Мотиви към присъда по НОХД № 1218 по
описа за 2013г. на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт срещу Х.Б.Х. за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.195,ал.2 от НК във връзка с чл.195,ал.1,т.3 и т.4
от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 12 срещу 13 февруари 2009г., край гр. Шумен,
в местността “Нов екарисаж”, от административната сграда на “БРАМАС 96” АД гр.
Шумен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот –
прозорци, врати и врати на метална каса, използване на технически средства –
щанга и отверка, МПС, както и специален начин отнел чужди движими вещи – парична
сума от 180 000 лева – български банкноти, 200 евро на стойност 391,17
лева, 150 английски лири на стойност 331,82 лева и 9 000 щатски долара на
стойност 13 727,25 лева, огнеупорна каса с цифрова ключалка /сейф/ на
стойност 500 лева, фотоапарат “Практика” на стойност 50 лева и химикалка “Gripplus 0.7 Faser” на стойност 2 лева, всичко на
обща стойност 195 002,24 /сто деветдесет и пет хиляди и два лева и
двадесет и четири ст./ лева, от владението и собственост на Т. М.А. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
големи размери.
Наследниците на пострадалия Т. М.А.
– М.Т.А., П.Т.А. и Г.С.А. предявиха граждански иск срещу подсъдимия Х. Б. Х. за
сумата от 180 000 лева и 10 000 щатски долара, представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди, резултат от престъплението, предмет на
настоящото производство, който съда след изслушване на страните прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство. Гражданските ищци изцяло
поддържат гражданския си иск и молят съда да го уважи в пълния му предявен
размер, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимият Х.Б.Х. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които
не желае да се събират доказателства в съдебно заседание и бе даден ход на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия и
предлага на съда, след като го признае за виновен да му наложи наказание “лишаване
от свобода” за срок от 7 години и 6 месеца, което след намаляването, т. е.
редукцията му с 1/3 на основание чл.58а от НК би останало в окончателен размер
от 5 години “лишаване от свобода”, и следва да бъде изтърпяно при общ режим на
изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Предлага на съда на
основание чл.25 от НК да му определи едно общо наказание между наложеното по
настоящото производство и наказанията, които са му налагани по всички предходни
осъждания, кат определи най-тежкото от тях, а именно 17 години “лишаване от
свобода” при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство, граждански иск, представителя на ШРП предлага на съда да го уважи
като основателен. Назначеният служебен
защитник на подсъдимия Х., моли съда да определи наказанието при приложение
разпоредбата на чл.55 от НК и да му наложи най-малкия, предвиден в закона
минимум. По отношение на приетия за съвместно разглеждане, граждански иск –
предоставя на съда да прецени дали е основателен. Служебният защитник моли съда
да извърши и кумулация между настоящата присъда и останалите предходни
осъждания на подс. Х., като съответно зачете и времето, което същия е изтърпял
ефективно до настоящия момент. В последната си дума подс. Х.Х. иска минимална присъда и отново се
признава за виновен.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Х.Б.Х. живеел в
кв. Дивдядово на гр. Шумен и поради недостиг на парични средства решил, че
трябва да си набави такива по неправомерен начин.
За целта,
на 11.02.2009г., подсъдимият Х. се обадил по телефона на приятеля си –
свидетеля Д.П.Д. и го поканил на гости в дома си. Когато свид. Д. пристигнал,
подс. Х. знаейки, че същия работи в “Брамас 96” АД гр. Шумен, започнал да го
разпитва кога си взема заплатата, от коя сграда, къде се намира храната на
предприятието и как били разположени помещенията. След като свид. Д. му
отговорил на въпросите, двамата продължили да разговарят на други теми. В
изпълнение на замисъла си да извърши кражба на пари от помещенията на “Брамас
96” АД гр. Шумен, подсъдимият през нощта на 12 срещу 13 февруари 2009г. отишъл
с неустановен автомобил до района на “Брамас 96” АД, находящ се край гр. Шумен,
във вилна зона “Нов екарисаж”. Оставил МПС – то по-надалеч от сградите на
дружеството, за да не се вижда и пеш се насочил към административната сграда, в
която предполагал, че ще има каса с пари. Прескочил оградната мрежа на двора и
тръгнал към автоработилницата, където влязъл като взломил един от прозорците и
се промушил през отвора. От там, подс. Х. взел една отверка и метална щанга и
пак през същия прозорец излязъл. По водосточната тръба на работилницата се
качил на покрива на тази сграда, която била слепена с друга сграда – т. н.
“работнически стол”. Покривът на “стола” бил в непосредствена близост до ПВЦ
прозореца на дамската тоалетна, находяща се в административната сграда, тъй
като двете сгради били прилепени една до друга. Прехвърляйки се на покрива на
“стола”, чрез отверката, подсъдимия упражнил натиск върху прозореца на
тоалетната и след като го разбил влязъл вътре. От там той се насочил към
коридора на административната сграда, влязъл през отключената врата на първата
стая , в дясно, но тъй като там нямало каса си излязъл. След това разбил
последователно чрез отверката, ключалката на първата врата в ляво, както и на
касовото помещение /канцелария/, но и там също не видял наличие на каса. После
се насочил към вратата на кабинета на изпълнителния директор – свидетеля Т. М.А.
/починал на 20.06.2011г./, която тъй като била заключена, пак с отверката
разбил и влязъл в стаята. В шкаф, част от секция, с която бил обзаведен
кабинета, подс. Х. намерил две метални каси – синя метална каса с размери
60/40/40 см. и метален сейф със сив цвят и размери 54/42/40 см. Сейфът бил
разположен върху синята каса и всъщност представлявал огнеупорна каса с цифрова
ключалка, с двустранна хоризонтално заключване, със собствен режим на
настройване, като и двете каси били собственост на свид. Т. А.. Чрез металната
щанга и отверката, подсъдимият разбил вратата на синята метална каса, в която
имало две отделения и по-малка метална касетка, неподвижно закрепена за касата.
Вратичката на металната касетка, подсъдимия също разбил с отверката и от там
взел парична сума от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, 200 /двеста/
евро, 150 /сто и петдесет/ британски лири и 9 000 /девет хиляди/ щатски
долара, собственост на свид. Т. А.. От тази каса, подсъдимият взел и намерения
вътре фотоапарат “Практика” и химикал, марка “Gripplus 0.7 Faser”, също собственост на свид. Т. А.. След това, тъй като не успял да
отвори металния сейф, който се отварял с цифров код, подсъдимия Х. го преместил
в първата в дясно по коридора, стая, която била ползвана от свид. П.Т.А..
Отишъл пак до работилницата, откъдето взел една шлайф машина, а от кабинета на
свид. Т. А. взел ел. удължител и връщайки се в стаята на свид. П.А. започнал да
се опитва да среже пантите на металния сейф, но не успял. Тъй като се изморил,
подсъдимия Х. разпечатал стек с бутилки минерална вода, който бил на пода на
стаята, взел една от пластмасовите бутилки, отворил я и отпил вода от шишето с
минерална вода “Девин” от 1,5 л., което после оставил на масата в стаята. След
това се върнал обратно в работилницата и от там взел видяната преди това,
дървена скара /лежанка/, чрез която направил своеобразен мост между прозореца
на тоалетната и покрива на съседната сграда, като единия край на лежанката
опрял в прозореца, а другия – на покрива на работническия стол. След това
подсъдимия Х. чрез бутане, дърпане, тътрене и вдигане успял да занесе металния
сейф до дамската тоалетна, вдигнал го и през прозореца го сложил на лежанката.
След това чрез дървеното приспособление, преместил сейфа на съседния покрив и
от там на покрива на работилницата, откъдето бутнал сейфа долу на земята, в
калта. После подсъдимият Х., пак по водосточната тръба слязъл долу на земята,
изрязал с неустановен предмет , мрежата на оградата и през направения отвор
промушил сейфа. Подсъдимият отишъл да премести автомобила си по-наблизо,
натоварил сейфа в него и потеглили с МПС-то, отнасяйки взетите от него пари,
фотоапарат, химикал о огнеупорна каса. На другия ден сутринта при отиването си
на работа, служителите на “Брамас 96” АД гр. Шумен установили извършената
кражба и сигнализирали за това на органите на ОД МВР гр. Шумен.
Стойността на вещите предмет на
посегателството – пари, фотоапарат, огнеупорна каса и химикал, възлизала на
195 002,24 лева, собственост на свид. Т. А., видно от съдебно
икономическата експертиза, назначена и изготвена в досъдебното производство.
От
изготвената по метода на ДНК профилиране, експертиза на веществено
доказателство – бутилка от минерална вода “Девин”, иззета при огледа на
местопроизшествието се установило, че биологичния материал в по-голямото
количество на гърловината на бутилката показва пълно съвпадение с ДНК профила
на подсъдимия Х.Б.Х..
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Х., което
напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От събраните доказателства по делото съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпното посегателство, за което е обвинен. Събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се, намират се
в хармонично единство, водят до извод, не пораждащ съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние
подс. Х.Б.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията от общ характер чл.195,ал.2 от НК
във връзка с чл.195,ал.1,т.3 и т.4 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК поради
следното:
* обект на престъплението -
обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна - подсъдимия чрез своите
действия отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението и
собственост на свидетеля Т. М.А., без негово
съгласие, като прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на
деянието се упражнявала от владелеца и собственика и установил своя фактическа власт върху тях, с намерение
противозаконна да ги присвои; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;
-
квалификацията по т.3 на чл.195,ал.1 от НК за процесното деяние е налице, тъй
като отнемането е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – счупени прозорци, взломени врати на стаи от административната
сграда и врати на метална каса;
- квалификацията по т.4 на чл.195,ал.1
от НК за деянието е налице, тъй като за осъществяване на същото подсъдимия използвал МПС, технически средства – отверка и метална щанга и
специален начин;
Квалификацията на престъплението,
осъществено от подсъдимия следва да е по ал.2 на чл.195 от НК предвид
стойността на отнетото чуждо имущество. Общата стойност към датата на деянието
на отнетото от подс. Х. надхвърля повече от 70 пъти размера на минималната за
страната работна заплата, т. е. налице е признака “големи размери”.
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице - подсъдимия не е имал фактическа власт върху
движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на
престъплението и противозаконно ги е присвои - т.е. съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните
последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Х.Б.Х. за извършеното него престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока,
степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока,
изхождайки от данните за личността му към момента на извършване на деянието,
както мотивите и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства за определяне на наказанието:
смекчаващи отговорността, обстоятелства – пълно самопризнание и съдействие
за разкриване на обективната истина;
отегчаващи, вината обстоятелства – последващи осъждания на подсъдимия.
За престъплението по чл.195,ал.2
от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 до 15 години.
Съгласно чл.373,ал.2 от НПК съдът следва да определи наказанието на подсъдимия Х.
при условията на чл.58а от НК. Към датата на деянието – 12/13.02.2009г. чл.58а
от НК е предвиждал задължително приложение на чл.55 от НК, поради което съда
намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде налагане на наказание “лишаване от
свобода” при приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК, а именно за срок от 2/две/
години и 10 /десет/ месеца.
Определеният размер на
наказанието, съдът намира, че следва да бъде изтърпян при първоначален “строг”
режим съобразно разпоредбата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС .
На основание чл.60,ал.1 от ЗИНЗС
наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25,ал.1 от НК във
връзка с чл.23,ал.1 от НК, съдът намира, че наложеното с настоящата присъда,
наказание следва да бъде групирано с наложените му наказания по всички
предходни осъждания – с Присъда по НОХД 554/2009г. на ШРС, влязла в законна
сила на 22.06.2009г.; Присъда по НОХД № 356/2009г. на ШРС, влязла в законна
сила на 23.06.2009г.; Присъда по НОХД №636/2009г. на ШРС, влязла в законна сила
на 06.07.2009г.; Присъда по НОХД № 461/2010г. на ШОС, потвърдена от Апелативен съд
Варна и от ВКС, влязла на законна сила на 28.03.2012г.; Присъда по НОХД № 1960/2009г.
на ШРС, влязла в законна сила на 28.05.2012г. и Определение по НОХД №
405/2012г. на ШОС, влязло в законна сила на 10.10.2012г., като му бъде
определено едно обща наказание в размер на най-тежкото, а именно Седемнадесет
години “лишаване от свобода” при първоначален “строг” режим на изтърпяване,
което да търпи в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59,ал.1 от НК от
така определеното общо наказание, съдът зачете времето, през което Х.Х. е бил с
МНО “задържане под стража” по НОХД № 461/2010г. на ШОС, считано от 20.03.2009г..
На основание чл.25,ал.2 от НК от
така определеното общо наказание, съда зачете изтърпяната част от наказанието
“лишаване от свобода” по НОХД № 461/2010г. по описа на ШОС.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на гражданският
иск, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, съдът намира,
че същият е допустим и частично основателен по следните съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние, имуществени вреди. Налице е противоправно поведение от
страна само
на подсъдиия Х., в резултат на което
са възникнали вредите от деянието му и
тези вреди са в причинна връзка с определена, обективирана, съзнателна човешка
проява.
Съдът
счита че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен до
размер 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева и
9 000 /девет хиляди/ щатски долара, с левова равностойност 13 727,25
лева,
като взема предвид, че 9 000 /девет хиляди/ щатски долара са включени
в обвинителния акт, а не 10 000 /десет хиляди/ щатски долара, както е
предявен гражданския иск от наследниците на починалия пострадал. По делото са
претендирани лихви от датата на деликта до оконачателното изплащане на сумата,
поради което съдът ги присъди. Съдът отхвърли иска в останалата му част до
пълния предявен размер. На основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, съдът възложи на подсъдимия Х., държавната такса върху
размера на уважения граждански иск.
На основание чл.53 от НК
съдът отне в полза на държавата, приложените по делото веществени доказателства,
които поради липса на стойност следва да бъдат унищожени.
Съдът възложи на подсъдимият Х.Б.Х.
направените деловодни разноски на основание чл.189,ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: