РЕШЕНИЕ
№ 716/23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в
открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и третата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА
АНГЕЛОВА като разгледа докладваното
от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 863 по описа на съда за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, и Министерство на правосъдието, гр. София, чрез процесуалния
представител юрк. Русчев, срещу Решение № 477 от 19.07.2023 год., постановено
по адм. дело № 368 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023 год., в частта с която Главната дирекция е осъдена да заплати на Д.Г.А., понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150,00 лв., причинени му в резултат на
действията на администрацията на Затвора гр. Пловдив, за периода от 28.03.2023
год. до 31.03.2023 год., го е настанила в килия „чужда делегация“ на Затвора
гр. Пловдив.
Поддържа се,
че обжалваното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно, сиреч
постановено в противоречие с материалния закон.
Счита се, че
исковата претенция заявена от А. е неоснователна, доколкото в хода на съдебното
производство не са били конкретизирани претендираните незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията, не са представени доказателства
нито за претърпени вреди, нито за незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Поддържа се,
че килията „чужда делегация“ в Затвора гр. Пловдив, в която е бил настаняван
ищецът, отговаря на изискванията на чл. 20 от ППЗИНЗС, като същия не е бил
лишаван от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява
неговото човешко достойнство.
За
необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в
килиите, доколкото същите, както и коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода, като отговорността за чистотата в
килиите съгласно ЗИНЗС е на самите лишени от свобода. Проблемът с хлебарките
идвал от внасянето на храна в спалните помещения, за което отговорни са
лишените от свобода.
Сочи се, че А.
не е подавал при посещенията си в Затвора гр. Пловдив, писмени заявления или
оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията, от което се
формира извода, че той е бил съгласен с тези обстоятелства и това е била
неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил
длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид от началника на затвора, за да
бъде преместен в друга килия с по-голяма площ и отделение с по-добри битови
условия.
Твърди се,
че храната в затвора е достатъчно
разнообразна, калорична и съобразена с изискванията на Министерство на
здравеопазването. В затвора не се готви храна само и единствено със свинско
месо, приготвената храна е разнообразна с необходимия калориен състав. Лишените
от свобода се хранят с чай, конфитюр, яйца, сирене, кренвирши и други продукти,
което дава необходимия избор за храна.
Заявената
окончателна позиция е, че в случая не е налице виновно поведение, действие или
бездействие на администрацията па Затвора гр. Пловдив по отношение па лишения
от свобода Джамал А.. В този смисъл посочва, че настоящите битови условия в
Затвора гр. Пловдив не следва да се квалифицират като пример за нечовешко или
унизително отнасяне. Затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива
да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуални битови навици и
предпочитания на всеки от лишените от свобода. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
3. Ответникът – Д.Г.А., в съдебно заседание, моли съда да остави
без уважение подадената касационна жалба и остави в сила оспореното решение
като правилно и обосновано.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.
Счита се, че съдът коректно е отсъдил и преценил гласните доказателства, които
не са разколебани от нито едно друго доказателство, като е приел исковата
претенция за доказана, досежно лошите битови условия, в които е бил поставен
ищецът. Посочва, че размерът на обезщетението е съобразен с принципа на
справедливостта, поради което предлага първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
ІІ.
За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е
допустима.
ІІІ.
За фактите :
6.
Възведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства,
на които А. е основал исковата си претенция се свеждат до следното: в периода 28.03.2023
год. до 31.03.2023 год., е бил настанен в килия „чужда делегация“ в Затвора гр.
Пловдив, в която жизнените условия са били изключително лоши. Посочил е, че всички
останали лишени от свобода са пушели в килията, а той е непушач. Диетата му не
е била съобразена с мюсюлманската му религия, което го е карало да гладува и е
имал изключително ограничен достъп до телефон независимо, че е участвал в
открито съдебно заседание.
7. В хода на
първоинстанционното производство са били приобщени по делото :
Становище от Георги
Атанасов - инспектор ИСДВР от 16.05.2023 год.; Становище от инспектор Емил
Кибарев – ИФЗ НС ФЛКР с приложени два броя копие на протоколи за извършена ДДД
обработка от 18.05.2023 год.;
Становище от мл. експерт
Величка Танкинова, относно информация какво спално бельо и дюшеци има в спалните
помещения, какво е състоянието им и кога е била извършена последната доставка
от 07.06.2023 год.
Медицинска справка от
06.06.2023 год., на Медицински център на Затвора гр. Пазарджик; Становище от
мл. експерт Величка Танкинова;
В
съдебно заседание са били разпитани свидетелите Гурхан Ангелов и Иван Нанов, който са
предоставили общи данни относно условията на обитаване в Затвора гр. Пловдив.
8.
Въз основа на данните съдържащи се в тези писмени и гласни доказателства, първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено следното :
В
периода от 28.03.2023 год. до 31.03.202 год., Д.А. който поначало пребивава в
Затвора гр. Пазарджик, е бил настанен в Затвора гр. Пловдив – килия „чужда
делегация“ с цел явяване по дела пред пловдивски съдилища. Констатирано от съда
е, че по време на престоя му, жизнените условия в килията са били изключително
лоши. Стаята е била стара и неремонтирана, както и че е било студено. На прозорците
не е имало дръжки за затваряне и постоянно са били отворени. Мивката е била
счупена и при измиване водата е капела по краката на лишените от свобода. Не е
имало дежурно осветление през тъмната част от денонощието. На някои от леглата
не е имало дюшеци, или те са били скъсани и вълната им е капела по земята. Не е
имало достатъчно одеяла. Имало е много дървеници и хлебарки, които са лазели по
хората и са им пречели да спят през нощта. В спалното помещение е имало пушачи.
На пребиваващите в килията не е била осигурявана диета съобразно религиозната
им принадлежност. Не им е бил осигуряван достъп до телефон.
9. Въз основа на тези
данни, решаващия съд е счел, че действително условията в килията са били
изключително лоши и тя не е била годна за нормално човешко съществуване.
Обстоятелствата, че в килията се е пушело, а ищецът е непушач също е влияло
негативно на здравословното и психическото му състояние. Същото важи и за
неосигуряването на диета, съобразена с мюсюлманската му религия. Негативно влияние
на ищеца е оказала и невъзможността му да ползва правото си на телефонни
разговори. Кумулативно всички тези обстоятелства, предизвикани от ответника
безспорно представляват нечовешко отношение по отношение на лишения от свобода
ищец.
Решаващият съд е приел
за неоснователни възраженията, че в Затвора гр. Пловдив са липсвали данни за
религиозната принадлежност на ищеца. Мотивирал се е, че е задължение на
ответника да осигури адекватна възможност за упражняване на правото на религия,
както и за здравословна, свободна от тютюнев дим среда за непушачите,
независимо от срока на пребиваване в съответното пенитенциарно заведение.
Като е съобразил това,
както и сравнително краткия период (четири непълни денонощия), в който А. е бил
поставен в неблагоприятна среда, съдът е преценил, че справедливото обезщетение
в случая е в размер на 150,00 лв. и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 3000 лева.
ІV.
За правото :
10.
По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на исковата
молба, едноличния съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне
отново.
11. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. А според чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Както се посочи в
предходния раздел от настоящото решение, въз основа на представените данни за
период от четири денонощия, А. е бил поставен в условия, да обитава помещение,
в което жизнените условията са били изключително лоши. Тези факти са несъмнено
установени. Сами по себе си, те са достатъчни за да се приеме, че в посоченият
от първоинстанционния съд период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание Д.А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС.
С оглед на това,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тежестта да обори
възведената в чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за
ответника по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, тоест в случая ГД
„Изпълнение на наказанията“. В тази насока обаче, посочените обстоятелства не
бяха оборени, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в
производството по касационно обжалване на съдебното решение.
Като напълно
несъстоятелно следва да се определи становището на администрацията, че след
като за въпросния период от време, Д.А. не е подавал писмени заявления, или
оплаквания за лоши условия и пренаселеност, до администрацията на Затвора гр.
Пловдив, то от това следва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това
е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е
бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на
затвор или арест, за да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и с по -
добри битови условия.
Адресат на изискването
на чл. 43 от ЗИНЗС е администрацията, а не лишения от свобода. Администрацията
е тази, която е длъжна да осигури минимални битови условия, които следва да са
налице за всички лишени от свобода и които условия трябва да са такива, че да
не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Изпълнението
на това императивно задължение не зависи по никакъв начин от оплакванията,
жалбите или исканията на лишените от свобода.
Напълно неоснователен е
довода на ГДИН, че в Затвора гр. Пловдив са липсвали данни за религиозната
принадлежност на А.. И това е така, тъй като задължение на администрацията е да
осигури адекватна възможност за упражняване на правото на религия, както и за
здравословна, свободна от тютюнев дим среда за непушачите, независимо от срока
на пребиваване в съответното пенитенциарно заведение.
В този смисъл, що се
отнася до твърдението на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения
и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая се касае за минимални битови условия, които следва да са налице за
всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство.
Случаят не касае някакви специални предпочитания на Д.А..
Пак в тази връзка следва
да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по
чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на
ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в
закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа
на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи.
Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на
наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователен е и довода
в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с
която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Изводите на съда за размера му, съответстват на правилната
преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху А., предвид условията в килиите в които е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив в посочения период. Размерът на така определеното от първа инстанция
обезщетение е съобразено и с времевата продължителност и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди.
12.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един
обоснован и съответен на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на
първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от
19.07.2023 год., постановено по адм. дело № 368 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2023 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.