№ 141
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202899 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 40-F632585 от 05.01.2022 г., издадено от директор ТД на НАП - Бургас, с
което на жалбоподателя на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ за извършено нарушение на чл. 3, ал.
1, т. 1 ЗОПБ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 15627.50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи,
че в АУАН и НП липсва посочена дата и място на нарушението. Счита, че посочването на
РКО и датата на издаването му, не изяснява категорично кога АНО е приел, че дружеството
е извършило процесното нарушение. Поддържа, че непосочването на датата на нарушението
затруднява преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Излагат се твърдения за
наличие на противоречиви обстоятелства в НП, които затрудняват да се разбере какво
нарушение се вменява на жалбоподателя. Намира, че липсва състав на нарушение, тъй като
неправилно АНО е приел, че е било извършено плащане в брой на сумата от 31255.50 лева
в полза на едноличния собственик на капитала на дружеството. Сочи, че сумата
представлява сбор от всички разпределени с различни протоколи дивиденти, които са били
изплатени през третото тримесечие на 2021 г., като всяка отделна сума не надвишава
лимита, определен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ. Жалбоподателят, редовно уведомен,
представлява се от адв. Е.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - директор на ТД на НАП Бургас, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
1
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На свидетелката Р. С. Б. на длъжност инпектор в ТД на НАП – Бургас й било
възложено да извърши проверка на дружеството-жалбоподател „П.С.“ ЕООД. За извършване
на проверката са били изискани документи, като от представен протокол на Общо събрание
от 30.06.2021 г. се констатирало, че е било взето решение да се разпредели дивидент на
едноличния собственик на дружеството за третото тримесечие на 2021 г. в размер на 32 900
лева. Представен бил и РКО № 1 от 04.08.2021 г. за изплатен в брой на С.Н.И. дивидент в
размер на 31 255 лева. При тези обстоятелства свидетелката Б. съставила на дружеството
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Въз основа на АУАН е
издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Със заповед за възлагане на ревизия било възложено на служители на НАП да
извършат ревизия на дружеството жалбоподател. Ревизията приключила със съставяне на
Ревизионен доклад от 05.05.2022 г., в който били вписани направените констатации от
проверяващите лица. Отново е отразено в ревизионния доклад, че Общото събрание на
дружеството е взело решение през третото тримесечие на едноличния собственик на
капитала да бъде разпределен паричен дивидент в размер на 32900 лева, като в доклада е
посочено, че сумата е била изплатена в брой съгласно разходни касови ордери. От изготвена
по делото счетоводна експертиза се установява, че в счетоводна сметка 4533 „Разпределен
дивидент“ има на четири дати осчетоводени четири суми, представляващи дивидент, а
именно на 04.07.2021 г. сумата от 8550 лева, на 18.07.2021 г. – 8550 лева, на 24.07.2021 г. –
7600 лева и на 03.08.2021 г. – 6555 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Б. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото е изготвена и счетоводна експертиза, която съдът напълно
кредитира като компетентно изготвена.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
2
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се
споделят доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и НП във връзка с описване на нарушението и по-точно, съдът намира
за неоснователно възражението, че не е било посочена датата на извършване на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП е било отразено, че е било извършено плащане в
брой на дивидент в размер на 31255 лева, съгласно РКО №1/04.08.2021 г. Следователно
ясно и недвусмислено се определя датата на извършване на нарушението, а именно датата
на изплащане на дивидента- 04.08.2021 г. (датата на издаване на РКО).
Неоснователно се явява и поддържаното в жалбата възражение за наличие на
противоречие в изложените в НП факти на първа и втора страница на акта. В
действителност на втора страница като отегчаващо обстоятелство е посочено от АНО, че не
е била подадена в законоустановения срок декларация образец 1 за месец март 2021 г. Това
обстоятелство обаче не е част от фактическия състав на нарушението по чл. 3, ал. 1 ЗОПБ и
по тази причина не е отразено при описване на фактическата обстановка в
обстоятелствената част на НП. Фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ са описани безпротиворечиво, както в НП, така и в АУАН,
поради което според съда не е налице неяснота относно фактическата страна на
нарушението, за което е било санкционирано дружеството-жалбоподател. Още повече
санкционната норма на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ предвижда фиксиран размер за предвиденото
наказание за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 ЗОПБ, а именно 50 на сто от платената
сума в брой, поради което не подлежат на обсъждане смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. По тази причина ирелевантно за
спора се явява обстоятелството дали е била подадена сочената декларация образец 1. Ето
защо не се налага в настоящото производство установяване на истинността на посоченото
твърдение за неподадена декларация образец 1 за месец март 2021 г., която се оспорва от
жалбоподателя.
В случая се касае за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ, съгласно която
разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
04.08.2021 г. от дружеството-жалбоподател е бил изплатен дивидент на едноличния
собственик в брой в размер на 31255 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че неправилно АНО е приел, че сумата е била изплатена наведнъж в брой. В
подкрепа на защитната си теза процесуалният представител на жалбоподателя намира опора
в изготвената по делото счетоводна експертиза, като сочи, че от експертизата се установява
3
безспорно, че дивидентът е бил осчетоводен и изплатен на четири отделни дати. В
действителност вещото лице посочва, че в счетоводната сметка на дружеството 4533
„Разпределен дивидент“ има осчетоводени четири суми, представляващи дивидент, а
именно на 04.07.2021 г. сумата от 8550 лева, на 18.07.2021 г. – 8550 лева, на 24.07.2021 г. –
7600 лева и на 03.08.2021 г. – 6555 лева. Независимо от това обаче фактът, че общият размер
на дивидента е бил осчетоводен като сбор от четири суми и на четири дати, не води до
категоричен извод, че сумата е била изплатена на четири пъти. Напротив единственото
безспорно доказателство за платена сума е наличен в преписката РКО № 1/04.08.2021 г.,
видно от който на С.Н.И. на 04.08.2021 г. е била изплатена в брой сумата от 31255 лева.
Като основание за плащане е посочено, че се изплаща дивидент. Също така върху РКО са
положени подписите на лицето, което е броило сумата и лицето, което е получило сумата от
31255 лева.
На следващо място в подкрепа на извода на съда, че осчетоводяването от дружеството
на четири отделни суми, представляващи дивидент общо в размер на 31255 лева, не доказва,
че са били изплатени така както са били осчетоводени е обстоятелството, че в експертизата
вещото лице посочва, че в аналитична ведомост на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ за
периода месец януари 2021 г. – месец август 2021 г., приложена към протокола от
изготвената проверка на 25.10.2021 г., е била осчетоводена сума общо в размер на 31255
лева, а не разбита по суми, както е направено в аналитични регистър, като не е било
посочено дата и коментар за плащане на сумата. Коментираната в експертизата от вещото
лице аналитична ведомост е налична в преписката (л.32 от делото), видно от която сумата от
31255 лева е записана срещу дебит сметка 4533. От експертизата се установява, че
счетоводна сметка 4533 се използва от счетоводството на дружеството, за да се отчита
изплащане на дивидент. Следователно в аналитичната ведомост на лист 32 от делото,
предоставена от жалбоподателя на проверяващите от НАП, дивидентът в размер на 31255
лева е бил общо осчетоводен в сметка 501 „Каса в лева“. Впоследствие при извършване на
експертизата при проверка на счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е
констатирало, че за същия период (01.2021 г. - 08.2021 г.) в сметка 501 „Каса в лева“ има
осчетоводени четири отделни суми под сметка 4533 „Разпределен дивидент“, като срещу
всяка сума бил отразен коментар - изплащане дивидент. Видно от експертизата в сметка 501
липсва запис на осчетоводена сума в размер на 31255 лева, каквато е налична в аналитична
ведомост (л. 32 от делото) на сметка 501 за същия период.
На последно място съдът не споделя и наведеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение, че предвид касовата наличност на дружеството към 31.07.2021
г. – 6 608.83 лева, обективно е невъзможно да се изплати на 04.08.2021 г. дивидент в размер
на 31255 лева. Както стана ясно по-горе в изложението в счетоводството на дружеството са
налице противоречиви данни по отношение на осчетоводяването на изплатения на
едноличния собственик дивидент за третото тримесечие на 2021 г. в сметка 501 и по тази
причина според съда, не може да се приеме като безспорно, че към 31.07.2021 г.
дружеството е разполагало с налични средства в каса в размер на 6 608.83 лева.
4
С оглед изложеното, според съда по делото не е налично доказателство, което да
оборва доказателствената сила на наличното в преписката писмено доказателство,
удостоверяващо платена в брой сумата от 31255 лева – разходен касов ордер № 1/04.08.2021
г. Ето защо след като безспорно се доказва по делото, че дружеството е изплатило в брой
сумата от 31255 лева на едноличния собственик, представляваща дивидент, следва
категорични извод, че е бил осъществен състав на процесното нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗОПБ
При така установено по делото, правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.
5, ал. 1 ЗОПБ и е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на
15627.50 лева, представляваща 50 на сто от размера на направеното плащане (31255 лева).
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и
присъди възнаграждение в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 40-F632585 от 05.01.2022 г.,
издадено от директор ТД на НАП - Бургас, с което на „П.С.“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 15627.50 лв.
ОСЪЖДА „П.С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 150 лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6