелепа загуба на неговата сестра, които са
преобърнали целия му живот и които е справедливо да бъдат възмездени.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца макар и извън кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, е правоимащ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като е претърпял
болки и страдания вследствие смъртта на своята сетра, с която е имал
изключително близки отношения, трайна и дълбока емоционална връзка. ТР №
1/2016г. на ОСНКТКГК на ВКС е приложимо, че правата на ищеца на обезщетение по
чл. 52 ЗЗД са възникнали след приемането му.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени
минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27
ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от 80 000,00лв., поради което и предявения иск за разликата от
20000,00лв., над присъдените 80000,00лв,
до пълния претендиран размер от 100000,00лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че починалата при процесното ПТП е сестра на ищеца, с която те са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата са били ежедневно заедно, помагали са си, починалата мутттттттттт е имала доверие изцяло. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищеца след ПТП, който много тежко е приел смъртта на сестра си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на брат, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, неоценима в пари.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за
неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва върху главниците с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от
датата на увреждането – 10.07.2013г., до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът не е освободен от държавна такса и разноски в производството, поради
което такива му се присъждат.
Адв. Я.М.С. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Такова му се полага и следва да бъде присъдено. Определено по правилата на чл.7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението възлиза общо на 3530.00лв.
Ответникът е представил нарочен
списък за извършени разноски където е посочил, че претендира възнаграждение за
защита от юрисконсулт в размер на 300,00лв. и сторените разноски в размер на
10.00лв. или общо 310.00лв.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата 62,00лв., представляващи сторените пред СГС съдебни
разноски.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Я.М.С. - САК в
качеството на процесуален представител на ищеца сумата 2824,00лв.,
представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3200,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са
сторени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „********представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН**********,
със съдебен адрес: ***, офис 19, Адв. Я.М.С.
- САК, сумата 80000,00 /осемдесет хиляди/лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП настъпило на 10.07.2013г. около 20,20ч., в
гр.София, бул. „Цариградско шосе“, с посока на движението към „Орлов мост“, в
района на спирка за масов градски транспорт № 5393, където водачът М.Н.К. при
управление на л.а. марка „Хюндай“, модел „Елантра“, рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр.
Приложение 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за организацията на движението на
територията на СО, и движейки се в лявата част на пътното платно, до
мантинелата, със скорост над 100км/ч изгубил контрол над автомобила и в
резултат се отклонил надясно по пътното платно и блъснал чакащите на спирката
пешеходци, с което причинил тежки и средни телесни повреди на повече от едно
лица и смърт на повече от едно лица, включително смъртта на шестгодишната
сестра на ищеца Е. М., чиято отговорност е била застрахована със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 03513001668984, валидна от 25,06,2013г. до 24,06,2014г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
неимуществени вреди – болки и страдания за сумата
20000,00 /двадесет хиляди/лв., която е горница над присъдените 80000,00
/осемдесет хиляди/лв., до общо претендираните в размер на 100000,00 /сто
хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
увреждането - 10.07.2013г., до
окончателното изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано
от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН**********, със съдебен адрес: ***, офис 19, Адв. Я.М.С. - САК,
ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********представлявано от изпълнителните
директори Н.Д.Ч.и И.И.Г. сумата 62,00
/шестдесет и два/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „********представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч.и И.И.Г.
ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Я.М.С. - САК, в качеството на процесуален
представител на К.М.М., ЕГН**********, сумата
2824,00 /две хиляди осемстотин двадесет и четири/лв., представляваща
възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 3200,00 /три хиляди и
двеста /лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: