Решение по дело №733/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 802
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20217050700733
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав, в публично заседание, проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при участието на прокурора Силвиян И и секретаря Теодора Чавдарова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова КНАХД № 733/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.К.Ч.,  депозирана чрез пълномощник адв. П.Б. ***, срещу Решение № 260259/23.02.2021 г., постановено по НАХД № 3951/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 20-0436-000206/17.09.2020 г., издадено от Началник сектор при Второ РУ към ОД на МВР Варна, с което на касатора Ч., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева.

С касационната жалба срещу решението на Районен съд-Варна са изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради това, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Сочи се, че касаторът, в качеството му на водач на МПС, е бил уверен от собственика му, че за същото има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност излага доводи за маловажност на случая. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да отмени наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, с които поддържа изложеното в касационната жалба.

Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, чрез пълномощник ст.юриск. К. Л., в писмени бележки оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, и пледира за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решението на Районен съд-Варна.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди въззивното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Производството пред районния съд е започнало по жалба на А.К.Ч. против НП № 20-0436-000206/17.09.2020 г. на Началника на сектор при Второ РУ към ОД на МВР-Варна, с което, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление. За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното: на 06.08.2020 г., около 17:00 часа  в гр. Варна по ул. „Никола Вапцаров“ в посока бул. „Княз Борис І“ Ч. управлявал мотопед „Ямаха“, модел „СА 14“ с рама № VGSA1440170633 и поставена регистрационна табела с ДК № **** с регистриран собственик Б. С. С. и предстоящ собственик Н. К. Б.. До № 5 на посочената улица същият бил спрян за проверка от дежурен автопатрул при Второ РУ – ОД на МВР-Варна, част от екипа на който бил свид. П. Т.. В хода на извършена проверка на документите на водача, била установена неговата самоличност. След като последният не представил документи за наличие на сключена и валидна полица на застраховка „Гражданска отговорност“, свид. Т. извършил справка, от която се установило, че такава не е действаща към момента на датата на проверката. Впоследствие свид. Л. П. на длъжност „младши инспектор“ при ОД на МВР-Варна съставил на Ч. АУАН за извършено административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, въз основа на който е издадено НП, с което за посоченото нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на страните, разпитаните свидетели и събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При извършената  служебна проверка е констатирал, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са съобразени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отразената в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства. Приел е за безспорно установено, че към момента на извършване на проверката за управляваното от касатора МПС, не е била сключена задължителна застраховка „ГО“, което от обективна страна осъществява състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Приел е, че правилно наложеното наказание „глоба“ е в императивно предвидения в закона размер от 400 лв., предвид наличието на законова забрана по смисъла на чл.27, ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване. ВРС е преценил, че случаят не е маловажен, доколкото не се установяват други обстоятелства, които сочат за липса или незначителност на обществената опасност на деянието.

Решението е правилно.

Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка , включително и  чрез разпит на свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди, като посочената норма е императивна и въвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за посочените в нормата лица. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи. В делото е приложена справка относно извършени нарушения по ЗДвП от касатора, чиято многобройност допълнително мотивира настоящата инстанция да сподели извода на Районен съд-Варна за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Самото нарушение е типично за вида си - управление на МПС без задължителна застраховка „ГО“, като няма обстоятелства, които да отличават съществено случая от основния състав на деянието, описан в сочената като нарушена нормативна разпоредба.

Както в хода на въззивното, така и пред касационната инстанция останаха недоказани твърденията на касатора, че изисканият при проверката документ е бил представен непосредствено след нея, като същият е валиден и наличен. Нещо повече, в касационната жалба не се отрича, че е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО. В случая са налице всички елементи от състава на нарушението, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността на наказаното лице.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от  АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, първи касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260259/23.02.2021 година, постановено по НАХД № 3951/2020 година по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА А.К.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: