МОТИВИ по н.о.х.д.№ 3225/2017 г.
по описа на СГС, НO, 15-ти състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт и повдигнала обвинение срещу С.А.Г. в това, че на 06.05.2016г. около
18,20ч. пред магазин, находящ се на адрес с.Ж., ул.“********, чрез изблъскване
с ръце и последвало падане върху земята на пострадалия П.Н.Д., ЕГН **********,
умишлено причинил на последния тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота (тежка черепно-мозъчна травма с
контузия на мозъка), с която по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия
П.Н.Д., настъпила на 18.05.2016г. в Клиника по неврохирургия при
Военномедицинска академия, като деянието на Г. е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана (отвърнал на шамар по лицето, нанесен му
непосредствено преди това от пияния П.Д., но Г. упражнил ненужна и прекомерна
физическа сила при блъскането на пострадалия върху терена)-престъпление по
чл.124, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението, така както
е формулирано в обвинителния акт. Пледира, че от доказателствената маса се
установявало, че подсъдимият и други лица са провокирали пострадалия с
подигравки и обиди, което накарало последният да отиде и да удари шамар на подсъдимия. Прокурорът посочва, че
най-вероятно подсъдимия с дясната си ръка свита в юмрук е ударил по устата пострадалия П.Д., който следствие
на удара е загубил съзнание и се е свлякъл върху асфалта. Представителят на СГП
излага и твърдения, че при падането пострадалия си е ударил главата в асфалта,
в резултата на което е получил тежка
черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, довела и до смъртта му. Държавният
обвинител предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.124, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК, за което е предаден
на съд, както и съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години, като приложи институтът на условното осъждане по чл.66 от НК.
Повереникът на частните
обвинители М.К.Д. и И.П.Д., както и на частния обвинител и граждански ищец И.Х.А.-адв.
В. споделя становището на представителя на СГП, като пледира, че обвинението
спрямо подсъдимия е безспорно доказано. Моли съда да наложи на подс. С.А.Г.
наказание съобразно разпоредбата на чл.124, ал.4, пр.1 от НК. В пледоарията си
адв. В. излага съображения, че предявеният от И.Х.А. срещу подс. С.А.Г.
граждански иск, е изцяло основателен и като такъв моли съда изцяло да го уважи.
Частните обвинители М.К.Д. и И.П.Д.
не вземат отношение.
Защитникът на подс. С.А.Г. – адв.Д.
пледира към съда да постанови оправдателна присъда, като твърди, че обвинението
не се доказало по изискуемия от закона несъмнен начин. Адв. Д. посочва, че от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства се изяснявала фактическата обстановка, че пострадалият е нанесъл два удара на
подсъдимия и е продължил да го гони, като последният в желанието си да спре това нападение, с ръце
е бутнал пострадалия съвсем леко. Защитникът излага съображения, че липсвали по
делото доказателства установяващи, че подзащитният му с всичка сила е нанесъл с
ръка удар на пострадалия. Твърди също, че от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели не се установявало пострадалия при падането да
си е ударил главата в асфалта. Моли съда да оправдае подзащитния му поради
недоказаност на обвинението, както и да отхвърли изцяло гражданския иск, тъй
като същият не бил доказан по основание.
Подс. С.А.Г. поддържа казаното от
неговия защитник, като в последната си дума по твърди, че не е извършил
престъпление.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.А.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ,
неосъждан, ЕГН **********, с адрес:с***. Подсъдимият е с добри характеристични
данни.
Пострадалият П.Н. Д. приживе,
живеел заедно със семейството си-съпругата му М.Д., неговият син И.Д. и майка
му И.А. на адрес,***.
П.Д. често употребявал алкохол,
като след употребата му същият ставал агресивен, особено към членовете на
неговото семейство.
На 06.05.2016г. следобяд, П.Д.
посетил магазин за хранителни стоки, намиращ се в село Ж., продавач в който
била свидетелката В.П.. Магазинът се намирал в с.Ж., на ул.“********.
П.Д. закупил от магазина
алкохол-две шишета мастика от по 200 грама всяко и седнал на намираща се пред
магазина маса, където започнал да консумира алкохола.
Около 18:00 часа на същият ден, в
близост до магазина се събрали няколко лица от мъжки пол-свидетелите А.П., Х.П.,
Б.П. М. М., както и подс. С.А.Г.. По това време, пред магазина в близост до
събралите се лица, на пътното платно спрял лек автомобил марка „БМВ”, в който
пътували свидетелите Н.С. и М.М., както и
двете им деца.
Свидетелката Н.С. слязла от
автомобила и влязла в магазина, за да закупи на децата си сок за пиене. През
това време П.Д., който видимо бил алкохолно повлиян, станал от масата и вървейки се насочил към
подс. С.Г.. След като отишъл до подсъдимия, П.Д. с ръка го ударил по лицето
/шамаросал го/. Всички намиращи се на мястото лица останали учудени от
поведението на П.Д.. Последният посегнал отново да удари шамар на подсъдимия.
При повторното посягане, С.Г. за да се защити, блъснал с ръце П.Д. в областта
на раменете му. Следствие на това блъскане П.Д., който бил алкохолно повлиян,
загубил равновесие и залитнал, като първоначално се подпрял на лекия автомобил
марка „БМВ”, но не успял да се задържи и плъзгайки се по автомобила, паднал на
лявата си страна върху асфалтовата настилка на платното за движение, като си
ударил главата отляво в тилно-теменната област.
При падането на П.Д. върху
асфалта, последният получил наранявания по тялото, както следва: охлузвания по
лявото рамо откъм гърба и по вътрешно-страничната повърхност на лявата
предмишница под лакътната става.
След като П.Д. си ударил главата
в асфалта, същият получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
слепоочна кост, субдурален хематом и контузия на мозъка в челните дялове на
голямомозъчните хемисфери по механизма на контра-ку /на мястото на
противоудара/.
Намиращите се на мястото лица
помогнали на П.Д. да се изправи и да седне на стол. Последният промърморил, че
не трябвало да му помагат, след което се изправил и пеша тръгнал към къщата си,
намираща се на ул.“Бене Цендин “ № 1.
Когато достигнал до къщата си,
починалият отворил входната дворна врата на имота и изпсувал, след което влязал
в къщата. По същото време Д.Д., който бил братовчед, както и съсед на
починалия, бил в двора на къщата си и видял прибирането на последния в неговия
дом.
Вечерта на 06.05.2016г. П.Д. си
легнал, като за инцидента станал пред хранителния магазин не казал на своите
близки. В ранните часове на 07.05.2016г. П.Д. се събудил и се оплакал на
съпругата си-свидетелката М.Д., че много го боляла главата. Последната му дала
аспирин за болката, след което П.Д. отново си легнал и заспал.
На 07.05.2016г. преди обяд, свидетелката
М.Д. се опитала да събуди пострадалия, но същият не помръдвал. По телефон бил
подаден сигнал за състоянието на пострадалия. Адресът бил посетен от екип на
спешна медицинска помощ /СМП/-свидетелката П.Г. П. /фелдшер/ и свидетеля С.А.А.
/шофьор/.
Свидетелката П. П. прегледала П.Д.,
като констатирала, че лицето е в кома и му поставила работна диагноза-„съмнение
за инсулт”.
П.Д. бил закаран от екипа на СМП
във Военномедицинска Академия /ВМА/, където бил приет по спешност. Още на
същият ден по отношение на пострадалия били предприети незабавни медицински
действия за лечението му. Във ВМА на П.Д. била извършена операция на главата,
като му била направена декомпресивна темпоропарнетална краниотомия в ляво на
черепа с евакуация на голям остър
травматичен интрацеребрален хематом и евакуция на остър субдурален хематом
върху лявата ГМХ темпоропарнетално и му било
направено свободно костно ламбо в ляво темпоропарнетално на главата.
Въпреки проведеното лечение, на
18.05.2016г. П.Д. починал в болничното заведение, с диагноза Кома.
Причина за смъртта според
съдебните експерти била тежка черепно-мозъчна травма с остър субдурален и
интрацелебрален хематом и притискане на мозъчните структури, довела до
залежаване в постоперативния период с поставяне на командно дишане и развитие
на десностранна плевропневмония.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства – обясненията на С.А.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, проведено на 21.09.2018г.; показанията на свидетеля М.Н.М., дадени в
хода на съдебното следствие, проведено на 08.12.2017г. и показанията му,
събрани в досъдебното производство / л.40 от ДП/ и приобщени към
доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1,
т. 2, пр.2 от НПК; показанията на свидетеля А.Т.П., дадени в хода на съдебното
следствие, проведено на 08.12.2017г. и показанията му събрани в досъдебното
производство / л.38-39 от ДП/ и приобщени към доказателствената маса, чрез
прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК; показанията
на свидетеля М.П.М., дадени в хода на съдебното следствие, проведено на
08.12.2017г. и показанията му събрани в досъдебното производство / л.69 от ДП/
и приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281,
ал.4 вр с ал. 1, т.1 и т. 2, пр.2 от НПК; показанията на свидетеля Б.И.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, проведено на 08.12.2017г.; показанията на
свидетеля Х.М.П., дадени в хода на съдебното следствие, проведено на
08.12.2017г. и показанията му, събрани в досъдебното производство / л.40 от ДП/
и приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281,
ал.4 вр с ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетеля Г.Т.Г., дадени в хода на
съдебното следствие, проведено на 08.12.2017г.; показанията на свидетелката Н.Г.С.,
дадени в хода на съдебното следствие, проведено на 08.12.2017г. и показанията й
събрани в досъдебното производство /л.34 от ДП/ и приобщени към
доказателствената маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1,
т.1 и т. 2, пр.2 от НПК; показанията на свидетелката В.П.П., дадени в хода на
съдебното следствие, проведено на 08.12.2017г. и показанията й събрани в
досъдебното производство / л.34 от ДП/ и приобщени към доказателствената маса,
чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1, т.1 от НПК; показанията
на свидетеля Г.Т.Г., дадени в хода на съдебното следствие, проведено на
08.12.2017г.; показанията на свидетеля Д.Б.П., дадени в хода на съдебното
следствие, проведено на 18.05.2018г. и показанията му събрани в досъдебното
производство /л.72 от ДП/ и приобщени към доказателствената маса, чрез
прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК; показанията
на свидетеля Д.И.Д., дадени в хода на съдебното следствие, проведено на
07.12.2018г.; показанията на свидетелката М.К.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, проведено на 01.03.2018г.; показанията на свидетеля И.П.Д., дадени в
хода на съдебното следствие, проведено на 18.05.2018г. и показанията му събрани
в досъдебното производство / л.73-74 от ДП/ и приобщени към доказателствената
маса, чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал.4 вр с ал. 1, т.1 от НПК
/частично/.
Доказателствените си изводи
относно релевантните за процеса факти съдът изгради и от приобщените към делото
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –
медицински документи от ВМА за П.Д. /л.33; л. 147-167 от ДП/, удостоверение за
наследници /л.58 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт на П.Н. Д. /л.59 от
ДП/, заверен препис на акт за смърт на П.Н. Д. /л.143 от ДП/, заверени преписи
на учетна форма и фиш за спешна медицинска помощ /л.259-260 от съдебното дело/,
два бр. характеристики за подс. С.А.Г. /л.268-269 от съдебното дело/, справка
за съдимост за подс. С.А.Г., както и въз основа на способите за доказване –
съдебномедицинска експертиза на труп №Т-40/2016г. / л.82-85 от ДП/;
съдебномедицинска експертиза №1048/2016г. /л.88-96 от ДП/; съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза № 25-Х/2017 / 41-42 от ДП/; три съдебнопсихиатрични
и психологични експертизи /л.106-109; л.113-116; л.120-136 от ДП/.
Съдът намира за необходимо, с
оглед постигане на яснота и доказателствена обоснованост на мотивите, първо да
започне с обсъждане на доказателствения материал, възпроизвеждащ в процеса
доказателствени факти, изясняващи приетата от съдебният състав и описана в
настоящите мотиви фактическа обстановка, за конкретните действия на пострадалия
и подсъдимия при инцидента.
Относно обстоятелствата,
касателно конкретните действия на пострадалия и подсъдимия при инцидента, съдът
установи след пълния, обективен и всестранен анализ на показанията на
свидетелите М.М., М.М., Б.П. и Х.П..
И четиримата свидетели са били на
мястото на инцидента и непосредствено са възприели поведението на пострадалия.
Свидетелите М.М., Б.П. и Х.П. в
дадените от тях показания в хода на съдебното следствие заявяват, че са видели
пострадалия да става от масата, на която е седял, след което да се приближава
до подсъдимия и да му удря шамар.
Съдът е прочел показанията на
свидетелите М.М. и Х. М., дадени от тях пред орган на досъдебното производство,
като и двамата свидетели в същите описват по единтичен начин поведението на
пострадалия П.Д.- същият е станал от масата, приближил се до подсъдимия и му
ударил шамар.
Свидетеля М.М., в показанията си
пред съда излага твърдения, че не си спомня конкретни обстоятелства от
инцидента, което е накарало съдебният състав да му прочете на осн. чл. 281,
ал.4 вр с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК показанията
от досъдебното производство.
В показанията си пред орган на
досъдебното производство свидетеля М. отново потвърждава заявеното от
свидетелите М.М., Б.П. и Х.П., че е видял П.Д., да става от масата на която
седял, след което да се приближава до подс. С.Г. и да му удря шамар.
Свидетелят А.П., от показанията
на който / както от тези дадени в хода на съдебното следствие, така и от
показанията му пред орган на досъдебното производство/ се изяснява, че също е
бил на мястото на инцидента, но вниманието му не е било непрекъснато ангажирано
с поведението на потрадалия и това на подсъдимия, поради което същият не е
видял нанесения от пострадалия на подсъдимия шамар, нито бутането на П.Д. от страна на подсъдимия. Въпреки това,
свидетелят е възприел ставането на пострадалия от масата и приближаването му
до лицата, между които бил и подсъдимия.
След пълния, обективен и
всестранен анализ на процесните гласни доказателствени средства, съдът прие, че
по несъмнен начин се изясни по делото обстоятелствито, че П.Д. се е приближил
до подсъдимия и му е ударил шамар по лицето.
Що се отнася до наличието на
обстоятелства изясняващи конкретна причина, пострадалият да предприеме такова
поведение към подсъдимия, респективно дали последният го е предизвикал със свои
действия, съдът не откри такива в събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Нито един от разпитаните по делото свидетели,
които непосредствено са възприели
поведението на П.Д., а именно свидетелите М.М., Б.П., Х.П. и М.М., както при непосредствения им
разпит пред съда, така и в показанията
им, дадени в хода на досъдебното производство, не излагат фактически твърдения,
че пострадалият по някакъв начин е бил провокиран от подсъдимия. Напротив свидетелят
М.М., както в съдебното следствие, така и в досъдебна фаза, заявява, че преди
пострадалият да удари шамар на подсъдимия, не е чул размяна на реплики между
двамата, като твърди в показанията си, че не е разбрал защо П.Д. е ударил С.Г..
Свидетелят Б.П., който също е
възприел как П.Д. удря шамар на С.Г., също в показанията си дадени пред
съдебния състав /показанията му от ДП не са четени/ твърди, че не е чул преди
това размяна на реплики между подсъдимия и пострадалия.
Х.П., в показанията си пред
съдебния състав, така и в тези пред орган на досъдебното производство, твърди,
че не е чул размяна на реплики или възникнал скандал между подсъдимия и
пострадалия, като не е разбрал причината, поради която пострадалия е ударил
подсъдимия.
Свидетелят М. твърди в
показанията си пред съда, както и в тези пред орган на досъдебното
производство, че П.Д. се заяждал и обиждал всички, псувал и викал, без
конкретно да посочва, че подсъдимият вербално
му е отвръщал.
В показанията на св.А.П. също
отсъстват твърдения за вербални пререкания между подсъдимия и П.Д..
Относно приетите от
съдебният състав фактически
обстоятелства, че П.Д. след като ударил шамар на подсъдимия, посегнал отново да
го удари, при което С.Г. за да се защити го блъснал с ръце в областта на
ременете, съдът възприе след анализа на показанията на свидетеля М.М., дадени
от същият пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
маса по реда на чл. 281, ал.4 вр с ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК.
М.М. е бил в непосредствена
близост до подсъдимия и пострадалия при
визникване на инцидента /обстоятелство установяващо се от неговите показания/ и
непосредствено е възприел хронологията на
извършените от двамата действия, възпроизвеждайки ги в своите показания,
дадени пред разследващ орган веднага след случилото се и прочетени по реда на
чл.281 от НПК.
От тези показания на свидетеля М.М.,
които съдът намира за правдиви и обективни, се изясняват обстоятелствата, че П.Д.
е ударил шамар на подсъдимия,след което е
посегнал отново да го удари и тогава Г. го бутнал с двете си ръце в
областта на раменете.
Тези показания не се опровергават
от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, като съдът ги
намира за достоверни, за който извод изхожда не само от правилата на формалната
логика, но така и преценявайки наблюдателността на разпитаните по делото
свидетели, които непосредствено са възприели случилото се между подсъдимия и
пострадалия.
В подкрепа на изложеното са и
показанията на св. Х.П., дадени от същия пред орган на досъдебното производство
и прочетени от съда, в които същия посочва, че подсъдимият е бутнал
пострадалия, след като последният го е ударил.
За първичен доказателствен
източник относно достоверни доказателствени факти и подкрепящи фактическите
изводи на съда са и обясненията на подс. С.Г..
Що се отнася до обясненията на
подс. С.Г., съдебният състав ги подложи на внимателен анализ, изхождайки от
тяхната двойнствена процесуална природа – освен средство за упражняване
процесуалното право на защита, последните представляват и важен доказателствен
източник, преценени на фона на цялата доказателствена маса. След внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства, съпоставяйки ги с останалата
събрана по делото доказателствена съвкупност, съдът намира, че обясненията следва да бъдат кредитирани като достоверни,
относно съдържащите се в тях фактически твърдения за настъпилия между
подсъдимия и П.Д. инцидент.
Подсъдимият Г. в обясненията си
описва възприетото от него поведение на пострадалия П.Д., като отново посочва, че без да е провокирал
последния с нещо, същият се е приближил до него и му ударил шамар. В
обясненията се съдържат и фактически твърдения, съответстващи на тези заявени
от св. М., че П.Д. е посегнал отново да удари подсъдимия и тогава той за да се
защити, го бутнал с двете си ръце в областта на раменете.
Тези обяснения на подсъдимия
съдът ги намира за достоверни, тъй като същите намират доказателствена подкрепа
в анализираната по-горе доказателствена съвкупност.
В показанията на свидетелката Н.С.
се съдържат доказателствени факти релевантни към предмета на доказване по
делото, поради което съдът следва да ги обсъди подробно, още повече че е налице
както противоречие между показанията на свидетелката, дадени от нея пред
съдебния състав и тези й от досъдебното производство, така и между показанията
й и останалите гласни доказателствени средства, анализирани вече в настоящите
мотиви.
Противоречията между показанията
на свидетелката, дадени от нея пред съдебния състав, и тези от досъдебното
производство, се изразяват в твърденията относно колко пъти пострадалият е
ударил подсъдимия.
Свидетелката Н. С. в показанията си дадени в хода на
съдебното следствие твърди, че пострадалият започнал да блъска подсъдимия, като
два пъти го е ударил.
В разпита й пред орган на
досъдебното производство свидетелката Н.
С. твърди, че е видяла П.Д. да удря веднъж подсъдимия с ръка по лицето.
С оглед приетата от съда фактическа обстановка,
установяваща се от анализираните по-горе гласни доказателствени средства, съдът
даде вяра на показанията на свидетелката С. от досъдебното произодство, в
частта им, в която същата твърди, че П.Д. е ударил веднъж подсъдимия с ръка по
лицето.
Противоречията между показанията
на св. Н. С. и останалите гласни
доказателствени средства, които съдът е необходимо да обсъди, съобразявайки се
с изискванията на процесуалния закон /чл.305,ал.3 от НПК/, касаят
обстоятелството дали е имало някакви пререкания между пострадалия и подсъдимия,
непосредствено преди П.Д. да удари Г..
При разпита й в съдебното
заседание, проведено на 08.12.2017г., свидетелката Н. С.
твърди, че пострадалият е започнал да се заяжда с намиращите се около лекия
автомобил „БМВ” лица, както и че казал на подсъдимия ****“. В тези показания свидетелката твърди,
че въпреки това провокативно поведение на пострадалия, подсъдимият, както и
останалите лица са го помолили да ги остави на мира.
Н. С. в показанията си пред орган на досъдебното
производство твърди, че пострадалият се е разправял с подсъдимия, като двамата
спорили, но не разбрала за какво.
След анализа на показанията на
св. Н. С., дадени от същата в съдебната
и в досъдебната фаза на процеса, както
поотделно, така и в съвкупност с останалата доказателствена маса и по-конкретно с показанията на свидетелите М.М., Б.П., Х.П.
и М.М., както и обясненията на подс. Г., съдът прие, че провокативни реплики, като псувни е имало
само от страна на пострадалия към подсъдимия и останалите намиращи се до него
лица, но не и от подсъдимия към пострадалия.
Този извод на съда следва не само
от показанията на свидетелите М.М., Б.П.,
Х.П. и М.М., които съдът обсъди по-горе в мотивите, но и от показанията
на св. Н. С., дадени от същата в хода на
съдебното производство, в които посочва, че пострадалият след употреба на
алкохол ставал заядлив, както и от уточнението на свидетелката, направено след
прочитане на показанията й от досъдебното производство, /стр.11 от съдебния
протокол от 08.12.2017г. (л.97 от съдебното дело)/, че докато Д. е седял на
масата никой от присъстващите не е разговарял с него, а той е станал и е отишъл
до групата момчета, събрали се до лекия автомобил, където бил и подсъдимия.
Що се отнася до показанията на св. Н. С., съдържащи доказателствени факти за
възприетите от нея обстоятелства, касаещи действията на подсъдимия предприети
към пострадалия, след като последният го е ударил, съдът в тази им част ги
намира за достоверни. Свидетелката С. както в показанията си дадени в хода на
съдебното следствие, така и в тези пред орган на досъдебното производство
твърди, че подсъдимият е бутнал пострадалия, което съответства на показанията
на останалите свидетели, които непосредствено са възприели поведението на
подсъдимия и пострадалия при инцидента.
Свидетелката В.П., по време на
самия инцидент станал между пострадалия и подсъдимия, се е намирала в
хранителния магазин, поради което същата не е възприела непосредствено нито
удара, нанесен от пострадалия на подсъдимия, нито действията на подсъдимия към
пострадалия.
Въпреки това в показанията на св.
В.П. се съдържат твърдения относно поведението на пострадалия и на подсъдимия
при инцидента, което налага тяхното обсъждане.
Свидетелката В.П., в показанията
си дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени от съда по
правилата на чл.281 от НПК, посочва, че
е разбрала от намиращите се на мястото на инцидента лица, че пострадалият е
станал от масата и е отишъл при подсъдимия, като му е ударил шамар.
Последният също му е ударил шамар, от
който П.Д. бил паднал на земята.
В тази им част тези гласни доказателствени средства представляват
производен източник на доказателствени факти. Съобразно утвърдените от
пеналистичната теория правила на доказателственото право, производните
доказателствени източници не могат да заместват първичните такива, като по принцип производните
доказателствени източноци се използват за проверка на първичните.
С оглед на изложеното съдът
намира за правдиви показанията на св. В.П. в частта им, в която свидетелката описва поведението на
пострадалия-станал е от масата, отишъл е при подсъдимия и му е ударил шамар,
тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите очевидци, т.е. от
първични доказателствени източници.
Що се отнася до показанията на
св. В.П. съдържащи твърденията, че подсъдимият е ударил шамар на пострадалия,
от който последният паднал на земята, съдът ги намира за недостоверни, тъй като
нито един от свидетелите очевидци не е видял подсъдимият да удря шамар на
пострадалия.
С оглед така направения
доказателствен анализ, съдът намира за изцяло необосновани твърденията на
представителя на СГП в пледоарията, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия по
лицето удар с ръка свита в юмрук, тъй като тези фактически изводи на прокурора
не почиват на обективните дадености, установяващи се от събраната по делото по
реда на НПК доказателствена маса. В подкрепа на изложеното се явяват и
съдебномедицинските експертизи, видно от които експертите не са установили
наранявания по лицето на П.Д..
Този извод на съда не се
опровергава и от показанията на свидетеля Д.П.. Последният е разпитан в хода на
съдебното следствие. Прочетени са и показанията му, дадени от него пред орган
на досъдебното производство, като от същите се установява, че свидетелят макар
да е бил на мястото на инцидента не е видял действията на пострадалия към
подсъдимия, нито тези на последният към П.Д., тъй като от показанията му се
изяснява, че свидетелят е бил с гръб към случилото се, като се е обърнал,
когато пострадалият е бил паднал на асфалта.
В тази им част, тези гласни
доказателствени средства подкрепят извода на съда, че непосредствено преди
пострадалия да удари шамар на подсъдимия и последният да го блъсне, не е имало
словестни пререкания между двамата, в противен случай свидетелят макар и с гръб
към случващото се, е щял да ги чуе.
Фактическите обстоятелства приети
от съда, че след като подсъдимият, за да се защити е блъснал с ръце П.Д. в
областта на ременете му, в следствие на което последният е загубил
равновесие и залитнал, като първоначално
се подпрял на лекия автомобил марка „БМВ”, но не успял да се задържи и се плъзнал по автомобила, като е паднал на
лявата си страна върху асфалтовата настилка на платното за движение, при което
си е ударил главата отляво в тилно-теменната област, се изясняват както от
показанията на свидетелите присъствали на мястото на инцидента, така от
съдебномедицинските експертизи.
Свидетелите Н. С., М.М., Б. П.и М.М.,
в показанията си пред съда, както и тези от досъдебното производство приобщени
по реда на чл.281 от НПК към доказателствената маса, възпроизвеждат
доказателствени факти установяващи, че след като подс. Г. е блъснал
пострадалия, последния е загубил равновесие
и залитнал, като първоначално се е подпрял на лекия автомобил марка
„БМВ”, след което се плъзнал по него и
паднал на асфалта.
Такива фактически твърдения се
съдържат и в обясненията на подсъдимия.
Противоречия относно това, че
пострадалият е загубил равновесие, като първоначално се е подпрял на лекия
автомобил, но не е успял да се задържи и се плъзнал по същия, съдът не откри
съществени такива в процесните гласни доказателствени източници, поради което
ги кредитира като достоверни.
Съществени противоречия съдът
констатира относно обстоятелството, дали след като пострадалият е паднал на
асфалта, си е ударил главата.
Отговор на този въпрос съдът
откри след пълния и всестранен анализ на доказателствения материал, като счита,
че причината за тези противоречия съдът намира, че се дължи основно на
динамиката на случилите се по време на инцидента събития и момента на
възприемането им от всеки един от свидетелите.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, съдържащи
фактически дадености, от които се изяснява, че пострадалият е паднал върху
асфалта на лявата си страна. Това са показанията на св. М.М., дадени от същият
пред орган на досъдебното производство и прочетени от съда, в които свидетелят
посочва, че пострадалият след като се е подпрял на автомобила, е паднал на лявата си страна.
Свидетелят Б.П. в показанията си
дадени в хода на съдебното следствие също твърди, че П.Д. се е плъзнал по
автомобила и е паднал върху асфалта настрани.
Свидетелите А.А. /показанията му
както в съдебното следствие, така и пред орган на досъдебното
производство/, М.М. /показанията му от
досъдебното производство/ и Д. Перов /показанията му както в съдебното
следствие, така и пред орган на досъдебното производство/ заявяват, че са
видели пострадалият паднал по гръб.
Съвкупният анализ на тези
доказателствени източници, изключва твърдението на част от свидетелите,
включително и на подсъдимия в обясненията му, че пострадалият е бил паднал само
на задните си части.
Обстоятелството, че пострадалият
е паднал на лявата си страна по гръб, се потвърждава от изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза на
труп №Т-40/2016г. и съдебномедицинска експертиза №1048/2016г.
Вещите лица, изготвили
съдебномедицинска експертиза на труп №Т-40/2016г. и съдебномедицинска
експертиза №1048/2016г., са констатирали
при пострадалия охлузване в областта на лявата предмишница под лакътната става,
охлузване на главата в тилно-теменната област
в ляво и на гърба в областта на лявата лопатка, като са приели, че
механизмът на тези наранявания е следствие на падане /от собствен ръст/ по гръб на плоскост. Така изясняващите се
обстоятелства от експертните заключения, съответства на заявеното от
горепосочените свидетели, че пострадалият е паднал по гръб странично на лявата
си страна.
Въпреки че нито един от
свидетелите не посочва, че е видял пострадалият при падането върху асфалта да си е ударил главата, съдът приема, че това
се е случило, като този си извод съдът обоснова, както от съдебномедицинска
експертиза на труп №Т-40/2016г. и съдебномедицинска експертиза №1048/2016г.,
така и от самите гласни доказателствени средства.
Вещите лица, както в експертизите
си, така и при тяхната защита по реда на чл.282 от НПК, са категорични, че
нараняванията по главата на пострадалия са получени при падането на същия от
собствен ръст.
Това, че при падането пострадалия си е ударил главата, следва от
фактическите твърдения на св. Д.П., направени в показанията му пред орган на
досъдебното производство, че е видял главата на пострадалия на асфалта, като
същият му изглеждал в положение на „нокаут”.
Обстоятелството, че пострадалият
е бил замаян след падането, което се установява освен от показанията на св. П.,
но и от други гласни доказателствени средства, в които се съдържат твърдения,
че на пострадалия е помогнато да стане, като св. Н.С. го е поливала с вода,
според съдът се дължи именно на факта, че П.Д. си е ударил главата в асфалта.
От съдебномедицинска експертиза
на труп №Т-40/2016г. и съдебномедицинска експертиза №1048/2016г. се установява,
че в резултат на удара на главата в асфалта, П.Д. е получил тежка
черепно-мозъчна травма със счупване на слепоочна кост, субдурален хематом и
контузия на мозъка в челните дялове на голямомозъчните хемисфери по механизма
на контра-ку /на мястото на противоудара/.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза №1048/2016г. се изяснява обстоятелството, че
черепно-мозъчната травма при пострадалия е протекла със светъл период, което му
е дало възможност сам да си тръгне от мястото на инцидента и да се прибере до
дома си.
Що се отнася до съдържащите се в
показанията на свидетелите В.П. и Б. П.твърдения, заявени от същите при рзпита
им в хода на съдебното следствие, че св. И.Д., който е син на починалия П.Д.,
им е казал за конфликт станал в семейството му вечерта след инцидента, същите
не променят приетата от съда фактическа обстановка по отношение на получените
от пострадалия при падането му върху асфалта телесни повреди, нито касателно
механизма на тяхното получаване.
Това е така, тъй като нито от
показанията на свидетелите В.П. и Б. П., нито от тези на И.Д. и М.Д. /съпруга
на пострадалия/, нито и от показанията на св. Д.Д. се установява
обстоятелството, че П.Д. след инцидента
е бил удрян от някой друг по главата или същият повторно е падал от
собствен ръст на твърда повърхност.
Показанията на свидетелите И.Д. и
М.Д. също не променят възприетата от съда фактическа обстановка, касателно
поведението на пострадалия и подсъдимия при инцидента, включително и падането
на пострадалия върху асфалта и получените от него наранявания.
Двамата свидетели не са очевидци
на инцидента, поради което и техните показания не са първичен източник на преки
доказателства.
Независимо от това, показанията
на свидетелка М.Д. допринасят до изясняването на обстоятелствата, че след като
се е прибрал пострадалия в къщата си след инцидента, същият се е оплакал от
болки в главата, което единствено потвърждава приетата от съда фактическа
обстановка, че при падането П.Д. си е ударил главата. От показанията на
свидетелката Д. се изяснява и обстоятелството, че пострадалият се е прибрал
пиян, както и че през нощта отново се е
оплакал от болки в главата, при което свидетелката му е дала аспирин.
Показанията на св. Д. допринасят и до изясняването на обстоятелствата за
състоянието на пострадалия сутринта на 07.05.2016г., включително и извикването
на спешна медицинска помощ.
Що се отнася до показанията на
свидетелката М.Д., дадени от същата в хода на съдебното следствие, относно
съдържащите се в тях твърдения, че пострадалия и подсъдимия са се били скарали
и последният го е ударил, съдът на ги кредитира, тъй като фактологично същите
не се подкрепят от доказателствената съвкупност.
Показанията на И.Д., дадени от
същият в хода на съдебното следствие, допринасят до изясняването на обстоятелства
относно състоянието на П.Д. на 07.05.2016г., което е наложило викането на екип
на спешна помощ. В тези показания свидетелят излага и фактически твърдения
изясняващи, че когато баща му-П.Д. се напиел, същият ставал агресивен. Отново в тези показания св.
Д. посочва, че вечерта на 06.05.2016г. не е имало конфликт между него и баща
му, нито между други членове на семейството му.
Противоречието, което съдът
намира за съществено и което следва да бъде обсъдено, с оглед правилата на
доказателственото право, е твърденията на свидетеля И. Довод при разпита му в
хода на съдебното следствие, че след инцидента не е разговарял с други лица за
инцидента станал с баща му и показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени от съда, в които се посочва, че свидетелят след
инцидента е говорил със св. В.П., която му е казала, „че е била отвън на
магазина и е видяла как Мони закачал баща ми като го е удрял по шапката, баща
ми го ударил, но Вики не каза къде и тогава Мони е ударил баща ми и той е
паднал”.
В тази им част показанията на св.
И.Д. от досъдебното производство противоречат както на заявеното от него при
разпита му в съдебното следствие, че не е разговарял с други лица за случилото
се с баща му при инцидента, така и със заявеното от св. В.П. както пред съда,
така и в досъдебното производство за самия инцидент, в които напълно отсъстват
твърдения, че е видяла подсъдимия да е „удрял“ пострадалия.
Свидетелката В.П. при разпита й в
хода на съдебното следствие заявява също, че не е казвала на св. И.Д., че баща
му е бил бит от някой друг.
По тези съображения, както и
поради това че не се установи от останалата доказателствена съвкупност
заявеното от св. И.Д. в показанията му от досъдебното производство, че
подсъдимият е „закачал баща му, като го е удрял по шапката“, съдът ги намери за
недостоверни и като такива ги изключи от доказателствената маса.
Относно приетото от съда за
установено от фактическа страна
обстоятелство, че пострадалият преди да удари шамар на подсъдимия е бил
употребил алкохол, се изяснява по категоричен начин от показанията на всички
свидетели, които са се намирали на мястото на инцидента.
Относно останалите гласни
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Г.Г., П.Д., П.Д.,
С.А., Н.К. и П.А., съдът намира следното:
Показанията на св. Г.Г. съдът
кредитира за достоверни, като от същите в процеса се възпроизведоха
доказателствени факти, изясняващи обстоятелството, че свидетелят преди
инцидента е видял подсъдимия да консумирал алкохол пред хранителния магазин.
От показанията на св. П.Д. в
процеса се възпроизведоха доказателствени факти установяващи, че след инцидента
пострадалият се е прибрал сам до къщата си, като отворил входната дворна врата
на имота и изпсувал, след което влязал в къщата. Установяват се от показанията
на свиделеля и обстоятелства във връзка с пристигането на екип на спешна
медицинска помощ, повикан заради здравословното състояние на пострадалия.
Свидетелят П.Д., който е съсед на
пострадалия, посочва също в показанията си, че пострадалият е употребявал
алкохол, както и че е упражнявал насилие върху членовете на неговото семейство.
Свидетелите П.Д. и С.А., са били
в на екипа на спешна медицинска помощ, който е посетил пострадалия в дома му на
07.05.2016г. И двамата свидетели не си спомнят конкретни обстоятелства във
връзка с това посещение.
На П.Д. са предявени писмените
документи фиш и Учетна форма 257 / л.259-260 от съдебното дело/, като същата
посочва, че тя е съставила фиша, в който е вписала работна диагноза по
отношение на пострадалия и с тази диагноза последният е закаран в ВМА.
Относно показанията на св. Н.К. и
П.А., съдът не намира за необходимо да ги обсъжда, тъй като свидетелите не са
били очевидци на инцидента станал между подсъдиия и пострадалия на
06.05.2016г., нито показанията им съдържат доказателствени факти допринасящи до
изясняването му.
Що се отнася до обясненията на
подсъдимия, съдържащи твърдения за правнорелевантни факти, съдът по-горе в
мотивите ги обсъди, като посочи в коя част ги кредитира и в коя не.
Изготвените и приети по делото
експертизи, съдът ги намери за обективни и компетентни, от които се изясняват
обстоятелства, относими към предмета на
доказване в настоящото производство.
Фактическите обстоятелства
досежно личността на подсъдимия С.А.Г. и
съдебното му минало, съдът възприе въз основа на приложените по делото
характеристики и справки за съдимост за същия.
С оглед така извършеният пълен,
обективен и всестранен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав прие за
настъпила изложената в настоящите мотиви фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият
С.А.Г. е предаден на съд за това, че чрез изблъскване с ръце и последвало
падане върху земята на пострадалия П.Н.Д., умишлено причинил на последния тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота (тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка), с която
по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия, като деянието на подсъдимия
е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Съгласно чл.12,ал.1 от НК,
деянието извършено при неизбежна отбрана не е общественоопасно. Превишаване
пределите на неизбежната отбрана може да има не при всяко, а само при явното
несъответствие на защитата с характера и опасността от нападението. За тази преценка
следва да се изхожда не само от съразмерността на средствата за нападение и
средствата за защита, а от съвкупната оценка на всички други обстоятелства,
отнасящи се до интензивността на нападението и защитата, степента на
опасността, заплашваща нападнатия, неговите сили и възможности да отблъсне
нападението, наличните оръдия, мястото и времето на нападението и всички други
факти, които могат да повлияят за реалното съотношение на силите между
нападащия и защищаващия се.
Въпросът, дали защитата явно не съответства
на характера и опасността на нападението, е фактически въпрос и се решава
съобразно установените и изяснени по делото обстоятелства.
Обстоятелствата, които се
изясниха в настоящата казуистика от събраната по делото доказателствена
съвкупност, касателно поведението на пострадалия и подсъдимия при инцидента, са
следните: П.Д. станал от масата на която
седял и консумирал алкохол, отишъл до подс. С.Г. и с ръка го ударил по лицето
/шамаросал го/, за учудване на всички намиращи се на мястото лица, включително
и на подсъдимия. Пострадалият отново посегнал да удари шамар на подсъдимия,
като последният за да се защити
реагирал, блъскайки с ръце П.Д. в областта на раменете му. Следствие на
това блъскане П.Д., който бил алкохолно повлиян, загубил равновесие и залитнал,
като първоначално се подпрял на лекия автомобил марка „БМВ”, но не успял да се
задържи и плъзгайки се по автомобила, паднал на лявата си страна върху
асфалтовата настилка на платното за движение, като си ударил главата отляво в
тилно-теменната област. При ударът пострадалият получил тежка черепно-мозъчна
травма с контузия на мозъка, като това нараняване според изготвените
съдебномедицински експертизи, е тежка телесна повреда. Следствие на това
нараняване и въпреки проведеното лечение, на 18.05.2016г. П.Д. починал.
При така установените по делото
фактически обстоятелства следва изводът, че спрямо подс. С.Г. е имало
противоправно нападение от страна на пострадалия, който му е ударил шамар по лицето. Това нападение, в
момента в който подсъдимия с ръце е блъснал пострадалия в областта на раменете,
не е прекратено, тъй като П.Д. отново е
посегнал да го удари. В тази връзка съдът е длъжен да посочи, че нападнатият не
е длъжен по закон да се откаже от активна защита, бягайки, криейки се или да
търси съдействие от други лица или правоохранителни органи, а да използва
защита в рамките на необходимите
предели.
При така установените
обстоятелства, съдът приема, че подс. С.Г., в момента в който е блъснал
пострадалия с ръце в областта на раменете, е бил в състояние на неизбежна
отбрана.
Това защитно /отбранително /
действие на подсъдимия с ръце да блъсне пострадалия в областта на раменете,
според настоящият съдебен състав напълно съответства на характера и конкретната
опасност на нападението на последния
/нанасянето на шамар по лицето на подсъдимия/ и поради това не е
налице превишаване пределите на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.2 от НК.
Твърдението в обвинителния акт,
че е налице превишаване пределите на
неизбежна отбрана, тъй като подсъдимият е упражнил ненужна и прекомерна
физическа сила при блъскането на пострадалия върху терена, не се установи по
делото.
Нито един от свидетелите,
разпитани по делото, които са присъствали на мястото на инцидента и са видели
бутането от подсъдимия на пострадалия,
не посочи в показанията си фактически твърдения, за възприето от него
поведение, разкриващо явно употребена от подсъдимият прекомерна сила при
блъскането на пострадалия.
Свидетелката Н.Г. в показанията
си пред съда твърди, че подсъдимия леко е бутнал пострадалия. В показанията си
в досъдебното производство свидетелката заявява, че подсъдимият е бутнал
пострадалия.
М.М., който е бил в
непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия и е видял действията на
подсъдимия, заявява пред съда, че подсъдимия е бутнал П.Д., но не силно. В
досъдебното производство, свидетелят посочва, че подсъдимият е бутнал
пострадалия.
Свидетелят Х.П., в показанията си
дадени пред орган на досъдебното производство, също посочва, че подсъдимият е
бутнал пострадалия, след като последният го е ударил.
Т.е., нито един от свидетелите
видял бутането от подсъдимия на пострадалия, не използва в показанията си „силно“ или „много силно“, „яростно“,
„грубо“, „агресивно“, или друго прилагателно, описващо поведението на
подсъдимия като такова, явно демонстриращо прекомерно използвана сила.
Извод за прекомерно използвана
сила от подсъдимия при бутането, не може да се изведе и от последвалото падане
на пострадалия върху терена.
От доказателствената съвкупност
по категоричен начин се изясни обстоятелството, че пострадалият Д. е бил
употребил алкохол, като обективното му поведение сочело на човек, който е
алкохолно повлиян.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза №1048/16, вещите лица са приели, че с оглед
алкохолното повлияване на пострадалия, за неговото извеждане от равновесие не е
било необходимо нанасянето на удар със значителна сила.
Не на последно място, съдът
намира, че до падането на пострадалия върху асфалта, освен бутането са
допринесли и допълнителни фактори, какъвто в конкретния случай е бил спрения на
мястото лек автомобил марка „БМВ”, в който пострадалият, след като залитнал в
резултата на блъскането му от подсъдимия, се е опитал да се подпре, но не е
успял, като се е хлъзнал по превозното средство и е паднал върху асфалта.
С оглед на всичко изложено съдът
оправда подсъдимият по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл.124, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК, тъй като прие, че
деянието на подс. С.Г. е извършено в състояние на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12,ал.1 от НК, поради което същото се явява правомерно, необходимо и
общественополезно.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед изложеното относно това,
че С.А.Г. е извършил вмененото му деяние в състояние на неизбежна отбрана,
съдът счете, че гражданският иск предявен от И.Х.А. против подсъдимия, следва
изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен. За
ангажиране на гражданската /деликтна/ отговорност на подсъдимия Г. следва да
бъдат налице всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, а именно: 1/. противоправно
поведение /неправомерен юридически факт, които има за последица възлагане в
тежест на правонарушителя на вредните последици, които неговото противоправно
поведение е причинило в чужда правна и социална сфера/; 2/. вина; 3/.
неимуществени вреди; 4/. между тези
вреди и деянието съществува пряка причинна връзка. Тези кумулативни предпоставки
в конкретния казус не са налице, тъй като деянието, извършено при условията на
неизбежната отбрана, не е обществено опасно, поради което не се явява и
противоправно. Както беше вече посочено от съдът по-горе в мотивите, това
деяние е правомерно, позволено е от закона, поради което то не може да породи
гражданска /деликтна/ отговорност за дееца.
По тези съображения съдът
отхвърли като неоснователен гражданския иск с правно основание чл.52, вр. с
чл.45 ал.1 от ЗЗД, предявен от И.Х.А. срещу подсъдимия С.А.Г. за сумата от 70
000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, на
основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка
на държавата, а тези от частните обвинители и граждански ищец-за тяхна сметка.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: