№ 46
гр. П. 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100175 по описа за 2024 година
Предявен е положителен иск за установяване право на собственост, на основание
давностно владение – чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, както евентуален
отрицателен установителен иск за собственост - чл. 124 ал.1 от ГПК
Ищецът – Р. А. Г. от с.М., общ.П. твърди, че баба му и дядо му по майчина линия
били собственици на поземлен имот находящ се в село М., за което бил отреден парцел 11-
181 от квартал 8 по плана на селото. След смъртта им, имота бил наследен от майка му
К.Х.Г. и вуйчо му К.Х.К.. Тъй като започнали строителство на къща в поземления имот
наследствения имот, била извършена доброволна делба на имота между майка му и вуйчо
му, като същия бил разделен на два имота по ** кв .м., като западната част, в която
построили къщата бил отредена за майка му К.Г., а източната част, която придобила нов
номер бил отреден за вуйчо му К.Х.К., а след неговата смърт бил наследен от дъщеря му
С.К.К.. Твърди се, че там семейството му построили стопански постройки, които ползвало
неговото семейство, а сега този имот се ползвал от него.
Твърди още, че по това време брат му Г. А. Г. се преместил и заживял трайно в
тогавашния Съветски съюз, сега Руска федерация, което продължавало и досега, като
изключително рядко се връщал в България С времето семейството се обединили около
идеята да обединят фамилния имот в едно, както бил преди делбата. В началото на 2002г.
решили да придобият имота от братовчедка им С.К. и тъй като тя била най-склонна да го
прехвърли на брат му, на 18.02.2002г. откупили имота от нея. След това брат му отново
заминал за Р., и от него момент нататък владението на имота осъществявал ищеца.
След смъртта на майка му на- 25.06.2010г. никой освен не ползвал този имот. Твърди,
че осъществявал непрекъснато владение върху него, което било явно за всички жители на
селото, както околните съседи, така и на всички останали, които са се интересували до този
момент.
След време разбрал, че брат му извършил сделки с вече придобития от него по
давност имот, които оспорва, тъй като се бил разпоредил с имущество, което не била негова
собственост
Ищецът твърди, че владението си на процесния имот упражнявал единствено само
1
той. Това владение не било прекъсвано, и било явно за всички за период много по-дълъг от
10 години, като и сега продължавал да владея имота, като свой само и единствено за себе си.
Предвид изложеното ищецът искат от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на страните по делото, че той е собственик чрез давностно
владение за периода 2003г. до 19.03.2024г. на следния недвижим имот на следния недвижим
имот, находящ се в с.М., общ.П. а именно ПИ, в кв.8, с кад №181, с площ от ** кв.м., за
който е отреден УПИ XVII, при съответни граници и съседи, ведно с построената в него
паянтова стопанска постройка. А в условията на евентуалност иска от съда да признае за
установено, че Г. Г. като прехвърлител по нотариален акт за покупко-продажба № 192, том V,
дело № ***г. вписан в СВ – П. и А. М. М. и С. Е. М. като преобретатели по посочения
нотариален акт не са собственици на недвижим имот, находящ се в с.М., общ.П. а именно
ПИ, в кв.8, с кад №181, с площ от ** кв.м., за който е отреден УПИ XVII, при съответни
граници и съседи, ведно с построената в него паянтова стопанска постройка. Претендира
разноски.
Поддържа иска в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител-
мл.адв.Д.К. от ВТАК, който по същество пледира за уважаване на предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответниците- А. М. М. от с.М., общ.П. С. Е. М. от с.М., общ.П. действащи чрез адв.Р.Р. от
АК-Т., с който оспорват иска като неоснователен.
Твърдят, че тъй като самия ищец твърдял, че знаел за закупуването на имота от брат
му, както и това, че брат му се е разпоредил с процесния и съседен имот, още през 2019г.,
когато завел гр.дело № 817, по което дело сам приложил скица, на която било отразено,че на
съседния - процесен имот, собственици били те, който бил закупен от тях на 10.07.2017г., то
считат, че предявения иск бил недопустим поради изтеклата давност по чл.110 от ЗЗД, за
предевяване на иска по чл.124 от ГПК, още през 2022г.
Оспорват твърденията на ищеца, като считат същите за изцяло неверни. Твърдят, че
не е имало никакви договорки в семейството за закупуване на съседния имот, за да го владее
ищеца.Твърдят, че третия ответник много често се връщал в България в периода от 2000г. до
2018г., а и след това.Тъй като ищецът по това време живеел и работел в Испания, с брат му
се договорили да помагали на възрастните им родители за поддръжката на двора и къщата
им, както и да им помагали за издръжката им и плащане на битовите сметки.
Твърдят, че след закупуване на процесния имот- УПИ XVI с пл.№ 181 в кв.8 по плана
на с. М. от братовчедка си, Г. А. им го предоставил да го ползват под наем за 100 лв. на
година, която сума трябвало да давали на родителите му. Така от 2002г. до смъртта на майка
им през 2010г., те се грижили за двамата им родители, и им помагали да поддържат
съседния, техния имот с новопостроената къща, и ползвали процесния имот под наем.
Твърдят още, че ищеца се завърнал в България едва през 2019г., когато поискал
обявяване на завещанието от майка му, и завел срещу тях гр. дело № 817/2019г., с правно
основание по чл.124 ал.1 от ГПК за съседния имот с новопостроената къща-предмет на това
завещание.
В знак на благодарност, през 2017г. когато отв.Г.А. отново си дошъл в България им
предложил да им продаде процесния имот, който били работили под наем, за което те
съгласили, и с нот.акт № 192,т.V дело № 989/10.07.2017г. закупили същия.
Невярно било и твърдението, че семейството на ищеца построило сградите в
процесния имот, тъй като още при извършване на делбата през 1989г. стопанската сграда
съществувала.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че владеел имота, като считат, че същия не
сочел доказателства за това. Излагат се и твърдения за отношенията между страните, както и
2
за това, че от 2019г. между страните се водели съдебни дела-гр.д.№ ***г. В този смисъл
считат, че нямало никакво спокойно, необезпокоявано от никого владение на техния
процесен имот от страна на ищеца, нито 10г. преди закупуването му от тях, нито след 2017г.
досега
Твърдят, че до получаване на настоящата искова молба, не били уведомявани по
никакъв начин, че ищеца има претенции за процесния имот- че е собственик на същия. Дори
след като се завърнал от Испания през 2019г., и завел дело по чл.124 ал.1 от ГПК за съседния
имот, по никакъв начин не показвал, или заявявал, че имал претенции за закупения от тях
съседен имот.
Правят и възражение, че са придобили собствеността върху имота като
добросъвестни владелци на същия, на основание нотариалния акт за закупуването му при
изтичане на кратката 5 годишна придобивна давност, тъй като владяли имота на правно
основание годно да ги направи собственици на същия от 10.07.2017г. до 10.07.2022г.
Предвид изложените подробни доводи, молят съда да отхвърли предявения против
тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски по делото.
В с.з. за ответниците, се явява лично отв.М. и упълномощения от тях представител
адв.Р.Р. от ТАК, който по същество пледира за отхвърляне на предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника Г. А. Г.-адв.Д.Д. от ТАК.
В с.з. отв.Г. се представлява от назначения му особен представител-адв.Д.Д. от ТАК,
който по същество пледира за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници изх.№ 24-757/28.02.2024г., изд. от
Община П. се установява, че ищеца Р. Г. и ответника Г. Г. са наследници на К.Х.Г., б.ж. на
с.М., общ.П. поч. на 25.06.2010г.
От приложеният по делото договор за доброволна делба на недвижим имот от
10.05.1989 г. между К.Х.К. и К.Х.Г., вписан в СВ – П. се установява, че дворно място
находящо се в с.М., общ.П. е поделено между посочените съделители, като К.Х.К. е получил
дворно място от ** кв.м., със застроените в него Стопанска постройка, за което се отрежда
парцел XVII-181, в кв.8 по плана на селото, а Кина Христова Генчева е получила дворно
място от ** кв.м. със застроените в него Жилищна сграда и Стопанска постройка, за което се
отрежда парцел II-181, в кв.8 по плана на селото
По делото е представен и нотариален акт (констативен) право на собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и по делба, т. II, дело 4040/1989 г. на РС-П. за
имота, който е получила К.Г., и който имот не е предмет на делото, тъй като с Определение
№207/19.04.2024г., съдът не е приел за разглеждане предявените за него имот искове.
За този имот страните по делото са водели съдебни дела, видно от приложените
Решения, а именно гр.д. №817/2019г. на ПпРС, гр.д. 670/2022г. на ПпРС, гр.458/2023г. на
ПпРС. Същият съгласно Решения по гр.д. №670/2022г. е поделен между страните и е изнесен
на публична продан, като видно от приложеното удостоверение на ДСИ при ПпРС е
образувано изп.д.№6/2024г.
Понастоящем имота получен в дял от К.К. представлява ПИ, в кв.8, с кад №181, с
площ от ** кв.м., за който е отреден УПИ XVII, при съответни граници и съседи, ведно с
построената в него паянтова стопанска постройка, и този имот е предмет на делото, съгласно
посоченото определение на съда. За така описания имот, по делото има приложена както
скица, така и удостоверение за данъчна оценка, изд. от Община П..
3
Не се спори, а и от приложеният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 76, том I, рег. № 488, дело № 83 от 18.02.2001г., се установява, че С.К.К. (наследник
на К.К.), е продала на Г. Г. процесния недвижими имот, а именно УПИ XVII, с площ от **
кв.м., в кв.8 по плана на с.М., общ.П. заедно с построената в него паянтова стопанска
постройка
В последствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ** от 2017г.
Г. Г. продал този имот на А. М. М..
По делото са приети и приложени няколко копия от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 117, том III, рег. № ** г.; копие от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *** г.; копие от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ** от 2016 г.; копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** г.; копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** г.; копие от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ** от 2017 г. и копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ** от 2014 г., копие от нотариално заверено
пълномощно , рег. №**г. на нот. Ю.Йорданов, от които се установява, че отв.Г. лично и чрез
упълномощени лица, в периода от 2002г. до 2017г. се е разпореждал с недвижими имоти,
които е притежавал.
От приложеното писмо изх. № ** г. на НОИ, ТП – Т. се установява, че ищецът-Р. Г.
във връзка с пенсионно производство е представил документи за осигурителен стаж от
Испания, за периода от 03.07.2000г. до 30.11.2017г.
Обстоятелството, че в периода от 2000г. до 2017г. ищецът е бил в Испания н есе
оспорва от него, съгласно отговора на зададения му въпрос по реда на чл.176 от ГПК, в с.з.
от 26.11.2024г.
От приложеното удостоверение от ОД на МВР гр.Т., рег.№ 3** г., се установява, че Р.
Г. в периода от 01.01.2014г. до 12.11.2024г. периодично е влизал и излизал извън пределите
на страната
От приложеното писмо от РУ-П. рег.№ ** г., се установява, че за периода от 2018г. до
2024г. от А. М. М. и С. Е. М. са депозирана жалби срещу Р. А. Г., както следва: преписка
№**г. за обсебване на имот, по която има образувано и неприключило досъдебно
производство; преписка №321р- 19304/24г. по подаден от М. сигнал на ** срещу Г. за
ограничаване достъпа до домът й, като същата е изпратена на РП-Т.; преписка №**г.
образувана по жалба на М. срещу Г. за отправени заплахи и обиди, която е обединена с
преписка №**г. образувана по жалба на М. срещу Г. за отправени заплахи и обиди, като по
отношение на Г. бил съставен протокол за предупреждение.
За периода от 2018г. до 2024г. от Р. А. Г. също била депозирана жалба срещу А. М. М.
и С. Е. М. за отправени закани и заплахи, като по същата е съставен протокол за
предупреждение на М., след което преписката била изпратена на РП- Т..
От приложеното Постановление от 16.01.2025г. на ОП-Т., уведомление по чл.75, ал.2
от НПК и протокол за уведомяване на пострадал, се установява, че по повод самоуправни
действия от страна на ищеца спрямо процесния имот, на 05.11.2024г. и на 20.12.2024г., е
образувана преписка №**г. на РП-Т., за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни. От показанията на свидетелите
се установи, че процесното място е в общ двор, заедно с имота, в който била построена
жилищната сграда, и за който имот страните са водели съдебни спорове. От показанията им
се установи, че като се влезе в имота, от едната страна е стопанската постройка, а от другата
страна е къщата, като помежду им няма ограда. От показанията на свидетелите се
установява още, че в до смъртта си, в къщата живеели родителите на ищеца и отв.Г.. След
това през 2018г., ищецът се завърнал от чужбина, и се установил в имота на родителите си.
Впоследствие за този имот започнали споровете между страните.
4
По отношение на процесното място, и по конкретно за това работено ли е то, от кого
е работено и кога са налице противоречиви свидетелски данни.
От една страна са показанията на св.Д. и св.Д., които заявиха, че след 2010г . е
работено от ищеца Р.Г., когото виждали два-три пъти в годината, тъй като работел в
чужбина, а напоследък ежедневно го виждали като коси и почиства мястото. Свидетелят Д.
заяви, че едва през 2010г. видял Р., когато си дошъл за погребението на майка си , и оттогава
го виждал няколко пъти в годината, а понастоящем всеки път когато си отивал в с.М.
Същото се установява и от показанията на св.Станчев, който също заяви, че до 2018г. ищеца
е работел в чужбина, като периодично се е прибирал в страната, като след това трайно се
установил в с.М.. По отношение на мястото същия заяви, че не го е обработвал, а само го
косял. За това, че в имота били два парцела свидетелят заяви, че разбрал едва миналата
година, когато се поразбутали взаимоотношенията между Р. и С.. Тогава чул, че брат му на Р.
продал или дал на С. въпросното място със стопанската постройка. В същото време св.Д.
заяви, че преди 5-6 години чул, че процесното място било купено от С.. По повод паднало
дърво, от процесното място върху негова постройка, тъй като не бил сигурен дали С. е
купил мястото първи се обърнал към ищеца, който го препратил към С.. След като не
получил съдействие и от страна на С., свидетелят влязъл в имота, и сам отрязал дървото,
което му пречило. По негови данни постройката не се ползвала нито от Р., нито от някой
друг
От друга страна показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната
страна-св.Е.а, св.Я. и св.А.. От показанията на св.Е.а се установява, че процесното място се
обработвало от С. и А. още от 2006г./2007г. до 2019г., като първоначално договорката били
между тях и дядо Атанас ( баща на ищеца и отв.Г.). Св.Е.а заяви, че лично тя е ходела да
помага на двамата ответника през 2008г. и 2010г. След това през 2017г. Г. лично продал това
място на А., като преди това и по това време същия продал и други свои недвижими имоти.
По данни на св.А. се установява, че лично той през 2008г. е правел бразди за картофи, а през
2010-2011г. засял мястото с люцерна, като за тези дейности бил повикан от С., и той му
платил за тях. Знаел, че това място е на С., тъй като той го викал да го работи, и той му
плащал. Св.Я. пък даде показания, за това, че Г. лично провел разговор с другите дава
ответника, като им дал това място да го работят, и те го сеели с люцерна, царевица.
Впоследствие купили това място, което работели. След като се завърнал Р. през 2019г. в
България, започнали проблемите помежду им
По делото като доказателство е приложено и пълномощно от Р. А. Г. за
представителство и закупуване на поземлени имоти в т.ч. и процесния недвижими имот,
вписано в СВп при РС-П. с рег. № **г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не съществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предвид на което съдът намира, предявения главен иск за допустим, който подлежи
на разглеждане.
Разгледан по същество този иск е и неоснователен по следните съображения:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, поради което със
съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ищeца е собственик на
процесния имот, на претендираното от него правно основание- давностно владение,
продължило повече от 10 години, в периода от *г. В тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че е придобил процесния имот чрез
владение (упражнява фактическа власт върху него и го държи като свой) на същия; че това
5
владение е било явно, необезпокоявано, спокойно, както и периода на това владение
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот,
разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота
следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение
на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца, и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия
състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материално правни предпоставки, изключва придобиването на собствеността и
вещната претенция основана на този придобивен способ не следва да бъде уважавана.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение.
Във връзка с изложеното в настоящия случай следва да се прецени както
установяване на фактическата власт върху вещта, предмет на делото, така и демонстрирано
намерение да я свои, в посочения период от време.
В конкретният случай съдът приема, че нито един от елементите на разпоредбата на
чл.79 от ЗС са налице.
Установено по делото е че процесното дворно място - сега УПИ XVII, с площ от **
кв.м., в кв.8 по плана на с.М., общ.П. ведно с построената в него стопанска постройка е
получена, при делба на съсобствен недвижим имот между наследодателката на ищеца и
отв.Г. и нейния брат. Посредством тази делба са обособени два нови парцела- парцел II-181,
получено от К.Г. и парцел XVII-181, получен от К.К.. Установи се, че въпреки тази делба
двата нови обособени парцела не са били отделени, съотв.оградени и са в един общ парцел,
като имота на К.Г. се намира в западната част, в който е построена и жилищната сграда,
предмет на други спорове между страните, а в източната част се намира процесното място.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че през 2002г. наследника на К.К. е
прехвърлил своя имот на отв.Г., посредством разпоредителна сделка - покупко-продажба. За
това обстоятелство ищецът е бил наясно, доколкото сам твърди в исковата молба, че именно
през 2002г. братовчедка му била по склонна, и прехвърлила имота именно на брат му. От
този момент собственик на имота е бил именно отв.Г.. От показанията на свидетелите-Е.а, Я.
и А., необорени от ищцовата страна, се установи, че същия в периода 2008-2011г. е
предоставил имота на отв.М.и да го обработват. С това действие съдът приема, че същия е
осъществявал фактическа власт върху него, чрез други лица, и не е губил владението си
върху имота. Именно през 2017г. като собственик на имота лично той се е разпоредил с него,
продавайки го на отв.М.и. Няма данни и доказателства за това, в периода от 2002г. до 2017г.
ищецът да е осъществил фактическата власт по отношение на този имот. Няма данни да е
завладял имота на брат си, и то по явен и несъмнен начин, манифестирайки както пред
него, така и пред трети лица, че има собственическо намерение да свои имота. За да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт
да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Такива доказателства обаче по делото не са събрани. Няма събрани доказателства за това и
6
след 2010г. По данни на водените от него свидетели се установи, че във връзка с
погребението на майка си през 2010г., започнали да виждат ищеца по често в селото и
имота. Но липсва категоричност в това за кое място същите свидетелстваха, че е чистел и
косял, доколкото по делото се установи, че имота на ищеца, в който се намира жилищната
сграда, и който имот живее и ползва се намира в един общ парцел с процесния. Липсва
категоричност и за това колко непрекъснато и постоянно е осъществявал това, тъй като
доказателствата по делото са за това, че в посочения период, дори до 2018г., ищецът е
пребивавал преимуществено в чужбина, като в периода от 2010г. до 2018г. се е прибирал
периодично, за кратък период от време. Това на първо място се установява от показанията на
свидетелите в т.ч. и от показанията на св.Д. и св.Станчев, както и от приложените по делото
справки от НОИ и ОД МВР-Т.. Няма пречка, разбира се дори и при отсъствие от страната
някой да осъществява фактическа власт върху имота, и да го придобие по давност, но
категорични и безспорни данни по делото за това да е осъществено, или осъществявано от
ищеца не са събрани. Още повече, че в периода от 2010г. до 2018г. не е изтекъл и изискуеми
10 годишен давностен срок за придобиване на имота.
Съдът приема, че няма данни и доказателства и за това, че след 2018г. същия да е
осъществил фактическа власт върху имота, и то демонстрирайки собственически права.
Напротив от показанията на св.Д. се установява, че ищеца пред 5-6 години сам препратил
свидетеля към собственика на имота - отв.М., за да решат възникнал проблем с паднало
дърво. Това според съда означава, че ищецът не само не е демонстрирал и манефистирал
собственически права, но е имал знанието кой е действителния собственик на имота, като не
е имал намерение да свои вещта като своя. Дори и обратното да приеме съдът, то 2018г. до
16.03.2024г. отново не е изтекъл изискуемия 10 годишен срок. А на следващо място, от
доказателствата по делото се установява, че дори и да е било осъществено владение върху
имот от страна на ищеца след 2018г., то същото не е било спокойно, доколкото има
доказателства за това, че между Г. и отв.М.и от 2019г. съществуват спорове, във връзка с
които са депозирани и жалби за закани, заплахи и обиди.
В този смисъл съдът приема, че не е налице първата и основна предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно установяване на владение върху вещта. Не са налице
и останалите представки, а имено това владение да е непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Няма данни и доказателства по делото за това, че през визирания от ищеца период, същия да
е предприел такива явни действия, които да демонстрират явно собственическо намерение за
своене на вещта.Т.е. липса не само обективния, но и субективния елемент на владението.
В този смисъл, предвид изложеното съдът приема, че за периода от *г., изобщо не
било налице владение по см. на чл.68, ал.1 ЗС, поради което в полза на ищеца не е
осъществен уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ, поради което
предявения от него иск, че е собственик на имота, на посоченото от него основание се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
Тъй като главния установителен иск се отхвърля, то съда следва да разгледа
предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост
С предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск за
собственост се цели да се отрекат правата на ответника, в случая ответниците върху
спорният недвижим имот.
При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса
е правото на собственост на ответниците. В случая в тяхна тежест е да докажат, че са
собственици на процесния имот, като освен това същите са длъжни да изчерпят всички свои
възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърдят, че са собственици, а
ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.
В конкретния случай ответниците М.и, които безспорно са съпрузи, основават своето
7
право на собственост върху спорния имот, посредством извършената в полза на М.
разпоредителна сделка -продажба от отв.Г..
От събраните по делото доказателства, и изложеното по-горе съдът приема за
безспорно доказано в настоящия случай е, че отв.М.и са собственици на процесния имот, по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **/2017г., вписан в СВ
при ПпРС под акт №192, т. V, дело №***г. Т.е. те са придобили имота посредством правна
сделка, който способ за възникване правото на собственост е определен в разпоредбата на
чл.77 от ЗС. Придобили са този имот от собственик-отв.Г., който също го е придобил от
собственик по силата на наследяването, посредством правна сделка - покупко-продажба от
2002г. по делото не е оспорен нито акта от 2002г., нито пък акта от 2017г., поради което
съдът приема, че същите са валидни, и са породили свойто действие.
От изложеното по-горе за това, че имота не е придобит по давност от страна на
ищеца, съдът приема, че отв.Г. не е загубил правото си на собственост върху него, и в
съответствие със закона и предписаната форма е прехвърлил своя собствен имот на отв.М.и.
В този смисъл съдът приема, че продажбата е произвела действие, като отв.Г. като
собственик на имота е прехвърлил свойто право на отв.М.и, и същите са станали негови
собственици.
Предвид изложените доводи съда приема, че на основание валидно извършено
разпореждане-правна сделка, правото на собственост е преминало в патримониума на
ответниците по делото и същите са собственици на имота
В този смисъл и предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен
иск се явява неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото доколкото има искане от страна на ответниците М.и, за
заплащане на направените от тях разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, като ищеца дължи разноски на същите в размер на 800.00лв.,
за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Г., ЕГН **********, от с.М., общ.П. ул.“***, против
Г. А. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес - гр.Г., ул.“***, А. М. М., ЕГН ********** от
с.М., общ.П. ул.“Я.“ №3 и С. Е. М., ЕГН ********** от с.М., общ.П. ул.“Я.“ №3, ИСК за
приемане за установено в отношенията между страните, че Р. А. Г. е собственик на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVII (седемнадесети), с площ от ** кв.м. (шестстотин
петдесет и осем квадратни метра), ведно с построената в него СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА,
отреден за имот с кад №181 (сто осемдесет и едно), находящ се в кв.8 (осем) по ПРЗ на с.М.,
общ.П. при граници и съседи: улица, УПИ II-181 и УПИ III-182, на основание давностно
владение осъществено в периода от 2003г. до 19.03.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Г., ЕГН **********, от с.М., общ.П. ул.“***, против
Г. А. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес - гр.Г., ул.“***, А. М. М., ЕГН ********** от
с.М., общ.П. ул.“Я.“ №3 и С. Е. М., ЕГН ********** от с.М., общ.П. ул.“Я.“ №3, ИСК за
приемане за установено в отношенията между страните, че Г. А. Г., като прехвърлител, а А.
М. М. и С. Е. М., като приобретатели по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №192, т. V, дело №***г. на СВ при ПпРС НЕ СА СОБСТЕВНИЦИ НА УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVII (седемнадесети), с площ от ** кв.м. (шестстотин петдесет и осем
квадратни метра), ведно с построената в него СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, отреден за имот
с кад №181 (сто осемдесет и едно), находящ се в кв.8 (осем) по ПРЗ на с.М., общ.П. при
8
граници и съседи: улица, УПИ II-181 и УПИ III-182
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, от с.М., общ.П. ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на А. М.
М., ЕГН ********** от с.М., общ.П. ул.“Я.“ №3 и С. Е. М., ЕГН ********** от с.М., общ.П.
ул.“Я.“ №3, СУМАТА 800.00лв. (осемстотин лева и 00ст.), представляващи разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9