Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 64
10.07.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на десети
юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №617 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и
следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №1372/19.02.2019г.
от В.Г.О., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. А.Д.П. ***, с
която се обжалва Решение №5/08.01.2019г., постановено по гр.д.№360/2018г. по
описа Районен съд Несебър, като неправилно и необосновано.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на В.Г.О., ЕГН **********,
с адрес: ***,
съществуването на вземане в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 00069428,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №5, представлявано
от Недялко Чандъров и Кристоф Рат, за сумата от 1093,25 лв., представляваща
платено от ищеца обезщетение за вреди от настъпило ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за
което е издадена заповед № 91/06.03.2018 г. по ч.гр.д. № 188/2018 г. по описа
на РС Несебър.
Осъден е В.Г.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 00069428, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Недялко
Чандъров и Кристоф Рат, сумата от 45 лв., представляващи разноски по настоящото
производство и сумата от 232,46 лв., представляващи разноски по заповедното
производство.
Във въззивната жалба се твърди, че не са
били налице всички изискуеми предпоставки за приложение на чл. 500, ал.1, т.3
от КЗ.
По-конкретно се посочва, че претендираната
от ищеца сума не е била заплатена от него по застраховка „Гражданска
отговорност“, както се твърди в исковата молба, а е била заплатена по
застраховка „Каско“, както и че сумата не е заплатена на увреденото лице С.И.Т.,
участник в ПТП, а на друго лице – „Андре“ ЕООД – сервизът, извършил ремонта по щетата.
На следващо място се посочва, че по делото
е доказана липсата на други две предпоставки за уважаване на иска - вредите да
са причинени виновно и ответникът да е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идване органите на контрол за движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Изложени са подробни съображения и се
иска от съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново,
с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 00069428, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Недялко Чандъров и
Кристоф Рат, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че изложените от въззивника
основания за оспорване на първоинстанционното решение не кореспондират със
събраните по делото доказателства.
Оспорват се всички въведени с въззивната
жалба възражения и се иска от съда да потвърди обжалваното
решение. Претендират се направените във въззивното производство разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание страните не се явяват,
редовно и своевременно уведомени.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, предявен по реда на чл. 422
от ГПК.
На 01.03.2018г. Застрахователно
акционерно дружество „Виена иншурънс
груп“ АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.Г.О. за заплащане на сумата от 1093.25 лв., ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане представлява
регресна претенция по Кодекса за застраховането.
На 06.03.2018г. е издадена
Заповед №91 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.Г.О., да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Виена иншурънс
груп“ АД,
сумата в размер на 1093.25 лв., представляваща платено от застрахователя
обезщетение за вреди от настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 25 лв., представляваща
разноски за платена държавна такса и сумата в размер на 207.46 лв.,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
С разпореждане от 14.03.2018г. районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената
заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК
в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено по отношение на В.О.,
че същият дължи на ЗАД „ Булстрад Виена иншурънс Груп“ сумата от 1093,25 лв.,
представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е изплатило на „Андре“ ЕООД сумата от 1093,25 лв., представляваща
стойността на ремонтните дейности по МПС „Пежо“ 207, рег. № У6917АМ,
собственост на С.И.Т., по щета №471017171705809.
Твърди се, че между ищеца и ответника е
налице валидно сключен застрахователен договор със срок на валидност 25.02.2017г.
до 25.02.2018г.
Посочва се, че в полза на ищеца е
възникнало право на предявяване на регресна претенция, поради обстоятелството,
че на 22.08.2017г. в гр. Несебър, ответникът причинил ПТП с материални щети,
след което напуснал мястото на произшествието без да изчака органите за контрол
на движението по пътищата, с което реализирал състава на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Причинените материални щети на другия автомобил били на стойност 1093,25
лв. Ищецът отправил регресна покана, но ответникът не възстановил процесната
сума.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. Изрично е посочено, че не се оспорват следните
обстоятелства: между страните е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със срок на валидност 22.05.2017г. – 22.05.2018г., на 22.08.2017г. в гр.
Несебър, на кръстовището на ул. „Дюни“ и ул. „Кирил и Методий“, ответникът не
спрял на знак „Стоп“, отнел предимството на МПС „Пежо“ 207, рег. № У6917АМ,
ударил го и причинил ПТП с материални щети.
Оспорва се твърдението, че след
реализиране на ПТП ответникът напуснал местопроизшествието, без да изчака
органите за контрол на движение по пътищата, с което реализирал състава на чл.
500, ал.1 от КЗ. Твърди се, че не е възникнало регресно право у застрахователя.
Посочва се, че с Решение №79/23.04.2018г.
по описа на РС Несебър, с което е прието, че В.О. не е извършил нарушение на
ЗДвП, за което да се изисква уведомяване органите за контрол на движение по
пътищата. В тази връзка се позовава на чл. 300 от ГПК и настоява, че следва да
бъде зачетена от настоящия съд силата на присъдено нещо на горепосочения
съдебен акт по отношение на тези обстоятелства.
На следващо място се посочва, че в разглеждания
случай естеството на произшествието не попада в обхвата на чл. 125 от ЗДвП.
Претендира се отхвърляне на предявеният
иск.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение между тях; настъпило на 22.08.2017г. застрахователно събитие,
при което застрахованият О. не е спял на знак „Стоп“, отнел е предимство и в резултат
на това причинил ПТП с материални щети на лек автомобил „Пежо“ 207, рег. №
У6917АМ, собственост на С.И.Т.. Горепосочените обстоятелства се установяват и
от събраните по делото доказателства и признанието на тези факти с отговора на исковата
молба от страна на ответника.
Пред първата инстанция са представени и приети като писмени доказателства
документи от застрахователна преписка по Щета с № 471017171705809, касаеща щети на МПС „Пежо“ 207, рег. № У6917АМ,
собственост на С.И.Т.: протокол за ПТП от 23.08.2017г.; наказателно постановление от 28.08.2017г.; Опис на
претенцията; Застрахователна
полица; Приемно-предавателен протокол от 21.09.2017г.; Доклад по щета
471017171705809 от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс Груп“, заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, Застраховка „Каско“, Възлагателно
писмо от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс Груп“ до „Андре“ ЕООД,
с което се възлага извършване на автосервизни услуги – ремонт на МПС „Пежо“ 207,
рег. № У6917АМ, собственост на С.И.Т., платежно нареждане за сумата от 1093,25
лв. от 02.11.2017г.
Представена
е Регресна покана с изх. №06769/07.12.2017г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” до В.О., с която го уведомява, че по повод причиненото от него
на 22.08.2017г. ПТП е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1093,25
лв., която сума
на основание чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, следва да бъде възстановена. Поканата е получена от О. на 13.12.2017г., видно от известието за доставяне.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: Дойчо Кръстев Д. – служителят от МВР, който е установил процесното
събитие и свидетелката С.И.Т. – собственик на увредения автомобил.
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че отишъл по подаден сигнал на мястото на ПТП, където намерил
собственичката на увредения автомобил, заедно с момче. По автомобила ѝ
имало сериозни щети. Момичето било тествано с дрегер и пробите били
отрицателни. По твърдения на момичето и момчето, ответникът напуснал мястото на
произшествието и се отправил в посока магазин „Младост“, където оставил автомобила
си. При посещение служителите на МВР установили, че автомобилът действително е
оставен до магазин „Младост“. Водачът бил открит от органите за контрол на
следващия ден в дома си. Съставили му акт за отнемане на предимство и за това,
че не е останал на място за изясняване на последствията от ПТП.
Изложеното от Д. се подкрепя и припокрива
с показанията на свидетелката Тончева, като същата допълва, че след процесното
събитие, автомобилът не бил в движение и е бил прибран с Пътна помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. З от Кодекса за застраховането /нов/, предявен по реда на чл. 415, във вр. с
чл. 422 от ГПК.
Съдът намира предявения иск за допустим,
т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на
заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника
– направените възражения в отговора си.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Съдът намира, че от събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", а и това обстоятелство е безспорно между страните. Ищецът в
изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на
увреденото лице обезщетение за причинените от възникналото на 22.08.2017г. в
гр. Несебър ПТП вреди на собствения му автомобил.
В тази връзка настоящият състав намира за
неоснователно твърдението на въззивника, че процесната сума е заплатена на
увреденото лице по застраховка „Каско“, а не по застраховка „Гражданска
отговорност“. От събраните писмени доказателства се установява по несъмнен
начин обстоятелството, че сумата е заплатена именно по застраховка „Гражданска
отговорност“. В описа на претенцията, застрахователят е посочил номер на щета
№471017171705809, който номер съответства на този в исковата молба, както и на
този, посочен в платежното нареждане. В същия този опис е посочен и номер –
51-05060-00317/17/24.08.2017г., съответстващ на този, посочен във фактура
№**********/21.09.2017г. В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция,
представителят на ищцовото дружество е уточнил, че номер 51-05060-00317/17/24.08.2017г.
е вътрешно насрещен номер на щетата и касае единствено вътрешен
документооборот, а номерът на щетата е този, посочен в исковата молба - №471017171705809.
Поради гореизложеното следва изводът, че става въпрос за една и съща щета и процесната
сума е заплатена именно по застраховка „Гражданска отговорност“.
От платежното нареждане и
приемо-предавателния протокол е видно, че сумата е заплатена в полза на
сервиза, извършил ремонта, поради което твърденията на въззивника, че сумата не
е заплатена на увреденото лице са неоснователни. Дори и да не е заплатена лично
на С.Т., сумата е отишла в нейна полза, за ремонтиране на увредения автомобил,
който е нейна собственост.
Въззивникът твърди, че документите,
касаещи процесната щета са не са представени с исковата молба, а с отделна
молба, поради което той не е могъл да вземе отношение по тях с отговора си. В
тази връзка, от материалите по делото е видно, че с Определение №358 районният
съд е разпределил между страните тежестта на доказване на твърдените от тях
обстоятелства. В изпълнение на дадените от съда указания, ищцовото дружество е
представило горепосочените доказателства с молба от 06.07.2018г. с препис за
насрещната страна. В съдебно заседание проведено пред първата инстанция на
19.09.2018г., доказателствата са надлежно приети с протоколно определение.
Ответната страна е имала възможност да се запознае с тях /след това по делото
са проведени още две открити съдебни заседание/, но е взела становище относно
твърдяното от нея разминаване в номера на щетите, едва в последното съдебно
заседание, в хода на устните състезания.
Твърдението на въззивника, че не е
доказано по делото причиняването на вредите да е виновно и ответникът да е
напуснал мястото на ПТП, преди идване органите за контрол на движение по пътищата,
настоящият състав намира също за неоснователно.
По отношение на субективният елемент от
състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.
Законът за движение по пътищата вменява
задължение на участник в ПТП, при което няма пострадали хора, а са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а също и когато между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
В чл. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари
2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи,
комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, е посочено, че при ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2. Такъв протокол по
настоящото дело е представен и от него е видно, че е съставен на 23.08.2017г. в
9:40 часа – обстоятелство, което напълно кореспондира със заявеното от
свидетеля Д., че в деня следващ този на процесното събитие, още преди обяд са
открили ответника в дома му, извикали са собственичката на пострадалия
автомобил и в присъствието на двамата съставили акт за отнемане на предимство и
за напускане мястото на произшествието, както и Протокола за ПТП.
В настоящия случай, от свидетелските
показания се установи, че ответникът е напуснал без изобщо да провери
състоянието на увреденото МПС и на водача му, а задължението за съставяне на
протокол за ПТП предполага оставането му на мястото на произшествието до
пристигане на органите за контрол.
Решенията по административно-наказателните
дела, на които се позовава въззивникът не следва да се вземат предвид от настоящия
състав.
В мотивната част на т.15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и
кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са
само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е
признато за виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по
чл.78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение,
решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че
и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно
нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността –
освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно
наказание. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий,
доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския
съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. В този смисъл е
Определение №435/12.06.2015 по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о.
Следва да се отбележи, че с първоинстанционния
акт Решение №179/23.04.2018г., постановено по НАХД №119/2018г. по описа на
Районен съд Несебър, е отменено изцяло наказателното постановление. След
проведен инстанционен контрол, с Решение №1356/06.07.2018г., постановено по КАНД
№1168/2018г. по описа на Административен съд Бургас е отменено частично
първоинстанционното решение. Потвърдено е в частта, с която наказателното
постановление е отменено за нарушението на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е отменено единствено поради несъответствие на
изложените факти с правната квалификация, което представлява съществено
процесуално нарушение, т.е. съдилищата са отменили наказателното постановление на
процесуално основание, без да се произнасят по същество дали О. е напуснал или
не мястото на произшествието.
Ето защо, настоящият състав намира, че
всички предпоставки по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ са налице, поради което
предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за присъждане разноски, на въззивника такива не му се
следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има
право на разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което
такива й се дължат. Представен е договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че същите са в размер на 207,46 лв. – адвокатски хонорар. Представени
са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/08.01.2019г., постановено по гр.д.№ 360/2018г., по описа на
Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА В.Г.О., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 00069428, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. „Позитано“ №5, представлявано от Недялко Чандъров
и Кристоф Рат, сумата 207,46 /двеста и седем
лева и четиридесет и шест стотинки/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. №617/2019г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.