№ 17048
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:e
като разгледа докладваното от e Частно гражданско дело № 20221110117959
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на „a” АД с вх.№.......... от 04.04.2022 г. На 23.05.2022 г. в
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжника М. Б. П..
Съдът е изискал служебно справка от Национална база данни „Население” за
постоянния и настоящ адрес на длъжника. Видно е от приложената по делото справка,
че длъжника М. Б. П., с постоянен и настоящ адрес, посочени в заявлението, е починал
на 16.01.2021 г., т.е. преди депозиране на заявлението, по повод на което е било
образувано настоящото производство.
При така установеното, съдът приема, че издадената заповед за изпълнение
следва да бъде служебно обезсилена и производството по делото да бъде прекратено,
поради следните съображения:
Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на
основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със
специфичните за това производство особености. Основен принцип в гражданския
процес е служебното начало, което включва служебна проверка на допустимостта на
искането за защита, дали са налице съответните положителни или отрицателни
предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на определено лице право да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е необходимо да е възникнал между
правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съд. Само правоспособно
лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само
срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да бъде
едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да
притежава процесуална правоспособност. Както е известно всяко физическо лице се
ползва с процесуална правоспособност от раждането до своята смърт. С факта на
смъртта се поставя край на процесуалната правоспособност /чл. 27, ал. 1 ГПК/. Ето
защо в случаите, когато тази смърт предхожда процеса /както е в настоящия случай/, тя
се явява пречка за възникването на процесуално правоотношение в лицето на
починалия и е недопустимо провеждане на заповедно производство при първоначална
липса на правен субект.
Разпоредбата на чл. 227 ГПК предвижда, че когато страната умре или
юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с
1
участието на правоприемника. Законът има предвид продължаване на вече образувано
производство, което ще рече, че смъртта на правния субект - ищец или ответник,
трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага че към момента на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, правните субекти трябва да са
съществували. Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, както е в
процесния случай поради липса на ответна страна, не може да съществува и
процесуално правоприемство. Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има
предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен
лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е
разглеждания случай. Липсата на процесуална правоспособност преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК обуславя невъзможността да възникне процесуално
правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува
правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на
заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение /в този
смисъл – Определение № 356 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 330/2008 г., I т. о.,
ТК; Определение № 456 от 19.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 487/2008 г., II т. о., ТК;
Определение № 485 от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 506/2008 г., II т. о., ТК;
Определение № 464 от 22.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 510/2008 г., II т. о., ТК;
Определение № 346 от 3.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 294/2008 г., II т. о., ТК/.
Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от
категорията на положителните, поради което в служебните задължения на съда се
включва задължението сам да следи за наличието й във всяко положение на делото,
независимо от характера на самото производство. При липсата на такава
правоспособност, несъмнено е, че съдът не може да разгледа делото и да постанови акт
по същество. Същевременно няма пречка, констатирайки впоследствие липсата на
процесуална предпоставка, съдът служебно да обезсили издадената заповед за
изпълнение и съответно да прекрати производството по делото като недопустимо.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
23.05.2022 г., издадена по гр.дело №17959/2022 год. по описа на СРС, IIГО, 170 с-в, в
полза на „a” АД срещу М. Б. П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №17959/2022 г. на СРС, II ГО, 170с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2