О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 08.03.2017год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №3407 от 2016г. по описа на АС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. със чл.1, ал.1 т Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на И.И.И., подадена чрез адв. М.Л., с която е предявен иск срещу Община Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2015г., произтичащи от това, че ответникът без правно основание продължава да ползва недвижим имот, собственост на ищцата, след като не предприема действия по отчуждаването му.
С Разпореждане на съда №20641/30.12.2016г. исковата молба е оставена без движение и е указано на ищцата, че следва да представи доказателства, установяващи правото й на собственост върху ПИ 979 по КК на СО „Свети Никола“ /стар ПИ 1594а, кв.36 по плана на Община Варна/, като и да представи екземпляр от исковата молба за връчване на Окръжна прокуратура – Варна.
На 16.01.2017г. ищцата представя по делото доказателства за собствеността си върху ПИ 1594а, кв.36 по плана на Община Варна, м. „Свети Никола“, както и екземпляр от исковата молба.
С Разпореждане на съда №944 от 18.01.2017г. съдът е оставил исковата молба без движение като нередовна и е дал възможност на ищеца да отстрани конкретно указаната му от съда нередовност по отношение на следното: Наличието на противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, неспособстващи да се направи еднозначно заключение, по отношение на това претендираните вреди дали са пропуснати ползи или претърпени загуби, дали са имуществени или неимуществени, както и от какво произтичат от незаконосъобразно бездействие или бездействие на ответника или от незаконосъобразен административен акт; Неяснотата в какво се изразяват вредите, не е ясно дали твърдяните вреди произтичат от бездействието на ответника да предприеме действия по отчуждаване на имота на ищеца /не е посочено и къде е нормативно заложеното задължението за действие за ответника/ или от ползването на имота от ответника, като освен това, в исковата молба се съдържа и твърдение за изградена в имота на ищеца шахта, разрешението за строеж, за която е обявено за нищожно от съда.
На 07.02.2017г. ищецът уточнява, че предявеният иск е за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт – Разрешение за строеж №133/ГИ от 04.10.2005г. на гл.архитект на Община Варна, което е прогласено за нищожно и въз основа на което е реализирана шахта №2, попадаща изцяло в имота на ищцата, с изграждането на която използването на имота по предназначение е невъзможно, заявява се, че е накърнено правото на собственост ищцата. Същевременно се заявява, че „бездействието се изразява в неизпълнение на вменените по закон задължения и по-конкретно чл.135 и чл.124а, ал.2 от ЗУТ“.
С Разпореждане на съда №2350 от 10.02.2017г., съдът е приел, че независимо от уточнението, исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК /приложим субсидиарно в случая/ и е указал повторно на ищеца необходимостта от представяне на писмено уточнение на исковата молба по отношение на следното: Противоречието между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, неспособстващи да се направи еднозначно заключение, по отношение на това претендираните имуществени вреди дали са пропуснати ползи или претърпени загуби, в какво се изразяват вредите и от какво произтичат - едновременно от нищожното разрешение за строеж и/или незаконосъобразното бездействие по отношение допускане изработването на проект за изменение на плана; Неяснотата от какво противоправно деяние или акт произтичат вреди и какви точно вреди, както и да се изложат твърденията на ищеца за причинна връзка между деянието и вредата, доколкото и реда за защита на правото на собственост, владението/ползването на имота е друг.
С молба със с.д. №3339/02.03.2017г., процесуалният представител на ищеца уточнява, че искът е за имуществени вреди, произтичащи от невъзможност използването на имота по предназначение в резултат на реализирано строителство, като имуществените вреди произтичат от нищожен административен акт.
Съдът намира, че въпреки даваните на ищеца възможности, същият не е отстранил нередовността на исковата молба, предвид следното:
Искът предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената защита и тази, която получава ответникът, както и предмета на решението. Законодателят е определил редица условия за надлежното упражняване на правото на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Една от тези предпоставки е събразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовният иск - чл.127 – чл.129 от ГПК. Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск би довело до постановяване на решение, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.129 от ГПК, съдът следва да определи срок на ищеца за отстраняваното на нередовността на исковата молба и при неотстраняване в указания срок - да прекрати производството.
Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да са редовни, респ. за да подлежат на разглеждане от административния съд, исковете следва да са основани на твърдения за конкретни вреди /имуществени – загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени/. В случая ищецът не конкретизира вида и характера на вредите, не конкретизира тяхното проявление, въпреки дадените му от съда указания в този аспект. Твърди се само, че вредите са имуществени. Липсата на яснота в какво се изразяват претендираните имуществени вреди не способства да се направи извод за редовност на исковата молба. Принципите на гражданския и административния процес изискват осигуряване равенство на страните по делото, една от гаранциите за което са изискванията към исковите молби, от които следва да стават ясни твърдения за всички елементи на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Непредприемането от оспорващия на надлежни процесуални действия за поправяне недостатъците на исковата молба, независимо от дадената от съда двукратно възможност, представлява пречка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.
Във връзка с направения извод за нередовност на исковата и на основание чл.129, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.И.И., подадена чрез адв. М.Л., с която е предявен иск срещу Община Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2015г., произтичащи от обявеното за нищожно Разрешение за строеж №133/ГИ от 04.10.2005г. на гл.архитект на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №3407/2016г. на АС-Варна.
Определението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :