МОТИВИ към Присъда № 97 от 09.09.2019 г.
по НОХД № 18/2019 г. на РС- Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Подсъдимият А.А.М. *** е предаден на съд със следните обвинения:
1/ по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК за това, че на 31.10.2018 г. на първокласен път І-4 С. - В.
от с. ***, общ. А. до с. ***, общ. А. управлявал моторно превозно средство -
лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с регистрационен номер ***, без
да притежава съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото такова деяние с Наказателно
постановление № 17-0308-000226, издадено на 01.06.2017 г. от ВПД началника на
РУ – Омуртаг, влязло в законна сила на 26.01.2018 г.;
2/ по чл. 270, ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2018 г. на първокласен път І-4 С.
- В. от разклона за гр. А. до с. ***, общ. А. при управление на МПС -
лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с регистрационен номер ***
противозаконно попречил на орган на властта - мл. полицейски инспектор И.И. ***,
да изпълни задълженията си по извършване на проверка на МПС и водач за спазване
на разпоредбите на ЗДвП, като при подаден звуков и светлинен сигнал от служебен
полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** предприел действия с цел
осуетяване на проверката на управлявания от него автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с регистрационен номер ***- рязко ускорил скоростта си и направил
опит да избяга и да се укрие.
Районна прокуратура-гр. Омуртаг
се представлява по делото от прокурор П., който поддържа повдигнатите обвинения
и моли за налагане на наказания „лишаване от свобода“ за всяко от двете
престъпления, като изтърпяването да бъде ефективно.
Подсъдимият М. дава обяснения
като описва фактическа обстановка, различаваща се от приетата в обвинителния акт,
и не се признава за виновен по обвиненията.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М. не притежавал
СУМПС за каквато и да е категория МПС. Въпреки това, той си позволявал да
предприема управление на моторни превозни средства. От 2003 г. до 2017 г. той
бил санкциониран по административен ред общо шест пъти от органите на МВР за
нарушения по ЗДвП, в т. ч. и за управление на МПС без притежавано СУМПС. На
19.04.2017 г. около 01.00 часа през нощта полицейски служители от РУ - Омуртаг
установили, че обвиняемият М. управлява моторно превозно средство - товарен
автомобил „Зил – 131“, без да притежава СУМПС. 3а извършеното от него нарушение
по чл. 150 ЗДвП ВПД началникът на РУП - Омуртаг издал Наказателно постановление
№ 17-0308-000226 от 01.06.2017 г., с което му наложил административно наказание
глоба в размер на 100 лева. Наказателното постановление бил обжалвано от М.
пред ОмРС и същото било потвърдено изцяло, поради което и влязло в законна сила
на 26.01.2018 г.
На 31.10.2018 г. през деня
обвиняемият М. заедно с други лица, сред които свидетелят Д.Х. и Б.А., работели
към дърводобивна фирма, полагайки труд в горите около с. ***, общ. О.. Подсъдимият
работел като водач на товарен автомобил „ЗиЛ 131“, а другите две лица били
товарачи на дървесина. Като резач със тях работело лице на име Г., който бил и
шофьор на микробуса „Фолксваген“, зелен на цвят, с който взимал работниците от
домовете им и ги превозвал до сечището, след което ги връщал отново по домовете
им. На посочения ден сутринта лицето Г. пристигнал с описания микробус пред
дома на свид. Д.Х. *** и го взел оттам като в микробуса вече бил и подсъдимия. След
това взел от с. ***, общ. А. товарача Б.А., после от с. ***, общ. О. взел и
другия шофьор на камион „ЗиЛ“ на име С., минали през град О. и отишли в с. ***,
общ. О.. Около 17.00ч. приключили с работата за деня и се качили в управлявания
от лицето Г. микробус - лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с
регистрационен номер ***. Първо минали през град О., от където продължили към с.
***, където оставили лицето С., а след това спрели в с. ***, където слезли
трупача Ю. и шофьора на микробуса Г.. В микробуса останали подсъдимия, свидетеля
Д.Х. и Б.А., и подсъдимият поел управлението на микробуса като се насочил към с.
***, общ. А. по ПП І-4 с идеята да оставят Б.А. там и след това той и свид. Х. ***.
Същевременно свидетелят И.И.,
работещ като младши полицейски инспектор в РУ- О., Полицейски участък – А., получил
около 17.30 часа сигнал от свой колега, че подсъдимият А.М. управлява МПС - микробус
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** по ПП І-4 в посока с. *** – с. ***, общ. А..
Свид. И. знаел добре, че подсъдимият М. не е правоспособен водач, тъй като
служебно установявал този факт многократно и дори констатирал нарушението на М.,
за което му било издадено цитираното по-горе НП № 17-0308-000226 от 01.06.2017 г.
Свид. И., който в този момент бил с полицейски автомобил „Опел Астра“ в град А.,
се насочил към изхода на града в посока към ПП І-4 от страната към разклона за с.
***, общ. А.. Докато чакал на кръстовището да се включи в движението по главния
път свидетелят видял, че по същия в посока В. - С. се движи описания зелен
микробус, управляван от подсъдимия М. като до него имало седнал пътник и отзад
също седял пътник. Излизайки на ПП І-4, свид. И. последвал управлявания от
подсъдимия лекотоварен автомобил като му подал звуков и светлинен сигнал за
спиране. Полицейският автомобил се движел след микробуса и непрекъснато го доближавал
като намиращите се в микробуса лица разбрали ясно и недвусмислено, че
подаваните светлинни и звукови сигнали се отнасят до водача на микробуса, поради
което свидетелите Х. и А. казали на подсъдимия да спре, тъй като няма смисъл да
се опитва да избяга. Съзнавайки, че отново ще бъде санкциониран за
неправомерното си поведение, подсъдимият не изпълнил полицейските разпореждания
и предприел действия, с които да попречи на свид. И. да изпълни задълженията си
като полицейски служител. Подсъдимият казвал на свидетелите, че ще спре, но
същевременно рязко засилил скоростта на автомобила и се движел бързо със
скорост от около 90/100 км/ч. Неподчинението от страна на подсъдимия на
подадените сигнали за спиране и скоростта му на движение принудили свидетеля И.
да увеличи скоростта на автомобила си над 100 км/ч и така успял да изпревари
микробуса непосредствено преди с. *** и минавайки пред него с намаляване на
скоростта и препречване на пътя принудил подсъдимия да спре микробуса. Подсъдимият
отбил микробуса в дясно от пътя на линията на намиращия се в дясно стопански
обор в близост до табелата, обозначаваща населеното място. Свидетелят И.
излязъл веднага след като спрял полицейския автомобил и поглеждайки към
микробуса видял, че в този момент подсъдимият стои все още на мястото на водача.
Свидетелят И. отишъл до микробуса, легитимирал се и поискал документи от водача
за проверка, но подсъдимият му отговорил, че няма документи, тъй като МПС не е
негово и той не е управлявал същото, а то си е било на това място. Тъй като
веднага след спирането на микробуса подсъдимият извадил ключа от контакта и
хвърлил същия на пода на автомобила, свид. И. не намерил ключа на контакта и се
наложило да го търси вътре в МПС, като това наложило излизането на подсъдимия от
автомобила. В същото време в с. *** по повод изпълнявана специализирана
полицейска операция се намирали полицейски служители от РУ - С. - свидетелите С.С.
и Ц.Р.. Докато излизали от улиците на селото около 18.00 часа те първо чули, а
почти веднага и видели движещия се от град А. към селото полицейски автомобил с
включени светлинен и звуков сигнали, поради което тръгнали към него, за да
окажат съдействие. Когато пристигнали на мястото, двамата свидетели заварили
полицейския автомобил с все още включен светлинен сигнал, а до него видели
спрения зелен микробус „Фолксваген Транспортер“, около който били подсъдимият и
свидетелите И., Д.Х. и Б.А.. В присъствието на полицаите от РУ – С. подсъдимият
продължил да повтаря, че той не е управлявал микробуса, а свид. И. обяснил на
колегите си, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС. Малко след
пристигането на свидетелите Р. и С. на мястото пристигнал и свидетеля Б.Г. – служител
на Участък „Полиция“ – град А., на когото свидетелят И. съобщил по телефона за
преследването на подсъдимия още докато започнал същото и поискал съдействие. Докато
свидетелите И. и Г. изяснявали фактите, подсъдимият провел редица телефонни
разговори, държал се арогантно и провокативно към полицаите и не отговарял на
поставените му от тях въпроси. Свидетелят Б.А.,***, се прибрал, а полицаите
извикали лице от селото, което било правоспособен водач, за да закара микробуса
пред полицейския участък в град А.. Подсъдимият бил закаран с полицейския
автомобил в сградата на ПУ в град А., а свид. Д.Х. се прибрал с микробуса до
град А.. Докато чакал брат си да го вземе с автомобил от град А. и да го
прибере до дома му, свид. Х. видял, че в участъка идва лицето Г., който
управлявал същия ден микробуса до с. ***. Пред свид. Х. лицето Г. казал, че
подсъдимият М. поискал от него да излъже, че той е управлявал микробуса, поради
което Г. не знаел какво да направи, тъй като не бил в автомобила. Свид. Б.Г.
съставил срещу подсъдимия АУАН № 491517/31.10.2018 г. за извършено нарушение по
чл. 150 ЗДвП, в който било отразено управлението на МПС без СУМПС, но
подсъдимият отказал да подпише акта. От приложения по ДП заверен препис на
Наказателно постановление № 17-0308-000226, издадено на 01.06.2017 г. от ВПД
началника на РУ – О., и на Решение № 92/29.12.2017 г. по АНД № 163/2017 г. на
ОмРС, ВЗС на 26.01.2018 г., следва, че подсъдимият А. е наказван по
административен ред за извършено от него на 19.04.2017 г. управление на
МПС/товарен автомобил марка „ЗиЛ“ модел „131“/ без притежавано СУМПС, като
издаденото НП е било обжалвано от него и съответно изцяло потвърдено от съда.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от събраните в съдебното производство свидетелски
показания и писмените доказателства, а в минимална степен и от обясненията на подсъдимия.
В рамките на събрания доказателствен материал е налице съществено противоречие
между показанията на всички разпитани свидетели от една страна и обясненията на
подсъдимия от друга. Последните, макар и дадени от страна в наказателния процес,
са доказателствено средство предвид систематичното място на разпоредбите на чл.
115 и чл. 116 НПК в раздел ІІ „Гласни доказателствени средства“ на глава 13 НПК
„Доказателствени средства“. Въпреки това обаче, именно поради източника им –
страна по делото, доказателствената им стойност следва да се цени изключително
прецизно като същите бъдат анализирани в съвкупност с другите събрани
доказателства и преценени от гл. т. на формалната житейска логика. По –
голямата част от разпитаните по делото свидетели са полицейски служители, които
дават пълни и последователни показания, които не противоречат помежду си досежно
релевантните за делото факти. От тях свидетелят И. е този, който е възприел
лично осъществяваното от подсъдимия управление на МПС по ПП І-4, тъй като е
категоричен, че от изхода на град А. той е разпознал във водача на микробуса
подсъдимия М., както и след спирането на микробуса на входа на с. ***, е сигурен,
че подсъдимият все още е седял на мястото на водача. Свид. Г. в показанията си
посочва, че още при телефонното обаждане свидетелят И. му е съобщил, че започва
преследване на зелен микробус „Фолксваген Транспортер“, управляван от
неправоспособен водач. Даденото от свидетеля И. определение на водача
кореспондира с неговите познания относно статута на подсъдимия като водач на
МПС, тъй като именно този свидетел е съставил АУАН, въз основа на който е било
издадено срещу подсъдимия М. НП № 17-0308-000226/01.06.2017 г. от ВПД началника
на РУ – О.. В случая обаче освен свидетелите полицейски служители е налице
свидетел, който не е свързан със системата на полицията и който е бил в
управлявания от подсъдимия микробус по време на инкриминираното деяние. Свидетелят
Д.Х., който е колега на подсъдимия и би могъл да бъде повлиян от желанието да
свидетелства в негова полза, дава показания, които съдът счете за достоверни, последователни
и логични. Този свидетел описва развилата се ситуация, която за разлика от
другите свидетели е възприел като намиращо се в микробуса лице. Именно неговите
показания, според които всички в управлявания от подсъдимия микробус са
разбрали ясно, че подаваните от полицейския автомобил сигнали за спиране са
насочени към този микробус и двамата пътници в същия са казали на подсъдимия да
се подчини и спре, установяват категорично, че свид. И. е осъществил ясно и
недвусмислено изразени действия да спре подсъдимия, но последният съзнателно е
искал да осуети очертаващата се проверка. Свидетелят Х. дава сведения и за
скоростта на управление на микробуса от подсъдимия като посочва, че тази
скорост е увеличена целенасочено вследствие на опитите на свид. И. да извърши
проверка, като возещите се в микробуса лица започнали да се притесняват за
своите здраве и безопасност при така реализиралата се гонитба. Съдът направи
опити да призове другия посочен от обвинението свидетел – Б.А., който също е
бил в микробуса непосредствено преди проверката, но липсата на адрес на това
лице в чужбина направи невъзможно призоваването му. Поради противопоставяне от
страна на подсъдимия и защитата му и с оглед разпоредбата на чл. 281, ал. 5 вр.
с ал. 1, т. 4 предл. І НПК съдът не можа да прочете и да приобщи дадените от
този свидетел на досъдебното производство показания. Въпреки дадената
възможност на подсъдимия да осигури явяването на други свидетели, същият не
стори това, като отлагането на делото по тази причина би могло да се тълкува
единствено като шиканиране на процеса от негова страна. Събраният и обсъден
доказателствен материал по делото се явява напълно достатъчен за цялостното и
обективно изясняване на фактите по случая. Въз основа на същия съдът прецени
дадените в съдебно заседание обяснения от подсъдимия като напълно изолирани, съдържащи
изградена от него защитна теза, която не кореспондира с приетите доказателства
и целяща единствено да го оневини. Съдържащите се в тази теза твърдения, че
микробусът бил управляван до с. *** от лицето Г., но тъй като автомобилът
прегрял водачът го оставил на пътя и си заминал, а подсъдимият, Д.Х. и Б.А.
останали до МПС отвън, когато дошъл полицая И., не съответства на което и да е
от събраните по делото доказателства и противоречи на формалната логика. Не е
логично при настъпила повреда на МПС водачът просто да се прибере, а пътниците
да стоят до МПС при положение, че двама от тях не са от с. *** и е следвало да
се приберат в края на деня по домовете си в други села. Наред с това свидетелят
Х. е сигурен, че с микробусът не е имал технически проблеми преди проверката, а
и безпроблемното придвижване на това МПС от с. *** до сградата на полицейския
участък в град А. също показва, че твърдяната от подсъдимия причина за
спирането на микробуса заради авария е измислена от него. Категоричното
отричане от страна на подсъдимия, че докато пътували с микробуса по главния път
към с. *** не били преследвани от полицейски автомобил, че такъв не им е
подавал сигнали за спиране и не са засилвали скоростта на микробуса, също е
показателно за липсата на достоверност на тези обяснения при съпоставянето им
със свидетелските показания. Ето защо съдът прецени дадените от подсъдимия
обяснения по-скоро като процесуално средство за защита, отколкото като
доказателствено средство, което би съдействало за изясняване на реалната
фактическа обстановка по случая.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил в условията на идеална
съвкупност две престъпления. От обективна страна той е осъществил състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, като от субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл. Наказателното постановление, с
което подсъдимият е бил наказан за друго такова деяние, е ВЗС на 26.01.2018 г.,
което означава, че деянието по настоящото дело е извършено на 31.10.2018 г. в
рамките на едногодишния срок от наказването му по административен ред. Деецът е
съзнавал много добре наличието на всеки един от елементите на този състав от
НК, тъй като никога не е бил правоспособен водач и е бил наясно, че няма право
да управлява МПС, а надлежното връчване на посоченото НП, обжалването на
последното от подсъдимия пред съда и потвърждаването на НП по реда на съдебния
контрол, свидетелстват за това, че подсъдимият е знаел много добре за
наложеното му по административен ред наказание за друго такова деяние – факт, който
подсъдимият признава в обясненията си пред съда/“ Този същият полицай пак ми
писа акт за 150 лева, че съм карал „ЗИЛ“ -а и аз го обжалвах. “/. С деянието си
подсъдимият е реализирал от обективна страна и състава на престъплението по чл.
270, ал. 1 НК. За съставомерността на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и
неговото отграничение със сходното като деяние административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП /реализирано, когато лицето откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението/, от съществено значение е
степента на обществена опасност на деянието, определяща се от конкретиката на
случая. За да е налице престъпление, не е достатъчно само демонстриран под
някаква по-лека форма отказ на дееца да се подчини на издадено от органа на
власт разпореждане, а се изисква деецът да пречи противозаконно на този орган
да изпълни своите служебни правомощия. Това „пречене“ следва да е с такъв
интензитет, че да определи деянието като такова със завишена обществена опасност,
превръщаща го в престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК. В т. см. е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 16 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 652/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят В. Имова, Решение № 113
от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 207/2014 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка П., Решение № 141 от 1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 462/2016 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията А. Д., Решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС
по н. д. № 923/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. З. и др. Както е
посочено в последното цитирано решение, във всички тези решения на ВКС
неотклонно е следван един и същи подход - съставомерността на поведението на
извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от
съставляващите административни нарушения аналогични деяния са диференцирани не
изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане,
а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено
към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл.
270, ал. 1 от НК категории лица/завишената обществена опасност на подобни
съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като преминаване с висока
скорост покрай полицейския орган; предприемане на опит за бягство, наложил
преследване, съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати при
необходимост от достъп до помещение, укриване на вещи, подлежащи на опис, както
и всякакви други проявни форми на поведение, препятстващо изпълнението на
възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения,
които няма как да бъдат изчерпателно формулирани/. Необходимо е „преченето“ от
страна на дееца да предхожда изпълнението на служебните задължения на органа на
власт, а не да се изразява в последващи действия, с които след като този орган
е изпълнил правомощията си по проверка му се правят спънки и се усложнява
обстановката. В настоящия случай е безспорно качеството на свидетеля И.И. като „орган
на власт“ по смисъла на чл. 93т. 2 НК, тъй като същият е младши полицейски
инспектор от РУ – О. към ОДМВР – Т. и като такъв е натоварен с упражняването на
властнически функции по смисъла на чл. 61 ЗМВР и по ЗДвП. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗМВР за пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия
за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на
престъпните му последици и ограничаване на техните размери. Именно в това си качество
свидетелят И. е получил сигнал за извършвано от подсъдимия М. нарушение –
управление на МПС без право на това, и тъй като именно този свидетел е съставил
АУАН за установяване на предходното такова деяние на подсъдимия М., за него е
било ясно, че в случая се реализира престъпление по НК, което той е предприел
действия да преустанови. Към момента на предприемане на съответните действия по
изпълнение на своите правомощия от страна на свидетеля И. е било налице
започнало като изпълнително деяние престъпление по чл. 343в ал. 2 НК,
извършвано от подсъдимия, което свидетелят е следвало да преустанови. За целта
обаче свидетелят е следвало да извърши проверка по реда на ЗДвП, при която да
се установят тези обстоятелства. Започналото преследване на управлявания от
подсъдимия автомобил, подадените от свидетеля И. светлинен и звуков сигнали от
полицейския автомобил са ясни знаци, отправени към подсъдимия за спиране на
управляваното от него МПС. Вместо да се подчини, подсъдимият увеличил скоростта
на движение на микробуса, което наложило свидетелят да ускори преследването му
и изпреварвайки го да му пресече движението, което неминуемо представлява
рискова ситуация на първокласен път І-4, по който има интензивно движение. Тази
ситуация, създадена от подсъдимия, е поставила в риск не само пътуващите в
микробуса, но и полицейския служител И.И., а потенциално би обхванала и други
участници в движението в случай на преминаването им в този момент през същото
място. Скриването на контактния ключ от полицейския служител също е направено
от подсъдимия с цел да възпрепятства проверката като отрече, че е шофирал. И
цялата описана ситуация е причинена от осъзнатия стремеж на подсъдимия да
попречи на свид. И. да го спре и провери, тъй като е осъзнавал добре, че
предвид предходното установено като нарушение по ЗДвП негово деяние и другите
му осъждания проверката няма да доведе до благоприятни за него последици. Така
маркираните особености на фактическата обстановка според съда определят
деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, тъй като същото
се характеризира със значително по-висока степен на обществена опасност от
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, ограничаващо се в демонстриран от
извършителя чрез действие или бездействие отказ да изпълни нареждане на
съответния орган. От изложените данни следва, че престъплението по чл. 270, ал.
1 НК е реализирано виновно от субективна страна под формата на пряк умисъл.
При определяне вида и размера на
наложените на подсъдимия наказания съдът прецени степента на обществена
опасност на деянията и дееца съгласно изискването на чл. 54 от НК. В този
смисъл съдът съобрази съдебното минало на подсъдимия, което не влияе върху
приетата правна квалификация на всяко от престъпленията по настоящото дело и
следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Според
данните от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият има издадени 7
броя бюлетини за съдимост като престъпната си дейност е започнал още като
непълнолетен и в този възрастов период е извършил две престъпления, за които
поради извършването им в съвкупност е реабилитиран по право. След навършване на
пълнолетие същият е извършил останалите пет престъпления, като три от тях са
престъпления по чл. 343в ал. 2 НК, каквото е и едно от престъпленията по
настоящото дело. За тези пет престъпления подсъдимият не е реабилитиран нито
съдебно по чл. 87 НК, нито по реда на чл. 88а НК, тъй като съгласно чл. 88а ал.
4 НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В случая не е
изтекъл срока по чл. 88а ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК по последното
му осъждане/предстои да изтече на 07.03.2022 г. /, а това препятства пълното му
реабилитиране и за останалите осъждания. Изложените данни определят статута на
осъждано лице на подсъдимия към датата на извършване на престъпленията по
настоящото дело. Освен съдебното минало на подсъдимия съдът отчете като
негативни характеристични данни обстоятелството, че същият три пъти е бил
осъждан именно за престъпления по чл. 343в ал. 2 НК, извършени през 2004 г.,
през 2007 г. и през 2010 г., което показва липсата на лична укоримост към
собственото противоправно поведение и нежеланието това поведение да бъде
коригирано. Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство при определяне
на наказание за престъплението по чл. 343в ал. 2 НК е и съдържащата се в
наличната по ДП справка за нарушител/водач, според която макар и непритежаващ
СУМПС подсъдимият е извършил през периода 2003 г. -2017 г. шест нарушения по
ЗДвП, за които са били издадени съответните НП, като тук не е включено
визираното в квалификацията на настоящото престъпление НП. Съдържащите се в показанията
на свидетеля Х. данни, подкрепени и от приетите в НП № 17-0308-000226/01.06.2017
г. факти, че подсъдимият дори полага труд като водач на товарен автомобил „ЗиЛ
– 131“, описват подсъдимия като лице, системно и упорито нарушаващо
установените правила на ЗДвП без намерение да се коригира. Посочените данни
показват системно проявявана от подсъдимия престъпна упоритост, нежеланието му
да се превъзпита и подчини поведението си на установените и все по-дисциплиниращи
правила за движение по пътищата, и съответно висока степен на обществена
опасност на дееца. Друго отегчаващо отговорността на подсъдимия за
престъплението по чл. 343в ал. 2 НК обстоятелство е това, че същият е
управлявал лекотоварния автомобил по първокласен път с интензивно движение между
селата *** и *** – разстояние от около 16 км, и по този начин е представлявал
потенциална опасност за другите участници в движението. Дръзкото и пренебрежително
отношение на подсъдимия към контролиращите правилата за движение по пътищата
служители, което следва съставомерните му действия по противозаконно пречене по
чл. 270, ал. 1 НК и се изразява в провеждане на телефонни разговори с лица, които
уговаря да му „съдействат“ като поемат отговорност вместо него, също представлява
отегчаващо отговорността му обстоятелство. Ето защо като отчете всички
гореобсъдени обстоятелства, съдът определи наказанието „лишаване от свобода“,
предвидено за престъплението по чл. 343в ал. 2 НК, около и над средния
предвиден от санкционната част на размер, а именно: две години. По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „глоба от петстотин до хиляда и двеста лева“
съдът съобрази мотивираната по-горе тежест на извършеното, а така също и имущественото
положение на подсъдимия, който не е трудово ангажиран по силата на трудов
договор, декларирал е в приложената декларация по ДП, че е *** и няма собствени
имоти и МПС. Ето защо съдът му наложи глоба над минималния и около средния предвиден
размер, а именно 700 лева. При определяне на наказанието за престъплението по чл.
270, ал. 1 НК съдът прецени като по-справедливо с оглед гореизложените
обстоятелства да наложи на подсъдимия сред алтернативно предвидените наказания по-тежкото
по вид от тях, а именно „лишаване от свобода“. При направената констатация за
наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства, без да са налице
смекчаващи такива съдът индивидуализира това наказание над средния предвиден в
закона размер, а именно в размер на две години лишаване от свобода.
Тъй като в настоящия случай с
едно деяние подсъдимият е реализирал при условията на идеална съвкупност
съставите на две престъпления, то са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК
за определяне на общо наказание измежду наложените наказания за всяко от двете
престъпления. След като индивидуализира наказанията за двете престъпления съдът
определи като общо наказание най-тежкото измежду двете, а именно лишаване от
свобода в размер на две години. Предвид съдебния статус на подсъдимия, който
към инкриминираната дата е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер – НОХД 57/2014 г. на ОмРС, е налице абсолютна законова пречка за
прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо
съдът постанови наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи
ефективно. Съгласно изискването на чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК съдът да определи с
присъдата и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, с настоящата присъда съдът прецени, че определеното наказание „лишаване
от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален режим „общ“, определен на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, тъй като в случая не са налице условията
на чл. 57 ЗИНЗС за прилагане на строг или специален режим. Тъй като за
престъплението по чл. 343в ал. 2 НК съдът наложи на подсъдимия и наказание
глоба в размер на 700 лева, то на основание чл. 23, ал. 3 НК съдът го
присъедини изцяло към определеното общо наказание“ лишаване от свобода“. Това
съответства на съществуващото в теорията разбиране, че общото наказание не може
да бъде по-леко от най-тежкото определено наказание в съвкупността.
По делото от бюджета на съда са
направени съдебни разноски за явяване на свидетел в размер на 51.51 лева, поради
което с оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал.
3 НПК съдът го осъди да заплати по сметка на ОмРС сумата за направените разноски.
С така наложените наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни
съображения и в този смисъл съдът постанови и настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова