Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700175
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 177                                                     08.12.2021 год.                                    Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                              МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 175 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ТД на НАП – Варна срещу Решение № 183 от 28.06.2021 г. постановено по АНД № 143/2021 г. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил Наказателно постановление № 558173-F583345 от 28.01.2021 г.  на Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Социалинвест“ АД – гр. Разград е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, за което се излагат подробни съображения. От съда се иска да отмени въззивното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Социалинвест“ АД – гр. Разград счита жалбата за неоснователна и излага съображения за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: На 28.10.2020 г. от органи по приходите  била извършена проверка в търговски обект – газстанция за битова газ, находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“, стопанисван от „Социалинвест“ АД – гр. Разград. В обекта имало монтирано Фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с НАП. От проверяващите било извършено зареждане на битова газ на стойност 5,00 лв., като услугата била платена в брой с банкнота от 5 лв., за което бил издаден фискален бон за стойност 4,06 лв. От текста на същия фискален бон се установило, че продажбите на битова газ се отчитали от задълженото лице в група „В“, а следвало да се отчитат в група „Б“. Органите по приходите приели, че с това „Социалинвест“ АД – гр. Разград, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от същата наредба. Констатациите от проверката били обективирани в Протокол сер. АА, бл. № 0429860/ 28.10.2020 г. За констатираното нарушение на търговеца бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F583345 от 31.12.2020 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в установените за това ред и срокове, и в предвидената от закона форма, но при издаването му са нарушени процесуалните правила. Според съда посочената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС не кореспондира с наложената имуществена санкция, поради което е неясно как е определено административното наказание. Още повече, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено като фактическо обстоятелство, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, с оглед на което остава неясна и волята на наказващия орган дали желае да санкционира нарушителя по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС или по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.  Тази неяснота нарушава правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение точно е наказан.

Разградският административен съд счита решението на районния съд за правилно.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд по отношение на допуснатите нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1, на  лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна и налага обвързването ѝ с нарушена разпоредба на чл. 118 от ЗДДС или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане. В случая наказващият орган е посочил като нарушена нормата на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като е констатирано, че продажбите на битова газ се отчитали от нарушителя в група „В“. В този смисъла деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.  Елемент от състава  на санкционната разпоредба чл. 185, ал. 2 от ЗДДС от обективна страна е нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Само в такъв случай може да се приложат предвидените в нея санкции, тъй като ако нарушението не е довело до неотразяване на приходи наказващият орган е длъжен да приложи предвидената в ал. 1 санкция. В случая обаче, при предвидена в чл. 185, ал. 2 ЗДДС за юридически лица и еднолични търговци имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв., административнонаказващият орган е наложил такава в размер на 500 лв. Ако  АНО е имал предвид второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, което препраща към ал. 1 от същия член, то е следвало изрично да посочи, че нарушението не води до неотразяване на приходи и да посочи приложимата санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В наказателното постановление обаче не се сочи, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, нито  че санкцията се налага във връзка с ал. 1. В крайна сметка не става ясно за какво точно нарушение е наказан търговецът, което нарушава правото на защита на наказаното лице в т.ч. да разбере в какво точно е обвинен от фактическа страна, както и за какво нарушение му е наложено административното наказание. Нарушаването на правото на защита при издаване на НП винаги е съществено процесуално нарушение, което води до неговата незаконосъобразност.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и   следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът носи отговорност за разноските по производството на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК. Ответникът е представил като доказателство за сторените разноски платежно нареждане за платено адвокатско възнаграждение и фактура. Предвид своевременно направеното и доказано искане от страна на ответника пред административния съд за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183 от 28.06.2021 г. постановено по АНД № 143/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Социалинвест“ АД – гр. Разград  сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

                           

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                                      2./п/