Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Аврамова АНД № 489 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Р.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Н.С., против наказателно
постановление № 19-0271-001418 от 14.10.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му с НП административно нарушение. Съставеният АУАН не отговарял на
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, защото липсвало описание на нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. От своя страна издаденото НП не
съдържало изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Възразява се, че на
жалбоподателя не му било обяснено, че може да даде кръвна проба за анализ.
Изтъква се, че със заповед от 05.10.2019 г. в 01:30 часа жалбоподателят е бил
задържан за 24 часа, а талонът за медицинско изследване му е бил връчен в 01:40
часа, при което е бил лишен от възможността да направи химико-токсилогично
лабораторно изследване. По наведените доводи се претендира нарушено право на
защита и се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя пледира за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 04.10.2019 г. свидетелите А.Г.У.
и Б.П.Т. – служители в ЗЖУ-Кърджали били позиционирани на установъчен пункт до
кантона в с. Долни Главанак. Около 21:50 часа спрели за проверка лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № К 3702 ВА, собственост на А.М. Х.. В
автомобила имало две лица, като водач бил жалбоподателя Н.Р.Х.. При извършена
справка установили, че през 2009 г. Х. имал криминална проява за притежание на
наркотични вещества. Предприели проверка на автомобила, в който не намерили
забранени от закона вещи и предмети, но при личен обиск на Х. в дясната му
маратонка открили топче с големината на орех, съдържащо зелена листна маса. По
разпореждане на дежурния свидетелите У. и Т. отвели жалбоподателя и неговия
спътник в РУ – Харманли, като по пътя минали през ЦСМП – Харманли за освидетелстване
на лицата.
В сградата на полицейското
управление свидетелят П.И.К. – младши автоконтрольор в РУ - Харманли поканил
жалбоподателя Х. да бъде тестван за наличие на наркотични и упойващи вещества с
техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабричен № ARKF-0022, при което той
отказал. По тази причина свидетелят К. съставил талон за медицинско изследване
№0068007, който бил връчен на жалбоподателя в 01:40 часа, но същият не пожелал
да даде кръв и урина, като отказал извършването и на медицинско изследване. В
резултат свидетелят К. съставил АУАН серия АА бл. № 301000/05.10.2019 г., който
бил връчен лично и подписан от жалбоподателя без възражения. Междувременно със
заповед рег. № 271зз-296/05.10.2019 г. в 01:30 часа друг полицейски служител в
РУ – Харманли задържал Н.Р.Х. за срок от 24 часа.
На 14.10.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 19-0271-001418 от ВПД Началник на РУ - Харманли към
ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Н.Р.Х. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели А.Г.У., Б.П.Т. Тодор и П.И.К., които описват подробно и
еднопосочно възприетите от тях факти и обстоятелства от значение за делото. Съдът
изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични,
непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото. Свидетелят
К. е категоричен, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, както и с медицинско
изследване, което кореспондира на собственоръчно вписаното от него в съставения
талон за медицинско изследване. Съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете, с
които се установяват административни нарушения, имат доказателствена сила до
доказване на противното. В настоящия случай тази презумптивна доказателствена
сила не е оборена от страна на жалбоподателя Н.Р.Х.. Приетите от съда
фактически положения се установяват и посредством събраните писмени
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка -
талон за медицинско изследване №0068007, АУАН серия АА бл. № 301000/05.10.2019
г., заповед за задържане на лице с рег. № 271зз-296/05.10.2019 г., лист за
преглед на пациент в ЦСМП – Харманли от 04 – 05.10.2019 г. в 00:52 часа. Преценени в своята съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци в административнонаказателното
производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН,
като описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лева. В практиката на Административен съд - Хасково константно се
приема, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, като осъществяването на
която и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача /в този смисъл Решение от 13.11.2019 г. по к. адм. н.
д. № 930/2019 г. на АС - Хасково, Решение от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. №
574/2019 г. на АС - Хасково, Решение от 10.05.2019 г. по к. адм. н. д. №
254/2019 г. на АС - Хасково, Решение от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. №
24/2018 г. на АС - Хасково, Решение от 25.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
144/2018 г. на АС - Хасково, Решение от 08.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 123/2018
г. на АС - Хасково/.
В настоящия случай жалбоподателят Н.Р.Х. е санкционирана за
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за медицинско изследване с оглед установяване употребата на наркотични
вещества. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по
категоричен начин, че на 04.10.2019 г. Х. е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № К .. ВА, като след
отправена от компетентните органи покана е отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества както чрез техническо средство, така и чрез медицинско
изследване. Нарушението се явява довършено със самия факт на обективиране на отказа
за тестване и даване на кръвна проба, с което е възпрепятствана проверката за
употреба на наркотични вещества. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно
описани в АУАН и НП, поради което възражението за допуснати нарушения на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН при описание на нарушението се явява несъстоятелно. Обстоятелството,
че при връчване на талона за медицинско изследване в 01:40 часа на 05.10.2019
г. жалбоподателят е бил задържан за 24 часа, считано от 01:30 часа на
05.10.2019 г., не рефлектира върху съставомерността на деянието. Това се
извежда от категоричния отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества както с техническо средство, така и с
медицинско изследване, който е възприет от свидетелят П.И.К. и е намерил
отражение в съставения талон. В такъв случай не може да се приеме, че
жалбоподателят е бил лишен от възможността за извършване на медицинско
изследване, доколкото той изначално не е искал да се възползва от нея. При това положение
съдът намира, че Н.Р.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наложените за извършеното нарушение
административни наказания са определени във фиксирания от законодателя размер,
а именно глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Така индивидуализирани наказанията са съобразени със смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и се явяват адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която при нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се отнемат 12 контролни точки.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-001418 от 14.10.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Н.Р.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни
точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: