№ 1960
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 НПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. Д. против определение на
Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 11-ти състав от
08.07.2022 г. по НЧД № 8567/2022 г., с което е оставена без разглеждане
жалбата му срещу постановление на Софийска районна прокуратура /СРП/ от
06.11.2020г., за прекратяване на наказателното производство по д.п. №
305/2020 г. по описа на 9 РУ-СДВР, пр. пр. № 17840/2019 г. по описа на СРП.
С жалбата се поддържа, че неправилно СРС е приел, че от престъпление
по глава IV, раздел 1 от Особената част на НК няма пострадал, тъй като чл.
193а НК предвижда, че за престъплението по чл. 182, ал. 2 НК наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Иска отмяна на
определението.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на
жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:
По сигнал на П. Д. с постановление на СРП от 14.02.2020г. било
образувано досъдебно производство за това, че в периода от 24.12.2008 г. до
07.04.2019 г. включително в гр. София, ж.к. **** не е изпълнена заповед за
1
незабавна защита от ЗЗДН от 21.06.2017 г. на СРС, 117 с-в по гр. д. №
34058/2019 г. по описа на СРС по отношение забраната да се извършва
домашно насилие спрямо П. Д., Е. Д.а, М. Д.а и В. Д. и по отношение
забраната за възпрепятстване на контактите на децата Е. Д.а, М. Д.а и В. Д. с
бащата П. Д. - престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечен като обвиняем за
това деяние. С постановление от 06.11.2020г. СРП е прекратила
наказателното производство с мотиви, че няма извършено престъпление по
чл. 296, ал. 1 НК или друго такова от общ характер.
По жалба от П. М. Д. /подал и сигнала до СРП/ било образувано НЧД №
8567/2022 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, който в атакуваното
определение е приел, че Д. няма процесуалната легитимация да обжалва
прокурорския акт, тъй като престъплението се намира в раздел 1, глава IV от
Особената част на НК – „Престъпления против брака и семейството“ и от
него няма пострадал.
При така установеното, въззивният съд намери от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК постановлението за
прекратяване може да бъде обжалвано от обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното от престъплението юридическо лице.
Пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, които вреди са
елемент от престъпния състав.
Систематичното място на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е в глава 8,
раздел III на от Особената част на НК – „Престъпления против правосъдието“.
С него се засягат интересите на правосъдието, поради което от него не
настъпват имуществени и неимуществени вреди за конкретни лица. В този
смисъл, от това престъпление няма пострадал и ощетен, тъй като няма и
съставомерни вредни последици. Дали има някакви несъставомерни такива
/било имуществени или неимуществени/ е напълно ирелевантно. В този
смисъл, независимо дали жалбоподателят е лицето, по чиято инициатива и
жалба е образувано наказателното производство по делото, той няма
качеството на пострадал от инкриминираното деяние, което е било предмет
2
на разследване в конкретния случай.
Жалбподателят няма и качеството на обвиняем.
Ето защо, той няма правото да обжалва постановлението за прекратяване
на наказателното производство по делото и правилно СРС е оставил жалбата
му без разглеждане, достигайки до същия извод.
Непонятно е обаче защо първоинстанционният съд е приел, че
престъплението, за което е било водено досъдебното производство, се намира
в раздел 1, глава IV от Особената част на НК – „Престъпления против брака и
семейството“. В определението си СРС не е посочил правната квалификация
на процесното деяние, но предвид данните по делото и горепосочения му
извод, може да се допусне, че прибързано е счел, че делото е имало за
предмет престъпление по чл. 182, ал. 2 НК /което впрочем се преследва по
тъжба на пострадалия/. Тези мотиви на първата инстанция очевидно са
подвели жалбоподателя, който е изложил в жалбата си доводи относно чл.
182, ал. 2 и чл. 193а НК.
Така или иначе, крайният извод, че жалбоподателят Д. няма
процесуалната легитимация да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство е правилен и определението на СРС следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 11-ти състав от 08.07.2022 г. по НЧД № 8567/2022г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3