Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1683/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.К.Г. ***,
срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007745-091-001/21.02.2022 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 99/30.06.2022 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която са му установени
задължения по чл. 48 , ал.1 от ЗДДФЛ както следва : за данъчен период 2014г. главница в размер на
956.66 лева и лихва за забава от 661.63 лева; за данъчен период 2015г. главница
от 413.10 лева и лихва за забава от 243.64 лева; за данъчен период 2016г. главница от
846.53 лева и лихва за забава от 413.42 лева; за данъчен период
2017г. главница от 3199.56 лева и лихва
за забава от 1238.15 лева; за данъчен период 2018г. главница от 3964.39 лева и
лихва за забава от 1132.14 лева; за данъчен период 2019г. главница от 1664.80
лева и лихва за забава от 306.16 лева.
В подадената до съда жалба
бланкетно се твърди необоснованост на изводите
на приходната администрация и
неправилна преценка на събраните доказателства. Отправеното искане към
съдебния орган е за отмяна на оспорената част от издадения ревизионен акт.
В уточняваща молба жалбоподателят
твърди необоснованост на фактическите констатации на органите по приходи за
укрити доходи поради погрешна преценка за размер на началното салдо към
01.01.2014 г. Г. твърди, че следва да
бъдат включени още 163 775.50 лв., а именно сумата 35000 лв. , получена и
спестена от РЛ по повод изпълнение на договор за работа като представител на
фирма „Хепос Инженеринг“ АД; сумата от 32703.50 лв, представляваща получени
доходи от продажба на апартамент по нотариален акт №105, том І, рег.№600, дело
№122/21.10.1998 г., , както и продажба на съсобствен наследствен имот по
нотариален акт №184, том ІІ, рег.№2921, дело 384/2003 г. Неправилно рев. екип не е включил в началното салдо и сумата от 5 000 лв.
по повод сключен граждански договор от 01.04.1998 г., за което е бил представен
документ за реално получаване на средства – разходен касов ордер от 30.12.1998
г. Неправилно в началното салдо не са включени суми по представени служебни
бележки за изплатени в брой суми от НК-ЖИ ПЕПЖИ-Варна, Корабно машиностроене“
АД, СД „Перфект инженеринг“ в общ размер от 13 170 лв.
Сочи, че по договор за банков кредит №И-1901/23.11.2007 г. от „Уникредит
Булбанк“ АД жалбоподателят е получил 50 000 евро като с част от сумата
– 19 889 лв. е закупил недвижим имот, за което е съставен нотариален акт
№57, том V, рег.№6668, дело №383 от 2007 г. Твърди се , че неправилно
ревизионният екип е приел, че няма доказателства дали кредитът за договор за
банков кредит №И-1901/23.11.2007 г. , сключен със „Уникредит Булбанк“ АД в
размер на 50 000 евро е бил усвоен. Според представено банково извлечение жалбоподателят
е бил клиент на банката , имал е разплащателна сметка , по която на 11.12.2007
г. е получил превод от 50 000 евро.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Неговият процесуален представител поддържа жалбата на
изложените в уточняващата молба доводи за незаконосъобразност, които доразвива
в депозирани по делото писмени бележки .
Твърди се отсъствие на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на
чл. 122 от ДОПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът в производството –
директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, се представлява от ст. юриск. П.Г., който излага становище за
неоснователност на оспорването поради
законосъобразност на постановения
ревизионен акт, която теза
аргументира и в постъпили по делото писмени бележки . Претендира се
присъждане на юриск. възнаграждение .
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Подадената жалба от К.К.Г. е
процесуално допустима. По съдебен ред се оспорва ревизионен акт, в частта в
която на оспорващото лице са установени данъчни задължения и това произнасяне
покрива критериите за ИАА по чл. 21 АПК. В тази връзка е налице и правен
интерес за Г. от неговата съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност.
Обжалваната част на ревизионния
акт е била предмет и на административно обжалване , поради което е спазено
изискването на чл. 156 ДОПК. Жалбата е подадена по териториално компетентния
адм. съд съобразно предписанието на същата правна норма. Потвърдителното
решение на горестоящия адм. орган е съобщено на оспорващия на 11.07.2022 г. /л.
7 от делото./, а жалбата до съда е подадена на 18.07.2022 г. /л. 4 от делото/
т.е. потестативното право на жалба е упражнено срочно. В обобщение подадената жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид следното:
Началото на административното
производство е поставено с издаването на /ЗВР/ № Р-03000320007745-020-001/11.12.2020
г. /стр.2/ изменена със ЗВР от 15.04.2021 г. от началник сектор „Ревизии“ Б С С , с която заповед е възложено
извършването на ревизия на задълженото лице за установяване задължения за данък
по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г., ДОО за периода 01.12.2014
г. до 31.12.2019 г., здравно осигуряване за периода от 01.12.2014 г. до
31.12.2019 г., данък за Универсален пенсионен фонд за периода 01.12.2014 г. до
31.12.2019 г. Цитираните две ЗВР са издадени от
орган по приходите при ТД на НАП-Варна
, надлежно овластен по реда на чл. 112, ал.2, т 1 от ДОПК от директора
на посочената териториална дирекция на НАП по силата на негова заповед
№Д-1249/30.06.2017 г., която е служебно известна на съда. За ръководител на ревизията
е определен гл. инспектор Д Б / л. 2 и 4 от преписката/. Заповедите са
връчени по електронен път на 24.09.2021 г.
На 12.01.2022г. е издаден
ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320007745-092-001/12.01.2022 г. /л. 403- 445 от
преп./, срещу който е подадено писмено
възражение /л. 446 от преп./.
Направените възражения от Г. са
обсъдени с процесния РА № Р-03000320007745-091-001/21.02.2022г. /л. 453-485 от
преп./ и са отхвърлени като неоснователни . Приходната администрация е
определила задължения на РЛ по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 11 045,04 лв. главница и 3 995,14 лв. лихви;
задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се в размер на 4 006,08 лв. и 1
759,57 лв. лихва; задължения за вноски за УПФ ДЗПО за самоосигуряващи се в
размер на 1 443,00 лв. главница и 646,79 лв. лихви и задължения за вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 242,40 лв. главница и
386,16 лв. лихви.
От събраните данни в хода на
ревизията се установява ,че К.К.Г. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ с постоянен адрес:*** и данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източници в Р. България и чужбина. Не е семеен и няма
непълнолетни деца.
С Протоколи /л.174, л.32 и л.18/
са приобщени доказателства, от проведени данъчни проверки на К.К.Г., както и
от извършена ревизия на „Кей жи
Инженеринг“ ЕООД, приключила с РА № Р-03000820001300-091- 001/20.01.2021 г.
На основание чл. 124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено за провеждане на ревизията по особения ред
на чл. 122 , както и за възможността да депозира писмена декларация по чл. 124,
ал.3 ДОПК / л. 57/ . Г. е представил
такава в рев. производство, в която декларира начално салдо от 229 225 лв.
/ л. 370-374/.
Безспорно
е между страните, че през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. К.К.Г. е
получавал доходи от упражняване на свободна професия - консултант, /вещо лице
към Окръжен съд Варна и Районен съд
Варна/. Получените от тази дейност доходи по банковата сметка на лицето в банка
„ДСК“ АД /87-68/, не са включени в подадените от Г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В
тази връзка органите по приходи са приели съществуването
на предпоставките на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК.
При извършена съпоставка на
имущественото състояние, разходите и доходите на К.К.Г., рев. екип е установил
превишение в годишен аспект на извършените разходи спрямо получените доходи за
2016 г. в размер на 8000,95 лв., за 2017 г. в размер 31 938,42 лв., за 2018 г.
в размер 39 375,92 лв. и за 2019 г. в размер 13 289,90 лв.
Приходна администрация е определил размер на началното
салдо към 01.01.2014 г. от 96057.16 лв. / л. 4-7 от РА/.
