МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ПО НОХД № 2784/2017г. НА ВРС – 13 СЪСТАВ
Срещу подсъдимият И.Т.Д., е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, за това, че на 21.05.2015 г., в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Ауди Б4" с per. № В 7008 CP,
без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 14-0436-0001777/10.05.2014
г., издадено от Началника на II РУ-ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на
24.09.2014 г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава
27 от НПК, като по искане на
подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните
в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не
се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
в производството представител
на ВРП поддържа предявеното против подс. Д. обвинение, счита
че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата процедура
на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс. Д. за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” към средния размер предвиден в санкцията на
закона.
Подс. Д. участва
в производството лично и с упълномощен процесуален представител. В хода
на досъдебното производство е признал авторството на деянието. Самопризнания прави
и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната
си дума заявява, че няма какво да каже.
Процесуалният
представител на подс. Д. – адвСтанев, в пледоарията си се моли наказанието да бъде
наложено наказание по реда на чл. 78а от НК.
След преценка
на събраните по делото релевантни
гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д. не притежавал свидетелство за управление на моторно-провозно средство. Въпреки необходимостта от СУМПС
той управлявал автомобил и затова бил наказан по реда на чл. 78а от НК през
2009г., като към настоящия момент е реабилитиран на основание чл. 86 от НК.
През 2014г. той отново управлявал автомобил без свидетелство за
правоуправление, за което бил наказан по административен ред с Наказателно
постановление № 14-0436-0001777/10.05.2014 г. на Началника на II РУ - ОД - МВР
- Варна, влязло в законна сила на 24.09.2014 г. Наказателното постановление му
било връчено лично с разписка.
Независимо
от тава, че веднъж вече бил санкциониран по административен ред за управлението
на МПС, без да притежава свидетелство за управление, подс.
Д.
отново
предприел управление на лек автомобил. На 21.05.2015 г. преди да е изтекла една година от
наказването му по административен ред, подс. Д. решил
да приведе в движение л.а."Ауди Б4" с рег.№ В 7008 CP.
Движел се в гр.Варна по бул."Осми Приморски полк".
По същото време служебните си задължения по контрол на
пътното движение извършвали свидетелите Красимир Д. и Св.Владимиров, служители
на сектор „ПП“ ОД МВР Варна.
В района на пътен възел „Горна трака" свидетелите
спрели за проверка управлявания от подсъдимото лице автомобил. Свидетеля
Красимир Д. - служител от сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна, поискал
документи за проверка от подс.Д.. Тъй като подсъдимия
управлявал автомобила без да има издадено свидетелство за правоуправление на
МПС не предоставил такова. При извършена справка било установено, че подс.Д. не притежава свидетелство за управление на МПС,
поради което му бил съставен АУАН № 854728/21.05.2015 г.
От събраните в наказателното
производство доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Квалификацията
на извършеното деяние по чл.343в ал.2 от НК, се обуславя от обстоятелството, че
подс.Д. управлявал МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред, за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП с на №
14-0436-0001777/10.05.2014 г. на Началника на II РУ - ОД - МВР - Варна, влязло
в законна сила на 24.09.2014 г., връчено му лично.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- самопризнанията на подс.Д.,
които са доказателствено обосновани от писмените
доказателства по досъдебно производство № 65/2017г. на сектоп
„ПП“ ОД МВР – Варна , инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки , протоколи за разпит на
свидетели и обвиняем, справки за съдимост и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, които като непротиворечиви
и взаимно допълващи се .
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че с деянието си подс. И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по 343в ал.2 от НК, за това, че на 21.05.2015 г., в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди Б4" с per. № В 7008 CP,
без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 14-0436-0001777/10.05.2014
г., издадено от Началника на II РУ-ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на
24.09.2014 г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-управление
на МПС. Подс.Д. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, а това е документ който удостоверява правоспособността на
едно лице да управлява МПС. От всички писмени доказателства по
делото-удостоверение и справки от КАТ-Варна се установява, че същият не е имал
никога издавано свидетелство за управление на МПС.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на подс.Д.,
че реално не притежава свидетелство за
управление на МПС, както и че вече е бил е санкциониран за това -
че е управлявал превозно средство без да притежава необходимата за това
правоспособност. Независимо от горното и дори въпреки това той отново е
предприел управление на МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от
закона за наказуемо. От субективна
страна той е действал при условията
на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването
на обществено-опасните последици
и целял тяхното настъпване - обв. е съзнавал, че не следва да управлява МПС без за това да притежава свидетелство за правоуправление, предвиждал е, че
управлявайки МПС без такова свидетелство
за правоуправление ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка , но е целял именно тяхното нарушаване - да управлява МПС без свидетелство за
правоуправление
За съставомерността
на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на
следните обективни признаци от състава на престъплението, а именно: 1. Деецът
да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за
категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от
датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран
за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което
не му е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случай е
безспорно установено, че с № 14-0436-0001777/10.05.2014 г., издадено от
Началника на II РУ-ОД-МВР - Варна, влязло в законна сила на 24.09.2014 г.,
връчено лично на подс.Д. е бил наказан по
административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление,
като на 21.05.2015г., в едногодишния срок от санкционирането му, отново е
извършил същото нарушение, а именно е управлявал МПС без свидетелство за
правоуправление.
От обективна
страна - изпълнителното деяние се осъществява
чрез действие – подс. И.Д. е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление
на МПС.
Субект - пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От субективна страна - подс. И.Д. е действал при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено-опасните
последици и целял тяхното настъпване - той е съзнавал, че не следва да управлява МПС без за това да притежава свидетелство за правоуправление, предвиждал е, че
управлявайки МПС без такова свидетелство
за правоуправление ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка, но е целял именно тяхното нарушаване - да управлява МПС без свидетелство за
правоуправление.
Субективни причини - незачитане
на установения в страната
ред.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
следното:
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. И.Д.
за извършеното от него престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съдът съобрази следното. Като
смекчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства
съдът възприема сравнително младата му възраст, поведението му в хода на
досъдебното производство, където е признал авторството на деянието.
Същевременно съдът отчете, че направеното
самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да
се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от
06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008
г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не
трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК,
тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение.
Поради това и като
взе предвид, невисоката степен на
обществена опасност на подс.Д. за който извършването
на престъпления не е утвърден модел на поведение, но същия е извършител на множество нарушения
по ЗДвП, част от които са и довели до осъществяване на състава на чл. 343в от НК, и високата степен на обществена опасност на престъпленията в транспорта и
интензитета на извършване на идентични деяния, съдът прие, че не са налице
основанията да бъде наложено наказание на подс.Д. по
реда на чл. 55 от НК. Съдът, също така при определяне на наказанието прецени и
представената по делото справка за нарушител издадена от КАТ – Варна, от която
е видно множеството налагани адм.наказания на
подсъдимото лице за извършени от него нарушения на правилата предвидени в ЗДвП
и то при условие, че същия е неправоспособен водач. Спрямо него има издадени
седем актове за нарушения на ЗДвП и четири наказателни постановления, като и
при всяко едно извършено адм.нарушение той е бил
неправоспособен водач.
Поради това, като взе
предвид степента на обществена опасност на подс.Д.,
изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и високата степен на
обществена опасност на престъплението, съдът приложи задължителната норма на
чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58
„а” от НК и определи наказание на подс. Д. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства от четири месеца и половина „лишаване от свобода”, към минималния
предвиден в чл.343в ал.2 от НК размер. След определяне на това наказание като
размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една
трета и наложи на подс. Д. да изтърпи наказание от три
месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно , съдът намира
че подс. Д. следва да изтърпи наложеното наказание
„лишаване от свобода” условно тъй като не е налице законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието със срок от три години.
От
приложената справка за съдимост на И.Д. е видно, че същият е бил наказан за
престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, по реда на чл. 78а от НК, с слязло в
сила решение на РС Варна от 05.12.2015г. Независимо, че наложеното наказание на
основание чл. 78а от НК „Глоба“ в размер на 1000 лева е било заплатено още на
03.12.2015г. то към настоящия момент така наложеното наказание не е погасено по
давност и съществува законова забрана за налагане на наказание по този законов
текст. Спрямо подсъдимия по НОХД 7059/2009г. на ВРС е било наложено наказание от
пет месеца лишаване от свобода, влязло в сила на 30.11.2009г., по което той на
22.12.2012г. е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК. По
наложеното му наказание от ВРС с влязло в сила решение на 05.12.2015г. към
настоящия момент не е изтекла предвидената в закона давност по реда на чл. 88а
от НК. Съдът не възприема становището на защитата, че следва да се приема, че
давността по това наказание е тази предвидена в чл. 86 ал.1 от НК от една
година, тъй като лицето вече веднъж се е възползвало от нея. В настоящия случай
е налице законовата забрана предвидена в чл. 26 ал.6 от НК и настоящото деяние
не може да се приеме, че е продължавано престъпление с това извършено на
08.06.2015г., макар към него момент да са били налице основанията за приложение
на чл. 26 ал.1 от НК. Поради предходно наложено наказание съдът приема, че е
налице ограничението предвидено в чл. 78а ал.7 от НК и чл. 26 ал.6 от НК, тъй
като се касае за множество престъпления.
При определяне на наказанието съдът съобрази на първо място
високата степен на обществена опасност
на деянието, обусловена от незачитането на установените в ЗДП и ППЗДП
правила, с което е създадена реална опасност за движението по пътищата, живота
и здравето на останалите участници в движението, както и интензитета на
извършване на деянието, множеството налагани наказания за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление и нарушенията на правилата визирани в ЗДвП.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
Съгласно разпоредбата на
чл.343Г от НК, на подсъдимият следва да се наложи
кумулативно и наказанието лишаване от право
да управлява МПС, но тъй като
не може да
бъде лишен от право, което
не е придобил, съдът не му
наложи това наказание .
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: