Решение по дело №58/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

В името на народа

Гр. София, 02.11.2021 година

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3-ти   състав, в  открито заседание на дванадесети май,  две хиляди  и двадесет и първа, в  състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                               ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

В присъствието на прокурора Емилия Пашалиева от АСП и секретаря Татяна Щерева, като   разгледа  докладваното  от  съдия  Врачева  ВНОХД  № 58/2021 год.,  за  да  се  произнесе,  взе  предвид  следното:

С присъда от 20.10.2020 година по НОХД №4160/2019 година, СНС, 12-ти състав на СНС е ПРИЗНАЛ подсъдимия Й.Р.Н. – роден на ***г. в гр. Търговище, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с настоящ адрес в Г., гр. Д., ул. „К. щ.“ №**, постоянен адрес ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

„В периода от началото на януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София, се е сговорил с А.С.А. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“, повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал.2 и ал.7 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага“, поради което и на основание чл. 321, ал. 6  вр. чл. 54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Със същата присъда СНС е ПРИЗНАЛ подсъдимият Й.Р.Н.  (със снета по делото самоличност)  за ВИНОВЕН в това, че:

„На 19.04.2016г. в гр.София, бул.“В.“ № **, вх.*, държи и укрива предмети:

-Лична карта № ********* на името на А.С.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-София.

           -Подправена лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010 г. от МВР-София, като действителното съдържание на подправения документ е лична карта с № ********* на името на С.К.К. с ЕГН ********** от гр. П..

           -Подправено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010г. от МВР-София, като действителното съдържание на подправения документ е СУМПС с № ********* на името на С.Л.П. с ЕГН ********** от гр.С..

           -Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Г.Т.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-К..

           -Две фотопортретни снимки на лица от мъжки пол.

           -Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Шофьорска книжка“, „Фамилия – В. V.“, „Име – П. Р.“ и т.н.

           -Листче с ръкописен надпис „подпис“ и положен подпис в ръкописно изпълнен правоъгълник.

           -Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Лична карта“, „Фамилия – Г. G.“ и т.н. и

           -Един брой флаш памет, за които знаел, че са предназначени за преправяне на документи по чл.308, ал.2 НК - български документи за самоличност (лични карти и свидетелства за управление на моторни превозни средства)“, поради което и на основание чл. 308, ал.7 вр.с ал.3 вр. с ал.2 и ал.1 вр. чл.54 от НК, СНС му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

           Първоинстанционният съд на основание чл.23, ал.1 от е групирал така наложените наказания и е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия  Й.Р.Н.  (със снета по делото самоличност), едно общо най-тежко наказание в размер на  ДВЕ ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

СНС на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ наложеното на подсъдимия Й.Р.Н.  (със снета по делото самоличност)  наказание в размер от ДВЕ ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

СНС на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1,т.1 от НК е  ПРИСПАДНАЛ от така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ , времето през което подсъдимия Й.Р.Н.  (със снета по делото самоличност) е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

СНС на основание чл.68,ал.1 от НК е ПОСТАНОВИЛ, подсъдимият Й.Р.Н.  да изтърпи отделно наложеното му общо наказание по  НОХД №342/2016 год. по описа на Специализиран наказателен съд, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНС.

С горепосочената присъда СНС е ПРИЗНАЛ подсъдимият А.С.А. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с висше образование, с постоянен адрес ****, настоящ адрес ***, работи в Н.У. като администратор, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

„В периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София, се е сговорил с Й.Р.Н., да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“, повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал.3 вр. ал.2 и ал.7 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага“, поради което и на основание чл. 321, ал. 6  вр. чл. 54 от НК,СНС му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Със същата присъда СНС е ПРИЗНАЛ подсъдимият А.С.А. (със снета по делото самоличност)  за ВИНОВЕН в това, че:

„На 19.04.2016г. в гр.С., бул. „В.“ № **, вх.*, ап.** е преправил съдържанието на официални документи - български документи за самоличност:

-Лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-София;

-Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** г. от МВР-София;

-Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-София, с цел да бъдат използвани“, поради което и на основание чл. 308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 54 от НК, СНС му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

СНС на основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия  А.С.А. (със снета по делото самоличност), едно общо най-тежко наказание в размер на  ДВЕ ГОДИНИ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като на основание чл. 66, ал.1 от НК общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ  е ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от   3 (ТРИ)  ГОДИНИ.

СНС е ОСЪДИЛ  на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Й.Р.Н.  (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1791,35 лв (хиляда седемстотин и деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки), от  които да заплати  по сметка на ГД „БОП“ и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), които за заплати  по сметка на СНС.

СНС е ОСЪДИЛ  на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.С.А. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1791,35 лв (хиляда седемстотин и деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки), от които да заплати по сметка на ГД „БОП“ и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), които за заплати  по сметка на СНС.

С горепосочената присъда СНС е постановил ОТНЕМАНЕ в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б.“А“ от НК иззетите по делото веществени доказателства:

           -1 брой лаптоп марка „Леново“ - приобщен с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр. С., ул. „А.“ № **, помещение **;

           -1 брой лаптоп Асер (посочен в приемо-предавателния протокол като НР)- приобщен с протокол за претърсване и изземване от  гр.С., бул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **;

           -1 брой ламиниращо устройство - приобщен с протокол за претърсваме и изземване от гр.С., бул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **;

           -1 бр. принтер НР - приобщен с протокол за претърсване и изземване от гр. С., бул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **;

           - 2бр. мобилни телефони, иззети от А.А. марка „Нокия“;

           - 2бр. мобилни телефони марка „Самсунг и Нокия“, иззети при обиск и изземване на Й.Н..

           СНС е ОТНЕЛ в полза на държавата, на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК иззетите по делото веществени доказателства, като постановява унищожаването им след влизане в сила на присъдата, за което същите да се изпратят на СДВР:

-         1    бр. СУМПС със заличени имена;

-         2    бр. лични карти и два броя СУМПС;

-         СУМПС и лични карти, иззети от Й.Н. (обект №1).

Постановява унищожаването на веществени доказателства иззети по делото, след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност (съгласно приложения по делото приемо-предавателен протокол): 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ 7 бр. флаш памет, запечатан с етикет на НИКК - МВР, Случай № 2016-02291; 1 бр. полиетиленов плик съдържащ кръгъл печат - приобщен с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр. С., ул. „А.“ № **, помещение **; 1    бр. полиетиленов плик съдържащ 2 бр. листа формат А4 със щампи от печати на Софийска градска прокуратура - приобщени с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр.С., ул. „К.“ № **; 1 бр. полиетиленов плик съдържащ 3 бр. ксерокопия на лични карти, иззети с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр. София, ул. „З.Д.“ № **, ет. **, ап. **; 3        бр. хартиени плика, 2 броя бели листове формат А4 с ръкописен текст, снимка паспортен формат и листче с подпис, иззети с протокол за обиск и изземване от 19.04.2016г. от Й.Р.Н.; 1   бр. снимка паспортен формат, листче и салфетка, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.04.2016г. на адрес гр. С., бул. „В.“ № **, вх. *, площадка между 5 и 6 етаж; 1       бр. зелена папка запечатана със слепка, съдържаща удостоверения без текст, но с печат и подпис - приобщени с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр.С., ул. „А.“ № **, помещение **; 1    бр. полиетиленов плик, съдържащ 2 бр. ксерокопия на лични карти - приобщени с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр. С., ул.“З.Д.“ № **, ет. *, ап. **; 3 бр. фотоснимки - приобщени с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр. С., ул. „З.Д.“ № **, ет. *, ап. **; 1 бр. полиетиленов плик съдържащ копия на документи - приобщени с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г. в гр.С., бул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **; снимки и листчета, иззети от Й.Н. (в плик с надпис ВД№1).

СНС на основание чл.112, ал.4 от НПК е ПОСТАНОВИЛ веществените доказателства:

           -1 бр. бял хартиен плик съдържащ македонско медицинско удостоверение и адаптация на същото на български език - приобщено с протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016г в гр.С., ул. „А.“ № **, помещение **, да останат към материалите по делото.

СНС с горепосочената присъда е ПОСТАНОВИЛ да се ВЪРНАТ веществени доказателства на правоимащите, от които са били отнети както следва (съгласно приложения по делото приемо-предавателен протокол):

           -На свидетеля Г.М. – 2бр. мобилни телефони марка „Нокия“, иззети от него при извършения му обиск.

           Срещу горепосочената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Л.П. от САК, защитник на подс. Й.Р.Н., в която жалба се излагат твърдения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства подс. Н. да е осъществил от субективна и обективна страна престъпленията, за които е привлечен да отговаря в качеството му на обвиняемо, респ. подсъдимо лице, а именно по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 308, ал. 7 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК. Според защитата обжалваната присъда е произнесена, без да е налице всестранно и пълно доказване на обвинителната теза от страна на прокурора. Извършването на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК не е доказано със събраните в производството доказателствени средства, а по направено предположение от прокурора, въз основа на предположения, направени от разпитания свидетел С.. Според защитата свидетелят при разпита си прави предположение, че двамата подсъдими са се сговорили да извършват престъпление по чл. 308 от НК. В мотивите към присъдата решаващият съд е приел, че „ ....доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение начин, за наличието на сговор между подсъдимите Й.Н. и А.А. за обединяване на усилията им да извършват престъпления по чл. 308 от НК". С това съдът е нарушил императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК. Защитата излага съображения за това, че първоинстанционния съд е приел за доказан и фактът, че на срещите в гръцката сладкарница в гр. С. на подс. Й.Н. „... са предавани поръчките от К.М. и трети лица за изготвяне на преправени официални документи за самоличност и удостоверителни такива (лични карти и СУ МПС)“ - отново предположение на св. С., но при тези срещи не са правени обиски на лицата, не са изземвани веществени доказателства, от които да се приеме за доказан факта на извършване на деянието по чл. 308 НК. Според защитата предположение в обвинителния акт, възприето от съда без никакви доказателства е и факта, че двамата подсъдими са извършили инкриминираната дейност срещу възнаграждение. За получаване на имотна облага, елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 321 от НК, няма нито едно събрано доказателство. Не са изземвани от подс. Н. парични средства, получени на срещите в сладкарницата, нито предадени от него на друг подсъдим при срещата им на 19.04.2016г. За предаване на такива суми няма свидетелски показания. За доказателство на този елемент от престъпния сговор съдът възприема намерените в дома на Й.Н. 3 000 евро, сума, която му е отнета при обиска и след това, по разпореждане на прокурора – върната.

           Защитникът прави искане до въззивната инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да постанови нова присъда, с която подс. Й.Р.Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 308, ал. 7 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК.

           Срещу горепосочената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. И.Б. от САК, защитник на подс. А.С.А., в която жалба се излагат твърдения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства подс. А. да е осъществил от субективна и обективна страна престъпленията, за които е привлечен да отговаря в качеството му на обвиняемо, респ. подсъдимо лице.

           Защитникът излага съображенията си за недоказаност на повдигнатото обвинение в няколко пункта:

           На основата на предположение е приет за установен предварителния сговор между А. и Н., за който са осъдени. Липсват каквито и да е данни по делото за проведени множество срещи помежду им и с трети лица в периода от началото на 2016 г. до 19.04.2016 г. няма установена нито една среща с изключение на датата на задържане, нито един от полицейските служители разпитани не дава показания за това да е видял или установил посредством други способи предхождащи срещи. Напротив свидетелите С., Г. и С. твърдят за това, че са наблюдавали срещи на другия подсъдим Й.Н. с неустановени по делото лица в сладкарница „А.” на ул. ”П.” в гр. С. и единствено са установили негови контакти със субекта на тяхното разследване лице с имена К.М.. Подс. А.А. според защитата никога не е виждан нито да контактува с наблюдаваните от тях лица, нито да се среща с подс. Й.Н. извън деня в който и двамата са задържани. Въпреки липсата на каквито и да е фактически данни и наличието на неясноти, според защитата, съдът напълно необосновано и изцяло въз основа на предположения е приел, че между А.А. и Й.Н. е доказан предварителен сговор обслужващ повдигнатото им обвинение. Твърдението в мотивите според защитата не почива на доказателствата по делото, а почива на предположения. Приетото от съда показва как неправилния подход към установените стандарти за доказаност на обвинението води и до неправилни и неверни изводи. В подкрепа на това защитата е изложила  следните примери:

           Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подсъдимите Н. и А. заедно решили да започнат такава престъпна дейност, а именно да преправят съдържанието на официални документи с цел да бъдат използвани и с цел набавяне на имотна облага.

           Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подс. А. се снабдил именно с престъпна цел с  лаптоп марка АСЕР, принтер HP, ламиниращо устройство и други вещи и че А. използвал посочения лаптоп за преправянето на официални документи...” и „..имал и оригинални бланки на официални документи тип ”карта” образец 99-та година.”

           Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че - „преправените документи —лична карта и СУМПС на името на Д.Д.А. били предадени от подсъдимия А. на подсъдимия Й.Н.“. Абсолютно различно е установеното по делото, а именно, че пликът иззет от Н. съдържащ въпросната лична карта и СУМПС са му предадени от свидетеля Н. на бул. „В.” в чейнч бюро.

           Въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че „на тези срещи /между Н. и лица в сладкарница ”А.”/, Н. получавал поръчки за изготвяне на преправени официални документи за самоличност и СУМПС срещу възнаграждение, които след това предавал на подсъдимия А.А.. ” Няма нито едно доказателство, че Н. е получавал поръчки извън личните предположения на съда, никой нито е видял нито е чул, нито се знае какво му е предавано на Н., еднакво недоказано е и твърдението, че предполагаемите за съда поръчки са срещу възнаграждение и на базата на предположението е и че Н. е предавал каквото и да е на А.А.. Липсват каквито и да е разсъждения основани на доказателства по делото, тъй като няма такива. Доколкото е задължително да бъде доказана особената цел при разпоредбата на чл.321, ал.6 НК - набавяне на имотна облага, дотолкова липсата на доказателства в тази насока приравнява заявеното от съда на незаконосъобразно, неправилно и необосновано твърдение.

           Според защитата въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че подс. А.„..нанесъл с посочената по-горе софтуерна програма нови персонални данни”. Четири реда по-нагоре от тази декларация са посочени две програми с разяснението за какво са предназначени и ноторно известно е, че същите са включени във всеки офис пакет на Майкрософт. От така приетото от съда не става ясно, с коя от двете софтуерни програми А.А. е заличил и нанесъл данни. Отделно от това никъде по делото няма доказателства, дори и в изготвената компютърно-техническа експертиза за основателност на подобно твърдение. Изготвената по делото компютърно-техническа експертиза не е установила от намиращите се данни на компютърната система и цифровите носители да има данни за извършвана обработка на лични данни на трети лица. Това, че на един компютър са установени приложенията Corel Draw Graphics и Adobe photoshop, по никакъв начин не доказва според защитата, нито употребата им изобщо, нито употребата им с описаната от съда дейност. Защитата възразява, че това твърдение е необосновано, недоказано и е изградено на основата на предположения за съществени обстоятелства, за които липсват доказателства.

           Според защитата въз основата на предположение е прието за установено от фактическа страна, че „след като нанесъл тези данни върху бланките на документи за самоличност, подс.А. ги принтирал на намиращия се във всекидневната в жилището му цветен лазерен принтер ”НР” модел „Lasr Jet pro 400 color М4 51 dn”. От апартамента на А. е иззет принтер HP, който е бил обект на изследване в техническата експертиза № 16/ДОК -135 изготвена от назначения експерт В.Б.. Въпросният принтер е абсолютно стандартен лазерен принтер, който не се отличава с никакви специфики по отношение на вид, клас и качество за такъв вид принтери. В посочената експертиза вещото лице е документирало свои твърдения, които не са подкрепени с никакви научни изследвания, касателно лазерен принтер ”НР” модел „Lasr Jet pro 400 color M451dn. Според защитата в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че нито в начина на отлагане на тонера, нито в разпределението на тонерните частици, няма никакви индивидуални специфики, които по категоричен начин да доказват, че именно от изследвания тонер са подправени изследваните документи.

           Защитникът прави искане до въззивната инстанция на основание чл. 336, ал. 1, т.3, вр. чл. 334, т.2 от НПК, въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да постанови нова присъда, с която подс. А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК и по чл. 308,  ал. 2  от НК.

           В хода на съдебните прения в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на АСП изрази становище, че депозираните от защита жалби са неоснователни, а постановената присъда на СНС ведно с мотивите към нея за правилна, обоснована и законосъобразна.

           Прокурорът прави искане до въззивната инстанция за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

           В хода на съдебните прения, защитникът на подс. А.С.А., адв. Б. от САК поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и изразява становище, че абсолютно формално е проведено второто първоинстанционно следствие, без да бъдат събрани каквито и да е доказателства, поради което е постановена присъда в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК.  Представения за проверка пред въззивната инстанция първоинстанционен съдебен акт е изграден изцяло при липсата на доказателства и при деклариране на някакви хипотези, които първоинстанционният съд смята за правилни.

           Защитникът прави искане до въззивната инстанция за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда, с която подс. А.С.А. да бъде признат за невиновен и по двата пункта на повдигнатото му обвинение.

           В хода на съдебните прения, служебният защитник на подс. Й.Р.Н., адв. П. от САК поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и изразява становище, че присъдата е необоснована, тъй като липсва доказателствената обезпеченост.

           Защитникът прави искане до въззивната инстанция за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда, с която подс. Й.Р.Н. да бъде признат за невиновен и по двата пункта на повдигнатото му обвинение.

           Подс. А.С.А. в лична защита пред въззивната инстанция изразява становище, че поддържа казаното от неговия адвокат.

Подс. Й.Р.Н. в лична защита пред въззивната инстанция изразява становище, че е дал обяснения и моли същите да бъдат взети предвид от въззивната инстанция.

При последната си дума пред въззивната инстанция и двамата подсъдими заявиха поотделно, че молят съда да бъдат оправдани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

В хода  на  въззивното  съдебно  производство  съдът  не е  счел, че е  налице  необходимост  от  приобщаването  на  нови  доказателствени  материали, установяващи  различни  фактически  обстоятелства, поради  което  и  въззивния  съд  не  намира  и  основания да  преразглежда и да  внася  корекции  в  правилно  изяснената  от  първостепенния  съд  фактология  на  деянията.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани   с механизма  на  извършване  на  деянията,  времето  и  мястото  на  извършването  им,  действията  на  подсъдимите,  както и  инкриминираните  вещи. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Н., показанията  на  разпитаните  по  делото  свидетели,  заключението  на  съдебно- техническите експертизи, писмените  доказателства, приобщени  по  надлежния  ред, веществени доказателства предмет на противоправните деяния, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност АСНС прие за установено от фактическа страна, следното:

Подсъдимият Й.Р.Н. роден на *** г. в гр. Т., с ЕГН: **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, с постоянен адрес-***, с настоящ адрес в Г., гр. Д., ул. „К. щ.“ №**, работещ като градинар на трудов договор.

Подсъдимият А.С.А. роден на ***г***, с ЕГН: **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с висше образование, с постоянен адрес-***3, с настоящ адрес ***, работещ в Н.У. като администратор.

На неустановена дата през 2015 год., в „ГД БОП“, сектор „Фалшификации” била получена оперативна информация за лица, които се занимават с изготвяне, съхранение и разпространение на преправени официални документи на територията на гр. София, Република България.

Свидетелят Р.С., който заемал длъжността „разузнавач” в ГД „БОП“, започнал да извършва проверка по сигнала, като първоначално събирал оперативна информация, след което било образувано и настоящето наказателно производство от Специализирана прокуратура.

Към 19.04.2016 год. подсъдимия Н. живеел на адрес ***, а подсъдимият А. живеел на адрес ***. Двамата подсъдими се познавали и имали приятелски отношения. Подс. Н. имал опит с преправянето на официални документи за самоличност, както и контакти с лица, които давали поръчки за преправянето на такива документи срещу заплащане. На неустановена дата в периода от началото на 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр.С. подсъдимите Н. и А. заедно решили да започнат такава престъпна дейност - да преправят съдържанието на официални документи – български документи за самоличност и СУМПС (свидетелства за управление на моторно превозно средство), с цел да бъдат използвани и с цел набавяне на имотна облага. За реализирането на престъпната дейност подс. Н. се снабдил с флаш памети,  а подс. А. с лаптоп марка ACER модел Aspice 5733 със сериен номер LXRN50C 039143073761601, принтер НР модел „LaserJet Pro 400 color“, ламиниращо устройство и други вещи. На лаптопа подс. А. инсталирал програмни приложения необходими му за графична обработка на изображенията (снимките за документите) – Corel Draw Graphics и Adobe photoshop като дори използвал и наличните програми в софтуерния пакет. В периода от началото на 2016 год. до 19.04.2016 год. подс. Н.  осъществил срещи с лица, между които и с македонския гражданин К.М. в гръцката сладкарница „А.“ в гр. С. на ул. „П.“ и с други лица с неустановена самоличност по делото. На тези срещи (2-3 от които лично възприел и свидетелят Р.С.) подс. Н. получавал поръчки за изготвяне на преправени официални документи – български документи за самоличност и СУМПС срещу възнаграждение, които след това предавал за изработка на подсъдимия А.А.. На срещите подс. Н. получавал листа, на които били изписани вида на съответния официален документ, който следвало да се преправи, имената на новите притежатели на документите на български език на кирилица и на латиница, лични данни, придружени с портретна снимка на лицето във формат, подходящ за официални документи - български документи за самоличност и за СУМПС, документи съдържащи указания за корекции и подписи. Преправените официални документи – български документи за самоличност и СУМПС, били предназначени за македонски граждани, като за част от тях информацията се съхранявала на лаптоп Леново, иззет по делото в офис на фирмата „Т.к.” ЕООД, управлявано от П.К. в гр. С. и в който работели К.М. и свидетеля А.М.. Дружеството се занимавало с посредническа дейност във връзка с придобиване на българско гражданство на македонски граждани, като подготвяли за това необходимите документи пред МП, Дирекция „Българско гражданство”. Идентична по съдържание информация се съхранявала и на флашки у подсъдимия Н., иззети впоследствие от него.

На 19.04.2016г. подсъдимия А.А. *** и използвал лаптоп марка ACER модел Aspice 5733 със сериен номер LXRN50C 039143073761601, черен на цвят, иззет с Протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016 год. от дома на А. – т.4, л.11-14 от ДП, със зададеното наименование на компютъра ACER PC, с потребител на инсталацията Acer и с потребителски профил Acer. Подс. А. използвал посочения лаптоп за преправянето на официални документи – български документи за самоличност - лични карти и СУМПС и на него разполагал с програмите Corel Draw Graphics и Adobe photoshop, предназначени за графична обработка на изображения - снимки. Подсъдимият А. имал оригинални бланки на официални документи - тип „карта“ образец 99-та година, в които заличавал оригиналните данни и снимката, след което нанасял с посочената по-горе софтуерна програма нови персонални данни на новия притежател на тези документи - снимка на лицето и биометрична информация - три имена, ЕГН и други установъчни данни. Подсъдимият А. ги принтирал на намиращия се във всекидневната в жилището му цветен лазерен принтер „НР“, модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“ със сериен номер CNFF224588, след което ламинирал с ламиниращото устройство, което имал в дома си. По този начин подсъдимият А. преправил официални документи - лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН: **********, с дата на издаване 23.03.2010г. от МВР-София; свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН: **********, с дата на издаване 23.03.2010г. от МВР-София и свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН: **********, с дата на издаване 25.03.2010г. от МВР-София, с цел да бъдат използвани.

Преправените документи – лична карта и СУМПС на името на Д.Д.А. били предадени от подсъдимия А. на подсъдимия Й.Н..

Престъпната дейност на двамата подсъдими станала достояние на органите на МВР и в тази връзка, на 19.04.2016 год. била проведена специализирана полицейска операция от ГД "БОП", в която взели участие свидетелите С., Г. и Д.. Наблюдението върху подсъдимия Н. от страна на свидетеля С. започнало още от гръцката сладкарница „А.“ на ул. ”П.” в гр. С. и продължило до мястото, където двамата подсъдими се срещнали, а именно в гр. С., бул. В. № **, вх. *, където живеел подс.А. (на адреса обитавал ап. **). Около 14,30 часа подсъдимия Н. бил пред блока на подс. А. и седнал на пейка пред вх. „Д“ на адреса. Малко след това пристигнал и подсъдимия А.. Двамата провели кратък разговор и се отправили към задния вход „Г” на жилищната сграда. В момента, в който подс. А. отключвал вратата на входа на блока, двамата подсъдими били задържани от полицейски екип - свидетелите Р.С. и С.Г.. На място пристигнал и свидетеля Д. и дежурна група.

На подсъдимия Й.Н. бил извършен обиск с разрешение на съдия от Специализиран наказателен съд съгласно Определение по НЧД №1131/15.04.2016 год. (т.4,л.18 от ДП). Съгласно съставения за това процесуално действие по разследването протокол (т.4, л.19-21 от ДП) от последния са били иззети множество веществени доказателства: два бели хартиени плика, всеки един съдържащ лична карта, свидетелство за управление на МПС и флаш памет. Във всеки от пликовете имало и бял лист с изписани лични идентификационни данни на македонски граждани. Единият хартиен плик, надписан с текста „мътни са му“, съдържал преправените от подсъдимия А. официални документи - лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН: ********** с дата на издаване 23.03.2010 год. от МВР - София; свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Д.Д.А., ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010 год. от МВР – София и свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Н.Д., ЕГН **********, с дата на издаване 25.03.2010 год. от МВР – София.

В якето на подсъдимия Н., във вътрешен джоб бил намерен втори пощенски плик - хартиен, бял, който съдържал свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Г.Т.М., ЕГН **********; Бял лист формат А4, съдържащ ръкописен текст „Шофьорска книжка, фамилия – В. /V./, име – П. /Р./, роден ***, Е.Г.Н. **********, род. М./MKD, изд. МВР Б., жив. Б., изд. **.**.****, вал. **.**.****, кат. АВ – М,А - ?08 2006, В - ?06 2003, ЛАМИНИРАЙ три пъти - отпред, отзад и пак отпред, Подписа е на отделно листче!, Върни флашката!!!, Изчисти перфектно материала, защото е с две имена!!!“; бяло листче с ръкописен текст „подпис и подпис на лице”; Бял лист формат А4, съдържащ ръкописен текст „Лична карта, фамилия – Г./G./, име – Ж. /J./, роден ***, Е.Г.Н. **********, род. М./MKD, жив. С., ул. Р. Д. *** вх.* ет.* ап.*, изд. С., ръст —178 см, очи - пъстри, изд. **.**.****, вал. 23.02.2020, ЛАМИНИРАЙ три пъти - отпред, отзад и пак отпред, Върни снимката!!!, Изчисти хубаво материала, защото е с две имена!!!, J. подпис:“; един брой флаш памет, бяла на цвят. От същия джоб на якето е намерен и още един хартиен бял плик, скъсан, съдържащ един лист А4 с ръкописен текст с букви и цифри, снимка на лице, паспортен формат; Лична карта с № ********* на името на А. С. М. с ЕГН: **********. При обиска на 19.04.2016г. у подсъдимия Н. са намерени и иззети и мобилни телефони със СИМ карти, ползвани от него.

По същото време и на същото място е бил извършен обиск и изземване с разрешение на съдия от Специализиран наказателен съд съгласно Определение по НЧД №1129/15.04.2016 год. (т.4, л.15 от ДП) на подсъдимия А.А.. Съгласно съставения за това процесуално действие по разследването протокол (т.4, л.11-13 от ДП) от последния са били иззети множество веществени доказателства: в черна чанта, иззета от лицето е бил намерен 1бр. мобилен телефон марка Nokia с IMEI 1 -355222/05/553264/3 и IMEI 2 – 355222/05/553265/0 и СИМ със СИМ карта на Виваком с №89359032200028853630; 1бр. мобилен телефон марка Nokia  с IMEI №354252062257506 и СИМ карта на МТел с №8935901187041331285. 

Същият ден е извършено претърсване в дома на подсъдимия  Й.Н., а именно на адреса който обитавал по това време - гр. С., ул. „З. Д.“ №**, ет.*, ап.** с разрешение на съдия от Специализиран наказателен съд съгласно Определение по НЧД №1136/15.04.2016 год. (т.4, л.5 от ДП). Съгласно съставения за това процесуално действие по разследването протокол (т.4, л.6-9 от ДП), от обитаваното жилище от подсъдимия Н. са били иззети множество веществени доказателства, а именно:

•                         Ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на Р.В.П. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- П.;

•                         Ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на К.С.В. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- С.;

•                         Ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на К.Р.Д. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР-Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка кат. «В» и «С» изд. Март 2010г. КАТ – Б.);

•                         Ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на Х.М.Д. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка кат. «В» и «С» изд. Март 20 Юг. КАТ – Б.);

•                         Ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на М.К.И. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка изд. Март 20 Юг. КАТ - Бургас и три картончета само с печат на В-с без надписване);

•                         Ксерокопие на л.к. на Р.В.П. с ЕГН********** върху лист формат А4 и ксерокопие на л.к. на К.С.В. с ЕГН ********* върху лист формат А4;

•                         Три броя снимки паспортен формат на горните лица, както и  други предмети, бланки и листове хартия с изписани на тях данни за самоличност и индивидуализиране на физически лица, предимно от македонски произход, както и множество флашки съдържащи  записи на снимки за лични документи, сканирани лични документи и фирмени документи.

           В дома, обитаван от подс. Н. са намерени и парични средства в значителни размери – банкноти на обща стойност 3000 евро, които са били върнати на подсъдимия в хода на воденото досъдебното производство.

           Свидетелят С. възприел действията на разследващите органи в дома на подсъдимия Н., в т.ч. и иззетите от там веществени доказателства.

           При извършеното на 19.04.2016 год. претърсване в дома на подсъдимия А.А. *** са били намерени и иззети следните вещи: 1 бр. принтер марка НР модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“, 1 бр. ламиниращо устройство марка „Attractive“, бял на цвят без номер, 1 бр. лаптоп марка ACER модел Aspice 5733 със сериен номер LXRN50C 039143073761601, черен на цвят заедно със зарядно устройство за него, 1бр. лист формат А4, представляващ ксерокопие на лична карта, 1бр. снимка в лист, който е сгънат, 1 бр. снимка, листче с подпис, листче с изписани ръкописни букви и цифри, 2 бр. листи форма А4, представляващи копия на дипломи, 3 бр. листа формат А4, представляващи копия на документи и подпис, листата били сгънати и в тях са намерени 2 бр. снимки и 2 бр. листчета с ръкописни букви и цифри.

           Докато се извършвало претърсването и изземването в дома на подсъдимия А., присъстващия на място свидетел Д.Д. забелязал следи от ремонтна дейност в жилището, както и че при излизането от входната врата на апартамента на А., на стълбищната междинна площадка между пети и шести етаж били разположени кашони и кутии от битова техника, теракота, плочки, чували и др. строителни материали. Именно там, до стената да прозореца в сгънати кашони при извършен оглед на местопроизшествие били намерени скрити сгъната и залепена с тиксо хартиена салфетка, в която било поставена снимка – паспортен формат на лице от женски пол като на салфетката имало изписани букви и цифри. В същия кашон било намерено и 1 бр. СУМПС на лице от мъжки пол и запечатана в жълто тиксо. Посочените вещи били възприети от свидетеля Д., който освен това видял и мястото, където преди това били скрити. За извършения оглед на местопроизшествие в блока на подсъдимия А.А., а именно на междустълбищна площадка и непосредствено под обитавания от него апартамент – бул. “В.“ №**, вх. *, между 5 и 6 етаж като  до стената, бил съставен Протокол (т.4, л. 22-25 от ДП)  и били иззети 1 бр. бял лист с изписан ръкописен текст  и поставена в него 1 бр. снимка на лице от женски пол, 1бр. СУМПС с № ********* на лице от мъжки пол, увито в салфетка и запечатано с жълто тиксо. До кашоните са били намерени още 3 бр. столове, 1 бр. стълба, 1 бр. корито и 2 бр. чували със строителен материал, които не са били иззети. Иззетите лист, снимка и СУМПС са били приобщени като веществени доказателства по делото.

           На 19.04.2016 год. в гр. С. е бил извършен обиск и изземване с разрешение на Специализиран наказателен съд (т.4, л.4 от ДП) по отношение на свидетеля Г.М.. От съставения за това процесуално действие по разследването протокол (т.4,л.4-5 от ДП), че от лицето е бил иззет 1бр. мобилен телефон марка Nokia  модел 1209 с №********** без IMEI  и 1бр. мобилен телефон марка Nokia  модел 1208 с IMEI  356830024704231 и  с №**********.

           От дома на свидетеля М., при извършеното претърсване и изземване (с Протокол от 19.04.2016 год. – т. 4, л.35-38 и последващо одобрение от Специализиран наказателен съд по ЧНД №1196/2016 год. – т.4, л.34 от ДП), не са били намерени и иззети веществени доказателства, от значение към воденото разследване.

           В хода на разследването по делото са били извършени и други процесуални действия по разследването – обиски, претърсвания и изземвания от А. и К. М. и В.Б. и обитавани от тях адреси, офиси и управлявани МПС, като част от веществените доказателства, които да са били иззети са били върнати по реда на чл. 111, ал.2  от НПК на правоимащите от наблюдаващия прокурор.

           От веществените доказателства, иззети от офиса на дружеството „Т. к.“ ЕООД в гр.С., ул.“А.“ №**, помещение №**, интерес към воденото наказателно производство представлява 1бр. флаш памет, на който е установена информация идентична с установена такава на пет от флаш паметите, иззети от обитаваното от подсъдимия Н. *** – файлове съдържащи снимки за лични документи, файлове с фирмени документи, файлове с лични имена, разрешения, удостоверения и дати на създаването им. Подобна информация е установена и на иззет от офиса на посоченото дружество, лаптоп марка Леново, на който са установени съхранени файлове със сканирани лични документи на български и чуждестранни граждани, преписи на актове за раждане на чужди и български граждани и различни удостоверения.

           В хода на разследването са били извършени множество огледи на веществени доказателства, иззети при извършените претърсване и изземване, оглед на местопроизшествие и обиски и изземвания:

           - оглед на веществени доказателства на 04.07.2016г. (т.1, л.88-89 от ДП), иззети от дома на подсъдимия А. ***;

           - оглед на веществени доказателства на 20.04.2016 год. (т.1, л.81-82 от ДП), иззети при обиск на подсъдимия Н. при задържането му;

           - оглед на веществени доказателства на 20.04.2016 год. (т.1, л.83 от ДП), иззети при извършения оглед на местопроизшествие  на междустълбищната площадка на 5 и 6 етаж в сграда, находяща се в гр.С., бул. „В.“ №**, вх. *;

           - оглед на веществени доказателства на 25.04.2016 год. (т.1, л.84 от ДП), иззети от адрес обитаван от подсъдимия Н.;

           - оглед на веществени доказателства на 06.07.2016 год. и от 29.06.2016 год. (т.1, л.85-86, л.87 от ДП), иззети от адрес гр.С., ул. „А.“ №**, магазин, помещение №**;

           - оглед на веществени доказателства на 04.07.2016 год. (т.1, л.90,л.91 от ДП), иззети от адрес обитаван от подсъдимия Н. ***.

           В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е прието заключението на извършената в досъдебното производство  експертиза по Протокол №16/ДОК – 135 от 18.07.2016 г.  (т.5, л. 22-31 от ДП ) от вещото лице В.Б. - специалист в областта на криминологията, приета по делото с Протоколно определение от 04.03.2020 год. на Специализиран наказателен съд. Видно от заключението е, че по представените за изследване обекти, а именно: лична карта № ********** на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект 4.1.2., СУМПС  №********* на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект 4.1.3. и  СУМПС, образец 1999 год. № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С.  – обект 4.2.1., са били установени  признаци на подправка -  следи от изтриване на първоначално нанесената информация, при което са били повредени част от защитните мрежи във фона, разлика в растеризацията на снимката на лицето, в сравнение с образците от референтната колекция и липса на скрита информация в снимката на притежателя. Заключението на посочената експертиза е, че посочените документи са подправени чрез подмяна на снимките и персоналните данни на притежателите. Останалите изследвани лични документи, посочени в пункт 9.1. от заключението е установено, че са истински. При изследването на остатъчните щрихи от заличените първоначално отпечатани данни в подправените документи е установено, че:

           - Лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект 4.1.2. на експертизата, първоначално е била издадена с № ********* на С.К.К. с ЕГН ********** от гр.П. (сн.1 и 2 – т.5, л.24 от ДП);

           - СУМПС № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект 4.1.3. на експертизата е било първоначално издадено с № ********* на С.Л.П. с ЕГН********** от гр. С. (сн.3 и 4 – т.5,л.25 от ДП) и  

           - СУМПС, образец 1999 год. № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С.  – обект 4.2.1. на експертизата,  е било първоначално издадено с № ********* на Д.А.М. с ЕГН********** (сн.5 – т.5, л.25 от ДП).

           Също така според заключението на експертизата, след извършено изследване на подправките в посочените по-горе документи, вещото лице е достигнало до извод, че „новите“  снимки и персонални данни са били отпечатани по електрофотографски способ на печат със сух тонер в цветен режим “CMYK” и че  обектът, който е бил представен за изследване 4.4. – цветен лазерен принтер марка „НР“ и модел „LaserJet  Pro 400 color M451dn“ със сериен №CNFF224588, който работи със електрофотографския способ на печат, със сух тонер, освен, че е в добро състояние, но е и  годен да отпечата текстови и графични изображения и са били отпечатани тестови страници. Според заключението по назначената експертиза след проведеното сравнително изследване между отпечатаните изображения (текстове и снимки) в подправените документи – обекти 4.1.2, 4.1.3. и 4.2.1. и експерименталните страници, отпечатани на принтера  - обект 4.4., са били установени  съвпадения  в структурата на отпечатаните щрихи на буквените и цифровите знаци и изображенията и съвпадение в специфичния по форма и разположение растер, проявен в изображенията и фона. Вещото лице по категоричен начин сочи, че констатираните съвпадения дават основание за извод, че цветния лазерен принтер марка „НР“ и модел „LaserJet  Pro 400 color M451dn“ със сериен №CNFF224588 – обект 4.4., е бил използван при подправката на документите, посочени по-горе.

           Заключението на експертизата е, че по отношение на обект 4.3.- изследван ламинатор формат А3 с надписи на предния панел „Laminator FLA3-M4R“  и “Attractive” със залепен на обратната страна стикер с текст “SN00295” и гравирано число на дъното „2309“ е в много добро състояние (нов), работи и може да бъде използван по предназначение. Вещото лице не е установило признаци, на база на които да се формират изводи, че това техническо средство е било използвано за ламинирането на подправени и/или неистински документи. Според неговото становище, в случая следва да се има предвид, че в процеса на ламиниране обикновено се използва апликатор, което предпазва вала от налепи, и не може да се изключи вероятността, изследвания ламинатор да е бил използван при подправката на посочените по-горе документи – обекти на експертизата.

           При огледа и изследването на веществени доказателства – описани в експертизата като обекти 4.6.2. (хартиен плик с поставени в него  листче с ръкописен  надпис „подпис“ и положен  подпис в ръкописно изпълнен правоъгълник, лист хартия, формат А4 с ръкописни изпълнения „шофьорска книжка“ „фамилия – В. V.“, „име – П. P.“ и т.н. показан на ф.к. №7 от Приложението  и т.5,л.27 от ДП) и  4.6.3. (хартиен плик с поставени в него фотопортретна снимка на лице от мъжки пол и лист хартия с формат А4 с ръкописни изпълнения „ЛИЧНА КАРТА“ „фамилия – Г. G.“ и т.н. показан на ф.к. №7 от Приложението  и т.5, л.27 от ДП) – могат да бъдат определени като „заявки“ (поръчки) за изготвянето на неистински документи (сн.9 и 10 –т.5, л.27 от ДП), а снимката – обект 4.6.1. съответства напълно на изображението, отпечатано в подправените ЛК и СУМПС на името на Д.Д.А. – обекти 4.1.2. и 4.1.3. (сн. 11 и 12 – т.5,л.27 от ДП).

           При извършения разпит в хода на съдебното следствие пред СНС, вещото лице Б. е посочил, че намерения и иззет от жилището на подсъдимия А. ламинатор принципно е общодостъпно устройство и не са били установени по него индивидуални признаци, които да доведат до заключение с категоричност, че точно този ламинатор е бил използван при ламинирането на инкриминираните документи. Според него, по-важното в случая е, че са били установени такива индивидуални признаци досежно принтера, намерен в дома на подсъдимия А., които потвърждават, че именно този принтер е използван за изготвянето на инкриминираните документи. Вещото лице Б. е посочил, че при извършеното от него изследване на инкриминираните документи първоначално са били снети физически характеристики на защитения документ, след което е направил сравнение с оригиналните такива. След това с помощта на микроскопи и видеоспектрален компаратор е извършил изследване на субстрата на документа, като такъв и изследване за наличието на подправки, които са били реално установени. Установено е от вещото лице, че са отстранени (са заличени) от истински документи за самоличност, образец 99-та година, персоналните данни на първоначалните притежатели на тези документи и последствие са нанесени с конкретния заподозрян принтер, станал обект на експертизата. Нанесени са били нови персонални данни на новия „притежател“ на документа. Вещото лице Б. при разпита си пред СНС е заявил, че субстрата на документа е истински, т.е. използван е истински документ, като са били заличени данните, които първоначално са били нанесени в него и са нанесени новите данни, за новия собственик на документа. При извършения разпит от СНС, вещото лице разяснил подробно, че всъщност заличаването на старите данни на това поколение документи от 99-та година, е особеност и тяхна слабост, че оригиналите са се издавали чрез лазерен принтер върху картата, която е от теслин – синтетична хартия с определена дебелина, размери и физико-химически свойства и отнасяния. Върху нея са били отпечатвани персоналните данни -  име, фамилия, ЕГН, дата и място на раждане, снимка на лицето. Последствие е било установено, че много лесно, тези данни, след разламиниране на така издадения документ, изключително лесно могат да бъдат отстранени по механичен начин или със система от органични разтворители - изтърква се покритието, което е било отпечатано на лазерния принтер, тъй като то е било повърхностно закрепено, след което се нанася нова информация – лични данни и се ламинира. В хода на разпита вещото лице  Б. е посочил, че при изследваните документи, разламинирането става с леко термично въздействие, включително и с уреди от бита. Вещото лице подробно при разпита си е дал разяснения и относно констатираните от него следи от печатането с процесния принтер, иззет от дома на подсъдимия А.. Според него в хода на печатането, въпросният принтер е оставил така наречения „трасинг код“ или т.нар. „специфичен по форма и разположение растер“. Това е код за проследяване на лазерния принтер, който е създаден 90-те години от Сдружението на производителите на принтери и под този код, определена група принтери оставят върху отпечатаното изображение следа и по този начин може да бъде установено принтиращото устройство. Това е следа от принтера, която не се вижда с просто око, но се установява след използваната увеличителна методика от вещото лице и индивидуализира конкретното печатащо устройство. В този смисъл Б. сочи, че на снимка 6 е показал фрагмент от отпечатаното върху подправения документ, на снимка 7 -  фрагмент от тестова страница от принтера, на снимка 8 – се установява пълно съвпадение между този трасинг код, който е отразен върху отпечатаното върху подправената карта изображение, а въпросният код се вижда като специфични по форма и разположение черни точици и в този смисъл на снимка 6, по цялата площ на отпечатаното изображение има разположени точици, които са навсякъде  и са групирани по строго определен начин, на строго определени като топографско месторазположение места. Пред СНС, вещото лице е заявило,  че личната карта се води с формат ID-1 и е с размери 86мм. х 54мм, като същата може да бъде отпечатана и е отпечатана на изследвания цветен лазерен принтер, като  са били заличени всякакви други следи от други принтери върху обекта. Механизмът на подправка е осъществен чрез заличаване на първоначално нанесеното, почиства се хубаво със система от органични разтворителите и така подготвената, почистена област се напечатва отново, с новите данни за новия притежател на подправения документ. По отношение на обектите на стр.5 и стр.6 от експертизата, вещото лице е посочило, че „заявките“ са били изписани с химикална паста на ръка и са в оригинал. Освен това цветните снимки съответстват на отпечатаните снимки на свидетелството за управление на МПС, като за да се установи приликата не са необходими специални знания - не са минали години да е остаряло лицето или да има очила, или нещо което да закрива лицето.

           В хода на съдебното следствие с протоколно определение от 04.03.2020 год., СНС е приел заключението по извършената по делото съдебно-дактилоскопна експертиза по протокол №16/ДКТ-188 от 20.06.2016 год. (т.5, л.32-34 от ДП) на вещото лице Й.Ч.. От заключението на експертизата се установява, че върху веществените доказателства предмет на експертизата не са се проявили годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.

           В хода на съдебното следствие, СНС с Протоколно определение от 04.03.2020 год. е приел заключението на съдебно-техническата експертиза, за изготвянето на която е съставен протокол № 2016/ИКУ – 275 (т.5, л.45-99 + 3СД), извършена от вещо лице Й.Г. и с предмет на експертизата мобилни телефони, СИМ карти -  иззети от  подсъдимите Й.Н. и А.А., както и от свидетелите А.М. и Г.М.. Съдържанието на изследваните обекти е разпечатано на хартиен носител и съответно същото е предоставено в електронен вид на 3 бр. СД, които са неразделна част от експертизата. Според заключението по СТЕ от 16.12.2016 год. само по обект 3.1. – мобилен телефон „Самсунг Галакси“ А3 с IMEI 35965506244433 е намерено съдържание, което е свързано с поставените задачи на експертизата, посочени в таблица на л.52 и л.53 от СТЕ, както и в електронен вид във файл „Файлове свързани със задачите.xls“, записан в папка на Обект 3 на Приложение 1.

           От приетата от СНС с протоколно определение от 25.09.2020 год. съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице М.М. по Протокол 2016/КСМ-174, находяща се в (т.5, л.104-116 ) се установява, че след изследване веществени доказателства – флаш памети и

лаптоп марка  Aser,  иззети от обитаваните от подс. Н. и А. ***, и в гр.С., бул. “В.“ №**, вх. *, ет.*, ап.** се установява, че в предоставените за изследване обекти, са открити потребителски файлове, представляващи снимки за лични документи, сканирани лични документи на български и чуждестранни граждани, преписи от актове за раждане на български и чуждестранни граждани и др., които всички са пренесени на оптичен носител, спазвайки файловата структура по обекти. Освен това е видно, че според вещото лице върху част от обектите е бил инсталиран програмен продукт Скайп, предназначен за интернет комуникация, като съхранената чат история е предоставена във файлове в четим формат. html на приложения към експертизата оптичен носител в папки по наименования, еднакви със съответните Скайп имена. При извършения разпит в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, вещото лице е заявило, че  приложенията, които са констатирани при изследването на обектите не са включени в стандартния пакет на Майкрософт (става въпрос за намерения и иззет лаптоп Acer от дома на подсъдимия А.) и съответно те са допълнително инсталирани от потребителя. Вещото лице посочи, че тези програми са стандартни и често използвани – CorelDraw graphics и Adobe Photoshop и са  със специфично приложение. От разпита на вещото лице се установява, че с оглед поставените й задачи да намери файлове, които отговарят на определеното задание по определени критерии, приложения и други, които биха могли да бъдат използвани за модифициране на тези файлове, и респективно е намерила такива и ги е посочила в заключението.

           Първоинстанционният съд е констатирал, че при изписването на марката и модела на лаптоп, който е бил предоставен на вещото лице за изследване и иззет от дома на подсъдимия А. на адрес *** е допусната техническа грешка. Вещото лице, вместо лаптоп марка ACER модел Aspice 5733 със сериен номер LXRN50C 039143073761601, черен на цвят (иззет с Протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016 год. от дома на А. – т.4, л.11-14 от ДП), в т.8.8 под обект 8 е изписало лаптоп марка НР.

           Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че  в случая се касае за техническа грешка. Протоколът за претърсване и изземване, посочен по-горе – безспорно сочи, че е иззет лаптоп марка Acer. Грешката е била констатирана още от предходния съдебен състав при предявяването на веществени доказателства по реда на чл.284 от НПК, за което сочи и съставения протокол от проведеното съдебно заседание на 26.03.2019 год. – стр. 2 (абзац втори отдолу нагоре). При предявяването на посочения лаптоп като обект №3 е видно, че е констатирано, че същия е марка Acer, а не НР. При изследването на лаптопа от вещото лице в цитираната експертиза е видно, че в т.8.8. правилно впоследствие е отбелязало зададеното име на компютъра  ACER – PC, с посочен потребител Acer и създаден потребителски профил с наименование Acer, както и че лаптопа е работил за последно на 19.04.2016 год. – т.е. на инкриминираната дата. При наличието на тези факти, както за първоинстанционния съд, така и за въззивната инстанция няма съмнение, че обект на изследване на съдебно-техническата експертиза е именно, иззетия като веществено доказателство е лаптоп марка ACER модел Aspice 5733.

           Въззивният съд, както е подходила в преценката си и проверяваната съдебна инстанция, кредитира напълно и изцяло изготвените по делото експертни заключения по назначените съдебно технически експертизи. Всички експертни заключения са приети по реда и на основание чл. 282 ал.1 и ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното  съдебно следствие. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите специални знания в областите, необходими за изясняване по делото чрез експертизи, заключенията са извършени добросъвестно, достатъчно пълни и ясни са и не възниква съмнение за тяхната правилност.

           Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените към делото писмени доказателства в хода на досъдебното производство, както и от тези приобщени в хода на съдебното следствие:

-  от досъдебно производство: ТОМ 1 - Справка  рег.№8637/ 30.05.2016 год. на БТК ЕАД (л.40); Протоколи за оглед на веществени доказателства от 20.04.2016 год. (л.81-82, 83-84), от 06.07.2016 год. (л.85-86), от 29.06.2016 год. (87-89), от 04.07.2016 год. (л.90, л.91); приемо-предавателни протоколи от 07.07.2016 год., 06.07.206 год. , 28.07.2016 год., 25.10.2016  (л.92,93-94,95-96, 97); разписки (л.98,99,100,101); ТОМ 3 – справки за съдимост на подсъдимите Н. (л.6-7) и А. (л.13); ТОМ 4 – Определения по чл.161 и чл.164 от НПК на Специализиран наказателен съд (л.1, 4, 5, 10, 15, 18, 26, 30, 34, 41, 47, 56, 57, 58); Протоколи  за претърсване , обиск, изземване от 19.04.2016 год. (л.2-3, 6-9, 11-14, 16-17, 19-21, 27-28, 31-33, 35-38, 42-44, 48-53); Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.04.2016 год.(л.22-25); ТОМ 5 – Протокол за извършена експертиза №16/ДОК – 135 от 18.07.2016 год. и фотоалбум (л.22-31); Протокол за извършена експертиза от 20.06.2016 год. (л.32 – 34);  Протокол за извършена експертиза №2016/ИКУ-257 от 16.12.2016 год. и ДВД (л.45-99); Протокол за извършена експертиза от 10.10.2016 год.  и  1бр. ДВД (л.104-117);

           - от съдебното производство: справки за съдимост на подсъдимите Н. (199-202) и А. (л.130-134), на свидетеля Ч.С. (л.152-159); препис от протоколно Определение №5532/11.12.2017 год. по ЧНД №4531/2017 год. по описа на СГС, НО, 29 състав за Ч.С. (л.161-164), бюлетини за съдимост на Ч.С. (л.165,168 гръб, 174 гръб-176), Протоколи по ЧНД 2695/2017 год. по описа на РС – София (л.165 гръб – 167), писмо от затвора гр.София (л.167 гръб, л.168), протокол по НЧД №1682/2016 год. по описа на Специализиран наказателен Съд, 17 н.с. (л.169-171), Решение №27, от 04.11.2016 год.  Апелативен специализиран наказателен съд (л.171 гръб – 174),  Справки то БД „Население“  за А. и К. М. (л.177,178),  справка от ТР (л.179-180), Удостоверение изх.№ 202003313153235/13.03.2020 год. (л.181-196), Удостоверение изх. № 202003313153025/13.03.2020 год. (л.187-189), Удостоверение изх. № 202003313153130/13.03.2020 год. (л.190-196), бюлетини за съдимост на подсъдимия Й.Н. (л.203-205), справка от БД „Население“ за подсъдимия Й.Н. (л.229), справки то мобилните оператори Теленор (л.292), Виваком (л.294). 

           - от приложените по НОХД №2378/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд 16 състав, приложено към настоящето НОХД – справки за съдимост на двамата подсъдими.

           Посочените по-горе протоколи за претърсване и изземване, обиск и изземване, протоколи за оглед на местопроизшествие и протоколи за оглед на веществени доказателства, правилно и законосъобразно са приети от първоинстанционния съд като годни доказателствени източници, тъй като същите са съставени по реда и при условията на НПК и не са били допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето им и при събирането на доказателствата. Същите изцяло кореспондират с приобщените по делото гласни доказателства и веществени доказателствени средства, изготвени вследствие на експлоатираните специални разузнавателни средства, поради което и въззивната инстанция ги цени като достоверен доказателствен материал.

           Както първоинстанционният съд така и въззивният съдебен състав кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите: частично на свидетеля Р.С. (в т.ч. и приобщените от досъдебно производство на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и дадените пред друг състав на Специализиран наказателен съд по НОХД № 2378/2018 год.), частично на свидетеля Ч.С. (в т.ч. и приобщените от досъдебно производство на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), на свидетеля Д.Д. (в т.ч. и приобщените от досъдебно производство на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), свидетеля А.М., частично на свидетеля С.Г. (в т.ч. и приобщените от досъдебно производство на основание чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и дадените пред друг състав на Специализиран наказателен съд по НОХД № 2378/2018 год.), на свидетеля Д.Н. (дадените пред друг състав на Специализиран наказателен съд по НОХД № 2378/2018 год. и приобщени по настоящето производство), както и  частично на обясненията на подсъдимия Й.Н..

         Въззивният състав изцяло споделя подходът на първоинстанционния съд по повод анализа на гласните доказателства - показанията на разпитаните полицейски служители Р.С., Д.Д. и С.Г.. Правилен и законосъобразен е подходът на СНС, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 117 и чл. 118 от НПК, свидетел може да бъде лице, което е възприело факти и обстоятелства от обективната истина и лице, което има способността правилно да ги възпроизвежда. Показанията на свидетелите Р.С., Д.Д. и С.Г. относно каква е била получената информация в службата му, какви действия са били предприети от тях и участието им при извършените претърсвания и изземвания в домовете на подсъдимите А. и Н. са достоверни и са в пълна корелация с останалия доказателствен материал, а и самите свидетели има лични възприятия за тези факти. Правилно СНС в мотивите си е обявил, че показанията на полицейските служители в частта им, в която се възпроизвежда съдържанието на ВДС по повод експлоатацията на СРС не следва да бъдат ценени, тъй като същите представляват производно доказателство, а по делото са приложени и надлежно приобщени първичните такива за които е налице законосъобразно дадено разрешение и съдът може да ползва. Частите  от показанията на свидетелите съдържащи  твърдения за осъществени деяния от подсъдимите, смисъла на комуникацията на записаните телефонни разговори между лицата, правилно са  игнорирани от съда, не защото са недобросъвестни, а защото първо – отразяват косвено  възприятие на факти,  и второ – защото представляват по същността си излагане на предварителни полицейски хипотези за случилото се, съставени преди събирането на другите доказателствени източници, които хипотези имат само вероятен характер и не могат да претендират за обективна истинност. Всяко едно доказателство се събира и проверява в хода на съдебното следствие. Компетентен да анализира доказателства е само съда и то в момент, когато са събрани и проверени всички доказателства, след съпоставката им с целия доказателствен обем.

         В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били приобщени показанията на свидетеля С. от досъдебното производство – обективирани в  протокол за разпит от 21.04.2016г. (лист 4 и 5, том 2 от ДП) и в протокол за разпит от 13.04.2016г. (лист 1-3 от ДП) на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и дадените от него при предходното разглеждане на делото пред Съд - обективираните в протокол от проведено съдебно заседание от 15.11.2018 г., по НОХД 2378/2018 г., пред друг състав на Специализиран наказателен съд на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК

           Анализирайки показанията на свидетеля Р.С., правилно СНС ги е приел и кредитирал в частта относно получения сигнал в ГД "БОП"  и предприетите от него лични наблюдения върху подс.Н. и трети лица в началото на 2016 год. Срещите, които е наблюдавал са били 2-3 на брой и той ги е възприел в качеството си на полицейски служител лично. Показанията на свидетеля относно наблюдението на подсъдимия Н. на 19.04.2016 год., започнало още от гръцката сладкарница на ул. „П.“ в центъра на гр.С., като е възприел влизането на последния в чейндж бюро, което кореспондира напълно с показанията на св. Н., последващото му качване в трамвая, до срещата му с подсъдимия А. на адреса на последния в гр.С., бул. „В.“ на входа на блока №**, вх. *, задържането им и намерените пликове с документи у подсъдимия Н. в джоба на якето му.  Като правдиви се оценяват показанията на свидетеля С. и досежно наблюдаваната от него среща в гръцката сладкарница в гр.С. на ул. „П.“ между подсъдимия Н. и македонския гражданин К.М. и трети с неустановена самоличност по делото лица в началото на 2016 г. При тази среща свидетелят е възприел, че лицата си предават листа. Въззивната инстанция прави извод, че при наблюдаваната от св. С. среща, въпросните листа са съдържали информация с данни на лица чужди граждани (македонски) и поръчки за издаване на официални документи - български документи за самоличност и на СУМПС.

           Показанията на този свидетел са в пълна корелация с целия доказателствен материал, а именно освен протоколите за извършени обиски претърсване и изземване, но с показанията на разпитаните по делото свидетели  Д.Д., С.Г. и С.. За достоверни се приемат конкретно показанията на св. С. относно наблюдението на подсъдимия Н. на 19.04.2016 год., започнало още от гръцката сладкарница на ул. „П.“ в центъра на гр.С., като е възприел влизането на последния в чейндж бюро (което кореспондира напълно с показанията на Н.), последващото му качване  в трамвая, до срещата му с подсъдимия А. на адреса на последния в гр. С., бул. „В.“ на входа на блока №**, вх. *, задържането им и намерените пликове с документи у подсъдимия Н. в джоба на якето му.  Показанията на С. досежно изложените от него обстоятелства изцяло кореспондират с приобщените по делото веществени доказателства при извършените обиски, претърсвания и изземвания по отношение на двамата подсъдими. Свидетелят С. пряко и непосредствено е наблюдавал извършения обиск на Н. и А., както и е присъствал на претърсването и изземването, извършено в дома на подсъдимия Н., който той обитавал към този момент в гр. С., ул. „З.Д.„ №**, ет.*, ап.**. Като правдиви се оценяват показанията на свидетеля С. и досежно наблюдаваната от него среща в гръцката сладкарница в гр.С. на ул. „П.“ между подсъдимия Н. и македонския гражданин К.М. и трети с неустановена самоличност по делото лица в началото на 2016 г. изводът направен от СНС, че именно на тези срещи са се предавали документи на чужди граждани за изготвяне на неистински документи се подкрепя от приобщените веществени доказателства при извършените претърсвания и изземвания в офиса, където е работил К.М. и у подсъдимия Н. и на обитавания от него адрес. От СТЕ се установява, че информацията от иззетите от подс. Н. флаш памети, е идентична с информация, която е намерена на иззетия лаптоп Леново от офиса на дружеството „Т.к.“ ЕООД – гр. С. „А.“, помещение №**. Намерените и иззети при извършените претърсвания и изземвания веществени доказателства – копия от документи и записки, принтер, ламинатор, съдържат данни на лица македонски граждани.

           Показанията на св. С. са еднопосочни и с показанията на св. С., който свидетел е обитавал едно и също жилище с подс. Н.. Свидетелят С. е възприел лични вещи на св.С. при извършеното претърсване и изземване на адреса, като заявява, че не е възприел факти и обстоятелства, които да свързват свидетеля с инкриминираната престъпна деятелност.

           Правилно и законосъобразно СНС е обявил в мотивите към първоинстанционната присъда, че изключва от доказателствената съвкупност показанията на св. С. обективирани в протокол от 13.04.2016 год. в хода на досъдебното производство, тъй като видно от съдържанието им свидетелят преразказва придобитото от него като информация от оперативни източници и експлоатираните специални разузнавателни средства. В посочения протокол свидетеля си е служил с израза „най-вероятно“ и има направени изводи за организирана престъпна група, ръководител и т.н. , за които няма собствени възприятия.

           Направените от СНС правни изводи от показанията на св. С. изцяло се споделят от въззивната инстанция. Показанията на свидетеля са доказателствен източник относно времето на осъществяване на предварителния сговор между подсъдимите Н. и А. за осъществяване на противоправни деяния по  чл.308, ал.3 и ал.2 и ал.7 от НК, а именно това е било на неустановена дата в периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. С., в момент, в който е получен сигнала в ГД БОП и в момент, в който св. С. е започвал да  извършва наблюдението. В допълнение към аргументите на СНС, въззивният състав държи да отбележи, че показанията на свидетеля С. относно направения извод от съда, че на наблюдаваните от него срещи между подс. Н. и трити, неустановени по делото лица, на които срещи са му правени поръчки за изготвянето или преправянето на документи за самоличност  СУМПС се подкрепя от иззетите веществени доказателства по делото, а именно при личния му обиск, както и протоколите за претърсване и изземване от домовете на подсъдимите лица.

           Показанията на свидетеля С. в кредитираната от СНС част изцяло кореспондират и със показанията на св. С.Г., който свидетел заемал длъжността „разузнавач“ в ГД „БОП“ и участвал при реализирането на специализираната полицейска операция и имал лични възприятия при задържането на подсъдимите на входа на блока, в който живеел подс. А.А.. Същият непосредствено е възприел намерените веществени доказателства у подс. Н. при извършения му обиск и изземването им от него, а също така е лично възприетото от него, свързано с извършено претърсване и изземване  на адрес, обитаван от подсъдимия Н., където били намерени също относими към престъпната деятелност на подсъдимите копия от документи, флаш памети и други веществени доказателства. В този смисъл са и приобщените показания на свидетеля Г. от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК - Протокол за разпит на свидетел от 21.04.2016 г. (том 2, лист 6-7 от ДП) и от предходното разглеждане на делото от друг състав на Специализиран наказателен съд, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК - показанията, които са обективирани в Протокол от проведено съдебно заседание  на 15.11.2018 г. по НОХД № № 2378/2018 г. по описа на 16 н.с.

           Показанията на св. С.Г. са в пълна корелация е еднопосочност с показанията на св. С., тъй като и двамата са възприели пликовете с документи, намерени и иззети при обиска на подс.Н..

           Правилно и законосъобразно СНС е приобщил показанията на св. С.Г., дадени в хода на досъдебното производство и ги е окачествил като по- детайлни, което е житейски обусловено, тъй като същите са дадени почти непосредствено след неговите лични възприятия и наличие на по-ясен спомен за случилото се.

           Показанията на св. С.Г. дадени пред първоинстанционния съд, пред друг състав на СНС и в хода на досъдебното производство не съдържат противоречия, а същите са логични, последователни и изцяло кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал.

           Въззивната инстанция както и СНС изгражда правните си изводи и на базата на показанията на св. Д.Д., който свидетел служител на ГД БОП е бил включен в екип посетил адреса на подсъдимия А.А.,***. Св. Д. сочи, че след извършените обиски на двамата подсъдими, при задържането им, той заедно със свои колеги, включително и разследващ полицай са останали за извършването на процесуални действия по разследването на адреса на подс. А., а друг екип е посетил адреса, обитаван от подсъдимия Н.. Свидетелят Д. е възприел лично намерения в дома на подс. А. принтер, лаптоп и ламинатор, предмет на изследването по посочената съдебно- техническа експертиза. Свидетелят Д. е възприел лично и следите от извършвания ремонт в жилището на подсъдимия А. и складираните строителни отпадъци, струпани на жилищната площадка между пети и шести етаж, поради което е извършено процесуално-следствено действие оглед на местопроизшествие, непосредствено до апартамента на подс.А., където е забелязал скрити предмети, относими към воденото разследване – предмет на описания по-горе протокол за оглед на местопроизшествие от 19.04.2016 год.

           Правилно и законосъобразно СНС на основание чл. 281,ал.4 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК е приобщил към доказателствения материал показанията на св. Д.Д. дадени в хода на досъдебното производство - протокол за разпит на свидетел от 21.04.2016 година, приложен в т.2,л.8-9, с оглед заявеното от него в съдебно заседание за липса на спомен относно детайли за възприетото от него при участието му в реализираната полицейска операция. Показанията на свидетеля от досъдебното производство относно лично възприетото от него скритото сред строителните отпадъци СУМПС в хартиена салфетка и снимка на лице от женски пол, ведно с ръкописно положените цифри и букви върху хартиената сгъвка, в която е намерена снимката, а също така и възприетите от него в дома на подсъдимия А. ламинатор, лаптоп, притнер. Изложеното от св. Д. напълно кореспондира на обективираното в протокол за оглед на местопроизшествие от 19.04.2016 год. (т.4, л.22-25 от ДП) и протокол  за оглед на веществени доказателства от 20.04.2016 год. (т.1, л.83 от ДП). От посочените протоколи се установява, че намереното и иззето СУМПС е с № *********, издадено на името на Н.Г.Д. с ЕГН **********, а снимката е цветна с формат за лични документи и е на лице от женски пол, с дълга коса и от заключението на  извършената техническа експертиза  по Протокол №16/ДОК-135 от 18.07.2016 год.  на вещото лице В.Б., сочи че е преправен официален документ, на който е извършена подмяна на снимките и персоналните данни на притежателите. Изследваният цветен лазерен принтер, иззет от дома на подсъдимия А. и посочен в т.9.6 от посоченото заключение марка НР, модел LaserJet Pro 400 color M451dn, е именно този, който е бил използван за изпринтирането на подправения инкриминиран официален документ – СУМПС за който свидетелства Д.. Показанията на свидетеля Д. освен, че кореспондират с писмените и веществените доказателства, а именно протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване, протоколите за обиск на лица и иззетите веществени доказателства при извършването на посочените процесуално-следствени действия, са еднопосочни и кореспондиращи с показанията на свидетелите С.Г. и св. Р.С., поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд ги е оценил като съществени за изграждане на правните изводи.

           Първоинстанционният съд детайлно и задълбочено е подходил при анализа на показанията на св. Ч.С. като правилно и законосъобразно е отчел факта, че същият е работил като адвокатски сътрудник на адв.Я., който е бил защитник на подсъдимия Н. в настоящето производство, поради която причина се е възползвал от възможността да се запознава с материалите по делото, в т.ч. и със класифицираните материали и дори сам заявил пред СНС, че ги е чел в цялост, а също така  е бил осъден и Н. – по НОХД №342/2016 год. по описа на Специализиран наказателен Съд, като негов съучастник (помагач) при  осъществяването на престъпление от чл.308 от НК.

           Наличието на горепосочените факти действително дискредитират показанията на св. Ч.С. в частта им в която заявява, че подс. Н. не се е занимавал с инкриминираната престъпна деятелност и че не го е виждал да прави „нищо фалшиво“, тъй като не е имал необходимата грамотност. Както първоинстанционния съд така и въззивната инстанция приемат за достоверни показанията на св. Ч.С. в частта, в която същия разказва за отношенията си с подсъдимия Н., за пребиваването в дома му, за преките впечатления, които е придобил непосредствено след извършеното претърсване и изземване, както и за срещите, които са се състояли с него, подсъдимия Н. и св. К.М. в гръцката сладкарница „А.“ в гр. С. на ул. „П.“. В своите показания св. С. не отрича провеждането на тези срещи.

           Правилно и законосъобразно първоинстанционната съдебна инстанция не е приела за достоверни показанията на св. Ч.С. относно естеството на тези срещи. Твърдението на св. С., че на тези срещи не са били водени разговори относно изготвянето на неистински документи, изложени при разпита му пред СНС се опровергава от показанията на полицейските служители - св. С.Г., Д.Д. и Р.С., които свидетели част от тях лично са възприели тези срещи или лично са видели наличието на горепосочените веществени доказателства при извършените обиски претърсвания и изземвания във владение на подсъдимите лица. Наред с това от приобщените от СНС на основание чл. 281, ал.4, т.1 и т.2, пр.2 от НПК показания на св. Ч.С., дадени в хода на досъдебното производство се установя, че св. Ч.С. също е бил очевидец и му е станало достояние естеството на проведените срещи между подс. Н. и св. К.М.. Пред органите на досъдебното производство св. Ч.С. разказва, че пред него са били провеждани разговори между Н. и М., които са относими към инкриминираната престъпна деятелност. Сочи, че М. е изразявал „гневно недоволство от качеството на изработените фалшификати от компютърния специалист“, както и че самия подс. Н. му е заявявал, че „има свидетел, който може да докаже, че К.М. му е поръчал за изработка намерените в него фалшиви документи“. Изложеното е в логическа последователност с предходно заявеното от свидетеля, разказвайки за „скандален разговор“ с М., при който му казал, че „Й. никога не би го предал, дори и той да му е дал поръчката за изработването на намерените в Й. фалшиви документи.“ Посочените гласни доказателства са в тясна взаимовръзка с приобщените по делото веществени доказателства, както и с приложените веществени доказателствени средства, изготвени по повод експлоатацията на специални разузнавателни средства по отношение на подс. Н.. В подкрепа на заявеното от св. С. в хода на досъдебното производство, както бе посочено по-горе свидетелстват и намерените файлове на лаптопа, иззет от офиса където е работил К.М., идентични с тези от флашките, иззети от подс. Н..

           Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че показанията на св. Ч.С. дадени в хода на досъдебното производство са достоверни, тъй като изцяло кореспондират с наличния по делото доказателствен материал.

           Анализът на първоинстанционния съд на свидетелските показания на А.М. и направените от СНС изводи относно този доказателствен източник изцяло се споделят от въззивния състав. М. дава достоверни сведения досежно отношенията между Н. и нейния съпруг – К.М., тъй като първия е живял в дома им няколко месеца предвид влошеното му здравословно състояние, както и относно дейността на дружеството „3.к.“ ЕООД, находящ се в офис в гр.С., ул.“А.“ №** в Т. д., помещение №** срещу съдебната палата и с управител П.К., в чиито офис са намерени и иззети веществени доказателства, които са във връзка с веществени доказателства по настоящето дело. Св. М. сочи, че дружеството се е занимавало с консултантски услуги за легализации, преводи, както и с подготовка на документи за придобиване на българско гражданство и подаването им в МП. Соченото обстоятелство от М., че офиса се е посещавал предимно от македонски граждани, обясняват и връзката на К. М., подсъдимия Н. и намерените у него и подсъдимия А. документи - копия и инкриминираните такива с лични данни именно на лица - граждани на Република Северна Македония.

           Прецизен и задълбочен е анализът на СНС на показанията на св. Д.Н., които са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК и дадени пред друг състав на Специализиран наказателен Съд, обективирани в протокол от проведено съдебно заседание от 11.02.2019 г. по НОХД № 2378/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд. Св. Д.Н. твърди, че на 19.04.2016 година лично е предал на подс.Н. плик, който му е бил оставен от трето непознато му лице, за да го предаде на подсъдимия. Показанията на св. Н. в тази им част кореспондират с показанията на св. С. и с обясненията на подс. Н., които също твърдят за проведена среща между подс. Н. и св. Н. пред чейндж бюро в гр. София, на която среща св. Н. предал плик на подс. Н..

           Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че подс. Н. е бил наясно със съдържанието на предадения му плик, тъй като го е приел, без да прояви любопитство за неговото съдържание и какви действия следва да се извършат с предадената вещ. Наред с това съдържанието в плика, установено при извършения обиск на подс. Н. и извършените процесуални – следствени действия претърсване и изземване в домовете на подсъдимите от органите на досъдебното производство установява, че подс. Н. е бил съпричастен към престъпната деятелност, предмет на разследване по настоящето производство. В тази връзка следва да се има предвид, че в подс. Н. са били намерени и иззети процесните 2 бр. плика като съдържанието и в двата, иззети като веществени доказателства са свързани с инкриминираната престъпна деятелност.

           Също както първоинстанционния съд и настоящата инстанция не кредитира обясненията на подс. Н.  в частта им, с която той  отрича  да е  съпричастен  към  инкриминираната  престъпна  дейност и за това, че не е бил наясно със съдържанието на предадения му от св. Н. плик. Действително, тази  позиция  на  подсъдимия  е  прокламирана  в по-късен момент, но е останала  непроменена в различните фази на наказателния процес и той последователно е поддържал, че  не е съзнавал какви документи държи в себе си, но следва да се има предвид двойствената природа на обясненията му като доказателствено средство и като основно средство за осъществяване правото му на защита. Именно защото заявеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие притежава посочените характеристики, законодателят не е предвидил задължение за него да съобщава винаги и единствено истината под страх от наказателна отговорност. Той може да депозира обяснения каквито намери за съответни на избраната от него защитна линия - да признае или да отрече изцяло или частично участието си в инкриминираното деяние и дори изобщо да откаже да дава обяснения. Това обстоятелство изисква към твърденията му да се подхожда с изключително внимание, като бъде отчитана вътрешната им съгласуваност, логичност и убедителност и съответствието или противоречието им с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Тук е  мястото  да  се  посочи, че  обясненията  на  подсъдимия, по  начина, по  който  ги е  депозирал, се  отличават с прокарването на защитна версия, която по никакъв начин не се подкрепя от събраните други доказателства по делото. На практика, коментираният  доказателствен  източник  се  изразява  единствено  и  само  в  отричане  на извършено  деяние, като се сочи единствения факт, а именно че пликът му е даден от св. Н.. В обясненията си подс.Н. сочи, че свидетеля Н. му се е обадил, като му е дал процесния плик, намерен при обиска в якето му, но не знаел какво е съдържанието му, а единствено е следвало да го предаде на трето неустановено по делото лице в ж.к.М.. Според обясненията на подс.Н., св.Н. е следвало да му уговори среща с това лице в центъра на гр.София, тъй като той отказал да отиде до ж.к. М.. Н. сочи, че след срещата с Н. е отишъл до пазара в кв. Иван Вазов и тъй като забравил парите си, отишъл до подсъдимия А. за да му услужи със 100лв., необходими да заплати ремонт на мобилен телефон, който преди това оставил за поправка.  Освен това подс. Н. сочи, че отивайки до адреса на подс.А., последния се прибирал и се съгласил да му даде пари, които държал в колата си, паркирана пред блока и след като отишли при нея се заприказвали и там били арестувани. Съпоставени тези факти, твърдени от подсъдимия с останалите по делото доказателства се установява, че обясненията на подс. Н. са насочени към прокарването на защитна линия. Показанията на свидетеля С. оборват изложеното от подсъдимия Н., тъй като на инкриминираната дата - 19.04.2016 год.  той е наблюдавал последния от срещата му в чейндж бюрото със свидетеля Н. до посещението на адреса на А.. Същият сочи, че подс.А. и подс.Н. са били задържани непосредствено във вход „*“ на бул.“В.“ №**, където се е състояла срещата между двамата, а не при какъвто и да е бил автомобил. За процесната среща има данни и в приложените по делото веществени доказателствени средства по повод законовата експлоатация на СРС, което също оборва твърдението, че тя е била инцидентна и че се е състояла единствено, за да вземе подс. Н. пари на заем от подс. А.. Обясненията на подсъдимия Н. се оборват и от показанията на свидетеля Д., който при извършения му разпит категорично заявява, че той и колегите му са изчаквали сигнал, за да се пристъпи към задържането на лицата, както и че за срещата, подсъдимия А. е „слязъл“ по джапанки и тениска, а не се установява да е идвал от някъде и не е ходил до колата си. За срещата между двамата подсъдими разказва и свидетеля С.Г., който я е наблюдавал непосредствено и има лични и преки възприятия от мястото – двамата се срещнали пред блока и в момента, в който подс. А. е отключвал входната врата на блока са били задържани. Изложеното от подс.Н. досежно разговора му със св. Н. и плика с инкриминираните документи се различава съществено, тъй като последния категорично заявява, че плика му е бил даден от приятел на подсъдимия и е следвало лично да му го предаде. Свидетелят Н. е предупреден за отговорността, която носи за лъжесвидетелстване, а и не се установява същият по някакъв начин да е заинтересуван от изхода на делото, и конкретно за изхода на делото спрямо Н..

           Правилно и законосъобразно са окачествени от СНС обясненията на подс. А., дадени пред св. Д. и с които е заявил, че не знаел какви са тези вещи на между стълбищната площадка като извън процесуални. Освен, че същите са извън процесуални, но и са в противоречие с останалия доказателствен материал.

         В хода на досъдебното производство са използвани специални разузнавателни средства спрямо подс. Н., подс. А., св. Ч.С. и К.М.. Видно от приложената в хода на съдебно наказателното производство справка от мобилен оператор Теленор - л. 292 от съдебното производство, през инкриминирания период, подс. Н. е използвал мобилен телефон с № **********, подс. А. е ползван мобилен телефон с № **********, иззет от него от органите на досъдебното производство, свидетеля С. е ползвал мобилен телефон с № **********, а номера на използвания от  К.М. мобилен телефон е **********.

         Спрямо подсъдимия Й.Н. СРС са прилагани в периода от 03.02.2016 год. до 14.06.2016 год. съгласно Разрешение с рег. № 4-179/28.01.2016 год. по ЧНД №С-179/2016 год., с рег. №4-323/17.02.2016 год. по ЧНД №С-323/2016 год. и рег. №4-626/23.03.206 год. по ЧНД №627/2016 год., всички по описа на Специализиран наказателен съд, съответно за 2 мес., за 45 дни и за 4 мес.

         Видно от издаденото разрешение от СНС, оперативните способи, които съдът е разрешил са наблюдение, подслушване, проследяване, а с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗСРС при прилагането на горепосочените способи следвало да се извърши документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

         От приложените по делото веществени доказателствени средства от приложения протокол се установяват №42-224/08.06.2017 год., а не както е посочил в мотивите си СНС с №42-655/13.06.2017 год. разговор между подс. Н. и подс. А. - разговор №83, проведен на 19.04.2016 година от естеството на който разговор може да се направи извод за наличието на предварително уговорена среща на 19.04.2016 год. между двамата, което е в противовес и опровергава  обясненията на подс. Н., за това, че срещата е била инцидентна. Също така от естеството на проведените разговори между двамата подсъдими - Н. и А. правилно и законосъобразно СНС е направил извод, че двамата подсъдими са осъществявали интензивни контакти, тъй като същите са си уговаряли срещи и са осъществявали такива. Наред с това видно от протокола за ВДС

№42-224/08.06.2017 год. и най- вече от разговори с №-ра 18, 19, 41, 79, 83, 84, с оглед съдържанието може да се направи извод за извършваната от подсъдимите противоправна дейност, а именно подправянето на официални документи - изработка, плащане, набавяне на материали, уговорки за получаване на парични суми и т.н. Относими към престъпната дейност са и разговорите между двамата подсъдими с №3, 4, 5, 10, 11, обективирани в протокол 42-391/13.05.2016 год. в периода 26.02.2016 год. до 25.04.2016 год., тъй като от естеството на тези разговори може да се направи извод, че двамата подсъдими са обсъждали подредбата на имената и възникнали проблеми при подправянето на документи.

         Експлоатираните по отношение на подс.А. специални разузнавателни средства са съгласно Разрешение №4-395/24.02.2016 год. по ЧНД №395/2016 год. по описа на Специализиран наказателен съд за срок 2 месеца, считано от 25.02.2016 год. Посочените разговори касаят преправяне на официални документи и напълно кореспондират с останалия наличен доказателствен материал, а именно веществените доказателства иззети от двамата подсъдими при извършените процесуално- следствени действия обиск, претърсване и изземване.

         Правилни и законосъобразни са изводите на СНС, че от записаната комуникацията, която се установява между подсъдимия Н. и свидетеля С., безспорно може да се потвърди изнесеното от свидетеля, че двамата са се познавали от дълго време, както и че са в близки отношения и че често са уговаряли срещи помежду си. Действително, както между впрочем и СНС е отбелязал в мотивите си относимия към предмета на доказване по делото е разговор №52, протоколиран в протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства „звукозапис“ от прилагане на специални разузнавателни средства №42-658/13.06.2017 год. от естеството на записания и протоколиран разговор св. С. комуникира с неустановено по делото лице, ползващо мобилен номер **********. От естеството на този разговор се установява, че св. С. разказва за задържането на подсъдимия Н., че е „глупав“ и са го хванали с две лични карти, защото „върти схеми“ за по 50,100 лв. и че са го „изтупали“, че прави лични карти и паспорти, което е в кореспонденция и унисон с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. С., дадени в хода на досъдебното производство и кредитирани от СНС и въззивния състав.

         Анализът на СНС по отношение на ВДС относно прилагани спрямо К.М. специални разузнавателни средства изцяло се споделя от въззивния състав. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че относно съпричинеността на М. към разследваната престъпна дейност е ирелевантен проблем по настоящето дело, тъй като М. не е привлечен в качеството на обвиняем и съответно не е предаден на съд, но както и първоинстанционния съд е отбелязал в мотивите си, така и въззивната инстанция изгражда изводи, за това, че подс. Н. е получавал поръчки за изготвянето на неистински документи за самоличност и свидетелства за управление на МПС на граждани от Република Северна Македония от М.. Правните изводи въззивната инстанция гради от естеството на проведените разговори и получени съобщения. Разговор №5, съобщения с №-ра 17,18,19,20,30,41-46 са пряко свързани с изпращане на снимки от Република Северна Македония и получаването им, уточняване на размера на снимките, предупреждение да не се изпраща подобна информация на телефона му, тъй като „имал да лежи“, получаване на информация за издаване на СУМПС с уточняване на категориите МПС, продължителност на валидност на документа и т.н.

         Приетата от АСНС фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите към първоинстанционния съдебен акт. Тя само детайлизира някои от правно значимите обстоятелства, но не отразява друго, различно виждане на въззивния съд за развитието на събитията и за достоверността и убедителността на доказателствените средства, чрез които са установени тези обстоятелства. Възприетите  от  първия  съд  фактически  положения  са  изяснени  в  необходимата  степен  и  достатъчна  пълнота. Установени  са  по  несъмнен  начин  всички  обстоятелства, значими  за  правилното  решаване  на  делото -  факта  на  извършване  на  деянията, авторството на същите, касателно  подсъдимите, механизма  на  осъществяването  им, конкретното  своеобразие на обстоятелствата, при които са извършени деянията. Фактическите  констатации  на  първия  съд  са  правилно  изведени, при  липса  на  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила, като  при  оценката  на  наличните  доказателствени  материали  не  са  били  допуснати  логически  грешки. Съдът, в  съответствие  с изискванията  на  закона  е  обсъдил  доказателствените  материали  по  делото, изложил е  подробни  мотиви  за  това, кои от  тях  възприема  и  по  какви  причини, поради  което  е  приел  за  несъмнено  установена, описаната  по-горе  фактология  на  деянията. Следва  да  се  отбележи,  че  първата  инстанция  с  изключителна  прецизност  и  последователност  е  обсъдила  всички  събрани  по  делото  доказателства и  доказателствени  средства, анализирала ги е в  тяхната  логическа  връзка и е  направила  обосновани  фактически и  правни  изводи.

         Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е заключил, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда доказателства, същите по безспорен и категоричен начин установяват, че подсъдимите Й.Р.Н. и А.С.А. са осъществили престъпление по чл. 321, ал.6 от НК, а именно за това, че: „в периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София, са се сговорили да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“, повече от три години, а именно такива по чл. 308, ал.2 и ал.7 от НК и чрез които се цели да се набави имотна облага“.

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че деянието по чл.321 ал.6 от НК е довършено с постигането на сговор между лицата и последващите срещи. Съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ не е елемент от това престъпление, а касае други престъпни деяния, а именно по чл. 308, ал.2 и ал.7 от НК, за което в конкретния случай има предявени и повдигнати обвинение на подс. Н. и подс. А. за вторична престъпна дейност, ето защо съставянето или преправянето на официален документ не съставляват елемент от състава на това престъпление и не води до продължаване на периода на извършване на същото. За да се установи наличие на сговор за вършене на престъпления, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица. Касае се за предварителна престъпна дейност под формата на намиране на съучастници. В допълнение към обикновения предварителен сговор, за да е осъществен съставът на престъпление по чл.321 ал.6 от НК, следва сговарянето да обхваща вършенето на повече от едно престъпления, както и с планираните престъпления да се цели набавяне на имотна  облага или въздействие върху дейността на орган на власт или на местно самоуправление.

Първоинстанционният съд детайлно е изследвал доказателствата за да стигне до извода, че от наличния доказателствен материал са налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК.

Правилни и законосъобразни са изводите на СНС, че в настоящото производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение начин, за наличието на сговор между подсъдимите Й.Н. и А.А. за обединяване на усилията им да извършват престъпления по чл. 308 от НК (наказуеми с „лишаване от свобода“ повече от три години, осъществил се в периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София. Съгласуваността на техните воли не е била за инцидентно извършване на едно деяние по чл. 308 от НК, а за множество престъпления от посочения вид, с цел за противоправно имотно облагодетелстване – користна цел. Всеки един от подсъдимите е имал определена роля – подсъдимия Й.Н. е приемал за изпълнение поръчки за преправяне на официални документи – за български документи за самоличност и за СУМПС, а подсъдимия А.А. ги преправял. Престъпната дейност от двамата е осъществявана срещу парично възнаграждение.

За наличие на сговора между подсъдимите да вършат в страната престъпления по чл. 308 от НК, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели имотно облагодетелстване се установява от показанията на полицейския служител св.С., който свидетел лично е възприел и е наблюдавал срещи между подсъдимия Н. и К.М. и трети лица в началото на 2016 год. Свидетелят С. твърди в показанията си, че е осъществявал наблюдение по реда на ЗМВР на подсъдимия Н. и К.М., докато двамата били в сладкарницата „А.“ на ул. П. в гр. С. и където е наблюдавал 2-3 техни срещи, при които срещи между двамата се разменяли листи. Твърденията на св. С. се подкрепят и от извършените процесуални- следствени действия обиски, претърсване и изземване от подс. Н. и А., както и от намерените и иззети веществени доказателства в домовете, в които живеят. При обиска на подс. Н. са иззети веществени доказателства: два бели хартиени плика, всеки един съдържащ лична карта, свидетелство за управление на МПС и флаш памет. Във всеки от пликовете имало и бял лист с изписани лични идентификационни данни на македонски граждани. Единият хартиен плик, надписан с текста „мътни са му“, съдържал преправените от подсъдимия А. официални документи - лична карта № ********** на името на Д.Д.А. с ЕГН: ********** с дата на издаване **.**.**** год. от МВР - София; свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Д.Д.А., ЕГН **********, с дата на издаване 23.03.2010 год. от МВР – София и свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Н.Д., ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – София. В якето на подсъдимия Н., във вътрешен джоб бил намерен втори пощенски плик - хартиен, бял, който съдържал свидетелство за управление на МПС с № ********* на името на Г.Т.М., ЕГН **********; Бял лист формат А4, съдържащ ръкописен текст „Шофьорска книжка, фамилия – В. /V./, име – П. /Р./, роден ***, Е.Г.Н. **********, род. М./MKD, изд. МВР Б., жив. Б., изд. **.**.****, вал. **.**.****, кат. АВ – М,А - ?08 2006, В - ?06 2003, ЛАМИНИРАЙ три пъти - отпред, отзад и пак отпред, Подписа е на отделно листче!, Върни флашката!!!, Изчисти перфектно материала, защото е с две имена!!!“; бяло листче с ръкописен текст „подпис и подпис на лице”; Бял лист формат А4, съдържащ ръкописен текст „Лична карта, фамилия – Г./G./, име – Ж. /J./, роден ***, Е.Г.Н. **********, род. М./MKD, жив. С., ул. Р.Д. *** вх.* ет.* ап.*, изд. С., ръст —178 см, очи - пъстри, изд. **.**.****, вал. **.**.****, ЛАМИНИРАЙ три пъти - отпред, отзад и пак отпред, Върни снимката!!!, Изчисти хубаво материала, защото е с две имена!!!, J. подпис:“; един брой флаш памет, бяла на цвят. От същия джоб на якето е намерен и още един хартиен бял плик, скъсан, съдържащ един лист А4 с ръкописен текст с букви и цифри, снимка на лице, паспортен формат; Лична карта с № ********* на името на А.С.М. с ЕГН: **********.

При извършеното процесуално-следствено действие – претърсване и изземване в дома на подс. Н.  са иззети: ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на Р.В.П. с ЕГН: **********, издадена на **.**.****г. от МВР-П.; ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на К.С.В. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- С.; ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на К.Р.Д. с ЕГН: **********, издадена на **.**.****г. от МВР-Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка кат. «В» и «С» изд. Март 2010г. КАТ – Б.); ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на Х.М.Д. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка кат. «В» и «С» изд. Март 20 Юг. КАТ – Б.); ксерокопие на лична карта с номер ********* на името на М.К.И. с ЕГН: **********, издадена на **.**.**** г. от МВР- Б. и ръкописен текст със следното съдържание (Книжка изд. Март 20 Юг. КАТ – Б. и три картончета само с печат на В-с без надписване); ксерокопие на л.к. на Р.В.П. с ЕГН********** върху лист формат А4 и ксерокопие на л.к. на К.С.В. с ЕГН ********* върху лист формат А4; три броя снимки паспортен формат на горните лица, както и  други предмети, бланки и листове хартия с изписани на тях данни за самоличност и индивидуализиране на физически лица, предимно от македонски произход, както и множество флашки съдържащи  записи на снимки за лични документи, сканирани лични документи и фирмени документи. В дома, обитаван от подс. Н. са намерени и парични средства – банкноти на обща стойност 3000 евро, които са били върнати на подсъдимия в хода на воденото досъдебното производство.

При извършеното на 19.04.2016 год. претърсване в дома на подсъдимия А.А. *** са били намерени и иззети следните вещи: 1 бр. принтер марка НР модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“, 1 бр. ламиниращо устройство марка „Attractive“, бял на цвят без номер, 1 бр. лаптоп марка ACER модел Aspice 5733 със сериен номер LXRN50C 039143073761601, черен на цвят заедно със зарядно устройство за него, 1бр. лист формат А4, представляващ ксерокопие на лична карта, 1бр. снимка в лист, който е сгънат, 1 бр. снимка, листче с подпис, листче с изписани ръкописни букви и цифри, 2 бр. листи форма А4, представляващи копия на дипломи, 3 бр. листа формат А4, представляващи копия на документи и подпис, листата били сгънати и в тях са намерени 2 бр. снимки и 2 бр. листчета с ръкописни букви и цифри, а от междустълбищната площадка с протокол за оглед и изземване са намерени и иззети скрити в сгъната и залепена с тиксо хартиена салфетка, в която било поставена снимка – паспортен формат на лице от женски пол като на салфетката имало изписани букви и цифри. В същия кашон било намерено и 1 бр. СУМПС на лице от мъжки пол и запечатана в жълто тиксо.  Наличните са изследвани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие веществени доказателства по категоричен и несъмнен начин установяват, че сговора между подсъдимите е бил насочен към извършване на множество противоправни деяния по чл. 308 от НК.

За наличието на сговора между подсъдимите Н. и А. сочат записаните и възпроизведени на хартиен носител, чрез съставяне на протокол телефонни разговори между тях посредством експлоатираните по делото специални разузнавателни средства и изготвените веществени доказателствени средства, тъй като същите съдържат разговори между двамата като съдържанието на тези разговори е относимо към изработка, плащане, набавяне на материали, уговорки за получаване на парични суми, обсъждане подредбата на имената и възникнали проблеми при подправянето на документи.

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че от всички събрани доказателства, разгледани в своята съвкупност за наличие на сговора между двамата подсъдими, осъществен в посочения период от месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София, сочи и факта, че намерените вещи в подсъдимия Н. представляват поръчки за изготвяне на преправени официални документи със зададените данни за лицата, на чието име следва да бъдат изготвени - ръст, цвят на очите, подписи, валидност, издаващ орган и други, т.е налице е разпределение на ролите на двамата подсъдими насочени към осъществяването на сговора между тях. Подс. А. е преправял официалните документи, което е безспорно установено и изводимо от намереното свидетелство за управление на МПС на между стълбищната площадка в блока. Преправените официални документи, намерени в дома на подс. Н. е установено, че са преправени, като е използван принтера НР, намерен у дома на А., което обстоятелство за връзките между подсъдимите Н. и А. се потвърждават от заключението на приетата по делото Техническа експертиза № 16/ДОК-135, изготвена от вещото лице В.Д.Б. от 18.07.2016г. (т.5, стр. 22 от ДП), приета в съдебна заседание на 04.03.2020 год. Според заключението на горецитираната експертиза цветният лазерен принтер „НР“, модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“ със сериен номер CNFF224588 е използван при подправката на Лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН: **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С. и свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН: **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С. и свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН: **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С., (първите два документа, от които са намерени у подсъдимия Й.Н.). Посоченият принтер „НР“, модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“ е намерен и иззет при извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия А.А. с протокол от 19.04.2016г. (във всекидневната на жилището, находящо се в гр. С., бул. „В.“ №** вх. *, ет. *, ап. **). От техническата експертиза № 16/ДОК-135 по несъмнен начин се доказва, че подсъдимия А.А. е подправил посочените три официални документа по описания от вещото лице начин, което от своя страна сочи и за ролята, която е имал последния с оглед постигнатия престъпен сговор с подсъдимия Н..

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че сговорът между двамата подсъдими е бил осъществен в периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София. Действително, от събраните по делото доказателства е видно, че точната дата на извършване на престъплението по чл.321, ал.6 НК е неустановена и е била в периода от началото на месец януари 2016 год. до 19.04.2016 год. в гр. София, като не може да бъде конкретизиран точния ден за сговарянето между двамата подсъдими, но сговарянето е налице, тъй като след провеждането на разговорите между двамата подсъдими целенасочено и координирано подсъдимите са провеждали срещи и с други лица и помежду си за осъществяване на деяния по чл. 308 НК, като в тази връзка си набавили технически средства - компютри, принтер, ламиниращо устройство, копирна техника, компютърни програми за обработка на изображения, получавали и приемали поръчки за изработка на документи, както и указания за корекции във връзка с тези поръчки. Подсъдимите Н. и А. са осъществили вторични престъпления, за които са признати за виновни от първоинстанционния съд, а други са били подготвяни да бъдат извършени, видно от доказателствата, съдържащи се в протоколите на извършените обиски и претърсвания. Тези факти установени в хода на делото обективно установяват съгласуване на волите помежду двамата подсъдими.

Правилно и законосъобразно СНС е заключил, че общата цел на двамата подсъдими е била набавянето на имотна облага от тази дейност и получаване на парични средства. За това сочат намерените парични средства  в дома на подсъдимия Н. (3000 евро), върнати му в хода на досъдебното производство. По делото липсват каквито и да е доказателства същият да е имал бизнес или търговски обект в Р Турция, а освен това още в хода на воденото досъдебното производство е посочил, че е безработен. От приобщените по делото веществени доказателствени средства във връзка с експлоатирани специални разузнавателни средства се установява, че за преправянето на официалните документи подсъдимите Н. и А. са получавали парични суми, които факти приети за достоверни, установяват наличието на съставомерната имотна облага.

От субективна страна деянията на двамата подсъдими Н. и А. е извършено при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като са съзнавали  противоправността на  деянията си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици, действията им са били насочени към реализирането на общия престъпен резултат. 

Правилно и законосъобразно СНС е признал за виновен подс. Й.Р.Н. за виновен за престъпление по чл. 308, ал.7 вр. ал.3 вр.ал.2 и ал.1 от НК.

Според съдебната практика - Решение на ВКС №85/29.05.2019 година  и наказателно- правна теория съставът на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК регламентира особен вид престъпна дейност, която се различава от материалната подправка на официални документи по чл. 308, ал. 1-4 от НК, а така също и от приготовлението към материална подправка, за което е предвиден изричен състав по чл. 308, ал. 5 от НК, макар различните състави да са подредени в един и същи член на материалния закон.

Предмет на престъплението по чл. 308, ал. 7 са предмети, материали и оръдия, с които може да се извърши материална подправка на официални документи – към този извод насочват както систематичното място на разпоредбата, така и употребените в текста изрази „предназначени или послужили“. Препратката на ал. 7 е към вида документ от изброените в ал. 2, а не към друга престъпна дейност. За това под предмет на престъпление по ал. 7 на чл. 308 от НК следва да се разбират такива материали, вещи или оръдия, които са предназначени или послужили за материална подправка на особените документи по ал. 2 – удостоверения за наследници, за гражданско състояние, за завършено образование, за придобита квалификация, за прехвърляне или учредяване на право на собственост или други вещни права, български и чуждестранни документи за самоличност, за управление или регистрация на превозни средства и мн.др.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК е очертано с три различни форми – изготвяне, държане и укриване.
При първата форма от изпълнителното деяние - „изготвя“, деецът сам и предварително изработва онези вещи (материали, предмети или оръдия), чрез които друго лице планира в бъдеще да предприеме материална подправка. Изработения предмет на престъпление всякога е предназначен за друга бъдеща и чужда престъпна дейност – поради спецификата на дейността и никога не може да е бил употребен в друго документно престъпление, вече извършено в миналото. Когато деецът изработва (изготвя) вещта за своя бъдеща престъпна дейност по чл. 308, ал. 2,  това му поведение ще представлява приготовление по смисъла на чл. 17, ал. 1 от НК, защото по същество той подготвя средствата за извършване на намисленото от него престъпление. Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи и е особен състав на престъпление по чл. 308, ал. 5 от НК. Приготовлението по ал. 5 заема по-предно систематично място в чл. 308 от НК и освен това се отнася до по-широк кръг от случаи на престъпления, до които съставът по ал. 7 не се прилага (например: по чл. 308, ал. 1; ал. 3, т. 1 и ал. 4 от НК). Реализирайки тази първа форма на изпълнителното деяние по ал. 7 деецът предварително обслужва чужда престъпна дейност и всякога е различен субект на наказателна отговорност от дееца по чл. 308, ал. 1-4 от НК. Ако изготвянето се извършва паралелно с дейността на другия деец по чл. 308, ал. 1-4 от НК, между двамата дейци възниква общност на умисъла и за това първият деец ще се яви или помагач (по чл. 20, ал. 4 от НК), или съизвършител (по чл. 20, ал. 2 от НК) на втория в започнатото престъпление по чл. 308, ал. 1-4 от НК, или съучастие в приготовление по чл. 308, ал. 5 от НК. Като помагач той улеснява предприето от другия деец престъпление по чл. 308, ал. 1-4 от НК, защото материалната подправка на официалния документ вече е започнала.

При втората и третата форми на изпълнителното деяние - „държи“ и „укрива“, деецът осъществява фактическа власт върху предмета на престъпление, като различията между тях са незначителни в полза на укриването, където вещта допълнително е сложена на място, неизвестно за други лица и държавни органи, за да не бъде открита. Дейността на дееца може да бъде както предварителна спрямо друго престъпно поведение по чл. 308, ал. 2-3 от НК, така и последваща на такова престъпление.
В сходство с първата форма на изпълнителното деяние държането и укриването на вещи (материали, предмети или оръдия) могат да бъдат само предназначени за съставяне или за преправяне на официален документ, като самата материална подправка се осъществява от друго лице, а не от дееца. Защото осъществявайки фактическа власт върху пособия за бъдещо изпълнение на материална подправка на документ деецът всъщност набавя средствата за извършване на намисленото от него престъпление (по чл. 308, ал. 1-4 от НК) и дейността му ще представлява приготовление по чл. 308, ал. 5 от НК, а не по чл. 308, ал. 7 от НК. Ако предприеме начало на деянието по чл. 308, ал. 2 от НК последното ще погълне приготовлението.
В отличие от първата форма на изпълнително деяние „изготвя“ при разглежданите две форми деецът може да държи или да укрива вещи послужили вече за материална документна подправка, извършена от самия него, така и от друго лице. В състава на престъплението по ал. 7 не е въведен допълнителен признак, отграничаващ дейността на дееца от престъпната дейност на другиго (например – по подобие на чл. 215, ал. 1 от НК). Липсва законово пояснение, че предметът на престъпление по ал. 7 е послужил за извършване на документно престъпление от друго лице. Законодателят не е стеснил изрично приложението на правната норма. За това престъпната дейност на субекта по чл. 308, ал. 7 от НК може да бъде последваща на друго негово престъпно деяние по чл. 308, ал. 2-3 от НК – в този случай той носи наказателна отговорност за държане или за укриване на средствата от извършената от самия него материална документна подправка.

Когато двете престъпления: по ал. 2-3 и по ал. 7, са самостоятелно извършени от едно и също лице престъпната дейност по ал. 2-3 обезателно следва да е била преустановена (довършено престъпление или спряло във фазата на недовършения опит) преди началото на другото деяние, защото в противен случай престъпната дейност е единна и ще се квалифицира само по чл. 308, ал. 2-3 от НК, а държаните, респ. укрити материали, предмети и оръдия ще представляват само средства за извършване на материална документна подправка. Престъпната дейност при тези две форми на изпълнителното деяние също така може да бъде и последваща на престъпно поведение, извършено от друг субект – в този случай престъплението по чл. 308, ал. 2-3 от НК ще се яви предикатно (първично) на престъплението по чл. 308, ал. 7 от НК, което е вторично (последващо). Предикатното престъпление по чл. 308, ал. 2-3 от НК трябва да е преустановено, независимо дали е било довършено, или е останало във фазата на недовършения опит. Законът не поставя изискване предикатът да е непременно довършено престъпление. Законодателят, за разлика от други престъпления с държане или укриване, не е употребил като начин на осъществяване на изпълнителното деяние признакът „противозаконно“. Това означава, че фактическата власт върху предмета на престъпление поначало не е нито забранена, нито е поставена под особен правен режим (разрешителен, регистрационен или уведомителен). Следователно, не всяко държане или укриване на материали, предмети или оръдия за документна подправка реализира състава по чл. 308, ал. 7 от НК. Сред тях дори може да има такива пособия, които са с универсално предназначение, като например: разнообразни пишещи средства, различни видове хартия и фабрични образци от документи, компютърни конфигурации, печатни машини (вкл. принтери), текстови коректори, заличаващи текстуалната част от документа механични средства и химични вещества и мн.др. Като завишаващи обществената опасност прояви законодателят е преценил само онези от случаите, при които деецът категорично знае или предполага действителното предназначение на предмета на престъпление или неговата минала употреба при вече осъществена документна подправка.

В конкретния казус на подс. Й.Р.Н. е повдигнато от прокуратурата обвинение за това, че:

„На 19.04.2016г. в гр.С., бул. “В.“ № **, вх. *, държи и укрива предмети:

Лична карта № ********* на името на А.С.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С..

Подправена лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** г. от МВР-С., като действителното съдържание на подправения документ е лична карта с № ********* на името на С.К.К. с ЕГН ********** от гр. П..

Подправено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С., като действителното съдържание на подправения документ е СУМПС с № ********* на името на С.Л.П. с ЕГН ********** от гр.С..

Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Г.Т.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-К..

Две фотопортретни снимки на лица от мъжки пол.

Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Шофьорска книжка“, „Фамилия – В. V.“, „Име – П. Р.“ и т.н.

Листче с ръкописен надпис „подпис“ и положен подпис в ръкописно изпълнен правоъгълник.

Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Лична карта“, „Фамилия – Г. G.“ и т.н. и

Един брой флаш памет, за които знаел, че са предназначени за преправяне на документи по чл.308, ал.2 НК - български документи за самоличност (лични карти и свидетелства за управление на моторни превозни средства).- престъпление по чл. 308, ал. 7 вр. с ал.3  вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК.

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че автора на деянието е именно подс. Н., както и че деянието по чл. 308, ал. 7 вр. с ал.3  вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК е извършено на  19.04.2016 год. в гр.С., на адрес бул. „В.“ №**, вх. *, на партера където е бил извършен обиск и изземване с разрешение на съдия от Специализиран наказателен съд съгласно Определение по НЧД №1131/15.04.2016 год. (т.4, л.18 от ДП) на подсъдимия Й.Н.. Видно от съдържанието на  съставения за това процесуално действие по разследването протокол (т.4, л.19-21 от ДП), от подс. Н. са били иззети множество веществени доказателства и подправени официални документи, както и такива, които служат за подготовка за преправяне на официални документи.

 Органите на досъдебното производство са иззели инкриминираните вещи именно от фактическата власт върху тях осъществена от подсъдимия. Правилно и законосъобразно СНС е заключил, че за държането и укриването на вещите е ирелевантно от кое лице са били предадени. От доказателствата по делото се установява, че процесните веществени доказателства са били предадени на подс.Н. от свидетеля Н..  Подс. Н. ги е приел, установил е своя фактическа власт, без да поставя въпроси, без да изразява негодувание, без да изрази отказ и ги е укрил във вътрешния джоб на якето си, където впоследствие са били намерени и иззети при извършения му обиск от органите на досъдебното производство. Подсъдимият не се е възползвал от възможността да предаде доброволно на органите на МВР намиращите се в него процесни веществени доказателства (непосредствено преди да бъдат иззети от него), което сочи от своя страна съзнаването му, че държането на такива вещи е противозаконно.

В подкрепа на извода за авторството на деянието е и приетата по делото експертиза по Протокол №16/ДОК – 135 от 18.07.2016 г.  (т.5, л. 22-31 от ДП ) от вещото лице В.Б. - специалист в областта на криминологията. От заключението на експертизата е видно, че по представените за изследване обекти, а именно: лична карта №********* на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект 4.1.2., СУМПС  № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН**********, с дата на издаване **.**.**** год. от МВР – С. – обект, са установени признаци на подправка - следи от изтриване на първоначално нанесената информация, при което са били повредени част от защитните мрежи във фона, разлика в растеризацията на снимката на лицето, в сравнение с образците от референтната колекция и липса на скрита информация в снимката на притежателя. След извършено изследване на подправките в посочените по-горе документи, вещото лице е достигнало до извод, че „новите“ снимки и персонални данни са били отпечатани по електрофотографски способ на печат със сух тонер в цветен режим “CMYK”. Според заключението на вещото лице посочените документи са преправени, а именно подменени са снимките и персоналните данни на притежателите, като бланките тип „карта“ са истински.

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че веществените доказателства: Лична карта № ********* на името на А.С.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С.; Подправена лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** г. от МВР-С., като действителното съдържание на подправения документ е лична карта с № ********* на името на С.К.К. с ЕГН ********** от гр. П.; Подправено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С., като действителното съдържание на подправения документ е СУМПС с № ********* на името на С.Л.П. с ЕГН ********** от гр.С.; Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Г.Т.М. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР – К.; Две фотопортретни снимки на лица от мъжки пол; Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Шофьорска книжка“, „Фамилия – В. V.“, „Име – П. Р.“ и т.н.; Листче с ръкописен надпис „подпис“ и положен подпис в ръкописно изпълнен правоъгълник; Лист хартия формат А4 с ръкописни изпълнения: „Лична карта“, „Фамилия – Г. G.“ и т.н. и един брой флаш памет, са предмет на престъплението по чл. 308, ал. 7 НК и по отношение на тях е налице потенциалната годност да участват в процеса на престъпното документиране. Част от вещите, посочени по - горе – фотоснимки, бележки, флаш памет - представляват по своето естество с оглед съдържанието им „заявки“ („поръчки“) за изготвяне на съответните преправени официални документи. Фотоснимката, описана като обект на експертизата, категорично може да се направи извод, че е послужила за изготвянето на подправените лична карта и свидетелство за управление на МПС, издадени на името на Д.Д.А. (според посочената по-горе техническа експертиза на вещото лице Б. – снимка 11 и 12 – т.5, л.27 от ДП). На снимка 9 и 10 от експертизата (т.5, л.27 от ДП) се виждат ясно какви са били поръчките - сочи се вида на официалния документ, имената на лицето и неговите лични данни, указания за преправянето на официалния документ и указания за действия след изпълнението на поръчката („Върни флашката!!!“ и „Върни снимката!!!“).

Правилно и законосъобразно СНС е заключил, че от събраните по делото доказателства може да се изведе категоричен извод, че Й.Н. е знаел, че те са били предназначени за преправяне на документи по чл. 308, ал. 2 – български официални документи за самоличност и свидетелства за управление на моторни превозни средства.

Знанието у подсъдимия Й.Н. относно предназначението на намерените в него вещи се доказва и от заключението по изготвената по делото Компютърно - техническа експертиза по протокол № 216/КСМ – 174 от 10.10.2016 год. от вещото лице М.М. (т.5, л.104-116 от ДП), приета в съдебно заседание от 25.09.2020 год.  От заключението се установява, че на флаш-паметта, иззета с протокол за обиск и изземване от 19.04.2016г. от подсъдимия Й.Н., са съхранени потребителски записи, представляващи множество снимки за лични документи, които категорично подкрепят обвинението, предвид останалите вещи, намерени в него - снимки на хартиен носител, преправени документи, истински документ за самоличност, подписи, указания и други.

От субективна страна, деянието е извършено от подс. Й.Р.Н. е извършено при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавал противоправността на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат.

Правилен и законосъобразен е изводът на СНС, че деянието на подс. А.С.А. е съставомерно по чл.308, ал.2 от НК, тъй като наличните доказателства по делото по безспорен и категоричен начин установяват, че същият е автор на подправката на съдържанието на официални документи - български документи за самоличност и СУМПС:

- Лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С.;

- Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** г. от МВР-С.;

- Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С., с цел да бъдат използвани, като подправката на официалните документи е извършвана на адрес гр.С., бул. „В.“ № **, вх. *, ап. ** и деянието е довършено на 19.04.2016 година.

Правилно и законосъобразно СНС е заключил, че изпълнителното деяние на подс. А. е реализирано чрез въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне на буквени, цифрови знаци, снимки, подпис, дата, с което съдържанието се променя, т.е преправяне съдържанието на истински официален документ, а не чрез съставянето на такъв.

От обективна страна е безспорно установено, че предмет на деянието са официални документи, които са били преправени от страна на подсъдимия А.. Безспорно, лични карти и СУМПС са официални документи с оглед разпоредбата на чл. 93 т.5 от НК, тъй като се издават по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и са съставомерен елемент от изпълнителното деяние на материалноправната разпоредба на чл. 308, ал.2 от НК.

Относно авторството на деянието сочи обстоятелството, че при извършеното претърсване и изземване на недвижим имот, обитаван от подсъдимия А.А. е описан и иззет принтер „НР“, модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“. Посоченият принтер по категоричен начин, съгласно приетата по делото Техническа експертиза по Протокол № 16/ДОК-135, изготвена от вещото лице В.Д.Б., е бил използван при подправката на следните инкриминирани документи: Лична карта № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С.; Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Д.Д.А. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.**** г. от МВР-С.; Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на името на Н.Г.Д. с ЕГН **********, с дата на издаване **.**.****г. от МВР-С., т.е. подс. А. е разполагал със средства и материали за преправяне съдържанието на истински официален документ. Според заключението на вещото лице е установено по безспорен начин, че на истинските официални документи са заличени персоналните данни на първоначалните им притежатели и впоследствие са нанесени нови с конкретния, предмет на експертизата принтер. Използваните „бланки“ се установява, че са истински тип „карта“ и върху тях именно е нанесена информацията за новите притежатели посредством процесния принтер, който се е намирал във фактическа власт именно от подс. А..

Въззивният състав изцяло споделя извода на СНС, че датата на инкриминираното деяние се установява след съвкупната преценка на доказателствата, съдържащи се в протокол за претърсване и изземване от 19.04.2016 год. и от Компютърно - техническа експертиза № 216/КСМ - 174, изготвена от вещото лице М.М.. От заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвено от вещото лице М. е посочено изрично, че за последен път компютърът е работил на 19.04.2016г., както и че на  твърдия диск на лаптопа са открити инсталационни файлове за програмните приложения: Corel Draw Graphics и Adobe photoshop, предназначени за графична обработка на изображения (снимки). В този смисъл инкриминираната дата на деянието извършено от А. е именно 19.04.2016 год.

           Деянието на подс. А. от субективна страна се характеризира с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал противоправността на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат. 

         В контекста на изложеното относно доказателствената обезпеченост на релевантните за повдигнатите обвинения срещу подсъдимите лица факти, неоснователни са възраженията в депозираната от подс. Й.Н. въззивна жалба и допълнението към нея за недоказаност на престъпните деяния по чл.321, ал.6 от НК, както и за наличието на користна цел при осъществяване състава на чл.321 от НК. Релевираните твърдения се опровергават от приложените по делото веществени доказателствени средства, вследствие експлоатиране на СРС, както и от свидетелските показания на Р.С., от които настоящият състав намира, че може да се направи безспорен и категоричен извод за наличието на предварителна престъпна дейност, субсумираща състава, предвиден в нормата на чл.321, ал.6 от НК. В тази посока са и твърденията на свидетеля С., които Апелативният специализиран наказателен съд намира за истинни и приема с кредит на доверие. Що се отнася до доводите, свързани с оспорване на преследваната имотна облага, предвидена в субективния състав на престъплението по чл.321 от НК, същата е изводима от намерената в дома на подсъдимия Н., парична сума в размер на 3 000/ три хиляди/ евро, както и от проведените разговори между двамата подсъдими, а също така и от проведените разговори на свидетеля С. с неустановено лице, от който разговор  №52, протоколиран в протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства „звукозапис“ от прилагане на специални разузнавателни средства №42-658/13.06.2017 год.  св. С. разказва за задържането на подсъдимия Н., че е „глупав“ и са го хванали с две лични карти, защото „върти схеми“ за по 50, 100 лв. и че са го „изтупали“, че прави лични карти и паспорти, което е в кореспонденция и унисон с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. С., дадени в хода на досъдебното производство и кредитирани от СНС и въззивния състав.

           Неоснователни са и оплакванията, очертани от депозиралия жалба, процесуален представител на А.А.- адв.И.Б., във връзка с дерогиране нормата на чл.303, ал.1 от НПК. Апелативният специализиран наказателен съд, приема, че постановената присъда очертава в достатъчна последователност и непротиворечивост фактическата обстановка по делото, както и че същата отговаря на законовите изисквания за пълнота и мотивираност на акта, изключващи налични предположения. Убедителни са съображенията на първостепенния съд за установения предварителен сговор, индиция, за което са провежданите помежду им разговори, интензитетът на комуникация и кординираност на действията, доказани чрез свидетелските показания на Р.С. и използваните по делото специални разузнавателни средства.

           Визираните гласни и веществени доказателствени средства очертават обоснованост и на приетата фактология по отношение на състоялите се между Н. и неизвестни лица в сладкарница „Атина“, при които подс. Н. получавал поръчки за изготвяне на преправени официални документи за самоличност и СУМПС, срещу възнаграждение, които след това предавал на подсъдимия А.. В подкрепа на изведеното заключение са и експертиза по протокол №16/ДОК - 135 от 18.07.2016 г. (т.5, л. 22-31 от ДП ) от вещото лице В.Б. и техническа експертиза (СТЕ) (т.5, л.104-116 + СД) от вещото лице М.М..Чрез специалните знания на вещите лица, изготвили цитираните експертизи се опровергава и твърдяното от защитата предположение относно нанасянето чрез посочената софтуерна програма на нови персонални данни върху бланките на документите за самоличност и последващото им принтиране на намиращия се в жилището на А. лазерен принтер, марка „НР“, модел „LaserJet Pro 400 color M451dn“.

           Юридически издържани са и правните изводи на Специализирания наказателен съд за консумиран от подсъдимите лица, престъпен състав по чл.321, ал.6 от НК. Очертаната доказателствена съвкупност несъмнено предпоставя извода за трайна установеност на отношенията между двамата подсъдими да вършат определен тип престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години. Правилно и обосновано е направено и заключението за съществуваща координация и съгласуваност на действията и волята им за един продължителен период от време, а именно от м.януари 2016 г. до 19.04.2016 г. в гр.София, с цел извършване на документни престъпления. От тук следва, че установената престъпна връзка между двамата подсъдими не е била инцидентна, а трайна с разпределение на роли за всеки един от тях – на Й.Н.  в набавяне на поръчки за визираните  документи, а на подсъдимия А.А. в изготвянето им. Волята на двамата е била насочена към реализиране на печалбата, получена от престъпните им действия.

           При стриктно спазване на материалния закон са и изводите на първостепенния съд за доказаност на престъпната съставомерност на осъщественото от Н. престъпление по чл.308, ал.7 вр.с.ал.3 вр. с.ал.2 и ал.1 от НК. Първоинстанционният състав обосновано е приел, че събраните и проверени доказателства установяват по несъмнен начин изложените в обвинителния акт факти, относими към извършеното деяние. Безспорно е доказано, че подсъдимото лице на 19.04.2016г. в жилището си в гр.С., бул. “В.“ № **, вх. *, държало и укривало предмети, за които знаело че са послужили за съставяне  или за преправяне на документ по ал.2 и ал.3 на чл.308 от НК като деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, при съзнаване противоправността на дейността, с предвиждане и искане настъпването на общественоопасните последици.

           Правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че извършеното от А.А. деяние осъществява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 308, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Съдът счита за убедителни съображенията, изложени от Специализирания наказателен съд, за това че на 19.04.2016г. в гр.С., бул. „В.“ № **, вх. *, ап. **, подсъдимото лице преправило съдържанието на  посочените официални документи, като от субективна страна, деянието е извършено от А.А.  виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като е съзнавал противоправността на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат.

           Относно датата на осъщественото деяние според състава на АСНС, СНС правилно и законосъобразно е признал подс. А. за виновен именно на дата 19.04.2016 година, макар от логична гледна точка инкриминираните документи да са преправяни и в по-ранен период от време, тъй като деянието е довършено на тази дата, а увеличаването на периода на престъпното посегателство от страна на съда би довело до съществено нарушаване на правата на подсъдимите лица, тъй като това ще доведе до произнасяне по неповдигнато обвинение от страна на прокуратурата.

           При определяне и индивидуализацията на наказанията на Й.Р.Н., СНС се е съобразил с материално-правната норма на чл. 321, ал.6 от НК, а именно, че законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години. В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК, СНС е определил на подсъдимия Н. наказание  две години  „Лишаване от свобода“, определено под средния размер и при превес  на смекчаващите вината обстоятелства. За да наложи на подсъдимия Й.Р.Н. справедливо наказание, съдебният състав е съобразил, че за престъплението по чл. 308, ал. 7 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 и ал. 1  от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години. В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК, СНС е наложил на подсъдимия Н. наказание две години „Лишаване от свобода“, определено под средния размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

           СНС при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия Н. е отчел като отегчаващи вината обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - висока с оглед степента на засягане на обществените отношения, тъй като се касае за официални документи; обществената опасност на дееца, с оглед предходното му осъждане и фактът, че настоящето деяние е осъществено в изпитателния срок по НОХД №342/2016 год. по описа на Специализиран наказателен Съд, в сила от 15.04.2016 год., като посоченото предходно осъждане на Н. е за документно престъпление и то по чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства СНС е отчел: доброто процесуално поведение на подсъдимия, изминалия продължителен период от извършване на деянието до настоящия момент, трудовата му ангажираност – работи в Германия като градинар, добрите характеристични данни събрани, данните за недоброто му здравословно състояние. С оглед на това СНС е определил наказанието на подсъдимия Н. под средния размер на предвиденото в закона, а именно две години „лишаване от свобода “ за деянието по чл. 321, ал. 6 от НК и две години „лишаване от свобода“ за деянието по чл. 308, ал. 7 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК.

           При стриктно спазване на материалния закон правилно и законосъобразно СНС на основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Й.Р.Н., едно общо най-тежко наказание в размер на  две години  „лишаване от свобода“, като на основание  чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, СНС е  постановил наложеното на подсъдимия Н. общо наказание в размер от две години „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Правилно и законосъобразно СНС. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приспаднал от така наложеното наказание две години „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Н. е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК на основание чл. 59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК,  като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

           С оглед на горното и предвид това, че престъпленията по настоящето дело са извършени от подс. Н. в изпитателния срок на предходното осъждане, правилно и законосъобразно СНС е посочил в мотивите към присъдата, че са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане по чл. 66 НК по отношение на Н., а съдът е длъжен на основание чл.68, ал.1 от НК да приведе в изпълнение  и да постанови изтърпяването отделно на наложеното наказание на подс. Н. по НОХД № 342/2016 год. по описа на Специализиран наказателен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години. Правилно и законосъобразно СНС на основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС е определил  първоначален „общ“ режим на приведеното в изпълнение наказание по предходното осъждане на подс. Н., тъй като не са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК.

           При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.С.А., СНС е отчел като отегчаващи вината обстоятелства тежестта на обществената опасност на деянието - висока с оглед степента на засягане на обществените отношения, а като смекчаващи отговорността обстоятелства - доброто му процесуално поведение, изминалия продължителен период от извършване на деянието до настоящия момент, наличието му на образование и трудова ангажираност, чистото му съдебно минало към датата на деянията, за които са му повдигнати обвинения, като за деянието му по чл. 321, ал.6 от НК е определил две години „лишаване от свобода“, а за деянието по чл. 308, ал.2 от НК две години „лишаване от свобода“. СНС на основание чл. 23, ал.1 от НК е групирал така наложените наказания на подс. А. и му е определил едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на първоинстанционна присъда.

           В обобщение въззивният състав счита, че по справедливост и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства е отмерена санкцията лишаване от свобода на подсъдимите Й.Н. и А.А. за извършените от тях престъпления по чл.321, ал.6  от НК и чл.308 от НК. При така очертаните правни квалификации на инкриминираните деяния, правилно и в съответствие с предписанията на чл.54 от НК, са индивидуализирани и  наказателните санкции на подсъдимите лица. Определените, при условията на чл.23 от НК общи наказания лишаване от свобода са в пределите, предвидени от закона и не компрометират критериите за справедливост. За да са налице предпоставките за извършване на групиране на наказанията е необходимо да е налице съвкупност от престъпления. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента на осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото. В конкретният случай е налице реална съвкупност, т.е. подсъдимите Н. и А. по настоящето наказателно производство са извършили две престъпления за които са били признати за виновни и съдът им е наложил наказание от един вид- наказание „лишаване от свобода“. След като на подсъдимия са определени наказанията за всяко едно от престъпленията отделно и същите са в реална съвкупност, то следва извода, че са налице основания за групиране на двете наказания и за определяне на най-тежкото от тях за изпълнение. Разпоредбата на чл. 23 от НК има предвид наказания, които са от един и същи вид. Съгласно Р. № 31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от наложените на подсъдимия наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК следва да се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на изтърпяването им. Според въззивният състав правилно и законосъобразно  СНС не е определил наказанията с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като  не  е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимите не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определените наказания  не се явяват  несъразмерно тежки. Практиката на ВКС е категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о. Безспорен е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК отчитайки като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство предходното осъждане на подс. Н., тъй като за престъплението по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК, осъждането на извършителя не е квалифициращо обстоятелство на съответното престъпление.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на подс. А.. Въззивният състав, счита, че няма законова пречка за приложението на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на така определеното наказание  лишаване от свобода на подс. А.А.. Определените наказания не надвишават три години. Изолацията от социалния живот на подсъдимия при евентуално поставянето им в затворническа среда би се явило неоправдано тежко. Не се налага ефективно изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимия е неосъждан, нямат криминални прояви, и е с добри характеристични данни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при евентуално ефективно наказание, същото би надхвърлило целите, които се преследват с него – преди всичко поправяне на извършителите. Наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително– предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Имайки предвид личностните характеристики на подсъдимия, въззивният състав счита, че отлагането на изпълнението на наказанията лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 от НК няма да наруши баланса между специалната и генералната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние- ТР № 37/09.06.1983г. на ВКС.

           Настоящият състав намира, че с оглед тежестта на престъпните деяния и индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, както и при отчитане личната опасност на извършителите, определените наказания се явяват съответни на обществената опасност на деянието и дееца, както и изпълняват визираните в нормата на чл.36 от НК, цели на наказанието.

              Атакуваният съдебен акт не следва да бъде изменян и в частта, касаеща произнасянето на първоинстанционния съд по веществените доказателства. Видно от диспозитива на присъдата на Специализирания наказателен съд не са били допуснати неправомероност и непълноти в частта, касаеща разпореждането с тях.

           С постановената присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, СНС е осъдил подсъдимият Й.Р.Н. да заплати в полза на Държавата, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1791,35 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, които да заплати по сметка на ГД „БОП“ и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, които за заплати по сметка на СНС.

           С присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.С.А. СНС е осъден да заплати в полза на Държавата, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1791,35 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, от които да заплати по сметка на ГД „БОП“ и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/, които за заплати  по сметка на СНС.

           Настоящият съдебен състав, счита че постановеният съдебен акт не  следва да бъде ревизиран и в частта за присъдените разноски, като същите са правилно изчислени  и следва да бъдат заплатени  от осъдените на основание чл.189, ал.3 от НПК.

           Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл. 334 т.6 от НПК Апелативен специализиран наказателен съд, трети въззивен състав

                                     

                                               Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.10.2020г., по НОХД №4160/2019г, по описа на Специализиран наказателен съд, 12-ти състав.

           Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването пред Върховен касационен съд на Република България.

 

 

 

 

                                                                         Председател:

 

 

 

                                                                            Членове :   1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 2.