Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII – ти граждански състав, в открито заседание на 26 януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Великова
при участието на секретаря Светла
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3492 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените
в обективно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът„Агенция
за събирания на вземания” ЕАД твърди, че на 01.09.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и ответника Ж.А.К. като кредитополучател бил
подписан Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16326511 при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле
"Размер на кредита", който представлява сбор от обща цена на стоките
– 3034,00 лв. и застрахователна премия
по застраховка "Защита на плащанията" в размер на 1165,06 лв.
Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка
"Защита :на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия била разделена
на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой
погасителни вноски" и бил част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле "месечна погасителна вноска". Страните договорили
заплащане на първоначална вноска от страна на кредитополучателя в размер на 200
лв. С подписването на договора кредитополучателят се съгласявал предоставеният
му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
търговски партньор на кредитодателя. Погасителните вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща, печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за
срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 6426,72 лв. (без първоначалната
вноска)., договорната- лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
2227,66 лв. Съгласно фактура № **********/06.09.2018 г. на стойност 3234,00
лв., издадена от "АКИМ-СТАР" ООД, кредитополучателят използвал
отпуснатия му кредит за закупуване на следните стоки: спален комплект – 1 брой
на стойност 1708,33 лв. без ДДС; килим – 1 брой на стойност 300 лв. без ДДС;
осветително тяло – 1 брой на стойност 162,50 лв. без ДДС; секция – 1 брой на
стойност 524,17 лв. без ДДС. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.09.2022 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 133,89 лв., като първа погасителна вноска била на 20.10.2018
г. Кредитополучателят не е изпълнил в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че по отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането. Било изпратено уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREХ-16326511, с което на ответника било съобщено, че
поради недопуснато просрочено заплащане на погасителни вноски, всички вземания
по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Уведомителното писмо било връчено от
ЧСИ Иван Иванов Хаджииванов на 04.12.2019 г. На длъжника била начислена и лихва
за забава за периода от 21.11.2018 г. до 02.06.2020 г. в общ размер 461,35
лева.
На 13.05.2019 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за покупко-продажба за прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от договор за кредит
за покупка на стоки и услуги № CREХ-16326511 от 01.09.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Ж.А.К. било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви.
Съгласно договор за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което била упълномощена от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България". С писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ CREХ-16326511 от
15.05.2019 г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД бил уведомен
ответника за настъпилата цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като лично получил
писмото на 23.05.2019 г., а на 04.12.2019 г. му било връчено чрез ЧСИ Иван
Иванов Хаджииванов уведомление за настъпила просрочена изискуемост, но тъй като
ответника не изплатил в срок дължимото подали заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №1997/2020
г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение, с която било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумите от 4191,79 лева – главница;
2101,04 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 04.12.2019 г.;
461,35 лева – лихва за забава за периода от 21.11.2018 г. до 01.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 185,08 лева – разноски по делото. В
срока по чл. 414 от ГПК на 01.07.2020 г. ответникът подал възражение, поради
което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 4191,79 лева –
главница; 2101,04 лева – договорна лихва за периода от 20.11.2018 г. до
04.12.2019 г; 461,35 лева – лихва за забава за периода от 21.11.2018 г. до
02.06.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до
окончателно погасяване на задължението.
Ответникът Ж.А.К., оспорва предявените
искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 827/ 04.06.2020 г. по гр.
д. № 1997/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на Ж.А.К. да заплати
на ищеца сумата от 4191,79 лв. – главница; сумата от 2101,04 лв. – договорна
лихва за периода 20.11.2018 г. – 04.12.2019 г.; сумата от 461,35 лв. – лихва за
забава за периода 21.11.2018 г. – 01.06.2020 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 135,08 лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата
от 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил в срок срещу
издадената Заповед за изпълнение, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 01.09.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и ответника Ж.А.К.
като кредитополучател бил подписан Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-16326511, като страните се договорили „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД да финансира стоки на стойност 3034,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка "Защита на плащанията" в размер на 1165,06 лв. Страните
договорили заплащане на първоначална вноска от страна на кредитополучателя в
размер на 200 лв.
Съгласно фактура №
**********/06.09.2018 г. на стойност 3234,00 лв., издадена от
"АКИМ-СТАР" ООД, кредитополучателят използвал отпуснатия му кредит за
закупуване на следните стоки: спален комплект – 1 брой на стойност 1708,33 лв.
без ДДС; килим – 1 брой на стойност 300 лв. без ДДС; осветително тяло – 1 брой
на стойност 162,50 лв. без ДДС; секция – 1 брой на стойност 524,17 лв. без ДДС.
Страните постигнали съгласие,
размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията"
да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД,
като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски.
С извършването на плащането към
търговеца и застрахователя, кредиторът изпълнил задължението си да предостави
на ответника кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на покупката
търговецът издал Фактура с № **********/06.09.2018 г. на името на ответника, в
която бил посочен начин на плащане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, а
Застрахователят издал Сертификат с № СRЕХ-16326511 от 01.09.2019 г
Погасителните вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща, печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за
срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 6426,72 лв. (без първоначалната
вноска)., договорната- лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
2227,66 лв. Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.09.2022 г., на 48 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 133,89 лв., като първа
погасителна вноска била на 20.10.2018 г.
