№ 4595
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110142832 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В искова молба, с която ищецът Х. П. Х. е сезирала съда, се излагат твърдения, че със
Заповеди № 00465 от 19.05.2021г. и № 00466/20.05.2021 г. издадени от Работодателя
/Просесфлоус ЮК Клон България/ последователно е било прекратено трудовото й
правоотношение, първо на основание чл. 71 вр. с чл.70 от КТ, в срока за изпитване, а в
последствие и поради съкращаване на щата с 1 щ.бр. за длъжността „Служител Запитвания
на клиенти с италиански език в отдел ПланетАрт“, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди
уволнението да е незаконосъобразно, на първо място, тъй като клаузата, с която срока й за
изпитване бил продължен с 4 месеца, след изтичането на първоначалния 1 месец, била
недействителна, а и към датата на прекратяването /19.05.2021 г./ вече бил изтекъл вкл.
„продължения“ срок на изпитване, а от друга страна оспорва да е имало реално съкращение
в щата, както и извършен предварителен подбор от работодателя, свързан с това
съкращение.
Оспорва уволнението си, както и моли за отмяната му, като изтъква нередовна и
незаконосъобразна процедура по издаването, подписването и връчването на оспорените
заповеди, а също така твърди, че дори и да е имало извършен подбор по см. на чл.329 от КТ,
то той е бил последващ, след уволнението. Отделно се твърди работодателят да не е спазил
процедурата по извършването на подбора, като за резултатите от извършен такъв, ищецът
не била запозната.
С оглед изложените фактически твърдения, ищеца Х. е предявила три обективно
1
съединени иска: за признаване уволнението й за незаконосъобразно и отмяната му, за
възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението, както и за заплащане на
обезщетение за времето, в което е останала без работа, в периода след уволнението,
изчислено на база получаваното от нея към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение БТВ в сочен размер от 2061, 91 лв. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът „ПРОСЕСФЛОУС /UK LTD/ - клон България“ КЧТ в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, след реално съкращение в
щата и извършен подбор. По отношение на първата оспорена заповед № 00465/19.05.2021 г.
твърди, че поради допусната грешка от страна на работодателя, който не съобразил, че
изпитателния срок е бил изтекъл към този момент, същата е била издадена и изпратена на
ищеца, но веднага след откриване на грешката и възражението на ищеца в тази посока,
заповедта била отменена по почин на работодателя, поради което към датата на подаване на
исковата молба в съда Заповед № 00465/19.05.2021 г. не съществувала в правния мир и
оспорването й било недопустимо.
По отношение на втората оспорена заповед № 00466/20.05.2021 г. и основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в нея /чл.328, ал.1, т.2 от КТ/
ответника заявява, че решението за съкращаване на 1 щ.бр. в отдел „ПланетАрт Сървис деск
– Италия“ от всички 6 щ.бр. заемащи длъжност „Специалист, поддръжка приложения“,
съответстваща на служител запитвания на клиенти с италиански език“ /заемана и от ищеца/
е взето още на 10.05.2021 г., преди издаване и на двете оспорвани от ищеца заповеди.
Работодателят е възложил на нарочна комисия да извърши подбор между всички служители
заемащи еднаква със съкращаваната длъжност в срок до 18.05.2021 г., като след запознаване
с резултатите от подбора са били предприети и действията по прекратяване на трудовото
правоотношение със служителя, получил най-ниска обща оценка по всички критерии, в
резултат на подбора /т.е. с ищеца Х.Х./. Твърди да е била спазена и формата на заповедта за
прекратяване /писмена/, тъй като и двете оспорени от ищеца заповеди са издадени в
електронен вариант и са били подписани с електронен подпис, а след това сведени до
знанието на ищеца Х. по електронен път, чрез изпращане на посочена от самия ищец ел.
поща. За последната твърди, че е използвана в комуникацията с ищеца многократно в
течение на изпълнение на трудовите задължения по време на действието на трудовия
договор и няма спор между страните, че съдържаните и на двете заповеди своевременно е
достигнало до знанието на ищеца. Следователно уволнението на ищеца на осн. извършеното
съкращение в щата е било законосъобразно и като такова моли съда да го потвърди, като
отхвърли и всички съединени с иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, обусловени искове по чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни. Претендира разноски и сочи относими
доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Страните не спорят, че са били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение /ТД № 551/04.11.2020 г., с първоначално за определен срок от 2 м. до
15.01.2021 г., а след изтичането му продължен за неопределено време/, по силата на което
ищецът е заемала длъжността "Служител запитвания на клиенти с италиански език“,
съответстваща на длъжността „специалист, поддръжка приложения с код 35123011 по
НКПД“.
Установява се по делото от приложените и от двете страни писмени доказателства, че
на 19.05.2021 г. от страна на работодателя е бил предприет неуспешен опит за прекратяване
на трудовото правоотношение, позовавайки се на изтекъл изпитателен срок, като на ищеца
била изпратена по електронна поща Заповед № 00465/19.05.2021 г., в която било посочено,
че трудовия договор между страните се прекратява на осн. чл.71 от КТ „в срока за
изпитване“ / л.22 от делото/. По възражение на ищеца Х. и след преразглеждане на случая,
работодателят в лицето на св. Ковачева, действаща като пълномощник на управителя на
ответното дружество Катрин Мери Бланд /гражданин на Великобритания/ е отменила
издадената Заповед № 465/19.05.2021 г. като неправилна. Отмяната е предприета преди
оспорването й в съда, поради което съдът приема, че същата не е произвела своето действие.
Издадена била последваща заповед № 00466/20.05.2021 г. /която съдът приема, че е
предмет на преценка за законосъобразност в настоящото производство/, с която
правоотношението с ищеца било прекратено, вече на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ,
поради съкращение в щата, считано от 21.05.2021 г. На ищцата Х., ведно със Заповедта за
прекратяване, било връчено и Предизвестие за прекратяване на трудови правоотношения /на
л.24/ и двете изпратени по ел. поща, доколкото от разменена кореспонденция между
страните се установило, че в същото време ищеца не се намира в България /потвърдено и с
показанията на св. Ковачева/. Въпреки изпращането на заповедта за прекратяване и
предизвестието по имейл, на 09.06.2021 г., на постоянния адрес на ищеца Х. в България, а
именно в гр. Габрово, същите били връчени и на хартиен носител, с куриерска пратка. Това
обстоятелство е обявено от съда и за безспорно в проведеното на 22.10.2021 г. открито
съдебно заседание.
Видно от приетата по делото Покана от 03.06.2021 г./на л.29/ ищеца Х. била поканена
да посети офис на дружеството-ответник, във връзка с прекратения й трудов договор, за
оформяне на трудовата й книжка. Преди получаването на поканата обаче, в резултат на
разменената електронна кореспонденция между страните, трудовата книжка била оформена
на 08.06.2021 г., след посещение в офиса на работодателя на упълномощен представител на
ищеца, в лицето на адв. П.Д. /представляваща ищеца и в настоящото производство/.
Видно от приетото по делото з.к. от трудовата книжка на ищеца /стр.26,27/ на
последната са изплатени посочените в заповедта за прекратяване на трудовия договор,
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни
3
и за неспазеното предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ.
За предприетото съкращение в щата и извършения подбор по чл.329 от КТ от страна на
ответника са представени по делото, както писмени доказателства /приобщени на л.61-79/,
така са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на св. Ковачева и св.
Оббова-Тодорова.
Видно от приетите доказателства, със Заповед № 12-2021-04 от 10.05.2021 г. на
пълномощника на управителя на „Просесфлоус (Юкей) Лимитед" - Клон България /в лицето
на св. Станислава Ковачева/ е било взето решение за съкращаване на една щатна бройка за
длъжност „Служител запитвания на Клиенти с италиански език“ съответстваща на длъжност
„Специалист, поддръжка приложения, код по НКПД 35123011“ в отдел „ПланетАрт, Сървис
деск – Италия“. Решението за съкращение е било взето след съгласуване с клиента
„ПланетАрт“, който прогнозирал намаляване обема на работата си в предстоящите летни
месеци /съгласно показанията на св. Ковачева/, а доколкото подобна на длъжността на
ищеца са заемали и други служители на ответника, на специално назначена комисия било
възложено извършването на подбор, съгл. чл.329 от КТ. В състава на комисията били
включени св. Ана Оббова – Тодорова, като Акаунт Мениджър към „ПланетАрт“; Мартина
Солдера, като „Тийм лидер“ и пряк ръководител на екипа с италиански език и Ахмед Зенун,
в качеството му на специалист ТРЗ.
Видно от приетата по делото Заповед № 12-2021-04 от 10.05.2021 г., били определени и
критериите, по които да се извърши подбора, като същите били разделени на две групи по
преценка на работодателя, с оглед определяне на служителите които имат по-висока
квалификация и които работят по-добре, а именно: Основни критерии:
образование/квалификационна степен; Степен на владеене на езика и Трудов стаж, както и
Допълнителни критерии: Изпълнение на възложената работа в определен срок; Качество
на обслужване и комуникация с клиенти; Лична удовлетвореност от работата.
Определена била и скалата, по която следва да се оцени всеки от посочените критерии,
съответно от 2 до 6, при която оценка „2“ била най-ниската, а оценка „6“ най-високата.
От показанията на св. Оббова-Тодорова се изясни, че при разглеждане на
представените от всеки от служителите, подлежащи на подбор, документи в трудовите им
досиета, се установило, че ищцата Х. е представила на работодателя си единствено диплом
за средно образование, въпреки че е посочила в автобиографията си, с която кандидатствала,
че притежава по-висока квалификационна и образователна степен. Поради това
несъответствие, на ищцата била определена най-ниската оценка по този критерий, а именно
„3“. Няма спор по делото между страните, че наличието на средно образование е достатъчно
сп. изискванията на работодателя за заемане на длъжността „„Служител запитвания на
Клиенти с италиански език“, но също така няма спор, че е право на работодателя да остави
на работа по-квалифицираните си служители. За притежавания труд стаж, ищеца също е
получила най-ниската оценка, тъй като още при постъпването си на работа, в трудовия й
договор било вписано, че „страните приемат и се съгласяват, че към момента на
сключването на този договор, служителят Х. има 0 години трудов стаж и професионален
4
опит по см. на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“. Така
видно от приетия Протокол за обобщените резултати от проведена процедура за подбор по
чл.329 от КТ /на л.65-68/ по основните критерии, ищеца получила общо 10 т., т.е. най-малко
от всички 5-ма участници в подбора. По допълнителните критерии общия резултат на Х.
отново е 10 т., формиран както следва: 2 т. по критерия „изпълнение на възложената работа
в срок“, данни за който са били взети от FreshDesk системата за бързина на отговор. По
втория допълнителен критерий относно качеството на обслужване на клиентите и
комуникацията с тях, сп. Протокола на комисията и показанията на св. Ана Оббова –
Тодорова се установява, че ищеца Х. и Самуеле Пиффер са получили най-ниската оценка
„4“, тъй като от отчета за клиентската удовлетвореност в периода от 01.05. до 10.05.2021 г.,
двамата имали най-нисък процент /76% и 78 %/ одобрени като „добри“ чатове с клиенти. От
показанията на св. Оббова-Тодорова и приложената към делото писмена кореспонденция
между ищеца и прекия й ръководител Мартина Солдера, също се установява, че ищцата е
използвала повече от всеки друг служител опцията за блокиране на клиенти, която била
предвидена само за строго ограничени случаи, в които клиентите се държат грубо и
цинично спрямо агента, но не и при всяко изказване на негативно мнение. С показанията на
св. Ковачева и Оббова-Тодорова се изясни, че основната дейност на „ПланетАрт“ е
обслужване на клиенти, а основните канали за комуникация с тях са съответно „по чат“ и
„по имейл“. В резултат обаче на блокирането на даден клиент, последния е поставен в
положение на невъзможност да се свърже с „ПланетАрт“ цели 3 дни. Както свидетелите
сочат, а е видно и от приложената в превод на бълг. език ел.кореспонденция между ищеца и
нейния пряк ръководител Солдера, Х. многократно е предупреждавана, че тази опция с
блокирането на клиенти, не следва да се използва. Същата обаче продължила да приема
прекалено лично някой забележки и груби реплики на клиентите, което водело до
блокирането им. Св. Оббова-Тодорова, като член на комисията по подбор, разяснява в
показанията си, че за представянето на всеки служител има три критерия, които се гледат и
при раздаването на т.нар. „пърформанс бонуси“, като всеки служител може да получи
различен по размер бонус, в зависимост от оценката му по трите критерия. Свидетелката не
отрича, че ищеца Х. е получавала бонус по количествения критерий, тъй като видно от
системите на ПланетАрт, количеството чатове на Хариета е добро. Същата обаче не се
представяла толкова добре по другите два критерия, отчитащи качество и постоянство. Св.
Оббова –Тодорова посочва също, че по третия допълнителен критерий, за „лична
удовлетвореност от работата“ ищцата е получила също най-малко точки „4“, тъй като
няколко пъти е отправяла запитвания за други открити позиции и възможностите за
кандидатстване по тях, както и че е споделяла, че „клиентите я дразнят, че иска да
напусне и не се чувства добре“. От показанията на св. Оббова-Тодорова става ясно също, че
от срещите й с ищеца е останала с впечатление за липса на мотивация у Хариета, т.е. за
липса на желание за тази работа, което няма как да не се отрази при оценката на
служителите. Никой друг от оценяваните не бил изказвал желание, при онлайн срещите с
ръководителите си, че желае да напуска или се чувства неудовлетворен от работата си.
5
При съвкупната оценка по всички критерий, се оказало че ищеца е събрала общо 20 г.
/по 10 т. по основните критерий и 10 т. по допълнителните такива/, което било най-ниския
резултат измежду петимата оценявани служители. Поставените на ищеца Х. оценки по
всеки от основните и допълнителните критерии, отговаря на определената от работодателя
скала. Не се събраха доказателства поставените на ищеца точки по всеки от критериите да
не отговаря на фактическото изпълнение. Именно поради тази причина комисията излязла с
предложение към работодателя да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение
точно с ищеца Х.. По делото не са събраха и доказателства, участниците в подбора да са
оценявани по различни критерии или да са съпоставяни при неравни условия.
Възраженията на ищцата Х. не са в посока, че някой от останалите на работа
служители се е справял по-зле от самата нея, а се изчерпват с твърдения, че тя самата се е
справяла по-добре от оценката, която е получила. В тази връзка обаче, съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, водени от ответника, които подкрепят
напълно тезата на ответника, че поради налагащото се съкращение в щата е бил извършен
задължителния по чл.329 от КТ подбор, че на такъв са подложени всички служители, които
към датата на вземане на решението за съкращение в щата са били реално заемащи
длъжност, идентична с длъжността на ищцата /изключена е само служителка, която е в
отпуск поради отглеждане на дете до 2 г. възраст, която подлежи на специална закрила по
КТ при уволнение на основание съкращение в щата/. В тази връзка, съдът намира, че
служителя Диана Ортова правилно е изключена от подбора, доколкото същата не е
изпълнявала фактически служебните си задължения в периода, взет за база при сравнение на
качеството и количеството на извършената работа от участниците в подбора, поради което
ако бе включена, същата щеше да е поставена в неблагоприятна позиция спрямо останалите
служители и показателите им биха били несъизмерими, т.е. нямаше да са при равни условия.
Неоснователни съдът намира и възраженията на ищеца във връзка с връчването на
предизвестието и оспорената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение по
електронен път. За да произведе целеният ефект заповедта следва да е достигнала до
знанието на работника/служителя. По делото се събраха достатъчно доказателства, че в
ответното дружество не само, но и заради световната пандемия, е бил установен т.нар.
режим на работа „хоум офис“, както и размяна на електронна кореспонденция между
работодател и служители. Няма спор, че още при постъпване на работа, ищеца е посочила
като свой електронен адрес за връзка с нея имейла /****************@*****.***/ на който на
същата е било връчено, респ. след подписването му върнато от Х., допълнително
споразумение за преминаването й от срочен на безсрочен трудов договор, от 15.01.2021 г.
На същия електронен адрес, след като работодателят е установил, че същата не се намира в
България, е предприел връчване и на оспорената от ищеца в настоящото производство
Заповед № 00466/20.05.2021 г., като видно от разменената между страните електронна
кореспонденция във връзка с връщането на предоставените на Х. лаптоп и др. аксесоари,
последната е узнала за издадената заповед № 466/20.05.2021 г. незабавно след изпращането
й, т.е. изявлението на работодателя, че прекратява трудовия договор с ищеца, на осн.
6
извършено съкращение в щата, е достигнало до знанието на служителя Х. още на 20.05.2021
г. Заповедта е връчена на ищеца и на хартиен носител, най-късно на 09.06.2021 г., което
обаче не променя деня на узнаването за прекратяването на трудовото й правоотношение.
Напротив, съгл. чл.335 от КТ, уреждащ формата и момента на прекратяване на трудовия
договор, „Трудовият договор се прекратява:1. при прекратяване с предизвестие - с
изтичането на срока на предизвестието; . при неспазване на срока на предизвестието - с
изтичането на съответната част от срока на предизвестието; . при прекратяване без
предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването
на договора.“. В случая е безспорно, че работодателят е издал в писмена форма Заповед №
00466/20.05.2021 г., в която е посочил, че няма да спази срока на дължимото предизвестие
/поради което е предвидил изплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието,
по чл.220, ал.1 от КТ/, същата е доведена до знанието на работника /чрез изпращането й по
електронна поща в деня на издаването й/и следователно е произвела своя ефект да прекрати
трудовия договор от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването.
Оспорването на ищеца би било основателно, в случай, че имейла не съдържаше като
прикачен файл издадената заповед и писменото предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, а само изявление, че такива са издадени от работодателя, какъвто не е настоящия
случай. За факта на узнаването, за издадената заповед № 00466/20.05.2021 г. от страна на
ищеца Х., от дата преди връчването й на хартиен носител, свидетелства и собственоръчното
отбелязване от страна на ищеца, върху отправената й писмена покана да се яви в офиса на
ответника, за оформяне на трудовата книжа, в което се съдържа изявление-признание, че
трудовата книжка е оформена още на 08.06.2021 г., т.е. ден преди получаването на поканата.
Следователно, в това собственоръчно изявление ищеца признава валидността на
разменената между страните електронна кореспонденция. В подкрепа на казаното е и
декларация от 08.06.2021 г., подписана от пълномощника на ищеца адв. П.Д., че е получила
оформена, заверена и подпечатана трудовата книжка на Х.. Самата трудова книжка, във вид
на заверено копие, също е приложена по делото. Всичко изложено дотук, свидетелства и
води до единствения възможен извод, че оспорената Заповед № 00466/20.05.2021 г. е
издадена в изискуемата по КТ писмена форма, сведена е до знанието на служителя Х. /по
електронен път/ и е произвела своето действие за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от същия момент /21.05.2021 г./. Доколкото пък заповедта
е издадена след извършен от работодателя, задължителен в случая подбор по чл.329 от КТ,
който е реален, същата се явява и законосъобразна.
От правна страна:
Уволнението поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на
един сложен фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно: вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и прекратяване на трудовите отношения
с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е извършено от органа, който
има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки
7
(длъжности) от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието,
поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно
поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно
основание.
За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо
съкращаването в щата да е реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а
не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на
характера на извършената работа; съкращението в щата да е налице към момента на
уволнението, т.е. уволнението да следва съкращаването на щата, включително да е
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест на ответника в производството, е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност
по реда на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното уволнение е осъществен
фактическият състав на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.
Видно от представените по делото пред СРС 3 бр. поименни щатни разписания на
„Просесфлоус“, отдел „Сървис деск – ПланетАрт – Италия“, съответно действащи към
20.05.2021 г., 21.05.2021 г. и 31.08.2021 г., безспорно се установява, че от заетите към
20.05.2021 г. 7 щатни бр. за длъжността „служител запитвания на клиенти с италиански
език“ вкл. супервайзор ХелпДеск Мартина Солдера, след извършеното съкращение на щата,
на 21.05.2021 г., вече са останали само 6 щ.бр. Всички, които реално са заемали длъжността
„служител запитвания на клиенти с италиански език“ към датата на вземане на решението за
съкращаване на щата – 10.05.2021 г., били подложени на подбор, като по преценка на
работодателя е изключена единствено служителката, която се е намирала в разрешен отпуск
за отглеждане на дете до 2 г. възраст. Следва да се отбележи, че за изключването на
служителя Ортова от подбора, ищеца не е възразила в исковата молба, а подобни
оспорвания срещу извършения подбор са наведени едва в писмените й бележки, при
изразяване на становище по съществото на спора, към който момент е недопустимо
въвеждането на нови оспорвания и основания за твърдяната незаконосъобразност. Подобно
е и въведеното в хода по същество възражение срещу работодателската власт на
подписалата процесната заповед № 00466/20.05.2021 г. Станислава Ковачева. Доколкото
такова възражение не е било въведено с исковата молба, съдът не е указвал на ответника, че
следва да доказва наличието на такова възлагане на функциите на работодател /да сключва,
изменя, прекратява трудови договори/, от управителя на дружеството към пълномощника му
Ковачева. Отделно от това, сключените между страните трудов договор № 551/04.11.2020 г.
и допълнително споразумение от 15.01.2021 г. също са подписани за работодател от
Станислава Ковачева като пълномощник на управителя Катрин Мери Бланд и не са били
оспорени от ищеца, нито са въведени твърдения за тяхната недействителност.
По делото е представен Протокол за обобщените резултати от проведена процедура за
8
подбор по чл.329 от КТ от 18.05.2021 г., на назначената Комисия по подбора, видно от който
в резултат на извършения подбор служителят получил най-ниска оценка по одобрените
критерии е Х.Х. и същата е предложена за освобождаване. Пълномощникът на управителя
на дружеството – св. Станислава Ковачева, с нарочен акт, Протокол № 01-2020-
012/20.05.2021 г. е приела резултатите от подбора, възложен със заповед № 12-2021-
04/10.05.2021 г. и издала нова Заповед № 12-2016-73/20.05.2021 г., с която считано от
следващия ден 21.05.2021 г. е съкратена 1 щ.бр. и е утвърдено ново щатно разписание на
„Просесфлоус (UK) Лимитед“ - клон България, като остават общо 5 щ.бр. в отдел Сървис
Деск –Италия/ПланетАрт, за длъжността „Специалист, поддръжка приложения, код
35123011 по НКПД.
Приетите 3 бр. щатни разписания установяват твърдението на ответника, че
работодателят е взел предхождащо процесното уволнение решение за съкращение в щата и
намаляване на щ.бр. за длъжността „служител запитвания на клиенти с италиански език“ с 1
щ.бр., съкращението е реално извършено и 3 месеца след уволнението, на заеманата от
ищеца длъжност няма назначен друг служител. Щатните разписания не са оспорени от
ищеца и въпреки, че са частни документи, изходящи от ответната страна, съдът счита, че
същите са годни доказателства за установяване на твърденията на ответника за реално
извършеното съкращение в щата.
Предхождащия уволнението подбор по чл.329 от КТ също е реално извършен, като са
били съобразени заложените в КТ критерии, след извършения подбор, работодателят да
може да остави на работа тези служители, които са имали по-висока квалификация и работят
по-добре. Въпреки, че се установи по делото, вкл. чрез показанията на св. Оббова-Тодорова,
че ищеца Х. се е справяла добре по отношение на количеството обслужени клиенти
/проведени чатове и отговори на имейл съобщения/, то безспорно се установи също, че
ищцата след 15.01.2021 г., когато трудовия й договор се превърнал в безсрочен, е започнала
често да нарушава установените правила в дружеството, като „блокирала“ клиенти в
системата, което било абсолютно недопустимо и неприемливо. Същата приемала прекалено
лично отправени от клиентите упреци, реплики и отношение, като злоупотребявала с
възможността за блокиране на клиенти, която била предоставена само за крайни случаи, при
които клиентите евентуално псуват и/или обиждат грубо агентите.
За резултатите от работата си, Комисията съставила Таблица, в която отразили
получените точки от всеки от участващите в подбора, по отделните критерии, както и
комплексната им оценка. Оценяването било извършено както по документите, съдържащи
се в трудовите досиета на служителите и относими към приетите от комисията критерии
/като образование, трудов стаж, квалификация и ниво на владеене на езика/, така и от
вътрешните системи „Лайф чат“ и „Тикет система“, от които било оценено от комисията
нивото на изпълнение на работата от всеки от участващите в подбора, както количество,
качество и бързината на извършваната работа. За представянето на всеки от участниците в
подбора, сп. показанията на св. Оббова-Тодорова, комисията взела информация и от „бонус
системата“ в дружеството, която система отчитала представянето на база извършеното
9
количество работа, качеството на работата и дали служителите идват навреме на работа.
Тези критерии се следели на месечна база, като ищцата Х. е получавала бонуси за времето, в
което е била на работа при ответника, но не по всички три критерия. Същата имала много
добри показатели за брой тикети и чатове, но като качество и удовлетвореност на клиента,
не се справяла толкова добре, или поне не колкото останалите.
Съгласно получените общи резултати, по всички критерии, с най-ниска комплексна
оценка се оказала именно ищеца Х.Х. /общо 20 точки/. Въз основа на извършения подбор,
комисията излязла с предложение, да бъде прекратен трудовия договор именно на
служителя с най-ниска комплексна оценка – ищеца Х.. Протокола за работата на комисията
е подписан от всички участници. По делото е разпитан като свидетел и Акаунт Мениджъра
и участник в комисията по подбора – Ана Оббова-Тодорова, която с показанията си
удостовери както извършения подбор, така и обоснова поставените на ищеца, от комисията
оценки по всеки от основните и допълнителните критерии. С показанията си, св. Оббова-
Тодорова обоснова крайното становище на комисията, като установи, че действително
ищцата се е справяла най-зле по критериите, отчитащи кой работи по-добре и с кои
служители е в интерес на работодателя да се запазят трудовите правоотношение, и с кой от
тях, съответно да се разделят. Следва да се отбележи, че прекратяването на трудовото
правоотношение на основание съкращение в щата е едно от предвидените в КТ безвиновни
основания за прекратяване на трудов договор, поради което всички установени в хода на
производството обстоятелства, сочещи на по-ниско ниво на изпълнение на служебните
задължения от страна на ищеца, в никакъв случай не обосновават нейно виновно поведение
или евентуално нарушения на трудовата дисциплина, в който случай на същата би следвало
да се ангажира дисциплинарната отговорност.
В заключение, съдът приема, че по делото ответника установи безспорно възложените
му в доказателствена тежест факти и обстоятелства, установяващи законосъобразност на
уволнението на ищеца, а именно, че решението за съкращаване на щата е взето преди датата
на процесното уволнение, същото е последвано от реално извършен подбор измежду
служителите, заемащи идентична с ищеца длъжност към датата на съкращаването на щата и
следователно от формална страна към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца – 21.05.2021 г., щатът за заеманата от ищеца длъжност е бил съкратен с 1 щ.бр.
За законността на така извършеното уволнение в тежест на работодателя бе да докаже
освен наличието на реално съкращение в щата, т.е. основанието за предприетото уволнение,
така също и законосъобразно извършения подбор по чл.329 от КТ измежду всички
работници, заемащи длъжността „Служител Запитвания на клиенти с италиански език в
отдел ПланетАрт“ в ответното дружество, въз основа на установените в закона критерии –
професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, което ответника стори
посредством ангажираните от него писмени и гласни доказателства. Вътрешните системи за
контрол на качеството на работата, на които комисията е базирала своите оценки във връзка
с нивото на изпълнение на работата, не бяха оспорени от страна на ищеца. Напротив,
същата чрез пълномощника си заяви, че е запозната със същите, както и че в електронен вид
10
изглеждат по начина, по който са представени на хартия по делото.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по
чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка от страна на съда на преценката на работодателя по чл.
329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-
добре като съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /в т.см. е постановеното
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г./.
В настоящия случай, при преценка на обосноваността на оценките на Комисията по
подбора, по чл. 329, ал. 1 КТ, при съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът
приема, че правото на подбор е осъществено законосъобразно и в съответствие с
установения правен режим и критерии.
Критериите за подбор по закон са два: професионална квалификация и ниво на
изпълнение на служебните задължения. Професионалната квалификация включва в себе
си притежаваното от работника образование, допълнителна квалификация, курсове, трудов
стаж, знания и умения, необходими на работника за качествено, количествено и срочно
изпълнение на възложените трудови функции. По този критерий, ищцата е получила общо
10 т., като в случай, че бе удостоверила по-висока степен на образование, съответстваща на
посоченото в автобиографията й, същата би получила евентуално 4 или 5 т., с което общия й
брой точки би нараснал до 22 т., което обаче отново щеше да е най-ниския резултат.
Вторият критерий, съгласно чл.329 от КТ е „ниво на изпълнение на работата” или както
законодателят е записал „да останат на работа тези, които „работят по-добре”. В този
критерий, работодателят, в лицето на настоящия ответник, е включил следните
подкритерий: изпълнение на възложената работа в срок, качество на обслужване и
комуникация с клиенти и лична удовлетвореност от работата. По всички тези три
подкритерия, вземайки данните от системите FreshDesk, LiveChat и лично споделеното със
св. Оббова-Тодорова желание за напускане на фирмата, т.е. лична неудовлетвореност от
заеманата позиция, комисията е оценила ищеца с най-малко точки /общо отново 10 т./.
Следващия в класирането служител /Иви Йорданова/ е получила по тези критерии общо 15
т. Видно от оценяването по всички критерии и поставените на ищеца точки, се установява,
че ищцата е класирана на последното място основно поради по-ниското качество на
обслужване на клиентите и комуникацията й с тях, поради констатираните случаи на
„блокиране на клиенти“, което се оказало в рязък дисонанс с цялата политика на фирмата по
отношение на обслужването на клиенти, което съставлява основен предмет на дейността им.
По делото се събраха достатъчно доказателства /както писмени, така и свидетелски
показания/ за отношението на ищеца към клиентите, отразило се и на качеството на
работата й при комуникацията и обслужване на клиенти. Ето защо съдът намира,
поставените й оценки и по допълнителните критерии, за обосновани и обективни.
11
Съгласно Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Мария Иванова „ критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат
обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и
правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е
обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели
или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора“.
Съдът приема в настоящия случай, че ответника проведе такова пълно доказване
както на обстоятелствата около проведения подбор, съобразно с нормативно
регламентираните критерии, така и че съкратения служител, в случай ищеца Х., е показала
най-ниско ниво на изпълнение на възложената й работа, като бързина на отговор, качество
на обслужване на клиентите и лична удовлетвореност от позицията, която заема.
Следователно извода, който се налага е, че по делото се установява категорично, че
поставените от работодателя /чрез комисията по подбора/ оценки на служителите отговарят
на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа, което е основание за потвърждаване на уволнението.
По тези доводи съдът намира обжалваното уволнение за законосъобразно извършено
от органа на работодателска власт, при наличие материалноправните предпоставки на
нормата на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и при спазване на установената в закона процедура,
предвид на което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид акцесорния характер на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 вр. с чл.225,
ал.1 от КТ спрямо тази за отмяна на уволнението, тези искове също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и преценявайки като неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че на ответника следва да му
бъдат присъдени изцяло сторените от него съдебни разноски, сторени пред СРС, в общ
размер от 1641,60 лв., от която сума 1440 лв. с ДДС представлява заплатеното адвокатско
възнаграждение, а 201, 60 лв. заплатени преводачески услуги за превод на представените по
делото доказателства, съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. П. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово срещу
ответника „ПРОСЕСФЛОУС /UK LTD/ - клон България“ КЧТ, с ЕИК *********,
представляван от управителите Мартин Джейм Тийрни и Катрин Мери Бланд, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за
незаконно уволнението, извършено със заповед № 466/20.05.2021г. на ответника, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Служител Запитвания
на клиенти с италиански език в отдел ПланетАрт“ и за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение, в периода след
уволнението и за максималния 6 месечен срок, при БТВ от 2061, 91 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. П. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово
да заплати на „ПРОСЕСФЛОУС /UK LTD/ - клон България“ КЧТ, с ЕИК *********,
представляван от управителите Мартин Джейм Тийрни и Катрин Мери Бланд сумата от
1641,60 лева, представляваща разноски за производството пред СРС, а именно за адвокатско
възнаграждение и такси за превод на документи.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който започва да тече от връчването на страните, на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13