РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр.
дело № 11265 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №106261/02.05.2019
г., по гр. дело №6442/2018 г. по описа на СРС, 74 състав, „Т.С.Ц.1“ дружество
по ЗЗД е осъдено да заплати на О.Н.З., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
сумата от 127 549 лева представляваща парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (физически и душевни болки и страдания) в резултат на претърпяна
трудова злополука на 29.03.2016 г.. в гр. София, община „Студентски град”, кв.
„Малинова долина“ срещу Национална спортна академия, за която е издадено влязло
в сила разпореждане № 19218 от 07.04.2016 г. на ТП на НОИ - гр. София за
признаване на злополуката за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО, ведно
със законната лихва от датата на трудовата злополука 29.03.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 4336 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 5701,96
лева, представляваща дължимите в производството разноски за държавна такса и
депозит за експертиза. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника - „Д.з.“ АД.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Консорциум Т.С.Ц.1“
ДЗЗД, чрез юрк. Д. Ч., с надлежно учредена представителна власт по делото, в
която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Счита, че неправилно СРС не е взел предвид съдържащите
се в присъдата и мотивите към нея, както и в протоколите от съдебни заседания
на наказателния съд, факти и не обсъдил тези доказателства. Поддържа, че
присъдата и мотивите към нея обвързват ищеца със сила на пресъдено нещо в
качеството му на страна по наказателно производство, като те представляват
официален документ, издаден от надлежен орган, който по реда на ГПК следва да
бъде ценен като доказателство за установените в него факти. Съгласно мотивите
към присъдата, наказателният съд е установил, че срещу ищеца са отправяни многократни
заплахи, включително за здравето и живота му, много време преди удара, от който
ищецът е пострадал. В този смисъл поддържа, че тези документи установявали наличието
на груба небрежност у ищеца, който бил съпричинил с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат.
Сочи, че неправилно
била преценена и доказателствената стойност на представеното по делото
експертно решение на ТЕЛК №1324/31.05.2015 г., въпреки че ответникът е възразил,
че най-късно издадения болничен лист, представен по делото, е посочен друг
номер на решение на ТЕЛК и първото решение, с което се признава 52,20 % трайна
нетрудоспособност не е валидно към датата на постановяване на съдебното
решение.
Изтъква, че вещите
лица, изготвили приетата СМЕ, не притежават необходимата компетентност да
преценят степента на загрозяване и дали то е невъзстановимо, поради което
неправилно съдът е изградил своите мотиви върху тези два факта. Не било и категорично
установено от експертизата, че ищецът вижда двоен образ, тъй като тази
констатация е изградена единствено въз основа на субективното оплакване на пострадалия,
но е в противоречие с медицинската документация, според която зрението му е
напълно възстановено.
Поддържа се, че
първоинстанционният съд не бил отчел твърденията на ищцовата свидетелка, че О.З.
продължава да управлява автомобил, като същевременно безкритично е възприел
показанията на свидетелката, която живее на семейни начала с ищеца и чийто
възприятия се базирали на субективните усещания на пострадалия, но не се потвърждавали
от медицинската документация. Оспорват се и изводите на съда, с което е уважил
исковата претенция за пълния претендиран размер.
Предвид изложено
моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а исковете отхвърлени, или
евентуално обезщетението да бъде намалено поради проявената от ищеца груба
небрежност и да се определи справедливо обезщетение, не по-високо от изплатеното
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец –
О.Н.З., чрез адв. А. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва
жалбата по подробно изложените съображения. Счита, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано и правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника - „Д.з.“ АД в законоустановения срок не е изразило
становище.
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, като на ответника по силата на § 1, т.1 от ДР на КТ е призната
работодателска правосубектност.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна.
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Във връзка с релевираните в жалбата
оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:
За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от
трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща
до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да
са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което, дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят
следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност
само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.
нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния
резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина
„груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
В конкретния случай не е
спорен между страните фактът на настъпване на злополуката, както и нейният
трудов характер (процесните травматични увреждания са признати за трудова
злополука с разпореждане № 19218/07.04.2016 г., издадено от Териториално
поделение - София град към НОИ, и поначало посочените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на
работодателя са налице.