Длъжникът заплатил само първата
вноски по предоставения кредит на 20.10.2018 г.
Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на
кредитора станало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички
определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски
за събиране на вземането.
Кредитополучателят не е изпълнил
в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост.
На 13.02.2018 г. било подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ищеца по силата на което вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит на покупка на стоки или услуги CREХ-16326511 от 01.09.2018 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Ж.А.К. било прехвърлено в полза на на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви.
Съгласно договор за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което била упълномощена от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България". С писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ CREХ-16326511 от
15.05.2019 г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД бил уведомен
ответника за настъпилата цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като лично получил
писмото на 23.05.2019 г., а на 04.12.2019 г. му било връчено чрез ЧСИ Иван
Иванов Хаджииванов уведомление за настъпила просрочена изискуемост/л.32 от д./.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, на 01.09.2018 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответникът бил сключен Договор за
потребителски кредит Договор за потребителски кредит CREX-16326511 в размер на
4 199, 06 лв. като със сумата 3 034лв. били заплатени стоки(обзавеждане), а със
сvмата 1 1165.06 лв.била заплатена
застраховка „Защита на плащанията плюс. Размерът на неплатената главница по
договора за кредит за периода 20.11.2018г-20.09.2022г. бил 4 191,79лв. , от
която редовно падежирала в периода от 20.11.2018г. до 20. 11.2019г.вкл.
главница била в размер на 827,61лв. и предсрочно изискуема от дата 04.12.2019г.
главница в размер на 3364,18лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода 20.11.2018 г.-04.12.2019 г. бил 941,78лв. Размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода 21.11.2018г. до
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда след прилагане на чл.
б от 3МДВИП било 159,74 лв. върху главницата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по
договор за потребителски паричен кредит № CREХ-16326511 от 01.09.2018 г., с който му е
предоставила кредит, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
длъжникът възразил в срок срещу издадената Заповед за изпълнение
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера
с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на
длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор.
По делото ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за
цесията. Видно от приетите по делото известия за доставяне, на посочения от ответника
в договора адрес, било изпратено уведомление за извършената цесия, като той лично е получил, както и второто връчено му
чрез ЧСИ на 04.12.2019 г.
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че
ответникът получил по договор за потребителски паричен кредит № CREX-16326511 от 01.09.2018 г, от БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД парична сума в размер на –
3034 лева за закупуване на стоки , както и сумата от 1165,06 лв. за
покупка на застраховка "Защита :на плащанията". От приетото по делото
заключение на назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът
кредитира, предвид специалните знания на вещото лице, е видно, че БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнило своето задължение по Договора. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 4191,79 лв.- неизплатена главница.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че е налице твърдяната в исковата
молба настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяваното и е достигнало до
ответника/ л. 34 по д./- било му е връчено лично чрез ЧСИ на 04.12.2020 г.
Размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му . В този смисъл т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г.
С оглед изложеното съдът приема, че
ответникът дължи възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г.-04.12.2019 г.
в размер на 941,78 лв., както и обезщетение
за забавата в размер 159,74 лв. върху главницата за периода 21.11.2018г.г.-01.06.2020
г., според заключението на назначената по делото експертиза, като над тези суми
претенциите следва да се отхвърлят.
При това положение съдът приема,
че обективно съединени искове следва да се уважат, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за 4191,79 лева – главница по договор
за потребителски паричен кредит CREX-16326511 от 01.09.2018 г, сумата от 941,78
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2018 г.-04.12.2019 г. г.,
сумата от 159,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
21.11.2018 г.-01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане.
Предвид изхода на спора,
ответникът ищецът следва да заплати на ищеца сумата от 145.04 лв.– разноски по
гр. д. № 1997/2020 г. по описа на РРС.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете по настоящото производство в размер на 404.89 лв.,
като юрисконсулското възнаграждение е определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК на 150 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, Ж.А.К., с ЕГН: ********** ***,, дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата от 4191,79 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит CREX-16326511 от 01.09.2018
г, сумата от 941,78 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.11.2018 г.-04.12.2019 г. г.,сумата от 159,74 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 21.11.2018 г.-01.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до
окончателното и изплащане по
прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България чрез цесия на
13.02.2018 г. на вземане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 827/ 04.06.2020 г. по чл. 410
от ГПК по гр. д. № 1997/2020 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против , Ж.А.К., с ЕГН: ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата над 941,78 лева до 2101.49 ,
представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2018 г.-04.12.2019 г.
г.,сумата над 159,74 лева до 461.35 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 21.11.2018 г.-01.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и
изплащане по прехвърлено от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България чрез цесия на 13.02.2018 г. на вземане, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 827/ 04.06.2020
г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. №
1997/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж.А.К., с ЕГН: ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 145.04 лв. – разноски, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 827/ 04.06.2020 г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 1997/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, както и
сумата от 404.89 лв. – разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/