РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 28.02.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 279 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл.166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл.27 ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

              Административното дело е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село **** 5762, област Ловеч, ул. **** № 12, представлявано от управителя П.Л.Г., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 62/3/3120883/3/01/0/01 с изх. № 01-2600/6634 от 14.05.2020 година, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на едноличното дружество е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 135 254, 70 лева.

              Релевираните в жалбата доводи са за незаконосъобразност на оспорения акт с искане да бъде отменен изцяло, тъй като е необоснован и издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че липсва яснота по отношение на това по какъв начин административно-наказващият орган е определил размера на подлежащата на възстановяване сума - в тази част се поддържа необосноваността на процесния акт. Сочи се, че липсата на конкретика за реда и начина на определяна на размера на констатираната за възстановяване сума затруднява защитата на жалбоподателя, което е в противовес с установения в ГПК принцип за правото на защита. Жалбоподателят възразява срещу констатациите за неспазване на разпоредбите на т.4.17 и т.4.25.3 от договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014г., сключен с ДФ Земеделие и ****, както и т. 11 от Приложение 2 към него, респ.чл. 16,ал.2 от Наредба 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312.Същият поддържа доводите, които е направил в депозирано възражение от 28.11.2019г. срещу получено на 17.11.2019г. писмо с изх. № 01-2600/6634 от 31.10.2019г. на ДФ Земеделие за откриване на производство за налагане на финансови корекции по договор за подпомагане №          62/3/3120883 от 14.10.2014г. Излага, че не са налице императивни правни основания за спазване на вписаните в бизнес плана икономически показатели. Сочи, че същите имат характер на финансова прогноза - план, без да е налице конкретно разписано за ползвателя задължение за покриването им. Счита, че не са налице сочените в Акта нарушения на сключения договор, тъй като никъде не е налице изрично заложено изискване за стриктно спазване на изготвения Бизнес план, нито пък е безспорно доказано липсата на икономическа жизнеспособност.

                      В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат П.. Поддържа жалбата и претендира  присъждане на сторените разноски по представения списък. В писмени бележки и допълнителни такива са изложени подробни съображения по същество.

               Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалният си представител- адв.Н.Б., счита жалбата по същество за неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспорения акт като действителен, правилен, обоснован, мотивиран и законосъобразен. Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че ****“ ЕООД е ползвател по Договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен с изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, и приложените към него анекси № № 1, 2, 3 и 4, по който е изплатена субсидия в размер на 135 254,70 лв.

               За да сключи договора оспорващият търговец е кандидатствал по реда на Наредба № 29 от 11.08. 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана за краткост по-долу „Наредба № 29 от 2008г.“/ и представя, съобразно изискванията /чл. 16, съобразно приложимата редакция/ на същата Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес план за „Реконструкция и смяна на предназначение на училищна сграда в дом за стари хора“. Видно от представения от дружеството бизнес план, с който е кандидатствало за отпускане на помощта, същото се е задължило да извърши реконструкция на съществуващо училище в дом за стари хора - социален обект в с. ****, община Ябланица. Според част IV наименована „Финансово - икономически статус - Приходи и разходи“, “****” ЕООД се е задължило след построяване на обекта, за 2016г., 2017г. и 2018г. да реализира приходи от наем на легло в двойна стая и наем на легло в самостоятелна стая в размер на 232 000 лв.

             В Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, дружеството се е задължило да поддържа общо 7 броя заети лица, за които да заплаща социално и здравно осигуряване и месечно възнаграждение, а именно: 1 бр. управленски персонал, 1 бр. административен и 5 бр. производствен персонал.  В тази връзка при подаване на бизнес плана кандидатът попълва Таблица 5 ”Разходи за заплати и социални осигуровки“, в случай, че същият поема задължение да поддържа определен брой работни места. В нея кандидатът подробно описва разходите за заплати и социални осигуровки, като посочва: Заетия персонал по групи (Длъжностите на персонала се описват в три групи: управленски, административен и производствен.) както за предходната година, така и за всички прогнозни години, включени в бизнес плана, в колона А; Броя на заетия персонал (по години и по групи), в колона Б; Месечното възнаграждение на персонала по групи, в колона В; Годишната сума на разходите за заплати, в колона Г; Социалните осигуровки (по години и по групи), в колона Д; Общите разходи за заплати и социални осигуровки.

             В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проекта е определен като допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него.

            Ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 14.10.2014 г. /т. 4. 17 във вр. с т. 3. 1 от договора/ в съответствие с одобрения бизнес план, приложен към заявлението.

            Договорът е сключен на основание чл.23, ал.4, т.2 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана по-долу „Наредба № 23 от 18.12.2009 г.“

              В предмета на договора е предвидено, че Фондът предоставя на ползвателя, регистриран под УРН: 608463, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №62/3/3120883 от 04.11.2013г. /1.1/. Предвидено е, че Фондът изплаща помощта по т.1.1 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него, Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана по-долу „Наредба № 23 от 18.12.2009 г.“ и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. /ПРСР (2007-2013), Регламент 1407/2013 от 18.12.2014г., както и и всички действащи в съответната област нормативни актове /1.2/.

           С договора /4.1/ ДФ „Земеделие” е приел да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Контрол за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на PA, МЗХ, Сметната палата, ЕК, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите, като в съответствие с т.4.4 буква „б“ буква “д“ и буква „е“ от договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г. Регламентирано е, че Фондът има право да откаже изплащане на финансовата помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор или по Наредба №23 от 18.12.2009 г.

                  Според точка 4.17 от договор № 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията на Приложение №2 към настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, като точка 4.25.3 определя, че: „Ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“.

                  С  т.4.24, буква „а“, от договора ползвателят е поел задължение  в срок от 5 години от сключването му  да използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.   

             Видно от точка 8.1 на раздел VIII, наименован „Отговорност“,  в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.

               В раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ страните по договора са приели, че по смисъла на договор №33/3/3120867 от 22.10.2014 г.  „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 23 от 18.12.2009 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране.

                      Съгласно Приложение № 2 от договора т.11 ползвателят е поел задължение да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или Количествено-стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията - предмет на договора. Според точка 6 букви „в“ и „г“ от  Приложение № 2 към договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г. фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ по договора, заедно със законната лихва върху нея и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта, освен в случаите по т.4.4 от договора и когато: б. „в“ той е създал изкуствено условията за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на Наредбата, както и когато същият е променил предмета на подпомаганата дейност / б. „г“/.

               При извършена проверка на място от ДФ „Земеделие“, резултатите от която са отразени в Контролен лист за извънредни проверки от 23.07.2019г.-13.08.2019г., е установено, че приходите  от наем на легло в двойна стая и наем на легло в самостоятелна стая, реализирани от “****” ЕООД за 2016г. са в размер на 5 992,00 лв., за 2017г. - 5 220,00лв. и за 2018г.- 4 558,00 лв. При проверката на място от дружеството са поискани и същото е представило трудови договори на лица, които са работили през периода 2016г. - 2018г. В допълнение към горното ДФ „Земеделие“ е извършило административна проверка за броя осигурени лица по осигурител “****” ЕООД за периода 01.01.2016г.-31.10.2019г.. Съответно е установено, че са налични данни и информация за неизпълнение на договорни и нормативни задължение на ползвателя.

              С приложеното по делото на лист 312 писмо изх. № 01-2600/6634 от 31.10.2019г., жалбоподателят е бил уведомен от ДФ „Земеделие“ на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане. В същото подробно са посочени неизпълнението на бизнес плана в частта за реализираните приходи и неизпълнението на задълженията за поддържане на заети лица.

              С писмото е било разяснено на същия, че  при извършена проверка на място след плащане в периода 23.07.2019г. - 13.08.2019г.  по проект № 62/3/3120883, както и извършени допълнителни административни проверки, служители на ДФ „Земеделие“ са констатирали: по т.1   неспазване на т.4.17 и 4.25.3 от договора за БФП, както и т.11 от Приложение 2 към него, респ. чл.16, ал.2 от посочената по-горе Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013 /за краткост Наредба №29 от 11.08.2008 г./. С оглед установеното при проверката на място, че не са достигнати прогнозните стойности за приходите, заложени в Бизнес плана. Разяснено е, че кандидатите за помощта по мярката са длъжни при кандидатстване да изготвят и представят бизнес план и определят стойностите по него.Този бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е причината да бъде одобрен проекта на жалбоподателя и той да получи безвъзмездно финансиране от фонда. Посочено е, че според разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. бизнес планът следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, от сключване на договорът, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от тази наредба. Цитирана е и допълнителната разпоредба на § 1, т.6 и т.19 от Наредба №29 от 11.08.2008 г.

            По т.2 е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 7 (седем) работни места- 1 бр. Управленски, 1 бр. административен и 5 бр. производствен персонал.  При проверката на място е установено, че в период от 3 цели финансови години (2016 г.. 2017 г. и 2018 г.) в дружеството е определена, заетост в размер на 23,81 % спрямо заложената такава в бизнес плана. Същото е потвърдено и от извършената справка в електронната страница на НАП и НОИ за всички действащи трудови договори. При заложеното за календарната и финансова 2016 година в одобрения бизнес план да се подържа постоянна годишна заетост за общо 7 работни места, от проверката на място, както и от извършените административни проверки след изчисление е установено, че за цялата 2016г. е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за 1.43 броя лица, при заложената заетост за 7 работни места за 2017г. такова е извършвано и подържано за 1,33 броя лица и при заложената заетост за 7 работни места за цялата 2018г. е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за 1,92 броя лица.

            Констатирано е по т.3 / т.3.1- т.3.13/, че в хода на извършените проверки на място и административни такива са установени факти и обстоятелства, обосноваващи наличие на функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, в противоречие с целите на мярката,  представляващо самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ „Земеделие” за възстановяване на цялата изплатена субсидия, въз основа на т.4.4, буква „е“ от договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014г., както и на т.6. буква „в“ от Приложение № 2 към същия договор, респективно чл.46, ал.3, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.

              Посочено е, че за констатираното неизпълнение на описаното в т. 1, 2 и 3 от писмото, съгласно т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се налага  финансовата корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. В съответствие с чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/  е определен общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, а именно 135 254,70 лв., представляващи 100% от получената субсидия.

               На същият е бил предоставен и 14-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

               В предоставения срок ползвателят “****” ЕООД  е подал Възражение с писмо вх. № 01 -2600/6634 от 28.11.2019г. /л.323/ срещу направените констатации с твърдения, че мотивите за издаването на АУПДВ са неоснователни и едноличното дружество не дължи връщане на получената субсидия, тъй като всички задължения по Договора и съпътстващите документи са изпълнени изцяло, че вписаните в бизнес плана икономически показатели имат характер на финансова прогноза – план, а не задължителен характер, както и че неправилно е определена финансовата корекция.

                На 14.05.2020 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 62/3/3120883/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6634 от 14.05.2020г., като мотивирано е приел за неоснователни направените възражения.

                Видно от оспореният акт, на основание чл.20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, чл.46, ал. 1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.1 ал.2 вр. с §1, т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 -2013, чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и с оглед т.4.4, б“б“ и т.8.1, предложение първо, на т.4.17, т.4.25.3 във вр. т.9.1 б.“г“ и т.4.24 от Договор № 33/3/3120867 от 22.10.2014 г. и т. 11 от приложение №2 към Договора, т.30 и т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР е определено публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/ в размер на 135 254,70 лева.    

             Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 19.05.2020 г. /л.346/.

              По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. 

              За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която заключението на вещото лице е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено и съответстващо на останалите доказателства по делото.

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК /предвид данните за връчване на АУПДВ на 19.05.2020г., и депозирането на жалбата срещу него в Държавен фонд „Земеделие” на 02.06.2020 г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

      

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

              При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменената в ДВ бр. 51/2019 г. алинея 5 на чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, според която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в цитираната хипотеза. При това, следва да се приеме, че издателят на акта – изпълнителният директор на ДФ - е компетентен по степен и материя орган, при което актът е валиден административен акт.  

                Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

               При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.   

              Производството по издаване на акта е образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно чл.45, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/.  Преди да издаде оспорения акт, административният орган с писмо изх. № 01-2600/6634 от 31.10.2019г., е уведомил жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради установеното от извършените проверки неспазване на договорни и нормативни задължения, описани по т.1, т.2 и по т.3 от писмото, и за констатираното неизпълнение е определен размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 135 254,70  лева, представляващи 100% от получената субсидия, осигурил му е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която възможност се е възползвал. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/.

               Процесният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден и на основание разпоредбите на относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013 г., поради което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта.

              В чл.11, т.4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“, а съобразно чл.11а, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.

               Съгласно чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (чл.20а, ал.1 от ЗПЗП) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи въз основа на административен договор, представляват публични държавни вземания, което е видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.

             Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на АУПДВ по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 14.10.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл.27, ал.6 от ЗПЗП.  

            Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало на 31.10.2019г., с изпращане на уведомителното писмо, с което ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на дружеството е предоставена възможност за депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се е възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда, съгласно т.4.1, т.4. 2 и т. 4. 3 от договора от 14.10.2014 г. да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т.4.3, че правата по т.4.2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения договор между страните.

            Предвид факта, че е предоставена възможност на едноличното дружество да се запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни основания за започване на производството, на страната е предоставена възможност да се защити, поради което процесуалните й права в това производство не са нарушени.

            В резултат на изложеното съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производство по издаване на оспорения АУПДВ.   

            Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен материален закон.

             Материалноправните основания за отнемането на предоставената със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони помощ за процесния програмен период се съдържат в разпоредбите на приложимите към този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика/ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1/– чл. 33, § 2, във връзка с чл.72, § 2 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони /ЕСФРСР/, като те са детайлизирани в материалноправните разпоредби на чл.59, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и на чл.46, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

              Оспореният акт е издаден на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

            Според даденото в раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ от  договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г., определение „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя при кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда заявление за подпомагане заедно с изискуемите, според Наредба №23 от 18.12.2009г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.  един от задължителните реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т.6 и т.26 на ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.  са описани значенията на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Дефиницията на § 1, т.19 от ДР на тази наредба сочи, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл.26, ал.1 от Наредба №29/. При което не би могло да се твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора. Това е така, тъй като в текста на т.9.1, б. „г“ от Договора се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план. 

             Следователно при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план, въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране.

                     Безспорно приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16 ал.1 Наредба № 29 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект.

              Установено с доказателствата и съдебно икономическата експертиза /СИЕ/  бенефициерът - жалбоподател не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения към проекта му бизнес план, както и че жалбоподателят не е поддържал 7/седем/работни места през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана. Констатирано е, а и това се потвърждава от данните по делото и представените от самия бенефициер счетоводни документи, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., като установеното изпълнение на бизнес плана е съответно 2,27% от заложените финансови показатели, съдържащи се в Таблица №2 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана.

              Съдът приема, че преценката на контролните органи по отношение на изпълнението за заложените в бизнес плана параметри е правилна.

              Обосновани с доказателствата по делото се явяват фактическите констатации на административния орган в обжалвания АУПДВ, относно неизпълнение на задължението за изпълнение на приходи от наем на легло в двойна стая и наем на легло в самостоятелна стая в размер на 232 000 лв. и относно неизпълнение задължението да поддържа общо 7 броя заети лица, за които да заплаща социално и здравно осигуряване и месечно възнаграждение, а именно: 1 бр. управленски персонал, 1 бр. административен и 5 бр. производствен персонал.

               Видно от заключението на СИЕ размерът на предоставената финансова помощ на оспорващият “****” ЕООД  по Договора и анексите към него е сума в размер на 135 254,70 лв.

              Според данните от административната преписка при предвидените в бизнес плана приходи за финансовата 2016г. за сума в размер на 232 000 лв., Фонда констатира, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 5992 лв., според заключението на СИЕ жалбоподателят е реализирал общо приходи в размер на 6992 лв./ с оглед включената от вещото лице в общия размер на приходите, реализирани за 2016г.  фактура №1/11.10.2016г., чието основание е „аванс“ от която, а и от представените пред Фонда документи не се изяснява за какво е предоставен този аванс, поради което правилно не е приета от административният орган, т.к. няма яснота за какъв брой нощувки е, за какъв период и за каква стойност. Процентът на изпълнение при установените от ДФ „Земеделие“ приходи е в размер на 2,58%, а от СИЕ 3,01%.   

             При предвидените в бизнес плана приходи за 2017г. за сума в размер на 232 000 лв., Фонда е констатирал, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 5992 лв., според заключението на СИЕ жалбоподателят е реализирал общо приходи в размер на 5284 лв./ като разликата от 64 лв. е от техническа грешка при пресмятане на фактурите, в рамките на допустимото, предвид ниският размер/. Процентът на изпълнение при установените от ДФ „Земеделие“ приходи е в размер на 2,25%, а от СИЕ 2,28%.  

              За 2018г. при заложените от дружеството в бизнес плана приходи в размер на 232 000лв., Фонда е констатирал, че  е  реализирало приходи в размер на 4558 лв., потвърдени от заключението на СИЕ, което представлява изпълнение в размер на 1,96% от заложените за 2018г.   приходи в размер на 232 000лв. Поради това в обжалвания АУПДВ от ДФ „Земеделие“ констатирано, че за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) установеното изпълнение на бизнес плана е съответно 2,27% от заложените финансови показатели, съдържащи се в Таблица №2 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана.

             При преценка на процентът на изпълнение на бизнес плана следва да се съобрази, че независимо от разликата на установеното от Фонда и на СИЕ, и от това кой от двата процента ще се приеме за правилен за 2016г. и 2017г., очевидно е налице значителен размер на неизпълнение на приходите от бизнес плана за 2016г., 2017г. и 2018г. от страна на жалбоподателя “****” ЕООД, и липсва основание за отмяна на акта, както се изтъква в допълнителните писмени бележки на оспорващият.

               По отношение оспореното задължение за създаване на нови работни места и запазване на съществуващите, следва да се съобрази, че съгласно чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, като една от тези цели е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони.

               В чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е посочено, че бизнес планът трябва да доказва, както икономическа жизнеспособност, така и устойчива заетост. В допълнителните разпоредби на наредбата в § 1, т.26 е дадено легално определение на понятието „Устойчива заетост“, според което това е „запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.“ Във връзка с изпълнението на това изискване ползвателят попълва Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“. В процесния случай при подаване на бизнес плана  “****” ЕООД е попълнило таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, и видно от записаното в него, дружеството се е задължило да сключи трудови договори с определен брой лица /7 работни места, а за управителя да поддържа социално и здравно осигуряване.    

               От събраните по делото доказателства и СИЕ се установява, че жалбоподателят не е поддържал 7/седем/работни места през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана.

              С оглед обстоятелството, че при подаване на бизнес плана  “****” ЕООД е попълнило таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, същото се е задължило да сключи трудови договори с определен брой лица, В този смисъл обосновано от ДФ „Земеделие“ е прието, че  оспорващият търговец не е поддължал заложените брой осигурени лица, потвърдено и от заключението на вещото лице. 

               Установи се в процесния случай, че са сключени граждански и трудови договори, описани в заключението на вещото лице в две отделни колони - лица по трудов договор и лица по граждански договор. Анализа на доказателствата обосновават извод, че посоченото в таблицата на бизнес плана на дружеството: заплата, осигуровки, общо - заплата и осигуровки за съответната година, кореспондира с трудовите правоотношения, доколкото в гражданските договори няма осигуровки и не влияе на трите вида осигуровки: на здравното осигуряване, на държавно общественото осигуряване, както и на допълнително задължително осигуряване към персонален фонд за лицата, които са родени след *** година.

            В тази връзка са неоснователни наведените от жалбоподателят доводи, че под понятието „заети лица“ записнато в колона Б на Таблица „Разходи за заплати и социални осигуровки“ следва да се разбира каквито и да е заети лица. С оглед нормите на чл. 4, ал. 1, 2 и 10 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване под „заети лица“ следва да се разбират лица, назначени на трудов договор от “****” ЕООД и управителят на търговското дружество, каквито в случая като брой не отговарят на заложените в бизнес плана. 

            Наред с това, изискването на чл.16 от Наредба №29 от 2008г. е бизнес плана да доказва, както икономическа жизнеспособност, така и устойчива заетост.  Понятието „устойчива заетост“ е дефинирано понятие, а именно съгласно §1, т.26 от Наредба №29 от 2008г. „Устойчива заетост“ е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В Инструкцията за попълване на бизнес плана /Приложение №3 към чл.16 от Наредба № 29 от 2008г. е предвидено: “2.1. Устойчива заетост за периода на бизнес плана. Кандидатът описва съществуващите и новосъздадените работни места, като от тези две категории се посочи броят на постоянните и на временните работни места.“ Според даденото в Кодекса на труда определение на понятието „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

              С оглед изложеното следва да се приеме, че задължението, което е поело “****” ЕООД, е да сключи трудови договори за съответните години с определените от самото дружество брой работни места. В този смисъл полагането на труд от лица, на които дружеството не е заплащало здравно и социално осигуряване се явява неотносимо по отношение поетото в бизнес плана задължение. При това правилно и законосъобразно административнят орган е приел, че “****” ЕООД не е изпълнило задължението си за поетият брой заети лица.

                От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови параметри, което води до нарушение на т.4.17 и т.4.25.3 от договора, съгласно които ползвателят на помощта е длъжен да извърши одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.

               След като при извършените проверки е установено посоченото, то налице е безспорно нарушение на поет ангажимент от страна на бенефициера по т.4.17 от ДБФП и точка 11 от Приложение № 2 към него, който ангажимент се изразява в непостигане на предвидени финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепени със средствата от ЕЗФРСР /така например решение № 4752 от 22.04.2020 г. на ВАС/. В практиката на ВАС е многократно застъпено разбирането, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към чл.16 от Наредба №29 от 11.08.2008г. е финансово икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл.16, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. преценката доколко проекта води до реализиране на целите по чл.2 задължително преминава през анализ на два фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване на подпомагането по смисъла на чл.27, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Приходите са част от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения проект, като те са носители на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал. 2 от Наредба №29 от 2008г.

           Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е   индикация, че бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което   противоречи на чл.30 §2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012г.

           Установеното неизпълнение представлява нарушение на изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, както и неизпълнение на целите на мярката, посочени в чл. 2 и по - конкретно, т.2 на същия член.         1        ’

Предвид това, че бизнес планът е част от проекта за подпомагане, който „****“ ЕООД се е задължила да изпълнява съгласно т. 4.17 и 4.25.3 от договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г., както и на точка 11 от Приложение № 2 към същия,  неразкриването на заложените работни места е в нарушение и на посочените договорни разпоредби.

