№ 706
гр. Разград, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100729 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, пр.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от Д. И. С. срещу “Енерго-Про Енергийни услуги
”ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като
абонат на ответника не дължи сумата 955,34 лв. по фактура №
**********/14.03.2022 г. за абонатен №32Z4801005032555. Сочи, че е
потребител на ел. енергия в имоти с административен адрес гр.***** , че тези
имоти са електроснабдени и в тази връзка има облигационно отношение
между него и ответника, както и че той редовно си е плащал съответните
задължения, но с фактура №**********/14.03.2022 г. му е начислено
задължение за заплащане на 955,34 лв., че е установил, че показанията на
потребеното количество ел. енергия след 02.01.2022 г. са отчитани с друг
електромер /№25051821, а не с №1127011703769124, с който са отчитани до
31.12.2021 г./. Счита, че не дължи сумата по фактурата, като сочи, че редовно
е заплащал ел. енергия, че СТИ не е негова собственост и той няма достъп до
него, че не му е известна подмяната на СТИ, както и че няма констатации
същото да е неизправно. Също така сочи, че двата имота са ателиета, които се
ползват само през деня, както и че при определяне на задължението му са
допуснати нарушения на правилата за мерене, респ. отчитане на СТИ, което е
довело до издаване на фактури за непотребено количество ел. енергия.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. С
допълнителна молба иска изменение на иска от установителен в осъдителен
за същата сума, като сочи, че е платил сумата по процесната фактура №
**********/14.03.2022 г. Счита, че сумата е платена при начална липса на
основание.
Ответникът счита първоначално предявеният иск за недопустим предвид
обстоятелството, че ищецът вече е платил исковата сума. По отношение на
исканото изменение, счита, че същото следва да бъде направено в първото по
делото с.з., поради което счита исковата молба за нередовна. Освен това в
1
писмения си отговор оспорва иска. Счита, че сумата е платена за консумирана
ел. енергия., че между страните е налице валиден договор от 01.11.2020 г.,
съгласно който абонатът-ищец е получавал ел. енергия за стопански обект, че
за м. февруари същият е получил ел. енергия и мрежови услуги на осн. чл.28,
ал.1 от Правилата за търговия с енергия като небитов краен клиент, цена за
достъп, и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги по чл.29 , ал.3 от
ПТЕЕ, които заплащат на оператора на елекпроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция; че
мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от
комисията цени. Счита, че за посочения период ответниковото дружество
действа в качеството си на краен снабдител, като съществуващото
правоотношение между страните е регулирано от публично известни Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Сочи, че с
Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение на
"Електроразпределение Север” АД цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, формирана на база
предоставена мощност, вместо на база количество консумирана ел.енергия,
каквато се е прилагала до този момент, че определената от КЕВР цена с
цитираното Решение е приложена при остойностяване на мрежовата услуга
"достъп до разпределителната мрежа", доколкото ответника е небитов абонат,
като за изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента, както
и че във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежова услуга
"достъп до електроразпределителната мрежа" и преминаване от изчисление
на същата на база потребено количество ел. енергия /приложимо до
01.07.2020 г./ към изчисление на база на предоставена мощност /след
01.07.2020 г./, от края на 2019 г. "Електроразпределение Север" АД е развило
мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите си клиенти,
че дължимостта на мрежова услуга "достъп до електроразпределителната
мрежа" за разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН, пренос ВН и
пренос НН/ не е поставена в зависимост от потребление на енергия в обекта
на абоната. Твърди, че за обекта на абоната- ищец се прилага стандартизиран
товаров профил. Счита, че ел. енергията е реално доставена и потребена от
абоната — ищец, поради което е заплатена от него. Претендира за заплащане
на направените по делото разноски.
С определение №664/12.07.2022 г. Съдът е приел, че е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че
ищецът Д. И. С. е абонат на ответното дружество „Енерго-Про Продажби“АД
за два обекта с абонатен №32Z4801005032555, като административните
адреси на обектите са гр.***** и гр.*****
За тези два обект за периода м.февруари 2022 г. е издадена фактура за 1640
КВтч на обща стойност 955,34 лв. /в т.ч. ел. енергия, задължения към
обществото, акциз по ЗАДС, мрежови услуги и ДДС, като е посочено, че тази
ел. енергия е измерена с електромер №11402162430053. Тази сума е намалена
с 223,50 лв. компенсация по РМС №739/26.10.2021 г., при което за плащане е
2
начислена сумата 731,84 лв. В приложението към фактурата са записани
количествата за всеки от двата обекта.
В справка за потреблението, издадена от „Енерго-Про Енергийни
услуги“ЕАД за периода до 31.12.2021 г. е посочен СТИ с
№1127011703769124, а за периода 31.01.2022 г. – 28.02.2022 г. – СТИ
№25051821 /л.10/.
На 31.03.2022 г. е съставен констативен протокол /л.11/ за демонтиране на
съществуващ електромер с №1127011703769124 с показания 2335 НТ и 5362
НТ. Според справката на ответника /л.30/ сумата 955,34 лв. по фактура №
**********/14.03.2022 г. е платена на две части – на 15.03.2022 г. и на
25.03.2022 г.
Според представения по делото констативен протокол от 04.11.2019 г. /л.41/ в
присъствието на ищеца е монтирано СТИ №1127011703769124.
Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало
заключение, в което сочи, че за процесния период показанията на
електромерите съответно за ателие 2 са 101 КВтч, а за Ателие 3 – 1539 КВтч
или общо за двата обекта – 1640 КВт. Ел. енергията е измерена със СТИ
№1127011703769124. Същият е произведен през 2017 г. Срокът на годност е
25.07.2025 г. За техническата изправност е извършена проверка в лицензирана
лаборатория и за същата е издаден протокол №445-А-23/25.07.2019 г. Цените
на услугите са начислени в съответствие с решенията на КЕВР. Сумата за
плащане по фактурата е била 731,84 лв. след начислената компенсация. В
изпълнение на допълнителната задача вещото лице е проверил на място
показанията на СТИ №1127011703769124 и същите на 19.09.2022 г. са били:
2644 по тарифа I и 6238 по тарифа II, както и на СТИ №1127011703759783,
който е монтиран на 04.11.2019 г. /констативен протокол на л.93/ и не е
демонтиран. Съответно с първото СТИ се отчита ел. енергията в ап.255, а с
второто – в ап.249. Изслушан в о.с.з. в отговор на поставените от страните
въпроси в.л. поясни, че не е установил СТИ №25051821 да е монтирано в
някой от процесните обекти; че няма констатирана грешка в измерването на
консумираната ел. енергия, респ. тя е регистрирана и отчетена по съответния
начин. При огледа е констатирал, че двата електромера работят и че
отчетените от тях стойности са по-големи от измерението за процесния
период.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Разгледан по същество, искът за връщане от
ответника на ищеца на сумата 955,34 лв. е неоснователен.
Както бе посочено по-горе, не се спори между страните и по делото са
приложени доказателства за заплащане на сумата 955,34 лв. Същата е
осчетоводена от ответника като плащане по фактура №**********/14.03.2022
г. По настоящото производство бе установено, че ел. енергията, отразена във
фактурата е преминала през двете СТИ-та, респ. е доставена в двата обекта.
Цената на същата е правилно изчислена, съобразена със съответните решения
на КЕВР.
Ето защо съдът намира, че плащането на сумата 955,34 лв. не е извършено без
основания, поради което така предявеният осъдителен иск за връщане на
същата сума иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът има право на направените по
делото разноски в размер на 710 лв. /360 лв. адвокатско възнаграждение и 350
лв. платен депозит за в.л./.
Воден от гореизложеното, Съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Д. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.*****
срещу “Енерго-Про Енергийни услуги”ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна,
бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г за заплащане на сумата 955,34 лв.
като недължимо платена при начална липса на основание.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
“Енерго-Про Енергийни услуги”ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна, бул.
Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г сумата 710,00 лв. /седемстотин и десет
лева / за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4