Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.Русе, 13.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 289 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП против решение № 296/28.06.2021г., постановено по АНД № 573/2021 г. по
описа на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 563239/26.02.2021
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което, за
нарушение на чл.16а, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на
финансите, на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, на „Товарни
превози“ АД гр. Русе е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лева. В жалбата се твърди, че оспорваното съдебно решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Изложените в касационната жалба конкретни съображения
са свързани изцяло и само с довода за материална незаконосъобразност на
съдебното решение на районния съд. От съда се иска да отмени решението на
въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба - „Товарни превози“ АД, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че изводите на районния съд съответстват на закона, поради което
решението на РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непосочването в наказателното
постановление на конкретния момент, в който е започнало използването на
резервоари № 1,3,4,5 и 6 за съхранение на гориво, за да може да се прецени кога
е следвало да бъде подадено заявлението за проверка по чл.16а, ал.6 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., което обстоятелство, от своя страна, било от съществено
значение за определяне на началната дата на извършване на нарушението, респ. за
преценка на началния момент на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Алтернативно,
въззивният съд е изложил и доводи за маловажност на извършеното административно
нарушение като в тази връзка се е позовал на сравнително краткия срок след
извършване на проверката и преди съставяне на АУАН, в който дружеството по своя
инициатива е подало необходимото заявление. Отчетен е и факта, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска.
Касационният съд намира въззивното
съдебно решение за правилно, като краен резултат, като споделя само част от правните
изводи на районния съд.
Основателно е възражението на
касационния жалбоподател досежно липсата на съществено процесуално нарушение по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в отсъствието в НП на посочване на датата
на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.16а,
ал.6 от № Н-18/13.12.2006 г. се изразява в бездействие, в пропускането от
страна на ответника по касация да изпълни правно дължимото действие по подаване
на заявление за проверка на ЕСФП. Това бездействие е продължавало и към момента
на извършената проверка – 19.11.2020 г. Следователно, в случая е налице
продължено административно нарушение, началният момент на давността за което се
определя съгласно правилото на чл.80, ал.3 от НК по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН (вж. и т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС). Според тази разпоредба, давността за преследване на нарушенията, които
траят непрекъснато, започва да тече от прекратяването им, в конкретния случай –
от датата на подаване на заявлението – 08.12.2020 г. Така, макар и в
наказателното постановление да е следвало да бъде посочен периодът, през който
е траяло нарушението, определен с начална дата фактическото ползване на
процесните резервоари и крайна такава подаването на заявлението за проверка на
ЕСФП, това нарушение не следва да се квалифицира като съществено и поради това
не съставлява основание за отмяната на НП, щом в него е посочено, че то е
продължавало и към датата на проверката, приключила с протокол от 19.11.2020
г., а поради неговият характер давностният срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН е започнал да тече едва след прекратяването му.
Следва обаче да бъде споделено
виждането на контролираната инстанция, според което наказателното постановление
се явява незаконосъобразно поради маловажност на извършеното нарушение.
Неоснователни са възраженията на касатора, според които подаването на заявление
на 08.12.2020 г. (20 дни след проверката) е провокирано единствено от нейното
извършване и това действие не е израз на самостоятелна инициатива за
отстраняване на нарушението от страна на ответното дружество, както и че
липсата на вреди не съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото е елемент от приложения от АНО привилегирован състав на
административно нарушение, по който касационният ответник е санкциониран.
От съдържанието на съставения на
19.11.2020 г. протокол за извършена проверка в търговския обект –
бензиностанция, стопанисван от касационния ответник, е констатирано, че трите
бензиноколонки са свързани с три от резервоарите в обекта, така, както е
отразено в одобрената блок-схема. За останалите резервоари е вписана
констатация, че в същите се съхранява гориво като е посочен неговия вид и обема
на резервоарите. Протоколът не съдържа констатация относно факта, че това
използване на резервоарите (за съхранение на гориво) не съответства с
одобрената блок-схема или пък констатация, че дружеството не е изпълнило
задължението си по чл. 16а, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. С оглед на това не
може да се твърди, че подаденото от дружеството заявление 20 дни по-късно,
далеч преди формалното установяване на административното нарушение чрез съставянето
на АУАН, е свързано единствено и само с извършената проверка, още повече, че
според данните по преписката, използването на процесните резервоари за
съхранение на гориво е започнало в предходния месец преди извършване на
проверката (през м.октомври 2020 г.). Но дори и да се приеме, че извършената
проверка от органите на НАП е причината за предприетите действия от касационния
ответник, то отново следва да се съобрази, че същите са извършени сравнително
бързо и, както вече се посочи, преди въобще дружеството да е обвинено в
извършване на административно нарушение.
На следващо място, правилно
въззивната инстанция е отчела липсата на вреди за фиска, като смекчаващо
обстоятелство, макар за това да се е позовала на самия състав на административното
нарушение. Съгласно текста на приложената разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън
случаите по ал. 1 (неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС) на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1,
които са глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. В конкретния случай извършеното от касационния
ответник административно нарушение е квалифицирано по чл. 185, ал. 2, изр. второ
от ЗДДС, тъй като е прието, че нарушението не води до неотразяване на приходи,
поради което именно му е наложена имуществена санкция в предвидените в ал. 1 от
чл. 185 на ЗДДС размери. Неотразяването на приходи по смисъла на цитираната
разпоредба обаче не е равнозначно на ненастъпването на вреди от извършеното
нарушение, тъй като вредите, спрямо чиято липса се преценява маловажността,
могат да бъдат не само съставомерни такива, но и други вредни последици, извън
съставомерните, които биха представлявали закономерен резултат от нарушението,
но които не са настъпили именно поради неговата маловажност.
Извод за маловажност на случая може
да бъде изведен и от обстоятелството, че макар дружеството да не е заявило
своевременно промяната в блок-схемата на обекта, процесните резервоари са били
с действаща нивомерна система, свързана с ЕСФП и с информационната система на
НАП, като органите по приходите по всяко време са разполагали с информация за
наличното, зареденото или проточеното гориво от тези резервоари. По този начин,
освен че процесното нарушение се явява напълно формално, то е и с далеч по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от
този вид, а именно случаи на неизпълнение на задължението по чл. 16а, ал. 6 от
Наредба № Н-18/2006 г. за подаване на заявление за проверка преди промяна в
одобрената блок-схема, тъй като не води до затруднения пред установяване на
движението на горивото.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
296/28.06.2021г., постановено по АНД № 573/2021 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: