№ 139
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000514 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
От „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД е обжалвано Решение № 260030 от 15.03.2021 г.,
постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г., в частите му,
с които това дружество е било осъдено:
- да заплати „на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г. М.
Г. сумата от 53 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.04.2018 г. на АМ
Т. км 195, ведно със законната лихва на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр.
ал. 3 КЗ върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното й
изплащане;
- да заплати на Г. М. Г. сумата от 127 лева, представляваща
„направени в настоящото производство разноски“;
1
- да заплати на адв. АТ. В. Г. „сумата от 2 120 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА;
- да заплати „в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково ДТ в размер на 2 120 лева“.
Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единственият понастоящем спорен въпрос по делото е, за размера на
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение, в предявения пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ. Според жалбоподателя „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, платената преди
процеса сума от 27 000 лева е била достатъчна.
Заключението по назначената в процеса медицинска експертиза на
вещото лице д-р Х.Е. (л. 188 и сл.) е установило, че като пряко следствие на
катастрофата със застрахования при ответника автомобил, са следните
причинени на ищеца увреждания:
- Контузия на главата – хематом и чуждо тяло (парче стъкло) под
кожата в теменната област; сътресение на мозъка без загуба на съзнанието;
- Радикулопатия на ниво първи сакрален прешлен на гръбнака;
- Компресионно счупване на телата на 8 и 11 гръдни прешлени.
Контузията на главата е била свързана с понасяне на болки и страдания,
а срокът за възстановяване от нея е бил около 20 дни. Уврежданията на
гръбнака обаче, са причинили трайно (за повече от 30 дни) затруднение в
движението на снагата, което основно се е дължало на счупването на двата
гръдни прешлена. Според д-р Е., травмата е била съпроводена с болки и
страдания от развилата се радикулопатия – увреда на коренчетата на
гръбначно мозъчните нерви, като срокът за възстановяване от тази травма,
при това хипотетично и то при нормално протекъл оздравителен процес, би
трябвало да е 7 – 8 месеца за нефизически труд и 8 – 12 месеца за физически
2
труд, като лечението на счупването на прешлените се състои в „принудително
обездвижване и провеждане на рехабилитационни процедури“.
Експертизата е била категорична, че когато ищецът (тогава на 67
години) е претърпял причинените му при катастрофата травми, той вече е
страдал от:
- Артериална хипертония;
- Хипертонично сърце;
- Хронична сърдечна болест ІІІ клиничен стадий;
- Дислипидемия (нарушена мастна обмяна);
- Мозъчносъдова болест като проява на генерализирана
атеросклероза и склероза на мозъчните артерии;
- Неинсолинозависим захарен диабет с неврологични
и съдови усложнения.
За да направи това свое заключение, д-р Е. е взел предвид и факта, че
само три месеца след получените при катастрофата увреждания, Г. е
претърпял мозъчен инсулт, а след него още един, а те не е можело да бъдат
резултат на друго, освен на недиагностицирани дотогава хронични и свързани
с вече съществуващия диабет неврологични и съдови усложнения, вж. и
подробните обяснения на вещото лице д-р Е., дадени в съдебното заседание
от 15.06.2020 г. (л. 209 и сл.).
В този смисъл е и заключението на невролога д-р З.В. (л. 294 и сл.), вж. и
разясненията на д-р В., дадени в съдебното заседание от 15.02.2021 г. (л. 324 и
сл.).
Разпитаният в съдебното заседание от 17.02.2020 г. (л. 182 и сл.)
свидетел С.К.И. е установил, колко тежко е протекло възстановяването на Г.
след катастрофата, впечатленията му са били, че той „вече не беше същия
3
човек“, без чужда помощ не можел да прави нищо, а сега, след инсултите,
вече изобщо не може да се грижи за себе си.
При тези събрани в процеса доказателства, размерът на паричното
обезщетение от 80 000 лева, като предвидена и допустима от закона
компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови
неимуществени вреди, е бил определен по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съдът
съответно е приспаднал вече платената сума от 27 000 лева, затова е присъдил
разликата от 53 000 лева.
В случая не става въпрос за обезщетяване на вреди, които не са
очевиден резултат и/или не са в пряка причинна връзка с конкретните
увреждания, които Г.Г. е получил при катастрофата от 06.04. 2018 г., а за
обезщетяване на вреди, нанесени на един вече болен човек. Не е възможно,
уврежданията да се разглеждат и преценяват сами по себе си, изолирано от
здравословното състояние на увредения: хората са различни, затова тежестта
на уврежданията винаги е не само конкретна, но и относително различна.
Заключението е, че в обжалваната му част решението на Хасковския
окръжен съд е правилен и законосъобразен отговор на поставения по делото
спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното
препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на съда.
Пред настоящата инстанция ответникът по жалбата Г.Г. е защитавал
материален интерес в размер на сумата 53 000 лева, като адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна
инстанция е било в размер на сумата 2 120 лева. Защитил е материален
интерес в размер на сумата 53 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, жалбоподателят „Д.З.И.
- О.з.“ ЕАД дължи на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на сумата 2 544 лева с
включен ДДС.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260030 от 15.03.2021 г., постановено от
Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г., в частите му, с които
дружеството „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, ЕИК ....,
е било осъдено:
- да заплати „на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на Г. М.
Г., ЕГН **********, сумата 53 000 (петдесет и три хиляди) лева, представляваща
„обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
реализирано на 06.04.2018 г. на АМ Т. км 195“, ведно със законната лихва на
основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 3 КЗ върху тази сума, считано от
05.07.2018 г. до окончателното й изплащане;
- да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, сумата 127 (сто двадесет и
седем) лева, представляваща „направени в настоящото производство
разноски“;
- да заплати на адвокат АТ. В. Г. сумата 2 120 (две хиляди сто и
двадесет) лева „адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА“;
- да заплати „в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково ДТ в размер на 2 120 (две хиляди сто и двадесет) лева“.
В останалата му част Решение № 260030 от 15.03.2021 г., постановено
от Хасковския окръжен съд по т. д. № 118/2019 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д.З.И. - О.з.“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Адвокатско
дружество „Й. и Е.“, ЕИК ...., за процесуалното представителство на Г. М. Г.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 544 (две
хиляди петстотин четиридесет и четири) лева с включен ДДС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6