Доводите на въззивника, че е
налице умишлено поведение на ищеца, евентуално, че е налице съпричиняване
поради проявена груба небрежност от страна на работника, тъй като в нарушение
на дадените от работодателя инструкции, при отправени до него заплахи от трето
лице, не е потърсил съдействие от прекия си ръководител, остават недоказани. Твърдените
факти, на които ответникът обосновава своето правоизключващо и при условията на
евентуалност правонамаляващо, възражение са изведени от събраните пред
наказателния съд доказателства и формираните мотиви при постановяването на
присъда от 08.05.2018 г., по НОХД №1045/2017 г., на СРС, 131 състав, с която
Николай Н. Михайлов е признат за виновен, че е причинил средна телесна повреда
на О.Н.З. на 29.03.2016 г.,в гр. София, ж.к. „Студентски град“, което
съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По аргумент от чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда обвързва съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. В този смисъл присъдата е с доказателствено
значение досежно вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното
наказание. Поначало поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на
престъплението и каквото в случая не е разглеждано от наказателния съд (в този
смисъл решение № 85 от 03.08 2016 г. по т. д. № 1047/2015 г., ІІ т. о. на ВКС и
посочената в него практика на ВКС). Ето защо по аргумент за противното от чл.
300 ГПК, отразените фактически констатации в мотивите на присъдата относно
поведението на настоящ ищец не са задължителни за гражданския съд, а изводите в
тази насока следва да бъдат изградени единствено въз основа на събрани в
настоящия процес доказателства.
Следва да се отбележи и, че с оглед принципа
за непосредственост и равенство на страните в гражданския процес, изтъкнатите
от въззивника факти за съпричиняване подлежат на доказване, независимо дали по
отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното
производство, поради което настоящият състав е отхвърлил доказателственото
искане на въззивника за приемане като доказателства на съдебните протоколи, в
които са обективирани свидетелски показания, събрани в наказателното производство,
тъй като това би представлявало свидетелски показания в писмена форма, какъвто
способ за събиране на доказателства ГПК не предвижда. Допустимо би било тези
свидетели да бъдат изслушани в настоящия исков процес, но както самият ответник
е уточнил пред СГС в о.с.з. от 02.10.2020 г., във въззивната инстанция не е
поддържано искане за събиране на гласни доказателства.
По отношение установяване причинените на ищеца
травматични увреждания и тяхното лечение, обуславящи продължителността и
интензитета на претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, пред СРС
са събрани писмени и гласни доказателства, както и е изслушана СМЕ. Според
последната, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, от
процесната трудова злополука ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна, лицево-челюстна и офталмична
травма със следните компоненти: Мозъчна контузия; Импресионна фрактура на
челната кост на черепа вляво; Фрактура на левия горночелюстен синус и на лявата
орбита без дислокация; Хематом около лявата орбита; Разкъсно-контузна рана на
лявата вежда и на долния клепач. Налице са счупвания на горния ръб на лява
очница, вътрешна, външна и долна стена на лява очница, счупване на предна стена
на левия горночелюстен синус, хемосинус /кръв в горночелюстен синус/.
Непосредствено след инцидента е проведено 7-дневно
лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Света Анна" – София, като на
ищеца е извършена по спешност хирургическа интервенция, изразяваща се в левостранна
челна краниектомия. Изписан е с подобрение, дадени са указания за спазване на
лечено-охранителен и диетичен режим.
В периода 23.06.2016 г. - 28.06.2016 г. е проведено
комплексно медикаментозно лечение с частично повлияване в МБАЛ „Р.А.“ АД – гр.
Перник, Неврологично отделение, като на 03.05.2018 г. е извършена операция,
изразяваща се в екстракция на помътнялата леща на ляво око и имплантация на
изкуствена вътреочна леща, а на 29.08.2018 г. - лазерна капсулотомия на задна
капсула на ляво око.
През м. юли 2016 г. е проведено оперативно лечение във
връзка с получените счупвания на костите на лявата орбита, изразяващо се в
поставяне на титаниеви импланти с цел реконструкция на костите на лява очница и
възстановяване на анатомичната й конфигурация.
През м. октомври 2017 г. е извършена повторна оперативна
интервенция с костни автотрансплантати с цел реконструкция на пода на орбитата
и отстраняване на лицевата асиметрия.
Според заключението възстановителният период при
черепно-мозъчна травма е продължила до 12 месеца, при липса на усложнения.
Относно лицевата травма оздравителният период след проведено хирургично лечение
и ненастъпили усложнения е в рамките от два до три месеца. Пострадалият е
претъпял интензивни болки и страдания за срок до два месеца, значителни до 6
месеца и продължаващи в по-лека степен до момента на изготвяне на СМЕ (м.
септември 2018 г.). Извършените множество хирургични интервенции са били
съпроводени с допълнителни болки страдания. Посочено е, че след травмата лявото
око не е можело да се движи навън, било е раздразнено, с ограничено периферното
зрение в същата посока, и наличие на диплопия (двоен образ), която се наблюдавала
и понастоящем.
Съдебната експертиза е констатирала и значителни
деформации по лицето на ищеца - ляв вeжден ръб, лява горночелюстна област,
манифестна асиметрия в разположението на двете очни ябълки, ясно видими белези
от нараняванията и намеси, които деформации и белези са с траен характер.
Видимият външен лицев образ е манифестно асиметричен, като тези промени имат
медико-биологични признаци на загрозяване, клонящо към обезобразяване.
Относно получената черепно-мозъчна травма заключението
приема, че ищецът е възстановен напълно. Относно лицевата травма с оглед
приложените хирургични техники и методи на по-късен етап е настъпило възстановяване
на костните структури на лявата орбита, но не в пълен обем и нормална
анатомична конфигурация, като извършеното образно изследване (от 05.10.2017 г.)
показва значителна остатъчна деформация на орбитата. След извършената очна
операция и лазерна обработка зрението на ляво око е с корекция нормално, като наличие
на двойни образи продължава.
Според показанията на свидетеля М..Д, с която О.З., последният
е претърпял три операции, след които не е възстановен напълно и към момента се
оплаква от главоболие и влошено зрение. Твърди, че силни болки е изпитвал около
2-3 месеца и по-сериозни такива за около година. След поставяне на лещата
зрението му се е подобрило, но се чувствал непълноценен и психически потиснат.
Оплаквал се от раздвоено зрение на окото. Към момента работел като шофьор.
Към исковата молба е приложено и експертно решение №1324
от 31.05.2017 г., ТЕЛК, в което на О.З. е определена трайно намалена
работоспособност от 52,20 % за срок от две години.
По отношение размера на ищцовата
претенция следва да се има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към
разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от КТ въпроси за
имуществената отговорност на работодателя. Доколкото в КТ липсва метод за
оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да
се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно – обезщетението да се
определи по справедливост. Ето защо причинените на ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий,
включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални
страдания, неудобствата в нормалната деятелност и т.н. В този смисъл и т. 2 на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното
обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се
определя конкретно според обстоятелствата по делото.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че О.З. е претърпял трудова
злополука, изразяваща се
в съчетана
черепно-мозъчна, лицево-челюстна и офталмична травма, в резултат на което
зрението на лявото око е било засегнато. Следва да се отчита обстоятелството,
че за около две години и половина ищецът е претърпял общо четири операции,
както и лазерна капсулотомия на задна капсула на ляво око, с цел възстановяване
на лицево-челюстните кости в областта на лявото око и поставянето на очна леща,
които неминуемо са водели до сериозни и допълнителни болки и затруднения при
възстановяването, включително твърдяното от ищеца главоболие и влошено зрение. Оздравителния
процес продължило около 12 месеца за черепно-мозъчната травма, три месеца за
лицевата травма, а по отношение нарушение функциите на лявото око са налице
данни за непълно възстановяване и към момента на изготвянето на СМЕ (м. септември
2018 г.). Възстановяването е протекло и със сериозен интензитет на болките в
първите до два месеца, значителни до шест месеца, но продължаващи в по-лека
степен и след това. Макар пострадалият да е възстановен от черепно-мозъчната
травма, налице са медицински данни за остатъчни последици от лицево-челюстната
травма – липса на пълен обем и нормална анатомична конфигурация на костните
структури на лява орбита, наблюдава се и визуална деформация на лява вежда
(около 2 см.) с костен дефект и хлътване до 5-7 мм, като лявата очна ябълка е
манифестно хлътнала навътре с разлика от около 1 см. спрямо дясната до около 1
см., като са налице и множество белези в лявата горночеюстна област. Характерът
на така описаните деформации, водещи до асиметрия в лицето на ищеца, мотивират
настоящия състав да кредитира заключението на вещите лица, че белезите са естетически
загрозяващи, клонящи към обезобразяване и имат траен характер, а доводите на
въззивника в обратен смисъл, не могат да бъде споделени. Тези увреждания неминуемо
рефлектират трайно и негативно върху психическото състояние на пострадалия не
само през възстановителния период, каквито данни се съдържат и в свидетелските
показания, но и за в бъдеще. В този смисъл белезите по лицето могат да бъде
възприети винаги от околните, контактуващи с пострадалия, поради което житейски
логични са показанията на свидетелката Димитрова, че ищецът се чувства
емоционално потиснат.
Следва да бъде отчетено, че въз
основа на горепосочените травматични увреждания, с експертно решение на ТЕЛК №1324 от 31.05.2017 г. е призната
на ищеца 52,20 % трайна нетрудоспособност за две години. Въпреки че с отговора
на исковата молба е представен болничен лист от 14.02.2018 г., издаден на
ищеца, според който е налице решение на ТЕЛК №337 от 23.01.2018 г., това
последващо решение не е представено като доказателство по делото и същото не
игнорира доказателствената сила на предходно издаденото решение на ТЕЛК №1324
от 31.05.2017 г. поне до датата на новоиздаденото решение №337 - 23.01.2018 г.
От друга страна, въззивната
инстанция отчита установеното по делото подобряване здравословното състояние на
пострадалия, включително и соченият от свидетелката М..Д факт, че ищецът работи отново
като водач на МПС. В този смисъл следва да се приеме, че според медицинските
данни зрение на ищеца е в границите на нормалното, но при отчитане, че все още
ищецът вижда двоен образ. Последното обстоятелство, противно на поддържаното
във въззивната жалба, не е установено от експертизата единствено въз основа на
субективните оплаквания на ищеца, но и от проведено изследване на вещото лице
офталмолог при прегледа на 30.08.2018 г., отразено в констативната част на СМЕ
(л. 158). Наличието на двоен образ обаче няма категорични данни да е необратимо
и следва да бъде отчетено като индикация, че макар и зрението на лявото око да
е с „корекция нормално“ според задача №7 от СМЕ, то все още не е възстановило
пълната си функционалност.
В понятието “неимуществени вреди”,
според последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение
№407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013
по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в
своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за
които е ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален
дискомфорт. Предвид това и като се вземат предвид възрастта на пострадалия (46
години) и социално-икономическите условия в страната, настоящата съдебна
инстанция приема, справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер
на 93 000,00 лв.
В заключение следва да се
отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което
и така определения размер на обезщетение в размер на 93 000,00 лв. е в съответствие
с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим в случая поради изричното препращане на чл. 212 КТ.
От така определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се приспадне по реда на чл. 200, ал. 4 КТ сумата от
22 450,18 лв., която ищецът признава, че му е изплатена по застраховка
„Трудова злополука“ от „Дженерали застраховане“ ЕАД (лист 168 по делото на СРС). Следователно предявеният иск се явява
основателен до размера на 70 549,82 лв., като за разликата над този
размер, до претендираните 127 549 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Споделяната от настоящият
състав константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, напр. в
Решение № 441/08.07.2010 г. по гр.д. 682/2009 г. на IV г. о. ВКС и Решение №
355 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., III г. о., ГК, а така също
и постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 44/2015 г., III г. о., ГК приема, че при вреди от трудова злополука
или професионално заболяване, при определяне на началния момент, от който
следва да се начислява обезщетението за забава, намира приложение разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за
неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският
закон – ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на
дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или
от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. Следователно в конкретния
случай законната мораторна лихва върху уважения размер на главницата следва да
се присъди от датата на увреждането – 29.03.2016 г. до окончателното погасяване
на задължението.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат
напълно, решението в частта, с която е уважена ищцовата претенция над сумата от
70 549,82 лв. до претендираната такава от 127 549 лв. следва да бъде отменено,
а искът отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото пред
настоящата съдебна инстанция и предвид правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК решението
следва да се отмени и в частта с възложените в тежест на ответника разноски –
за разликата над 2398,33 лв. до присъдените на ищеца 4336 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение, и за разликата над 3153,86 лв. (сбор от 2821,99 лв.
за държавна такса и 331,87 лв. за експертиза) до 5701,96 лв. – присъдени в
полза на съда държавна такса и депозит за експертиза, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Съобразно уважената част
от жалбата, на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за производството пред
СГС от 44,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 1140 лв. - платена държавна
такса за депозираната въззивна жалба. За производството пред СРС разноски не
следва да се присъждат, тъй като такива не са своевременно поискани.
С оглед на цената на иска и по
арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №106261/02.05.2019 г., по гр. дело
№6442/2018 г. по описа на СРС, 74 състав, в
частта, в която „Т.С.Ц.1“ дружество по ЗЗД, с БУЛСТАТ ********, е осъдено
да заплати на О.Н.З. с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и душевни
болки и страдания) в резултат на претърпяна трудова злополука на 29.03.2016 г..
в гр. София, община „Студентски град”, кв. „Малинова долина“ срещу Национална
спортна академия, за която е издадено влязло в сила разпореждане № 19218 от
07.04.2016 г. на ТП на НОИ - гр. София – за
разликата над 70 549,82 лв. до присъдените 127 549,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на трудовата злополука
29.03.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която, ответното дружество е осъдено да заплати
разноски на ищеца за разликата над сумата от 2398,33 лв. до присъдените такива
в размер на сумата от 4336 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
и за разликата над 3153,86 лв. до 5701,96 лв. – присъдени в полза на съда
държавна такса и депозит за експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Н.З. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. 4, чрез адв.
А. Г.,*** Център 1“ дружество по ЗЗД, с БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес
на управление ***, чрез юрк. Д. Ч., иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за присъждане на парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди (физически и душевни болки и страдания) в резултат на претърпяна трудова
злополука на 29.03.2016 г. в гр. София, община „Студентски град”, кв. „Малинова
долина“ срещу Национална спортна академия, за която е издадено влязло в сила
разпореждане № 19218 от 07.04.2016 г. на ТП на НОИ - гр. София за разликата над уважения размер от 70 549,82 лв. до
претендирания размер от 127 549,00 лв., ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от датата на трудовата злополука 29.03.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№106261/02.05.2019 г., по гр. дело №6442/2018 г. по описа на СРС, 74 състав в
останалата обжалвана част, с която Т.С.Ц.1“ дружество по ЗЗД, с БУЛСТАТ ********,
е осъдено да заплати на О.Н.З. с ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 70 549,82 лв. - парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 29.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на трудовата злополука
29.03.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О.Н.З. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, оф. 4, чрез адв. А. Г.,*** Център 1“ дружество по ЗЗД, с
БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк. Д. Ч., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, разноски за производството пред СГС,
както следва: сумата от 44,70 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 1140,00 лв., представляваща платена
държавна такса съразмерно на уважената част от подадената ВЖ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „Д.з.“ АД с ЕИК ******** - трето лице помагач на страната на
ответника „Т.С.Ц.1“ дружество по ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: