Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№16207/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20197900402013 на ЧСИ Р.М.с рег. №790
от РКЧСИ, срещу разпореждане за приети разноски от 29.10.2019 г. и
постановление от 06.11.2019 г., с което е постановен отказ за намаляването им
на 200,00 лв. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело е изпратена
покана за доброволно изпълнение, а дължимите суми са платени в срока за
доброволно изпълнение. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, а по отношение на
т.26 ТТР към ЗЧСИ и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да
реши въпроса по същество.
Взискателите по изпълнителното дело Л.Г.Д.,
Е.А.Д.и К.А.Д.в законовия срок не вземат становище по жалбата.
Частен съдебен изпълнител Р.М.е депозирала
мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложила
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е приет за събиране
адвокатски хонорар е в минимален размер.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – таксите по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
В т.2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на
длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като
това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай в кантората на ЧСИ Р.М.по
молба на Л.Г.Д., Е.А.Д.и К.А.Д.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
21.10.2019 г., по гр.д. №78718/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, е образувано
изпълнително дело №20197900402013 срещу „Т.С.“ ЕАД. В молбата е посочен
изпълнителен способ за събиране на вземането. Приложен е договор за правни
услуги на взискателите с адв. В.Г.с уговорено възнаграждение в размер на 750,00
лв., които са получени от процесуалния
представител.
На 29.10.2019 г. с поканата за
доброволно изпълнение са приети претендирани от взискателите направени разноски
за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените
разноски по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
31.10.2019 г.
На 04.11.2019 г. в кантората на ЧСИ Р.М.е
входирано възражение срещу размера на претендирания от взискателите адвокатския
хонорар, с искане същият да бъде намален от 750,00 лв. на 200,00 лв.
С постановление от 06.11.2019 г.,
връчено на длъжника на 08.11.2019 г., съдебният изпълнител е отказал да намали
претендираният адвокатски хонорар.
На 14.11.2019 г. е входирана частна
жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановения отказ за намаляване на претендирания
адвокатски хонорар.
В срока за доброволно изпълнение на
06.11.2019 г. по сметка на ЧСИ посочените в поканата за доброволно изпълнение
суми са заплатени.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателите за адвокат над минималния размер по
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е
извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително
производство, в която е посочен изпълнителния способ. Първоначалното посочване
на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а
не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В процесния случай дължимите суми са
събрани от длъжника още в срока за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 200,00
лв. по чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г. В представения договор за правна
защита и съдействие не е договорено отделно адвокатско възнаграждение за всеки
един от тримата взискатели, поради което се дължи едно такова в посочения
размер.
С оглед изложеното, разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъдат
намалени, съгласно изложените мотиви.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, против постановление за определяне на
разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№37047/29.10.2019 г., на ЧСИ Р.М.с рег. №790 от РКЧСИ по изпълнително дело
№20197900402013, по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 750,00 лв., като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, от 750,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.