По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
е било определена данъчна основа за облагане и дължим ДДФЛ по години, както следва:
-За 2014 г. данъчна основа в размер на 30 219,54 лв., включваща
деклариран доход от авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 12 930,00
лв., деклариран доход от наем в размер на 8100,00 лв., недекларирани доходи от
упражняване на свободна професия - консултант в размер на 116,64 лв. и други
доходи, получени по банков път от „Кей жи Инженеринг“ ЕООД, в размер на 9
450,00 лв., намалени с декларираните от лицето данъчни облекчения /377,10 лв./,
дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 3021,95 лв., внесен данък
в размер на 2065,29 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 956,66 лв. и
следващата се лихва в размер на 661,63 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;
-За 2015 г. данъчна основа в
размер на 4 131,00 лв., включваща недеклариран доход от наем в размер на 4
590,00 лв., намален с декларираните от лицето данъчни облекчения /459,00 лв./,
дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 413,10 лв., внесен данък в
размер на 0,00 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 413,10 лв. и
следващата се лихва в размер на 243,64 лв. за периода от 01.05.2016 г. до
21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;
-За 2016 г. данъчна основа в
размер на 10 700,95 лв., включваща декларирани доходи от наем в размер на
2700,00 лв. и други доходи в размер на 8000,95 лв., представляващи несъответствие
между получените от лицето доходи и извършените разходи, дължим данък върху
общата данъчна основа в размер на 1070,09 лв., внесен данък в размер на 223,56
лв., дължим данък за довнасяне в размер на 846,53 лв. и следващата се лихва в
размер на 413,42 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 21.02.2022 г. на основание
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;
- За 2017 г. данъчна основа в
размер на 33 838,04 лв., включваща декларирани доходи от наем в размер на
2268,00 лв. и други доходи в размер на 31 938,42 лв., представляващи
несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи,
намалени с декларираните от лицето данъчни облекчения /368,38 лв./, дължим
данък върху общата данъчна основа в размер на 3383,80 лв., внесен данък в размер
на 184,24 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 3199,56 лв. и следващата
се лихва в размер на 1238,15 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 21.02.2022 г.
на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК;
-За 2018 г. данъчна основа в
размер на 41 535,92 лв., включваща данъчна основа на декларирани доходи от наем
в размер на 2 160,00 лв. и други доходи в размер на 39 375,92 лв.,
представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените
разходи, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на 4153,59 лв.,
внесен данък в размер на 189,20 лв., дължим данък за довнасяне в размер на
3964,39 лв. и следващата се лихва в размер на 1132,14 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл.
175, ал. 1 от ДОПК;
- За 2019 г. данъчна основа в размер на 26 828,02 лв., включваща данъчна
основа на декларирани доходи от наем в размер на 14 580,00 лв. и други доходи в
размер на 13 289,90 лв., представляващи несъответствие между получените от
лицето доходи и извършените разходи, намалени с декларираните от лицето данъчни
облекчения /1041,88 лв./, дължим данък върху общата данъчна основа в размер на
2682,80 лв., внесен данък в размер на 1018,00 лв., дължим данък за довнасяне в
размер на 1664,80 лв. и следващата се лихва в размер на 306,16 лв. за периода
от 01.05.2020 г. до 21.02.2022 г. на основание чл. 1 от ЗЛДТД11ДВ във вр. с чл.
175, ал. 1 от ДОПК;
Предвид подадените до съда жалба
и уточняващата молба от К.Г. спорът между страните е относно началното
салдо към 01.01.2014 г. В тази връзка
съдът даде нарочно указание на
жалбоподателя по чл. 171, ал.2 АПК / л.
15 от делото / , но оспорващото лице не прояви процесуална активност по
представяне на доказателства в съдебния процес във връзка с даденото указание.
Съдът при извършена проверка по
реда на чл.184 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на представени от ответника
електронни носители установи, че
1. Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000320007745-020-001 / 11.12.2020 г. е подписана от Б С С на
11.12.2020 г. в 11:24:53 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Б С С ,
както и че електронният подпис е издаден от „B-TrustOperational CA QES” и е
валиден от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г.
2. Заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320007745-020-002 / 15.04.2021 г е
подписана от Б С С на 15.04.2021 г. При зареждане на удостоверението към файла
с електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Б С С ,
както и че електронният подпис е издаден от „B-TrustOperational CA QES” и е
валиден от 03.06.2020 г. до 03.06.2021 г.
3. Ревизионен акт № Р-03000320007745-091-001
/ 21.02.2022 г е подписан от Д Н Б на 21.02.2022 г. в 17:43:35 часа. При
зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Д Н Б , както и че електронният подпис е издаден
от „B-TrustOperational CA QES” и е валиден от 10.09.2021 г. до 10.09.2022 г.
Ревизионният акт е подписан и от Б С С на 21.02.2022 г. в 17:44:26 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Б С С , както и че електронният подпис е издаден
от „B-TrustOperational CA QES” и е валиден от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г.
4. Ревизионен доклад №
Р-03000320007745-092-001 / 12.01.2022 г е подписан от М Д С на 12.01.2022 г.
При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява,
че това е електронният подпис на М Д С , както и че електронният подпис е
издаден от „B-TrustOperational CA QES” и е валиден от 11.11.2021 г. до
11.11.2022 г. Ревизионният доклад е подписан и от Д Н Б на 12.01.2022г. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Д Н Б , както и че електронният подпис е издаден
от „B-TrustOperational CA QES” и е валиден от 10.09.2021 г. до 10.09.2022 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Изследвайки компетентността на
авторите на РА , съдът констатира , че актът изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП-
Варна , който е възложил ревизията , и
от гл. инспектор по приходите-
ръководител на ревизията.
Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК рев. акт се
издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. Предвид
изложените обстоятелства съдът счита , че това нормативно изискване е спазено .
Атакуваният ревизионен акт, чиято
неразделна част е РД, се обективира в изискуемата писмена форма. Същият съдържа
както фактическите основания за установяване на данъчните задължения на РЛ ,
така и правната аргументация за взетото
решение от ревизиращия екип. В
разпоредителната част на акта се съдържа пълна информация не само за субекта на
данъчните задължения, но за техния вид и размер.
Извършената съдебна проверка по
реда на чл.184 ГПК във вр. с §2 ДР на ДОПК констатира, че частично обжалваният
РА е подписан с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ.
Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. По определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен
подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014. Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014,
според който „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. А съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис
и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и
РА са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи
от издателите им съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. За валидното им подписване от
органите по приходите са представени доказателства, от които е видно, че към
момента на подписване съответните длъжностни лица са разполагали с валидно удостоверение
за КЕП по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. В контекста на
изложеното съдът приема оспореният по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
Атакуваната част от издадения РА
обективира волеизявление на органи по приходи по определяне на данъчни
задължения по вид и периоди, попадащи в
обхвата на заповедта за възлагане на ревизия. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на
РЛ на 24.09.2021 г. Докладът е бил надлежно връчен на ревизираното лице , което е упражнило
процесуалното право на писмено възражение. Същото е било обсъдено от
ревизиращия екип предвид мотивите
на акта , прието е за частично
основателно . По този начин е спазено изискването на чл. 120, ал.2 ДОПК.
В съответствие с предписанието на
чл. 124, ал.1 ДОПК на Г. е било връчено уведомление за провеждане на ревизията
по особения ред на чл.122 ДОПК и е била осигурена възможност за подаване
на декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК. Ревизионният акт е бил издаден при
спазване на правилото на чл. 119 от ДОПК.
В контекста на гореизложено съдът
приема ,че няма допуснати съществени нарушения на разписаната в ДОПК административна
процедура.
При
изследване материалната законосъобразност на оспорената част от РА съдът
съобрази нормативното предписание на чл. 124, ал. 2 ДОПК , според което в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на
чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
от събраните в хода на ревизията доказателства. Тази законна презумпция е
оборима и обратното доказване е в тежест на жалбоподателя. Следователно в
производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за
това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта.
След като няма спор между
страните , че през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. К.К.Г. е
получавал доходи от упражняване на свободна професия - консултант, /вещо лице
към Окръжен съд Варна и Районен съд
Варна/ , които суми са били превеждани по банковата му сметка в банка „ДСК“ АД
/87-68/, както и няма спор , че тези доходи не са били включени в подадените от
Г. годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за същите данъчни периоди , е налице хипотезата на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК – недекларирани
подлежащи на данъчно облагане доходи т.е. укрити доходи по смисъла на чл.122,
ал.1 т.2 от ДОПК.
Органите
по приходи са счели, че е налице и хипотезата на чл.122, ал. 1, т. 7 от ДОПК ,
но наличието на укрити доходи е достатъчно
основание за провеждане на досъдебната
фаза на процеса по особените правила на
чл. 122 от ДОПК.
Правилен
е подходът на приходната администрация да извърши анализ на доходите и
разходите на Г. и то за достатъчно дълъг
предходен период от 7 години преди началото на ревизирания период , за да
получи пълна и обективна информация за размера на началното салдо към датата
01.01.2014 г. Правилно органите по приходи са ползвали като източник на
сведение за доходите на РЛ преди 2014
година подадените от К.Г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2006 г. – 2013 г. Тези декларации имат
правната характеристика на извънсъдебно
признание , защото са писмено изявление на страната за неизгодни
за нея факти с касателство към
предмета на правния спор. В хода на ревизията Г. твърди, че е получил различни
по произход доходи преди 2014г. с цел
доказване на по-висок размер на началното салдо към датата 01.01.2014 г., но
тези доходи той не е декларирал по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ в предходните данъчни периоди . Именно върху неизгодността на данните от ГДД за
обжалващото лице , адресат на данъчните задължения, се крепи
доказателствената сила на признанието. С оглед
това извънсъдебно признание на Г.
съдът счита, че не е постигнат процесуалния стандарт на пълното
доказване на неговото фактическото твърдение както за получени, така и за
спестени 163 775.50 лв. , освен признатите от рев. екип 96 057.16 лв.
Обосновано
откъм правилата на формалната логика и
правилата на доказване поради
липсата на данни Г. да е спестил 163 775.50 лв. , е фактическата
констатация на приходната администрация за налични парични средства на РЛ към 01.01.2014 г. от 96 057.16 лв. , без да участват в
тази стойност доходи от граждански договор
от 1998 г. , спестени заплати за
периода м. 10/1986 г. - м. 05/2006 г. ,
доходи от дейност през 1996 г.
като представител на чешка фирма ,
доходи от продажба на недвижимо имущество
пред 1998 г. и 2003 г . К.Г.
твърди, че е получил и спестил тези доходи . Той твърди ,че е разполагал с тези парични средства към 01.01.2014 г. т.е. той
твърди положителен юридически факт , от който извлича благоприятни за себе си
правни последици и негова е тежестта по
доказване съществуване на същия. Нито
в досъдебната фаза на процеса , нито в
съдебната такава , въпреки даденото му изрично указание по чл. 171, ал. 4 от АПК , Г. не ангажира никакви доказателства / писмени или гласни/ за начин на
съхранение на значителната парична сума
от 163 775.50лв., например в
банкови сметки, трезор , съхранение в
дома си или в трети лица. Пасивното процесуално
поведение на Г. има за правна последица липса на проведено успешно пълно
доказване на неговото фактическо твърдение за размер на началното салдо. Според
правната доктрина недоказаните факти съдът е длъжен да приеме за неосъществени
.
Остават
съмнения в съда , че той е притежавал такава парична сума не само заради отдалечения период от време на
придобиване на тези доходи - най-малко 8 години, но и поради събраната информация в хода на
ревизията , че той към 01.01.2014 г. е имал по банковите си сметки само 72.51
лв. Освен това той е несемеен , което
означава че сам покрива всички свои разходи за живот. На следващо място , той е
без трудова заетост още от м. 05/2006 г. до края на ревизираните периоди / 2019 г. / , респективно той не е имал
постоянни трудови доходи и поради тази причина е логично да се приеме, че той е
посрещал своите разходи със спестените преди това парични средства.
Г.
твърди, че е получил и спестил доходи от
дейност като представител на
чешката фирма „Хепос Инженеринг” АД и в тази връзка в хода на ревизията е
представил писмен договор за представителство , сключен на 28.05.1996 год. , но
този частен свидетелстващ документ ,
който се ползва само с формална доказателствена сила , доказва авторството на този документ и постигнато
съгласие между страните по клаузите на договора. Този писмен договор не доказва
твърдението на Г., че ежемесечно е получавал 960 щатски долара и че е спестявал
ежемесечно 800 щатски долара.
Изрично в чл. 5 от договора е посочено,
че таксата на представителство се изплаща всеки месец след издаване на фактура
, „ получена от представителя “ . При
срок на правно действие на договора от 1
година , би следвало да има издадени 12
фактури, но РЛ не представя нито един такъв писмен документ.
Освен
това в чл. 7 от договора е посочено, че всяко плащане на представителя ще се осъществи по посочена в
договора негова банкова сметка , ***ра е банкова сметка *** „ Булбанк“
АД . Г. не представя банкови извлечения
за постъпления по банкова си сметка с произход възнаграждения по договора.
За
пълнота на изложението е нужно да се посочи, че според чл. 6 от договора всички такси и разходи за дейността на
представителя са за негова сметка. Тази договореност допълнително разколебава
в достоверността на твърдението на Г. за
ежемесечно спестени по 800 щатски долара , още повече ,че не ангажира
никакви доказателства , че е ползвал безплатен
офис, телефон и факс на свой
приятел .
Недоказани са твърденията на
жалбоподателя, че е спестил доходи от продажба на недвижими имоти в размер на
32 703.50 лв., които е следвало да бъдат включени в началното салдо към
01.01.2014 г.
Г. представя нотариален акт №
9455, том 2, рег.№2921, дело №384/2003 г., който дава сведение за извършена
продажба на 13.06.2003 г. на недвижим имот
в съсобственост на РЛ и още две
физически лица при договорена продажба
цена от 9796.70 лв. , но не ангажира никакви доказателства какъв е неговия
съсобствен дял и съответно каква част от
продажната цена той е получил и най-вече не са представят никакви
доказателства как е съхранявал тази сума до началото на ревизирания период-01.01.2014
г.
Жалбоподателят представя
нотариален акт №105, том 1, рег.№600, дело №122/21.10.1998 г./л.249 - 250
гръб/, според който е продал на трето лице апартамент №31, в гр. Варна, бул.
„Сливница” №187, вх.1, ет.4 с обща застроена площ 68.50 кв.м. за сумата от
29 437 ,80 деномирани лв. , но нито в хода на ревизията , нито във
фазата на съдебното обжалване на РА не бяха представени доказателства за
съхранение на получената продажна цена
до 01.01.2014 г. т.е. спестяване на тези парични средства цели 15 години.
По т. 3 и 4 от уточняваща молба
/л. 12 от делото / К.Г. посочва, че към началното салдо трябва да се включи
сумата от 5 000 деноминирани лева , както и 18 170 лв. , получени по
изпълнение на граждански договор от
01.04.1998 г. и на доходи по служебни
бележки , издадени от различни търговски дружества , но изрично в тази молба Г. посочва, че е
включил тези доходи в декларираните от
него по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ доходи .
След като тези суми участват в данъчната
основа за облагане по декларациите на Г. и след като ревизиращият екип е
включил декларираните от него доходи по ГДД в анализа за начално
салдо към 01.01.2014 г. видно от таблицата
, представляваща приложение № 14 на стр. 28 от РД , то тези доходи не следва да участват втори път при
формиране на началното салдо.
Поредният довод , разколебаващ в
истинността на твърдението на
жалбоподателя ,че е имал налични парични средства към 01.01.2014 г. в
общ размер на 229 225 лв. , в които участват спестени доходи от трудовата му дейност след 1986 г., спестени доходи , които е
получил през 1996г. и през 1998 г. е обстоятелството, че със Закона за
деноминация на лева, обнародван в Държавен вестник бр. 20 от 05.03.1999 г. считано от 5 юли 1999 г.
българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.
Предвид
деноминацията на лева съхранението на пари за целите на тяхното
ползване като платежно средство изисква
замяната на старите банкноти с нови , но Г. не представя никакви доказателства
за такава замяна , което опровергава
достоверността на неговите твърдения.
Следващ убедителен аргумент за този извод на
съда е фактът на сключен на 12.12.2007
г. договор за банков кредит от К.Г. в размер на 50 000 евро или
97 791.50 лв. Ако той е имал
спестени парични средства в твърдения от него размер , е нелогично да
сключи договор за отпускане на кредит,
тъй като по този начин доброволно е поел задължение за дългогодишно погасяване на кредита / 22 години/ на ежемесечни вноски
и то с лихва.
Жалбоподателят твърди, че е
ползвал само 19 889 лв. от размера на кредита , но и това твърдение е
нелогично по изложените по-горе доводи , а освен това е и недостоверно с оглед
събраните писмени доказателства. Според нотариален
акт №//, том //, рег. №///, дело №/// от /// г./л.л.139-140 гръб/ и фактура от
27.12.2007 г./л.139 гръб/ К.Г. е закупил
апартамент в гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци, местност „Б А “ за 19 889 лв, която продажна
цена съвпада с данъчната оценка на имота , но тази цена не е реалната продажна
такава , защото вписвайки в нот. акт на продажна цена , идентична на данъчната
оценка, купувачът К. Г. е заплатил по-малък размер на данъци и
такси за правната сделка .
Достоверността на вписаната продажна цена се
опровергава от представен в хода на
ревизията предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от
20.11.2007 г./л.9-10/ , според който „Евроселект“ ЕООД като продавач и К.К.Г.
като купувач, се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба
на правото на собственост върху апартамент №//, ет./, находящ се в гр. ////,
плана на лесопарк местност „Б А “, к.к.“Златни пясъци“ при договорена продажна
цена от 59 399 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 19
от ЗЗД предварителният договор трябва да
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Именно поради договорена реална
продажба цена на имота от 59 399 евро на 29.11.2007 г. „Уникредит Булбанк
„ АД е предоставило на К.Г. кредит в размер на
50 000 евро , обезпечен с
договорна ипотека върху негов недвижим имот
/ л. 39/ .
С оглед изложените фактически
данни се налага извод, че получените от РЛ парични средства по отпуснатия му
банков кредит са послужили за заплащане
на цената на придобития от Г. недвижим имот и че той не е разполагал със спестени общо
229 225 лв. около 6 години след отпускане на кредита.
В контекста на гореизложено
приходната администрация е определила размер на началното салдо към 01.01.2014
г. от 96 057.16 лв. и това решение
е благоприятно за К.Г., въпреки липсата
на доказателства за реална фактическа наличност и на такава парична сума .
Недоволството на Г. относно обжалваната
част от РА касае само началното салдо към 01.01.2014 г. , но не
включените от рев. екип компоненти в
данъчната основа по чл. 122, ал.2 от ДОПК. С оглед неоснователност на
оплакването на Г. за размера на
началното салдо и липса на спор между страните за елементите, които участват в
основата за облагане с ДДФЛ , обоснован откъм доказателствени средства и законосъобразен откъм
нормативна уредба е изводът на
приходната администрация , че К.Г. е субект на задължения за данък върху доходите на физическите лица за
ревизираните периоди в размер, посочен в издадения рев. акт.
Предвид изхода на правния спор
допустимото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да се удовлетвори , при съобразяване с правилото на чл. 161 ДОПК
и актуалната редакция на чл.8 във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /
, поради което жалбоподателят следва да
заплати на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1753.62
лв.
Водим от горното Варненският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.Г. ***,
срещу ревизионен акт №
Р-03000320007745-091-001/21.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна, в частта в която са установени негови данъчни задължения по чл.
48 , ал.1 от ЗДДФЛ както следва :
-
за данъчен период 2014г. - главница от 956.66 лева и лихва за забава от
661.63 лева ;
-
за данъчен период 2015г. - главница
от 413.10 лева и лихва за забава от 243.64 лева;
-
за данъчен период 2016г. - главница
от 846.53 лева и лихва за забава от 413.42 лева;
-
за данъчен период 2017г. - главница от 3199.56 лева и лихва за забава от
1238.15 лева;
-
за данъчен период 2018г. - главница от 3964.39 лева и лихва за забава от
1132.14 лева;
-
за данъчен период 2019г.- главница
от 1664.80 лева и лихва за забава от 306.16 лева.
ОСЪЖДА К.К.Г. ***, с ЕГН **********
да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1753,62 лева ,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: