РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Б., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210102501 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. Ф., със седалище
гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, представляван заедно от и.д. М. К. и С. С., със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „Т. А.” № 41, ет. 1, офис 114, чрез адвокат Р. И. против Н. М. С., с ЕГН **********, с
адрес с.Р., ул.“М. Т.“№9.
Твърди се в исковата молба, че Г. Ф., на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за
застраховане (отм.) е изплатил по щета № 19-110182/18.04.2019г., обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 4077,50 лв. на Б. М. А. (26 г.) за т.а. „Р. Т.“, с ДКН ***
във връзка с настъпило ПТП на 08.03.2015 г., чрез адвокат Я. Д.- САК.
Сочи се, че виновен, съгласно влязло в сила НП № 15-0314-000075 по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1,2 и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП бил ответникът Н. М. С., който
управлявал собствения си лек автомобил „Ф. Г.“ с ДКН *** без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по справка в ИЦ към ГФ.
Посочва се, че механизма на настъпване на ПТП, е следния: На 07.03.2015 г. около 23:00 ч.
в община П., на път трети клас № 108, виновният водач Н. М. С., управлявайки лек
автомобил „Ф. Г.“, с ДКН Е4320ВМ, след употреба на алкохол (2.46 %о), при разминаване с
друго МПС навлязъл в лентата за насрещно движение, не спазил достатъчно странично
разстояние, в резултат на което се ударил в лек автомобил ***, с peг. № *** след което
продължил движението си и се ударил в товарен автомобил Р. Т., с рег. № **** управляван
от Б. М. А..
С исковата молба е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответникът Н. М. С., с ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., сумата от 4 077,50 лв. (четири
хиляди седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща изплатеното от Г. Ф.
обезщетение по щета №19110182/18.04.2019 година, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като съобщението до ответника ведно с
книжата по делото е връчено лично на ответника на 14.11.2022г.
В указания едномесечен срок ответникът Н. М. С. не е депозирал писмен отговор.
С определение № 21/04.01.2023г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е
1
произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по
делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищеца редовно призован, не се явява законния представител, не се
явява и процесуален представител. С дата 06.02.2023 година е постъпила уточнителна молба
от адвокат И. в качеството на пълномощник на „Г. Ф.“ - ищец по делото, с която и във
връзка с указанието дадено в определение № 21/04.01.2023 година е конкретизирала вида и
естеството на причинените вреди по товарен автомобил „Р. Т.,“ както и датата, на която „Г.
Ф.“ е извършил плащане на обезщетение за нанесените вреди по автомобила. В молбата е
изложено, че предвид факта, че ответникът е редовно уведомен, не е представил отговор по
чл. 131 ГПК в законния срок, както и в случай, че не се яви в съдебно заседание при редовно
призоваване, е направено искане да бъде уважен в пълен размер предявения регресен иск за
главница и законна лихва, като бъдат присъдени в полза на ищеца разноски съгласно
списък, като бъде постановено неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2, от ГПК,
не се явява. Лицето е търсено повече от един месец на постоянния му адрес, като не е
открит. Не е открито и друго лице, което е съгласно да получи призовката. Същият е
уведомен за последиците при неоткриването му на адреса, с разпореждането по чл. 131 ГПК,
което му е връчено лично.
С протоколно определение от 18.04.2023 година и с оглед депозираната уточнителна
молба от ищцовото дружество, съдът е допълнил доклада по делото по отношение на
обстоятелствата на които се основава иска, а именно, че щетите причинени на товарен
автомобил „Р. Т.“ при ПТП настъпило на 07.03.2015г. са: фар десен – за нов; мигач преден
десен – нов; предна броня – нова; основа предна броня – нова; калник преден десен – нов;
казанче чистачки – нов; врата предна лява – нова; купе кабина – нова; джанта предна дясна –
нова; гума предна дясна – нова; челно стъкло – ново; степенка предна дясна – нова; ресьор
преден десен – нов; преден мост – нов и кардан – нов. Цената на новите части, необходима
за ремонта е 7 933,03 лева, цена на демонтаж и монтаж – 245,60лева, бояджийски операции –
176,00 лева, бояджийски материали – 372,00 лева, общо цена на възстановяване чрез ремонт
– 8 726,63 лева. Тъй като цената на възстановителния ремонт надвишава действителната
цена на МПС към датата на събитието, която е 4 077,50 лева, „Г. Ф.“ е определил и изплатил
обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила - 4 077,50 лв. Датата на
заплащане на обезщетението от Г. Ф. е 24.04.2019г.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца
чрез процесуалния си представител в депозирана на 06.02.2023 година молба е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие
на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
Ищецът чрез процесуалният си представител в депозирана на 06.02.2023 година молба е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
2
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение, редовно връчено лично на 14.11.2022 година - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК,
същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 18.04.2023г.,
въпреки редовното си призоваване при условията на чл. 41, ал. 2, от ГПК, а също и не е
направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Съдът намира, че така предявените искове от ищеца се явяват и вероятно основателни, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея -
арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: заверено копие на Щета № 19110182/18.04.2019г. за
имуществени вреди на „Г. Ф.“; Заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод от
дата 24.04.2019 година на „УниКредит Булбанк“; Заверено копие на Доклад по щета за
имуществени вреди № 19110182/18.04.2019г. на „Г. Ф.“; Заверено копие на Протокол за ПТП
№ 1323670/08.03.2015г.; Заверено копие на писмо с рег. № 314000- 11150/07.12.2018г. на
РУ-П.; Заверено копие на заключителна техническа експертиза по щета
19110182/18.04.2019г. на обезщетение при наличие на тотална вреда на „Г. Ф.“; Заверено
копие на техническа експертиза по щета 19110182/18.04.2019г. на рекапитулация на „Г. Ф.“;
Заверено копие на ПДИ с изх. № GF-1753/30.04.2019г.; Заверено копие на ПДИ с изх. № GF-
1753/11.03.2020г.; обратна разписка от „МПБП Експрес“ – ООД с изх. № 10-00912;
извлечение от банковата сметка на „Г. Ф.“ от дата 24.04.2019 година, както и пълномощно
от правоимащото лице Б. М. А. за получаване на дължимото обезщетение от адв. Я. Д. Д., с
рег. № 1224/06.02.2018 година по описа на нотариус с рег. №65 С. Т..
С оглед изложеното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4
077,50 лв. (четири хиляди седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета №19110182/18.04.2019 година, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
от ищцовото дружество, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 163,10 лв. внесена държавна такса по делото. От ищеца е претендирано
присъждане и на сумата от 100,00 лева- юрисконсултско възнаграждение, но по делото
същия е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт /липсва представено пълномощно на
такъв/. Не са представени доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1, вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., ул. “М. Т.“№9 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Ф., със седалище гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, представляван заедно от и.д. М. К.
и С. С., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.” № 41, ет. 1, офис 114 чрез адвокат Р. И. сумата
от 4077,50 лв. (четири хиляди седемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета №19110182/18.04.2019 година,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба /28.10.2022
година/ до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Н. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес
с.Р., ул.“М. Т.“№9 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, представляван заедно от
и.д. М. К. и С. С., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.” № 41, ет. 1, офис 114 чрез адвокат Р.
И., сумата от 163,10 лв. /сто шестдесет и три лева и десет стотинки/, направени разноски за
внесена държавна такса.
3
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответника.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна на съдебния адрес.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4