Р Е Ш Е Н И
Е № 398
гр. Пловдив, 05.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3872 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, район Северен, ул.
„Мизия“ №4, ет.4, ап. 10 против *** ***, ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 327 ТЗ и чл. 79 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5 074,50 лв. –обща главница, представляваща сбор от дължимите
суми по четири договора за доставка на селско – стопанска продукция, както
следва: договор от 01.09.2017 г. на стойност 1177,50 лв., договор от 04.09.2017
г. на стойност 1477,50 лв., договор от 10.09.2017 г. на стойност 1224 лв. и
договор от 18.09.2017 г. на стойност 1195,50 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.12.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по 19966/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът посочва, че вземанията произтичат по
сключени между страните устни договори за доставка на селско-стопанска
продукция – чушки капия, както следва: договор от 01.09.2017г., по силата на
който са доставени чушки капия с тегло 7850 кг. и единична цена 12,5 ст./кг. и
срок на плащане 01.09.2017 г.; договор от 04.09.2017 г., по силата на който са
доставени 9850 кг чушки капия с единична стойност 12,5 ст./кг и срок на плащане
04.09.2017 г.; договор от 10.09.2017г.,
по силата на който са доставени 8160 кг. чушки капия с единична цена 12,5 ст.
със срок на плащане 10.09.2017 г. и договор от 18.09.2017 г., по силата на който
са доставени 7970 кг чушки капия с единична цена 12,5 ст./кг. и срок на плащане
18.09.2017 г. Твърди се, че доставките са извършени от него, издадени са
фактури с вкл. ДДС, но не е последвало плащане от страна на ответника. С
уточнителна искова молба ищецът е посочил мястото на доставка на чушките –
капия в *** в близост до ***, където
чушките се отглеждат. Сочи, че ползва под наем 250 дка земя. Посочва, че
чушките са предадени на датите, посочени в исковата молба, като лично
управителят на ищцовото дружество е предавал фактически на ответника стоките –
предмет на делото. Чушките са били поставяни в чували в края на нивата, като
тема се намира кантар, който тегли до 500 кг. Преди управителят на ищцовото
дружество да предаде чушките, те са били теглени на кантара в присъствие на
предаващ и приемащ, както и в присъствието на работни, които са се грижили за
отглеждането на селскостопанската продукция. След това чувалите с чушки – капия
са товарени на бус, ползван от ответника. Моли исковете да се уважат.
Ответникът оспорва
предявените искове, като неоснователни. Твърди, че не отговарят на истината
изложените от ищеца обстоятелства за наличие на сключени между страните устни
договори за доставка на чушки капия. Оспорва да е сключвал договорите и да е
получавал посочените количества чушки със съответната стойност. Твърди, че не е
имал облигационни взаимоотношения с ищцовото дружество. Оспорва фактурите като
безстокови т.е. издадени едностранно от мнимия продавач без реално между
посоченото за получател лице и посоченото за издател дружество да е било налице
предаване на стоки. Оспорват се подписите под фактурите, като се сочи, че
положения при реквизит „подпис“ на получателя текст – изписване на име и подпис
не са положени от ***. Освен това се твърди, че
е практически невъзможно само в рамките на един ден да се натоварят и
извозят по посочения от ищеца начин само
от ответника огромни количества чушки капия. Твърди се, че ищцовото дружество
няма наети на трудово правоотношение лица към посочените дати за предаване или
наети към онзи момент лица не са достатъчно на брой, за да се извърши
посоченото от ищеца теглене и натоварване.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Във фактура № 31/01.09.2017 г. са отразени,
като изпълнител ищцовото дружество, като получател ответникът, наименование на
стока – чушки 7850 кг. с единична цена 0,125 и обща стойност с ДДС 1177,50 лв.
Отразено е плащане по банков път, като фактурата не е подписана от
представители на получател и изпълнител.
Във фактура № 32/04.09.2017 г. са отразени, като изпълнител ищцовото дружество,
като получател ответникът, наименование на стока – чушки 9850 кг. с единична
цена 0,125 и обща стойност с ДДС 1477,50 лв. Отразено е плащане по банков път,
като фактурата не е подписана от представители на получател и изпълнител.
Във фактура № 33/10.09.2017 г. са отразени, като изпълнител ищцовото дружество,
като получател ответникът, наименование на стока – чушки 8160 кг. с единична
цена 0,125 и обща стойност с ДДС 1224 лв. Отразено е плащане по банков път,
като фактурата не е подписана от представители на получател и изпълнител.
Във фактура № 34/18.09.2017 г. са отразени, като изпълнител ищцовото дружество,
като получател ответникът, наименование на стока – чушки 7970 кг. с единична
цена 0,125 и обща стойност с ДДС 1195,50 лв. Отразено е плащане по банков път,
като фактурата не е подписана от представители на получател и изпълнител.
Липсват доказателства по делото за връчване на фактурите, описани по-
горе на получателя. В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество
заявява, че фактурите не са били подписани, тъй като от счетоводството му
казали, че няма нужда да се подписват. Твърди, че е предал фактурите на
ответника, но не представя доказателства, удостоверяващи с категоричност това
обстоятелство.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като обосновано, обективно, компетентно изготвено
и неоспорено от страните, се установява, че неплатената обща сума по
гореописаните фактури е в размер на 5074,50 лв. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ищеца „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, но не са осчетоводени при ЗП ***.
Вещото лице посочва, че в счетоводството на „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД фактурите са
осчетоводени като приходи от продажби на стоки и услуги по сметка 701, както и
като вземане по сметка 411 по партида на клиент ЗП ***. Същите фактури са
включени в дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС като сделки с
начислен ДДС по доставките- отчетен период 09.2017 г. Не се установяват
плащания по фактурите. В счетоводството на ЗП *** се установява, че ЗП *** няма
регистрация по ЗДДС, като същият не изготвя и не представя НАП дневник за
покупки и справка – декларация по ЗДДС. След проверка на оборотната ведомост по
главни сметки за 2017 г., данъчната декларация за 2017 г., то вещото лице установява,
че процесните 4 броя фактури не са осчетоводени в счетоводството на ЗП ***,
като няма данни за извършени плащания към „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД.
С оглед възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че
посоченото количество родово определени вещи не е имало как да се осъществи от
един единствен човек, предаваш чушките са дадени обяснения от управителя на
ищцовото дружество, който посочва, че през процесния период е имал работници,
както на трудов договор, така и такива, които не са били. От разпита на
свидетеля *** се установява, че действително на обработваните от ищеца имоти е
имало негови работници. От приетото по делото писмо от ТД на НАП – Пловдив се
установява, че работещите лица не са били в трудови правоотношения с ищцовото
дружество, което обстоятелство обаче е ирелевантно в настоящото производство,
доколкото същото касае претенция за заплащане на цена на родово определени
вещи, а не трудовоправен спор.
По делото са разпитани свидетели на ищеца и ответника, които показания
съдът следва да преценява с оглед на събраните по делото доказателства и
твърденията на страните.
От показанията на свидетеля *** се установява, че ищецът се занимава с
отглеждане и продажба на чушки на ***, където свидетелят е портиер, както и че ***
е идвал 7-8 пъти с буса на *** през септември месец 2017 г. Според
впечатленията на свидетеля бусът е двутонен и събира около поне стотина чувала.
От работниците свидетелят е разбрал, че чушките се карат в *** на
преработвателен пункт, на други борси в Огняново и тук на наша борса. Налице са
противоречия между изложеното в исковата молба и показанията на свидетеля дали *** - управителят на ищцовото дружество е
присъствал при товаренето на чушките, поради и което в тази част съдът не
кредитира показанията. Свидетелят посочва, че знае от ***, че *** не си е
платил нито ползването на буса, нито чушките, като посочва с категоричност, че
знае, че чушките са натоварени от земята на ***, но не знае дали има други
чушки там, което обуславя извод за липса на категоричност в неговите показания.
Същите са откъслечни, вътрешно противоречиви и в голямата си част не отразяват
възприети от самият свидетел факти и обстоятелства, а възпроизвеждат дадени от
трети лица сведения, както и от управителя на ищцовото дружество. Освен това от
показанията на свидетеля не може да се установи с категоричност натовареното
количество в буса чушки, както и техният вид, въпреки че свидетеля сочи, че се
намира в непосредствена близост до кантара. Не се установява и с категоричност,
че чушките в буса са били нотоварени именно от земята, обработвана от ищцовото
дружество, доколкото свидетелят не твърди да е напускал работното си място –
порталът, който е в непосредствена близост до кантара, а не до обработваните
площи, за които свидетелят посочва, че не знае дали в близост има и други
полета с чушки.
От показанията на свидетеля *** се установява, че ответникът се е
занимавал с ягоди, което обаче не води до категоричния извод, че през цялото
денонощие той се е намирал в обработваните площи, на които са гледали ягоди. Фактът,
че през септември 2017 г. е бил активен сезон за отглежданите ягоди и съответно
няма ден, в който ***да е отсъствал цял ден, не изключва възможността той да се
е занимавал и с друго, извън отглеждането на ягоди и обработване и подготовка
на площите, което да е отнемало часове от работния ден, макар и не целия.
Не се установи с категоричност, с оглед на изричните възражения в тази
насока, че ищецът е разполагал с достатъчно работници, които да натоварят
съответните количества родово определени вещи, като управителят на ищцовото
дружество заяви, че част от работниците са били на трудов договор, но това
обстоятелство се опровергава от приетата по делото справка от ТД на НАП –
Пловдив.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат
предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на договорна
връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е предал
стоките по договора в договореното количество и качество и че от този момент за
ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена. Ищецът следва да
докаже, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на
главниците, размерът и периодът на претендираните обезщетения за забавено
плащане.
Договорът за продажба е каузална
сделка при която купувача получава собствеността на продадената вещ, а продавача
паричния й еквивалент. Отчитайки спецификите на конкретния договор и доколкото
същия има предмет продажба на родово определени вещи, то собствеността върху
тях се прехвърля на купувача с предаването им - арг. чл. 24, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното съдът счита, че предаването на тези вещи е
необходима предпоставка за прехвърляне на собствеността върху тях за купувача.
От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, във връзка едно с друго и в
съответствие с твърденията на страните по делото, съдът счита, че не се
установява между страните да е налице договорна връзка по повод на конкретните
родово определени вещи – чушки капия. От показанията на св. *** може да се направи
извод, че *** е посещавал полетата, на които са отглеждани чушки, като е
използвал буса на управителя на ищцовото дружество, но не може с категоричност
да се направи извод, че е товарил именно родово определените чушки капия,
договорени между страните по сключените устни договори, както и че тези чушки
са натоварени от обработваната от ищеца площ. Св. *** посочва, че *** и
управителят на ищцовото дружество са съседи по земя, като не знае дали освен
чушките отглеждани от ищцовото дружество има и други чушки на тези полета. Не
става ясно и какво е отглеждал *** на съседната на ищцовото дружество земя и не
се установява с категоричност, че е натоварил именно договореното количество и
качество родово определени вещи – чушки капия на договорената стойност от
обработваната от ищеца земя, а още повече не се установява и това да се е
осъществило в присъствието на управителя на ищцовото дружество, както се твърди
в исковата молба с направените уточнения.
С Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о.,
ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о.,
ТК постановени по реда на
чл. 290 ГПК е прието, че макар да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба,
издадената от продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване
на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако
съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването
на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците
за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването
на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
Приетите по делото, като
доказателства фактури не са подписани от страните по делото, нито са осчетоводени по счетоводни сметки,
дневници и регистри и за тях не е ползвано правото за приспадане на данъчен
кредит от ответното дружество, поради и което не може да се приеме, че същите
съставляват признание за възникването и за размера на
задълженията, за които е съставена фактурата. Доколкото липсват приемо –
предавателни протоколи и категорични гласни доказателства в тази насока, то по
отношение на същите следва да се приеме, че липсват каквито и да било
доказателства по делото, че доставките, оформени в тях са осъществени от ищцовото
дружество.
Въз основа на изложените
съображения съдът счита, че при разпределената на ищеца доказателствена тежест
не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че са сключени между страните договори за
покупко – продажба на чушки капия, отразени в четири броя фактури, приемането
от ответника на чушките и съответно наличието на основание за заплащане на
претендираните суми, поради и което искът за главница следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
в размер на 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, район Северен, ул. „Мизия“ №4, ет.4, ап. 10 против *** ***, ЕГН **********,***
искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5
074,50 лв. –обща главница, представляваща сбор от дължимите суми по четири
договора за доставка на селско – стопанска продукция, както следва: договор от
01.09.2017 г. на стойност 1177,50 лв., договор от 04.09.2017 г. на стойност
1477,50 лв., договор от 10.09.2017 г. на стойност 1224 лв. и договор от
18.09.2017 г. на стойност 1195,50 лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 13.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по 19966/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
район Северен, ул. „Мизия“ №4, ет.4, ап. 10
ДА ЗАПЛАТИ НА *** ***, ЕГН **********,***
сумата от 800 лв.- разноски по делото в размер на заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