РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – пети състав, в публично
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело № 972 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Спорт Фууд“ ООД – Плевен,
чрез управителя Й.Й. срещу Ревизионен
акт № Р -04000418003135-091-001/24.10.2018г. на ТД на НАП – В. Търново,
потвърден с Решение № 10/15.01.2019г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който за
дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от
1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 15 228,54 лв. и лихви върху него в
размер на 7 476,45 лв., както и корпоративен данък за периода от 1.01.2013г. до
31.12.2014г. в размер на 1 413,32 лв. и лихви върху него в размер на 598,71 лв.
С жалбата се оспорват определените с РА данъчни
задължения като недоказани, а констатациите на ревизиращите органи като необосновани
на доказателствата и закона. Твърди, че в хода на ревизионното производство са
събрани преимуществено документи от трети лица, от които не се установява по
несъмнен начин наличие на основания за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Не
са спазени всички условия на чл. 122 ал.1 и ал.2 вр. чл. 123 ДОПК. Неправилно е
била определена годишната основа за облагане за всяка една календарна година от
ревизираните по ЗКПО, както и неправилно е определена данъчната основа за всяка
една от доставките по ЗДДС. Моли за отмяна на РА като незаконосъобразен за
определените с него задължения. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски съгласно приложен списък.
В съдебното
заседание по съществото на спора жалбоподателят не се представлява .
Постъпили са молби с вх.№№4240/7.09.2021 год. и 5368/4.11.2021 год. от упълномощения от жалбоподателя адвокат И.
от САК, в които моли да се отмени оспореният РА като незаконосъобразен. Счита
за недоказано, че дружеството е получили
пряко или посредством пълномощник приходи, които не са отчетени счетоводно
съгласно реда, предвиден в относимото действащо законодателство. Сочи, че няма
доказателства, че Г.Г. е действал като пълномощник на дружеството, както и че
последното е закупило въпросните стоки, станало е техен собственик и след това
се е разпоредило с тях по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Сочи, че в нито един от
наложените платежи не е отбелязано, че преведените суми от купувачите на тези
стоки са в полза на дружеството, поради което за последното не е
възникнало задължение на посочените в РА
правни и фактически основания, да довнесе корпоративен данък и ДДС в
установените размери. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В.
Търново при ЦУ на НАП, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. с
пълномощно на л.11 от делото, която оспорва жалбата, моли да се потвърди РА,
претендира разноски. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Административен съд-Плевен, като съобрази приетите по
делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след
служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания съгласно чл. 160 ал.2 ДОПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
„СПОРТ ФУУД“ ООД е регистрирано в Търговския регистър
към Плевенския окръжен съд по фирмено дело № 188 от 26.02.2007 г. с капитал
5000 лв. и седалище — гр. Плевен, ул. „Неофит Рилски“ № 2, ет. 10, ап. 40.
Собственици на капитала от датата на регистрацията на дружеството до настоящия
момент са Д.Г.М. и Й.П.Й.. „СПОРТ ФУУД“ ООД е регистрирано по ЗДДС лице,
считано от 20.06.2008 г.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000418003135-020-001/31.05.2018 г„ връчена по електронен път на 10.06.2018
г., изменена със ЗИЗВР № Р-040004180003135-020-002/10.08.2018 г. на дружеството
е възложена ревизия, съгласно чл. 112, ал.2, т. 1 от ДОПК. Ревизията е повторна и е възложена във връзка
с Решение № 105/28.05.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с
което по реда на чл. 155, ал.4 от ДОПК е отменен PA №
Р-04001517005510-091-001/08.03.2018 г. в частта по ЗДДС и ЗКПО - корпоративен
данък за данъчни периоди от 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. и преписката е
върната за извършване на повторна ревизия за същите задължения и периоди. За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000418003135-092-
001/20.09.2018 г., връчен на 26.09.2018 г., с който е предложено установяване
на допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък. Срещу РД е подадено
възражение с вх. № 27538/19.10.2018 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. Възраженията
на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически
констатации и правни изводи не са приети за основателни. Издаден е оспореният в
настоящото производство PA № P-04000418003135-091 -001/24.10.2018 г., на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който
са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС)
общо в размер на 15228,54 лв., които са определени за внасяне заедно със
следващи се лихви в размер на 7476,45 лв., и допълнителни задължения за
корпоративен данък (КД) общо в размер на 1413,32 лв., определени за внасяне
заедно с лихви в размер на 598,71 лв. Срещу РА е подадена жалба с
вх.№29507/9.11.2018 год., по която е постановено Решение №10/15.01.2019 год.на
Директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново, с което РА за определените
допълнителни задължения за ДДС за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2014г. в
размер на 15 228,54 лв. и лихви върху него в размер на 7 476,45 лв., както и
корпоративен данък за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 1
413,32 лв. и лихви върху него 598,71 лв. е потвърден. Решението е връчено по електронен
път на 16.01.2021 год.
Против РА в частта, потвърдена с решението на
Директора на ДОДОП е подадена жалба вх.№223/30.01.2019 год. до Административен
съд-Плевен, по която е образувано административно дело №160/2019 год. По
жалбата е постановено Решение №240/10.04.2020 год., с което жалбата на дружеството против РА е
отхвърлена. Против решението на съда е подадена касационна жалба по реда на
инстанционния контрол пред ВАС, който е постановил Решение №13716/4.11.2020
год. по адм.дело №7708/2020 год. , с което е отменил Решение №
240/10.04.2020год., постановено по адм. дело № 160/2019год. по описа на
Административен съд – Плевен и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В мотивите на отменителното решение ВАС е посочил, че при
проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по
приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените
основания по чл. 122, ал.1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124,
ал.2 ДОПК основанието по чл. 122, ал.1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните
доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до
доказване на противното. Ревизията по чл.122 и сл. ДОПК представлява набор от
особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на
материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или
пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите
състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни
задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване
на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на
обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е
рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би
могло да черпи благоприятни за себе си правни последици. ВАС е приел, че първостепенният съд не е формирал
никакви конкретни фактически изводи досежно релевантните за спора факти и
обстоятелства. На първо място, решаващият състав не е посочил кои са
събраните доказателства, подкрепящи основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК.
Независимо, че писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество и
представените от него справки в хода на ревизията могат да се ценят като
извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, според ВАС първостепенният
съд е следвало конкретно да посочи кои са тези факти и какви са произтичащите
от тях правни изводи. На второ място, с оглед
преценката за точното определяне на основите по чл. 122, ал.4 ДОПК, съдът е
следвало да съпостави данните от представените от ревизирания справки с
относимите наложени платежи и РКО, както и изводите на експерта по СГрЕ. За
целта е следвало да уточни кои 14 бр. РКО не са подписани от Г. Г., кои изобщо
не са подписани и кои не са изследвани от графолога. В съответствие с тези
конкретизации решаващият състав е следвало да посочи какви са произтичащите от
това правни изводи относно размерите на релевантните данъчни основи по ЗДДС и
ЗКПО. На следващо място според ВАС, първостепенният съд е
дължал произнасяне по възраженията на оспорващия как е установено, че Г. Г. е
пълномощник на ревизирания. Дължал е и конкретизация дали автентичността или
съдържанието на разписките от „Лео Експрес“ ЕООД е оспорено от „Спорт фууд“ ООД
и какво следва от заключението по проведената СГрЕ. От там е трябвало да
прецени как това рефлектира върху размера на основите по чл. 122, ал.4 ДОПК и
съответно на размера на установените с РА допълнително дължими данъчни
задължения по ЗДДС и ЗКПО. Тъй като всичко това не е сторено, а предвид забраната
по чл. 220 АПК касационната инстанция е препятствана да осъществи проверка на
материалната законосъобразност на обжалваното решение, ВАС е отменил решението
на Административен съд-Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване на изложените в мотивите задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В Административен съд-Плевен е образувано настоящото адм.дело
№972/2020 год.
При съпоставката и съвкупния анализ на всички изискани
и проверени в хода на ревизионното производство документи органите по приходите
са констатирали наличие на обстоятелства по чл. 122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК, а
именно: данни за укрити приходи или доходи, както и, че воденото счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
Органите по приходите са установили по отношение
основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК
следното: Установено е, че сметка 304 „Стоки" не се води аналитично
по видове стоки и количества. Сметката е заведена само стойностно, като в
сметката фигурират отделни суми, платени за закупени стоки, фактурите, по които
са закупени стоките и доставчиците по всяка отделна фактура. Установено е, че
изписването на стоките е ставало в края на всеки месец с една счетоводна
операция. При това положение е направен извод, че счетоводната отчетност на
ревизираното дружество не дава възможност да се проследи доставянето на стоки
по видове и количества, последващото им изписване по видове и количества, както
и отчетените приходи от конкретния вид стоки, поради което не може да се
осъществи последващ контрол, поради липсата на аналитично отчитане на
движението на стоките по видове и количества.
Органите по приходите са направили анализ на отчетените приходи през 2013г.и 2014г. по
сметки 702 „Приходи от продажба на стоки“ и по сметка 703 „Приходи от продажба
на услуги“, при който е установено, че същите съответстват на отчетените
продажби по касов апарат и по банков път. Установено е още, че с представените по електронен
път справки от „СПОРТ ФУУД“ ООД с
вх. № 570/ 08.01.2018 г. жалбоподателят
е потвърдил извършването на почти всички доставки с наложен платеж за ревизирания
период, в съответствие с данните, предоставени от куриерското
дружество, като за част от ревизираните месеци дори е посочил по-голям брой извършени доставки, респективно -
посочен е по-голям размер на сумата на наложения платеж за месеца. Например: за
м. 08.2014 г. - по данни от куриерското дружество пратките с наложен платеж са
на стойност 4026,00 лв., а по данни на жалбоподателя - 4206,00 лв. Аналогични
разлики се установяват и за м.09, 10 и 12.2014 г.Само за два от месеците
ревизираното дружество е потвърдило по-малък брой извършени доставки (пратки по
куриер с наложен платеж), респективно - посочен е по- малък размер на сумата на
наложения платеж за месеца, както следва: За м.06.2013 г. по данни от „ЛЕО
ЕКСПРЕС" ЕООД пратките с наложен платеж са на стойност 12132,40 лв., а по
данни на жалбоподателя - 12054,40 лв. Не е потвърдена товарителница
№24180944/27.06.2013 г. със сума на наложен платеж - 78,00 лв., за която не е
налице и представен РКО от страна на куриерското дружество. За м.08.2013 г. по
данни от „ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД пратките с наложен платеж са на стойност
11752,30 лв., а по данни на жалбоподателя — 11596,30 лв. Не е потвърдена
товарителница № 24184533/07.08.2013 г. със сума на наложен платеж - 156,00 лв.,
за която също не е налице представен РКО от страна на куриерското дружество. Органите
по приходите са взели предвид данните на
жалбоподателя и са приели за верни данните за издадените товарителници за
получените суми с наложен платеж, предоставени от „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД, като за
месеците, в които жалбоподателят е дал различни данни, са се съобразили с тях.
Извършили са съпоставка по дати и суми между издадените фискални бонове от ФУ
на „Спорт Фууд" ООД (по данни от КЛЕН, предоставени от “Зьомтрон“ ЕООД) и
товарителниците с наложен платеж (по данни, предоставени от куриерско дружество
„Лео Експрес" ЕООД), при която е установено, че към по-голяма част от
товарителниците с наложен платеж не са издадени фискални бонове, респективно -
приходите от тези пратки не са намерили отражение в счетоводството на
дружеството. На това основание са направили извод, че „СПОРТ ФУУД“ ООД не е
отчитало през ЕКАФП по-голяма част от извършваните от него продажби на стоки по
куриер с наложен платеж, които са заплащани в брой от клиентите, съответно тези
суми от продажбите чрез наложен платеж не са осчетоводявани в счетоводството на
дружеството. Анализирани са и издадените
от дружеството фактури, като е установено за кои товарителници са налице
издадени фактури на клиенти. Резултатите са оформени в таблици. Анализирани са
и справките, представени от „СПОРТ ФУУД“ ООД на 08.01.2018 г., в които се
съдържат данни за извършените продажби чрез куриери с ДДС и без ДДС, стойност
на личните пратки без ДДС и данни за сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“.
За всяка от годините е посочено в „Забележка“, че оцветените в „червено и
подчертани пратки“ са лични пратки на Г.Д. Г., както и че пратките от Г.Г. на Г.
Г. са „подчертани в червено“, но не са лични пратки на Г.Д. Г., а са на
неизвестно за фирма „СПОРТ ФУУД“ ООД лице. В същите справки (представени от
„СПОРТ ФУУД“ ООД на 08.01.2018 г.) за всеки месец са направени допълнителни
изчисления, в резултат на които дружеството само е установило и посочило разлики между отчетения в
счетоводството оборот по сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ (оборота от
продажба на стоки по двата ЕКАФП, без ДДС, намален със стойността на издадените
и платени в брой фактури), и общия нетен размер на получените за месеца
наложени платежи. От справките е установено, че дружеството-жалбоподател е
посочило, че осчетоводеният стокооборот „стокооборот счетоводство“ е по-малък
от общата сума на получените наложени платежи: за 2013 г. - с 8474,17 лв. и за
2014 г. - с 40706,07 лв. От лицето е посочен и съответният размер на ДДС, който
е дължим върху неосчетоводените от него приходи от търговията, извършвана чрез
куриер, съответно за 2013 г. - 1694,83 лв., за 2014 г. - 8141,21 лв. Органите
по приходите са достигнали до извод, че на практика, с така изготвените от
ревизираното лице справки, същото, освен че е потвърдило представените от
куриерското дружество данни за изпратените пратки и получения наложен платеж по
тях, е направило признание за неотчетени приходи от извършваните от него
продажби на стоки чрез поръчка по куриер. Обстоятелството, че
дружеството-жалбоподател не е отчитало всички приходи (което се потвърждава от
страна на ревизираното лице) е обосновало у органите по приходите извод, че
счетоводството не е водено редовно, съответно не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане,
което от своя страна обуславя наличието на предпоставки по чл.122 от ДОПК за извършването
на ревизията по особените правила.
В мотивите на отменителното решение ВАС е посочил, че при
проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по
приходите е било да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените
основания по чл. 122, ал.1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124,
ал.2 ДОПК основанието по чл. 122, ал.1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните
доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до
доказване на противното. ВАС е приел, че първостепенният съд не е формирал
никакви конкретни фактически изводи досежно релевантните за спора факти и
обстоятелства, в т.ч. решаващият състав
не е посочил кои са събраните доказателства, подкрепящи основанието по чл. 122,
ал.1, т.2 ДОПК. Независимо, че писмените обяснения на управителя на
ревизираното дружество и представените от него справки в хода на ревизията
могат да се ценят като извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, според
ВАС първостепенният съд е следвало конкретно да посочи кои са тези факти и
какви са произтичащите от тях правни изводи.
Това е и единият от спорните въпроси по делото, за
които касационната инстанция е дала указания-да се установи кои доказателства
подкрепят изводите на ревизиращите органи за наличие на предпоставките за
провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК.
В пряка връзка с отговора на този въпрос е и другият
спорен такъв, повдигнат с възраженията на оспорващия - как е установено, че Г. Г.
е пълномощник на ревизирания.
Настоящият състав на съда, за да отговори на тези
въпроси, съобрази следното:
По настоящото дело е изслушано заключение по назначена
съдебно – счетоводна експертиза. От отговора на първи въпрос от заключението, който съдът кредитира
с доверие като обективен, компетентен и съответен на останалите събрани
доказателства се установява, че в счетоводството на ревизираното дружество
сметка 304“Стоки“ не се води аналитично по видове стоки и количества. Сметката
се води стойностно, като в нея фигурират сумите, посочени във фактурите за
доставката им, без да са разграничени по количества и видове стоки.
Същевременно, при предходното разглеждане на делото от
друг състав на същия съд - ад 160/2019 год., също е изслушано заключение на
съдебно-икономическа експертиза, ВЛ по която по т.1 и т.3 е направило следните
констатации, които са съответни на приобщените по делото доказателства и кореспондират с установяванията на ВЛ по
изслушаната по настоящото дело експертиза. Според ВЛ В., при извършена
съпоставка между отчетените приходи от
продажби по ЕКАФП и приходите от продажби с наложени платежи се установява, че
в дните на изплащани на наложени платежи
с РКО, не са издавани касови бонове от ЕКАФП за разплащане в брой, респективно
не са отчетени приходи от продажби. Направен е извод от ВЛ В., че водената
счетоводна отчетност e в нарушение на принципа за
съпоставимост между отчетените приходи и направените разходи – разходите,
извършени във връзка с определена сделка или дейност да се отразяват във
финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а
приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за
тяхното получаване. По точка 3 от заключението
на ВЛ В. е установено, че в резултат на извършена съпоставка между отчетените
приходи от продажби в счетоводството на жалбоподателя и установените от
експертизата приходи от продажби, отчетени с ЕКАФП и получени парични суми по
извършени доставки с наложени платежи, за които дружеството е декларирано, че
не са лични пратки на Г. Г., са установени неотчетени приходи от дейността на
дружеството за 2013г. и 2014г. Те са отразени в колона 10 от таблицата на л.696
от ад № 160/2019г. Подробна съпоставка между товарителниците с наложен платеж и
приложените от „ЗЬОМТРОН“ данни от КЛЕН е направена и от ВЛ, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело, като данните са отразени в
първата таблица, изготвена по т. 4 от констативно-съобразителната част на
експертизата, приложена на л. 169 и следващи от делото. Безспорно и видно от
отразените данни в таблицата са установени разлики между изплатените суми по
наложените платежи и отразените суми в дружеството по касов апарат, дневници за
продажби и лични пратки. За 2013г. те са в размер на 41 517,67 лв. с ДДС.
Сумата на осчетоводените приходи от продажби на стоки и услуги за 2013 г. са в
общ размер на 281 5157,94 лв. без ДДС. За 2014г. те са в размер на
37 122,45 лв. с ДДС. Сумата на осчетоводените приходи от продажби на стоки
и услуги за 2014г. е в общ размер на 210 363,99 лв. без ДДС. Установено е по т. 4 от заключението на ВЛ К.,
че размерът на неотчетените приходи е получен, като от сумата на доставките с
наложен платеж, получени в брой от жалбоподателя, са приспаднати фискални
бонове и фактури, които са отразени в счетоводството и дневниците за продажби;
стойността на декларираните от жалбоподателя лични пратки. В приложената към т.
4 таблица на л. 199 се установява, че недекларираните приходи за 2013г. общо са
в размер на 41 517,67 лв., за 2014г. – 37 122,45 лв., или сума общо в
размер за двете години на 78 640,12 лв. Дори след приспадане на РКО по т.
7.2, т. 7.3 и т. 7.4 от съдебно-графическа експертиза, а именно от 41 517,67
лв. като се извадят сумите по т. 7.2 – 2 665,54 лв., по т. 7.3 – 859 лв. и
по т. 7.4 – 933 лв. се получава сума с положителен знак на недекларираните
приходи. По същия начин е показана сумата на недекларираните приходи в
таблицата на л. 200 за 2014г., като след приспадане на сумите по РКО по т. 7.2,
т. 7.3 и т. 7.4 също се получава положителна величина на недекларираните
приходи. Ето защо правилен се явява
изводът на приходните органи, подкрепен от изводите и на двете счетоводни
експертиза – по ад № 160/2019 и по ад № 792/2020г., че за по-голяма част от
товарителниците не са издадени фискални бонове, респективно приходите от тези
пратки не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Това налага
извод, че жалбоподателят не е отчитал чрез ЕКАФП по-голяма част от извършваните
от него продажби на стоки по куриер с наложен платеж, които са заплащани в брой
от клиентите и тези суми от продажбите чрез наложен платеж не са осчетоводявани
в счетоводството на дружеството.
Налага се извод за правилност на констатациите на
органите по проходите за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК – наличие на укрити приходи за всеки един от данъчните периоди по
ЗДДС и ЗКПО, като и факта, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за данъчно облагане.
От друга страна през периода 2013г- 2014г. е
установено, че дружеството е извършвало търговия с хранителни добавки в магазин
в гр. Плевен на ул. „Данаил Попов“ № 5 и е предоставяло услуги във фитнес
център в гр. Плевен на ул. „Гренадерска“ № 4. Освен тази дейност,
жалбоподателят е извършвал и продажби на хранителни добавки чрез куриерското
дружество „Лео Експрес“ ЕООД и доказателство за това е сключеният договор за
куриерски услуги от 16.12.2019г. с „Лео Експрес“ ЕООД. Установено е от
доказателствата по делото, че сумите от осъществените продажби чрез дружеството
„Лео Експрес“ ЕООД са получавани от Г.Д. Г., който е син на управителя Д.Г.М. и
е пълномощник на жалбоподателя, съгласно приложените на л.26-28 пълномощни.
Едното с рег. № 485 от 30 01.2012г.
Същото е представено от „Лео Експрес“ ЕООД към договора за куриерски услуги от
16.12.2019г., сключен между куриерското дружество и жалбоподателя и приложено
на л. 439 до л. 442 от ад № 160/2019г. Това пълномощно е било представено и
като доказателство към протокол № 118 6445 от 2.06.2017г. за посещение в
счетоводството на лицето при извършеното му ПУФО – лист 380-381 от ад №
160/2019г. Налице е и приложено пълномощно с нотариална заверка на подписите с
рег. № 6582/21.07.2017г. – на л. 27-28 от настоящото дело, което е било
приложено към жалба с вх. № 5133/21.03.2018г., подадена от дружеството срещу
ревизионния акт, издаден при първоначалната ревизия - приложено на л. 132-133 от ад № 160/2019г.
Видно е от всички приложени пълномощни, че Г.Д. Г. е бил упълномощен да
представлява дружеството пред много и различни органи и организации и с
различни по вид и характер пълномощия, които са били свързани обаче с
цялостната дейност, включена в регистрирания предмет на дейност на дружеството,
като в това число е имал правото да извършва всякакви правни и фактически
действия, неописани в пълномощните, но имащи връзка с дейността на дружеството.
Доказателство в подкрепа на факта, че продажбите на хранителни добавки от
жалбоподателя са извършвани чрез куриерското дружество от упълномощеното лице Г.
Г. е и представената от управителя на дружеството Д.Г.М. декларация с вх. №
34052 от 5.12.2017г., в която е посочено, че осъществяваната от дружеството
дейност е „търговия с други хранителни стоки“ и „дейност на фитнес център“.
Декларирано е, че продажбите са осъществявани чрез куриерско дружество „Лео
Експрес“ ЕООД, като са посочени и клиенти на фирмата, а поръчките били
осъществявани чрез личен контакт по телефона с упълномощеното лице Г.Д. Г..
Сумите от наложения платеж са получавани от изпращащия Г.Д. Г.. Отразените в
тази декларация факти и обстоятелства имат характер на извънсъдебно признание
на неизгодни за дружеството факти, а именно, че Г.Д. Г. е бил пълномощник на
дружеството, като е изпращал на клиентите направените поръчки и е приемал
плащанията по наложените платежи. От значение за отговорността на дружеството
за установените задължения е и обстоятелството, че с представените по
електронен път справки от жалбоподателя с вх. № 570/08.01.2018г., в които той е
потвърдил извършването на почти всички доставки с наложен платеж за ревизирания
период в съответствие с данните, предоставени от куриерското дружество, като
дори за част от ревизираните периоди е посочил по-голям брой извърши доставки и
по-голям размер на сумата по наложения платеж. Разлики са установени за месеците август,
септември, октомври и декември 2014 г., като например по данни от дружеството
за м. август 2014г. пратките с наложен платеж са на стойност 4 026 лв., а
по данни на жалбоподателя – 4 206 лв. Всички тези факти налагат извода, че
жалбоподателят е реализирал продажби на хранителни добавки с наложен платеж
чрез куриерската фирма „Лео Експрес“ ЕООД посредством упълномощеното лице Г.Д. Г..
Това е доказателство, че приложените по делото РКО са издавани от името и за
сметка на жалбоподателя и обективират приходи за дружеството-жалбоподател,
неотчетени по съответния предвиден в закона ред.
По отношение законосъобразността на установените от
приходните органи основи за облагане и дължим ДДС и корпоративен данък за
процесните периоди:
Конкретният размер на неотчетените приходи е установен
от ревизиращите органи, като от общия размер на сумите, получени в резултат на
извършените доставки с наложен платеж до клиенти на „Спорт Фууд“ ООД, чрез
куриерското дружество „Лео Експрес“ ЕООД по сключен договор за куриерски
услуги, за които са налице доказателства, че сумите са получени в брой от
жалбоподателя, чрез пълномощника Г. Г. съгласно приложено пълномощно, са
приспаднати тези продажби, за които е установено, че са издадени фискални
бонове или фактури и са отразени в счетоводството и дневниците за продажби на
дружеството, както и стойността на декларираните от жалбоподателя лични пратки
на Г. Г. като физическо лице. Установените по този начин укрити приходи от
продажби чрез куриер „Лео Експрес“ ЕООД по сключен договор за куриерски услуги,
са в размер на 51179,63 лв. с ДДС за 2013г. и в размер на 40191,53 лв. с ДДС за
2014г.
Общата сума на допълнително установения дължим ДДС за
неотчетените продажби за данъчни периоди от 1.01.2013г. до 31.02.2014г. е в
размер на 15 228,54 лв. и лихви върху задължението в размер на 7476,45 лв.
При определяне на задължението по ЗКПО, приходите за
ревизираните периоди 2013г. и 2014г. са установени от ревизиращите органи като
сбор между декларираните от дружеството приходи по ГДД и установените
недекларирани приходи за отделните данъчни периоди – 2013г. и 2014г. При
установяване на данъчната основа за облагане с корпоративен данък е признат
допълнителен разход в размер на отчетната стойност на продадените стоки, за
които са укрити приходите от продажбата им, взета е предвид и определената за
2013г. надценка от 20%. За 2014г. няма декларирана надценка и затова за определяне
на разходите е използвано съотношението между отчетната стойност на продадените
стоки и отчетените приходи от продажбата им, изчислени на база представените от
дружеството счетоводни данни (кредита на сметка 304 към кредита на сметка 702).
Останалите данни от подадените ГДД, касаещи декларираните от дружеството суми
за преобразуване на финансовия резултат не са променени. И в резултат на
увеличените приходи и разходи са определени по-високи размери на данъчна
печалба и респективно са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък и лихви върху него за 2013г. – данък в размер на 854,99 лв. и лихви –
396,51 лв., а за 2014г. – данък в размер на 558,33 лв. и лихви – 202,20 лв.
В мотивите на отменителното решение на ВАС по адм.дело
7708/2020 год. са дадени задължителни указания към настоящия съдебен състав, че
с оглед преценката за точното определяне на основите по чл. 122, ал.4 ДОПК, следва
да се съпоставят данните от представените от ревизираното лице справки с
относимите наложени платежи и РКО, както и изводите на експерта по СГрЕ. За
целта следва да се уточни кои 14 бр. РКО не са подписани от Г. Г., кои изобщо
не са подписани и кои не са изследвани от графолога. В съответствие с тези
конкретизации следва да се посочи какви
са произтичащите от това правни изводи относно размерите на релевантните
данъчни основи по ЗДДС и ЗКПО.
Видно е от заключението на приетата в хода на
съдебното производство по адм.дело №160/2019 год. съдебно- графическа
експертиза, че голямата част от РКО са подписани от Г.Д. Г. – пълномощник на
„Спорт Фууд“ ООД. Подписаните от Г. РКО са тези, отразени в т.7.1. на
заключението на СГЕ – л.625-л.627 от ад №160/2019 год., поради което и в
съответствие с извода на настоящия състав на съда, че жалбоподателят е
реализирал продажби на хранителни добавки с наложен платеж чрез куриерската
фирма „Лео Експрес“ ЕООД посредством упълномощеното лице Г.Д. Г., съдът приема,
че сумите от продажби на стоки чрез куриерското дружество „Лео Експрес“ ЕООД с наложените
платежи, за което са издадени и РКО, подписани от пълномощника Г., описани в
т.7.1 от заключението на СГЕ, правилно и законосъобразно са взети предвид от
приходните органи при определяне размера на основата за облагане с ДДС и
корпоративен данък и съответно – при определяне на дължимите данъци за
процесните периоди.
Сумите от продажби на стоки чрез куриерското дружество
„Лео Експрес“ ЕООД с наложените платежи, за което са издадени и РКО, описани в т.7.2 от заключението на СГЕ,
неправилно и незаконосъобразно са взети предвид от приходните органи при
определяне размера на основата за облагане с ДДС и корпоративен данък и
съответно – при определяне на дължимите данъци за процесните периоди. Защото,
видно от заключението на ВЛ, тези РКО не са подписани от пълномощника на
жалбоподателя Г.. След като не са подписани от пълномощник на дружеството и не
е установено да са подписани от някое друго лице, действащо от името и за сметка на дружеството, не може
да се приеме с категоричност, че получените суми по тези РКО съставляват
неотчетен приход на дружеството за процесните периоди, и не следва да се вземат
предвид при определяне на основата за облагане и съответно –на дължимите
данъци.
В заключението по т.7.3 от СГЕ ВЛ е приело, че в двата описани в този пункт РКО –
201/27.09.2013 г. и 3/1.11.2013 г. липсват изобщо положени подписи. Копия на двата
РКО са приложени на л.485 и л.508 от ад 160/2019 г. и видно от същите, след
изписване на двете имена на пълномощника Г. и
неговото ЕГН, има положен подпис, който обаче не е положен в графата
„подпис:….“ , а по-отдолу на ордерите. Заключението на СГЕ обаче не е оспорено
от страните и е прието като доказателство по делото и установява с обвързваща
съда доказателствена сила, че тези два РКО не са подписани. Неподписаният
частен документ, какъвто е РКО, няма
формална доказателствена сила. Това не означава принципно, че такъв документ не
може да бъде доказателство. Съдът преценява неговата доказателствена сила
свободно, по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по делото, без да е
обвързан от някаква задължителност. При извършване на тази преценка съдът
съобрази от една страна, че и двата РКО изхождат от „Лео Експрес“
ЕООД-куриерското дружество, с което жалбоподателят има сключен договор,
коментиран по-горе и като имена и ЕГН на получател са вписани тези на
пълномощника на жалбоподателя. Липсата на извършено изследване от ВЛ-графолог
обаче, дали под записите на имената и ЕГН
на пълномощника на жалбоподателя е положен именно неговия подпис, прави
невъзможна преценката на съда относно този факт, именно защото той се доказва
посредством заключението на ВЛ, притежаващо специални знания в тази област, с
каквито съдът не разполага. Значението
на подписа като елемент, завършващ съставянето на документа, не следва да се
абсолютизира. Обичайната практика е редица документи, които не обективират
волеизявления, да не се подписват - дневници, бележки, планове /т.е. изявления,
които не се адресират до друг/. От друга страна, и при документи, съставени с
цел да бъдат получени от другиго, подписът не е абсолютно задължителен –
например писма и съобщения /особено когато са част от редовно водена
кореспонденция, при която не е необходимо авторът да посочва самоличността си с
личен подпис/. В случая обаче следва да се има предвид, че и двата РКО
съставляват документи, които изискват наличието на подпис на получател и то
като доказателство, че пратката е получена и че сумата за тази пратка е платена.
Ето защо констатацията на ВЛ-графолог за липса на подпис върху тези два РКО,
която не е оспорена и не е оборена от страните, лишава неподписаните частни
документи от тяхната формална доказателствена сила на документ, годен да
удостовери отразените в тези РКО факти. Затова двата РКО по т.7.3 неправилно са
послужили като основание за изграждане на констатациите на ревизиращите органи
и сумите по същите, приети като неотчетен приход на дружеството, следва да се изключат
от основата за облагане, върху която се определят дължимите данъци.
До същите изводи съдът стига и по отношение на РКО по
т.7.4 от заключението на ВЛ по СГЕ – установено е от експерта, че подписите
срещу текста „Подпис“ в двата РКО
№№29/4.12.2013 год. и 37//9.06.2014 год. са слабо видими, нечетливи и са
негодни за сравнително графическо изследване. Съдът е изискал от трето
неучастващо в делото лице-„Лео Експрес“ ЕООД оригиналите на тези два РКО с
Определение №238/9.02.2021год., но видно от приложения на л.46 от делото
отговор, в счетоводството на куриерската фирма не се пазят в оригинал РКО за
календарните 2013 год. и 2014 год. поради изтичане на петгодишния период по
ЗСч. за съхранение на тези документи. Липсата на обективна възможност приложените по делото копия да бъдат
изследвани от ВЛ-графолот поради факта, че РКО са слабо видими, нечетливи и
негодни за графическо изследване, както и невъзможността да се представят
оригиналите на тези РКО поради изтичането на срока за съхранението им, по арг.
от чл.38, ал.1, т.3 от ДОПК, налага извод, че тези два РКО по т.7.4 от
заключението нямат доказателствена стойност за отразените в тях факти от
значение за данъчното облагане. Ето защо сумите по тези два РКО също следва да
бъдат изключени от основите за облагане по ЗДДС и ЗКПО с оглед коректното установяване
на дължимите данъци.
В заключение, от основите за облагане по ЗДДС и по
ЗКПО следва да се приспаднат сумите по РКО , описани в т.7.2, т.7.3 и т.7.4 от
заключението на ВЛ по изслушаната по ад 160/2019 год. съдебно-графическа
експертиза. Настоящият състав на съда е възложил на ВЛ К., изготвило
съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело, определяне на данъчните
основи за облагане с ДДС и корпоративен данък и съответно дължимите данъци по
ЗДДС и ЗКПО за периода 1.01.2013 год.-31.12.2014 год., след приспадане на
сумите по РКО , описани в т.7.2, т.7.3 и т.7.4 от заключението на ВЛ-графолог,
при съобразяване на горните изложени от настоящия състав на съда съображения.
Съдът кредитира с доверие вторият, преработен вариант на заключението ,
приложен на л.236 и сл. от ад 972/2020 год., тъй като този вариант съответства
на смисъла на указанията , дадени в отменителното решение на касационната
инстанция. Съобразявайки се с този втори, преработен вариант, съдът намира, че :
1. Недекларираните приходи, намалени със сумите по
т.7.2, т.7.3 и т.7.4 за 2013 год. са в размер на 47612,13 лева; данъчната
основа на недекларираните приходи за
2013 год. е в размер на 39676,77 лева; дължимият ДДС за 2013 год. е в размер на
7 935,36 лева; лихвата за забава е в размер на 4240,92 лева;
2. Недекларираните приходи, намалени със сумите по
т.7.2, т.7.3 и т.7.4 за 2014 год. са в размер на 38959,53 лева; данъчната
основа на недекларираните приходи за
2014 год. е в размер на 32466,28 лева; дължимият ДДС за 2014 год. е в размер на
6493,25 лева; лихвата за забава е в размер на 2851,25 лева;
3.Данъкът по ЗКПО
за 2013 год. с приспадане на РКО по т.7.2, т.7.3 и т.7.4 от заключението
на ВЛ-графолог, е в размер на 661,28 лева, а лихвата за забава е в размер на
306,68 лева;
4. Данъкът по ЗКПО
за 2014 год. с приспадане на РКО по т.7.2, т.7.3 и т.7.4 от заключението
на ВЛ-графолог, е в размер на 541,10 лева, а лихвата за забава е в размер на
195,96 лева.
Или дължимият ДДС за периода 1.01.2013 год.-31.12.2014
год. е в размер на 14428,61(7935.36+6493.25)
лева, а лихвите върху него са в размер на 7092,17 лева (4240,92+2851,25).
Дължимият корпоративен данък за периода 1.01.2013
год.-31.12.2014 год. е в размер на 1202,38 лева (661,28+541,10) лева,
а лихвите върху него
са в размер на 502,64 лева (306,68+195,96).
Следователно, оспореният РА, потвърден с решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“, следва да бъде отменен в частта, с която са
определени допълнителни задължения за ДДС за периода 1.01.2013 год.-31.12.2014
год. в размер на 799,93 лева (15228,54-14428,61) и лихви върху него в размер на 384,28 лева (7476,45-7092,17) и корпоративен данък
за периода 1.01.2013
год.-31.12.2014 год. в размер на 210,94 лева (1413,32-1202,38) и лихви върху него в размер на 96,07 лева (598,71-502,64). В
останалата част, с която са определени допълнителни задължения за ДДС за
периода 1.01.2013 год.-31.12.2014 год. в размер на 14428,61лева и лихви върху
него в размер на 7092,17 лева и корпоративен данък за
периода 1.01.2013 год.-31.12.2014 год. в
размер на 1202,38 лева и лихви върху него в размер на 502,64 лева,
жалбата против РА следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направените и от
двете спорещи страни искания за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят
по компенсация на ответника общо в размер на 3782,28 лева (23225,80/24717,02 х
4214,53)- (1491,22/24717,02 х
2950). Уважената част от претенцията
на жалбоподателя е в размер на 1491,22 лева, а направените от него разноски са
общо в размер на 2950 лева (1200 лева
адв.възн.-л.812 от ад 160/19, 50 лева д.т.-л.8 от ад 160/19, 100 лева възнагр.
СГЕ-л.578 от ад 160/19, 500+300 лева възнагр. ВЛ по СИЕ по ад 160/19 год.,
400+400 лева възнагр. ВЛ по ССЕ по ад 772/20 год.-л.64 и л.224). Отхвърлената част от претенцията е в размер на 23225,80 лева, а направените от
ответника разноски са общо в размер на 4214,53 лева (3х1271,51 лева юрк.възнагр. за три инстанции +400 лева
депозит за ССЕ по ад 972/20 год.-л.233).
Воден от горното и на осн. чл. 160
ал.1 от АПК съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р -04000418003135-091-001/24.10.2018г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение № 10/15.01.2019г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП в частта, с която за „Спорт
Фууд“ ООД – Плевен са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от
1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 799,93 лв./седемстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и три стотинки/ и лихви върху него в размер на 384,28
лв./триста осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, както и
корпоративен данък за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 210,94
лв./двеста и десет лева и деветдесет и четири стотинки/ и лихви върху него 96,07
лв./деветдесет и шест лева и седем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Спорт Фууд“ ООД – Плевен, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Неофит Рилски“ №2, ет.10, ап.40,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Й.Й. против Ревизионен акт № Р -04000418003135-091-001/24.10.2018г.
на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 10/15.01.2019г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на
НАП в частта, с която за дружеството са определени допълнителни задължения за
ДДС за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 14428,61 лв./четиринадесет
хиляди четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ и лихви
върху него в размер на 7092,17 лв./седем хиляди и деветдесет и два лева и
седемнадесет стотинки/, както и корпоративен
данък за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2014г. в размер на 1202,38 лв./хиляда
двеста и два лева и тридесет и осем стотинки/ и лихви върху него 502,64 лв./петстотин
и два лева и шестдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „Спорт Фууд“ ООД – Плевен, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул „Неофит Рилски“ №2, ет.10, ап.40, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Й.Й. да заплати на ТД на НАП – Велико Търново направените по воденето на делата разноски по
компенсация общо в размер на
3782,28 лева/три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ
: /п/