 

            Посоченото неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите за мониторираните години се вписва в материално правните хипотези и на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 2008 г.  

             Непостигане на заложените в бизнес плана нива на заетост води до непостигане на нормативно заложената цел за подобряване качеството на живот, повече и разнообразие на възможностите за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В този смисъл  осъществената с финансовата помощ на ДФ „Земеделие“ инвестиция не се използва за постигане на целите, за които е отпусната.

            При тези данни настоящият състав на съда счита, че административният орган правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният орган се е позовал в решението си и на т.8.1 от договора, които предоставят възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно установено, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана финансови показатели, които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.

            Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.  разплащателната агенция определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

              В случая за всяко едно от констатираните нарушения ДФЗ е определил размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ.

               Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, както е в случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период, считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, което в случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 135 254,70 лева, за нарушението по т.1. За нарушението по т.2 в АУПДВ, съгласно т.18 от Правилата, когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост, подлежи на възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 135 254,70 лева.  Доколкото В хода на извършените проверки на място и административни такива са установени факти и обстоятелства, водещи до заключение, че са налице функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, в противоречие с целите па мярката, което представлява се явяват самостоятелно основание за претендиране от страна на ДФ“Земеделие” за възстановяване на цялата изплатена субсидия, въз основа на т. 4.4, буква „е“ от договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014г., както и на т.6. буква „в“ от Приложение № 2 към същия договор, респективно чл. 46. ал. 3. т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.,

               Обосновано с доказателствата административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство в противоречие с целите на мярката, което е основание за изискуемост на цялата изплатена финансова помощ.

               Нормативно е заложено в чл.7, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. че финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.

               Следва да се отбележи, че Правилата са утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ-РА, каквото изискване поставя  разпоредата на чл.27, ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители и са обнародвани в ДВ бр.69 от 30.2019 г. Посочените правила са действащ нормативен административен акт и именно въз основа на тях следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ за установеното от административния орган неспазване по договор № 62/3/3120883 от 14.10.2014 г. по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. във връзка с мярка 312 „Подкрепа за създаване и модернизиране на микропредприятия”.

               Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Заявката за плащане на жалбоподателя е подадена на 14.10.2015г.  С оглед горното правилно ДФ „Земеделие“ е определил окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ, сума в размер на 135 254,70 лева.

             Това е и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

              В този смисъл не е нарушен принципа на правото на защита, както се твърди в жалбата, поради неяснота за начина, по който административният орган е определил размера на подлежащата за възстановяване сума. Жалбоподателят е имал яснота за дължимото си поведение още при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие както твърди жалбоподателят. При издаване на акта органът се е позовал на нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., която дава самостоятелно основание за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, от друга страна критериите за налагане на средствата са разписани в ал. 2 от същия правен тект.  Както към момента на получаване на финансовата помощ, така и към момента на издаване на оспорения акт, съгласно нормите на чл. 27 от ЗПЗП ответникът има правомощието да определи размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения административен договор. Тази норма не ограничава изпълнителния директор на ДФЗ за приложението на конкретна програма. В случая размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен въз основа на настъпили юридически факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил както договорните си, така и нормативните задължения, поради което за административния орган е възникнало материалното право да поиска връщане на изплатените суми. Налице е неизпълнение на договора, но нарушението засяга и целите на мярката, по която е получена помощта, засяга и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на проекта/ както е посочено в мотивите на АУПДВ/.  

               Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с процесния АУПДВ са му вменени за плащане публични вземания, размерът на който е определена въз основа на разпоредбите на Правилата и че този акт, не е годно правно основание за налагане на санкции спрямо “****” ЕООД и  не са били в сила при сключване на Договора, както и че същите не могат да имат обратно действие.

              Както вече бе отбелязано, административното производство е започнато на 31.10.2019 г., поради което публикуваните в Държавен вестник бр.69 от 30.08.2019 г. Правила са приложими и в това производство, и не им е придадено обратно действие, както се твърди от жалбоподателя.  Разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическия факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон. В този смисъл е съдебната практика, застъпена в Решение № 3618/10.03.2020г. по адм.д. 14154/2019г. на ВАС, I отд., потвърдено с Решение № 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020г., Петчленен състав.

              С разпоредбата чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП законодателят оправомощава изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издаде Правилата, същите са обнародвани в „Държавен вестник“ /бр.69 от 30.08.2019г/, и е налице компетентност на органа издал акта, както и е спазено изискването за обнароднване, като при издаване на Правилата е спазена предвидената процедура по глава трета от Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложима редакция към момента на приемането им.

              Следва да се съобрази, че приетите от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“- РА правила не извършват преценка на юридически факти, настъпили преди одобрението им. С тези Правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение на задълженията. Тъй като още преди приемането на Правилата законодателят в Наредба №29 от 2008г. е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения на ползвателите по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ по ПРСР 2007-2013 г. и ясно са посочени правните последици при установяване на тези факти - правото на ДФ “Земеделие“ - РА да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ, като  имат за цел да създадат ясни и прозрачни правила при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФ “Земеделие“ - РА упражни правото си да иска възстановянане на изплатената помощ, при наличие на нарушения на задълженията на ползвателя по мярка „Разнообразяване на неземеделски дейности“ по ПРСР 2007-2013 г. с тях .

Съгласно чл. 2, ал. 1 правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на бенефициера, произтичащи от договор от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, процесните правила са приложими към установените нарушения.

             Принципно финансовата корекция чрез решение на органа или чрез АУПДВ е начин да се възстанови положението преди извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат за недопустим или незаконосъобразен, т. е. да се поправи причинената вреда, и се състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния проект. В този смисъл този акт не е санкция, а вид договорна отговорност на бенефициера заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с подписването на договора за предоставяне на БФП, както е посочено от органа.

                По отношение доводите на оспорващият за прогнозния характер на бизнес плана и за липсата на нормативно изискване за спазване на икономическите показатели в него следва да се съобрази, че от административният орган е отчетен прогнозния характер на заложените в бизнес плана приходи, като при оценката на изпълнението на бизнес плана, според Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е приет един достатъчно голям толеранс от 50% от заложените в бизнес плана такива, а именно санкции се налагат когато не бъдат постигнати поне 50% от заложените приходи, като в случаите на липса на реализация на поне 20 % от същите санкцията е по-висока, тъй като това засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16 ал. 1 Наредба № 29 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект. Предвид факта, че самото понятие „икономическа жизнеспособност“ има нормативно определено съдържание в § 1 т. 6 от ДР от Наредбата, като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Действително разходите са относими към реализирането на инвестицията, обаче реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата, както бе посочено по-горе в мотивите.

                Поради изложените съображения, съдът приема, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, и следва да бъде оставен в сила като законосъобразен, а подаденото срещу него оспорване да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Не са налице основания за прогласяване на нищожност и наведените възражения в тази насока са неоснователни.

   При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ направените по делото разноски в размер общо на 5432,00 лева, в това число заплатено адвокатско възнаграждение 5 082 /пет хиляди осемдесет и два / лева (с включен ДДС) и платено възнаграждение на вещо лице в размер на 350,00 лева.

   Водим от гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК,      

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село **** 5762, област Ловеч, ул. **** № 12, представлявано от управителя П.Л.Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/3/3120883/3/01/0/01 с изх. № 01-2600/6634 от 14.05.2020 година, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, с изх. № 01/6500/8542 от 11.03.2020 година. 

              ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село **** 5762, област Ловеч, ул. **** № 12, представлявано от  управителя П.Л.Г., да заплати на Държавен фонд земеделие –   гр.София, разноски по делото в размер от 5432,00 /пет хиляди четиристотин тридесет и два/ лева.

   Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: