Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………….. 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ІІ ри касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание, проведено на 11.02.2021
г., при секретаря Пенка Михайлова, с участието на
прокурора Вл.Томов изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
2813/2020 г.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т.К.К., от гр.Варна срещу Решение №
260400/16.11.2020 г., постановено от Х LV-ти
състав на ВРС по НАХД №2698/2020 г., с което е потвърдено НП №
20-0819-002012/19.06.2020 г., издадено
от началника на група, сектор ПП при ОД
на МВР Варна.
С
него, за извършено нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 181, т.1 от същия закон – глоба в размер от 50 лв.
Касаторът
възразява срещу приетите от въззивния съд изводи за съставомерност на
деянието, за което е наказан. Оспорва изцяло фактическата обстановка, отразена
в АУАН и възпроизведена в НП.
Релевира доводи за нарушение на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като законът изрично е дал възможност на всеки водач да прецени по
какъв начин ще му бъде извършена проверка за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Според възприетото от
касатора тълкувание на чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП водачът може да
откаже да бъде изпробван с техническо
средство, а да даде съгласие да бъде изследван с вземане на биологична проба за
химично лабораторно изследване. Счита, че в неговия случай за да е осъществен
нейният състав то необходимо било и двете
предпоставки да са кумулативно осъществени, като липсвала втората
предпоставка – отказ от медицинско изследване, тъй като такова не му било
предлагано.
Въз основа на изложеното е формиранп петитум с искане съдът да отмени
обжалванното решение и да постанови друго такова, с което да отмени издаденото срещу касатора наказателно
постановление.
Ответникът в представен по делото писмен отговор счита касационната жалба
за неоснователна, въззивното решение -
за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния закон. Пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП
дава заключение за неоснователност на жалбата, счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Съдът в настоящия си състав като
съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на Т.К. е ангажирана за това, че при извършена му проверка от
контролните органи на 24.05.2020 г. около 19:20 часа в гр.Варна по бул.
„Княз Борис І“ в посока центъра,
управлявал собствения си л.а. "АУДИ
А3” с рег.№ ***, като отказал да му бъде извършена проверка
за алкохол с техническо средство дрегер
7510 ARDM- 0232. На същата дата
бил издаден ТМИ №
0022298, водачът отказал
да подпише, отказът е удостоверен от Д.Д.– служител на пътна полиция.
При
проверката е констатирано и че Т.К. не е представил ППС на годишен технически
преглед, видно от приложеното удостоверение валидността на техническа
изправност на автомобила е била до 11.05.2019 г.
Съставен
е
АУАН № 193319/24.05.2016 г, в който деянието на Т.К. е квалифицирано като
нарушение по чл. 174, ал3 от ЗДвП. Връчен
е на лицето на същата дата, видно от положения подпис.
Въз
основа на констатациите в акта е издадено и наказателно постановление, с което
на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП на
водача е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За нарушението по чл.
147, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер от 50 лв.
От доказателствата, събрани по делото,
въззивният съд приел за безспорно установена описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Анализирайки обстойно
данните, съдържащи се в
административната преписка и събраните в хода на въззивното производство
гласни доказателства -показанията на полицейските служители, извършили
проверката, достигнал до категоричния извод, че при осъществяването и на
посочената дата К. е отказал да бъде изпробван за алкохол от контролните
органи, както с техническо средство – дрегер, така и чрез медицинско
изследване, с което осъществил състава
на нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Това му поведение съдът преценил като
напълно съзнателно, акцентирайки неизпълнението на задължението на водача,
произтичащо от цитираната норма, при
отказ от негова страна да бъде тестван с
техническо средство да се подложи на медицинско
изследване .
Въз
основа на тези си констатации въззивният съд приел, че
административнонаказателното производство срещу К. е проведено правилно, при липса на съществени нарушения
на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, и
потвърдил издаденото срещу него наказателно постановление.
По
отношение на второто нарушение, за което
е ангажирана отговорността на водача по чл. 181, т.1 от ЗДвП въззивният съд го
счел за доказано, предвид обективните данни
съдържащи се в удостоверението за ГТП и неоспорването на фактите,
установени от АНО.
Изводите
на първоинстанционния съд са правилни и
се споделят изцяло от касационната инстанция в настоящия и състав.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който (1) откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или (2) не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв.
С
цитираната норма законодателят е въвел две отделни хипотези, всяка със
самостоятелно значение при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на задължените лица. Съставомерно е всяко деяние, обективиращо
неизпълнение на която и да е от двете хипотези.
В
настоящия случай водачът Т.К. достатъчно ясно е възприел предприетото по
отношение него действие от контролните
органи за извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Отказът
да му бъде извършена такава проверка е
безспорен факт. Ирелевантни в случая са всички други обстоятелства, настъпили
след него. Нарушението е доказано по категоричен и безспорен начин.
При
тези констатации релевираните в
касационната жалба доводи са изцяло неоснователни и недоказани, поради което
следва да се отхвърлят
Решението
на ВРС е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за
основателно , следва да се присъди в минималния му размер, определен в
Наредбата за заплащане на правна помощ.
Мотивиран
от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК, втори касационен състав при АС
Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260400/16.11.2020 г., постановено
от ХLV-ти състав при
ВРС по
НАХД № 2698/2020 г..
ОСЪЖДА Т.К.К. от гр.
Варна, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
....................
ЧЛЕНОВЕ: 1...................
2....................