Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV-ти въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети април
през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ТАЛЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Г. Цветкова и с участието на прокурор М. Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д. № 337/2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда от 16.05.2018 г. по н.о.х.д. № 17369/2017 г. Софийският районен съд,
НО, 23-ти състав, е признал подсъдимата А.К.Ш. – И. за невиновна в това, че на 06.06.2017
г., около 13:15 часа, в гр. София, бул. „Витоша“, пред № 101 с посока на
движение от „Южен парк“ към „Националния дворец на културата“ управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 250 4 матик“, с
временни регистрационни табели № ******, което не било регистрирано по
надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на СРП, който в срочно подаден протест и
в допълнение към него я атакува като неправилна и незаконосъобразно постановена.
В протеста се твърди, че събраният в хода на производството доказателствен
материал установявал по несъмнен начин признаците от състава на престъплението
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Посочва се, че съставът на престъплението бил
осъществен, доколкото подсъдимата управлявала моторно превозно средство с
регистрационни табели, чиято временна валидност била изтекла. Поддържа се, че
извършеното от подсъдимата не съставлявало административно нарушение по чл.
175, ал. 3 ЗДвП, а престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. В тази връзка се
акцентира върху по – високата степен на обществена опасност на извършеното,
която се обосновава с продължителния период от време /близо три месеца/, в
който подсъдимата управлявала ненадлежно регистрираното моторно превозно
средство, а също и с факта, че направила това в населено място и в близост до
пешеходна пътека. Иска се присъдата да бъде отменена и въззивният съд да
постанови нова, с която да признае подсъдимата Ш. – Иванова за виновна в
извършването на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
В
протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК на собствено основание е преценил, че правилното
решаване на делото не предполага събирането на гласни, писмени или веществени
доказателства или използване на способи за тяхното установяване.
Пред СГС представителят на
прокуратурата не поддържа внесения протест, но не оттегля същия. Счита
присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде
потвърдена.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимата поддържа, че актът на
първата инстанция е правилен и законосъобразен. Твърди, че от обективна и
субективна страна не е налице престъпление по чл. 345 НК, а се касае за
нарушение на ЗДвП. Алтернативно счита, че по отношение на осъщественото деяние
може да бъде приложена единствено разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Пледира първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
Подсъдимата
А.К.Ш. – И., редовно призована, не се явява и не изразява становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по общия ред, като е съобразил депозираните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, а именно: показанията на свидетеля
Б.И.Иванов /включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2 НПК/, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 и
т. 5 НПК показания на свидетелите В.Д.Д., Д.С.К.и И.А.И.. Първоинстанционният
съд е съобразил и се е позовал на приобщените от досъдебното и съдебно
производство писмени доказателства и доказателствени средства: справка за
съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие, акт за установяване на
административно нарушение, наказателно постановление, разрешение за временно
движение, справка от ПП – СДВР и свидетелство за регистрация. В основата на
доказателствените си изводи съдът е поставил и заключението на експертната
справка за извършено трасологично изследване, назначена в хода на досъдебното
производство.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна
във възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като от
една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната
инстанция, а от друга - същата е правилно установена от първостепенния съд на
база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въз основа на този
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.К.Ш. – И., с ЕГН **********, е родена на *** ***, българка,
с българско гражданство, с всише образование, омъжена, неосъждана, с постоянен
адрес:***.
В края на м.11.2016 г. свид. Д.С.К.закупила от Германия лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 250 4 матик“, който бил регистриран на 28.03.2017
г. в Пътна полиция – СДВР, съгласно „Разрешение за временно движение“ №
*********. Същият автомобил бил регистриран с транзитни табели с рег. № *****,
по силата на които се придвижвал в страната, като разрешението за движение било
валидно до 27.04.2017 г.
Свид. К. нямала намерение да ползва процесния автомобил, поради което се
договорила устно със семейните си приятели – подсъдимата Ш. – И. иВ.И. да им
продаде същия, като прехвърлянето на собствеността на автомобила следвало да
бъде осъществено след изплащането му от тяхна страна. В изпълнение на
постигнатата уговорка свид. К. предала автомобила на семейните си приятели.
След това, около Великден през 2017 г., свид. К. видяла, че същият автомобил
продължава да се използва от семейните й приятели, на които го предала по-рано,
като забелязала, че същият бил с транзитни табели.
На 06.06.2017 г., около 13:15 часа, в гр. София, подсъдимата А.К.Ш. – И.
управлявала процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 250 4 матик“, с
рег. № *****, по бул. „Витоша“, с посока на движение от ул. „Бяла черква“ към
бул. „П.Славейков“. В близост до ресторант „Неру“ подсъдимата не пропуснала
преминаващ по пешеходна пътека пешеходец, което било забелязано от свид. Б.И.и В.Д.–
служители на 04 сектор в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР. Полицейските
служители спрели автомобила, като в хода на извършената проверка подсъдимата им
предоставила свидетелство за управление на МПС и „Разрешение за временно
движение“ на автомобила. Полицейските служители установили, че в представеното
разрешение било записано, че номерата на автомобила били издадени за ползване
от 28.03.2017 г. до 27.04.2017 г., поради което извършили проверка в оперативно
дежурния център при СДВР, при която установили, че отразената информация в „Разрешението
за временно движение“ на автомобила отговаряла на истината, като други
регистрационни табели за този автомобил не били издавани. За случая било
докладвано на дежурния в 04 РУ – СДВР, като малко след това на място
пристигнала дежурна огледна група, която извършила оглед на автомобила,
обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие от 06.06.2017 г. /л.2-3 от ДП/, след което процесният
автомобил бил иззет. На подсъдимата Ш. – И. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 189935 от 06.06.2017 г. /л. 45 от ДП/ за
нарушение на чл. 119, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, въз основа на който е било
издадено Наказателно постановление № 17-4332-011500 от 15.06.2017 г. С
издаденото наказателно постановление на подсъдимата Ш. – И. не било наложено
административно наказание за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като било
прието, че е налице престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и с писмо било препратено
към 04 РУ при СДВР.
При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните
по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция
споделя основните изводи по фактите на първоинстанционния съд:
Фактите по делото са установени в тяхната пълнота и при стриктното
съблюдаване на процесуалния ред за събиране на доказателствата. В разглеждания
случай спор по фактите не съществува, доколкото те се извеждат по несъмнен
начин от законосъобразно приобщените по делото доказателствени материали.
Обосновано съдът е възприел показанията на разпитаните по делото свидетели
– както на непосредствено приобщените показания на свидетеля Борислав Иванов,
който е участвал в извършването на проверката на управлявания от подсъдимата
автомобил, така и на подкрепящите ги показания на свидетелите В.Д.и И. И. /съставил
АУАН на подсъдимата/ – разпитани на досъдебното производство, показанията на
които са били приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 НПК.
Чрез показанията на свидетелите се установява мястото и датата, на която
подсъдимата управлявала процесния автомобил, както и представените документи
във връзка с него. Показанията на свидетелите се намират в синхрон с писмените
доказателства и доказателствени средства по делото – съставения протокол за
оглед на местопроизшествието, акта за установяване на административно
нарушение, справка рег. № 4332р-18743/12.06.2017 г. на ОПП СДВР, разрешение за
временно движение на автомобила.
Същественият факт, чието установяване има значение за правилното решаване
на делото, е доказан по несъмнен начин. Както свидетелите, така и писмените
доказателства са еднопосочни, че към момента на извършената проверка
управляваното от подсъдимата Ш. – И. моторно превозно средство – автомобил,
марка „Мерцедес”, модел „ЦЛА 250 4 матик” с временни регистрационни табели № ******,
не е било регистрирано по надлежния ред в СДВР-КАТ.
В обобщение на изложението във връзка с дейността на първоинстанционния
съд по допускане, събиране и оценка на доказателствата, относими към
релевантната по делото фактология, СГС приема, че:
При установяване на фактите по делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила; в процеса на събиране и оценка на
доказателствата не са нарушени процесуалните норми, нито правилата на
формалната логика. Показанията на свидетелите по делото са подложени на
внимателна оценка, както поотделно, така и при съпоставка помежду им. Вярно и
добросъвестно са интерпретирани както показанията на свидетелите Б.И.и В.Д.,
които са спряли управлявания от подсъдимата автомобил за проверка и
непосредствено са възприели факти от значение за предмета на делото, така и
показанията на свидетеля И. И., който след това надлежно е отразил релевантните
обстоятелства в съставения от него акт за установяване на административно
нарушение. Показанията на тези свидетели се намират в корелация с показанията
на останалите свидетели и писмените доказателства по делото. В синхрон с
доказателствата по делото са и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1,
т. 5 НПК показания на свид. Д. К., която при разпита си на досъдебното
производство заявява, че е предоставила автомобила на семейството на
подсъдимата, както и че видяла същият този автомобил около великденските
празници през 2017 г., когато бил с транзитни табели.
Анализирани поотделно и съпоставени помежду си посочените доказателствени
материали служат за безпротиворечиво и последователно извеждане на приетата от
решаващия съд фактология на деянието, която се възприема изцяло и от настоящия
състав на въззивната инстанция.
От правна страна:
При така установените факти от правна страна съдът приема, че подсъдимата
Ш. – И. формално е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като на
06.06.2017 г., около 13:15 часа управлявала моторно превозно средство –
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „ЦЛА 250 4 матик”, с временни регистрационни
табели № ******, което не било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съставът на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК инкриминира
управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Изпълнителното деяние е във формата на действие – управление. Под
управление следва да се разбира всички действия и бездействия с механизмите и
приборите на моторното превозно средство, независимо дали същото се намира в
покой или в движение. Това престъпление е формално,
на просто извършване и е довършено със самия факт на управление на моторното
превозно средстство без последното да е регистрирано по надлежния ред. За да
бъде управлявано моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществно
ползване, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, същото трябва да бъде регистрирано и
да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места,
при условията и по реда предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Настоящият съдебен състав
не споеделя доводите на първоинстанционния съд, който е приел, че в случая
процесното МПС било регистрирано по надлежния ред, тъй като управлението му с
такъв вид регистрация - „транзитна“, дори и след изтичането на срока на
временното разрешение за движение не я приравнявало на регистрация, която не
била извършена по надлежния ред. В тази връзка следва да се отбележи, че този
вид регистрация /временна/ предоставя възможност на моторното превозно средство
да се движи на собствен ход и улеснява придвижването му до неговата постоянна
регистрация. След изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер
по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 – 17 от
Наредбата. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се
посочва в разрешението за временно движение /чл. 27, ал. 4 от Наредбата/. След
изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да
се използват /чл. 27, ал. 5 от Наредбата/, което обосновава извода, че след
този момент моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.
Предвид изложеното, в конкретния случай следва да се приеме, че след 27.04.2018
г. управляваният от подсъдимата автомобил не е бил регистриран по надлежния
ред, както изисква законът.
От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк
умисъл - подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им
/чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК/. Интелектуалният момент на вината включва
представи за факта на управление на превозното средство по път, отворен за
обществено ползване, и за обстоятелството, че същото не е регистирано по
надлежния ред, каквито подсъдимата е имала към инкриминираната дата. Въззивната
инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд, че от субективна
страна престъплението по чл. 345, ал. 2 НК не било доказано по безспорен начин,
както и че подсъдимата била в неведение за фактическтие обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. На първо място
следва да се отбележи, че контролираният съд не е изложил никакви мотиви за
този свой извод. Константно се приема в
практиката на Върховния касационен съд, че изводите на съда относно
субективната страна на престъплението – за вината, под формата на умисъл или на
непредпазливост, следва да се основават на обективните данни по делото. В
разглеждания случай по делото не са налице обективни данни, които да водят до
извод за несъставомерност на престъплението от субективна страна. Напротив,
след като е била спряна за извършване на проверка подсъдимата лично е
представила „Разрешение за временно движение“ на автомобила, в което ясно и
четливо е било отразено, че същото важи от 28.03.2017 г. до 27.04.2017 г.,
което обосновава извода за знанието на същата, че след тази дата автомобилът не
е бил регистриран по надлежния ред. Не на последно място, следва да се
акцентира и на обстоятелството, че незнанието на закона не води до извод за несъставомерност
на престъплението от субективна страна.
Въпреки формалното реализиране от обективна и субективна страна състава
на горепосоченото престъпление според настоящият съдебен съдебен състав в
случая са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съобразно задължителните за съда указания, дадени
в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления
по НК. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания
законодателят не е поставил. Логическото и систематично тълкуване на правната
норма на чл. 9, ал. 2 от НК и предвид горното, задължително за този съд тълкуване,
мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, посочени в
особената част на НК, независимо от характера и санкцията им, дали
престъплението осъществява основен или квалифициран състав на престъпление,
както и независимо от вида предвидено наказание. Всяко престъпление може
формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но
обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите
обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна,
че да прави обществено неоправдано третирането съответното поведение като
престъпление и да изключва наказателната репресия.
За приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е необходимо да се направи анализ и
на всички елементи от състава на престъплението - време, място и начин на
извършване деянието, какви са вредните последици от деянието и т. н. Преди
всичко следва да се посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно
престъпление независимо от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на
обществената опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо качество на
престъплението, наличието на която дава харатеристиката на едно деяние като
престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени отношения.
За да бъде, обаче, едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление, е
необходимо същото да е с по-висока степен на общетвена опасност.
Обстоятелствата, през призмата на които се преценява степента на обществената
опасност на дадено деяние са обекта, който засяга /защитените обществени
отношения/, характера и степента на засягане, качествата на субекта и дори
някои негови характерни субективни особености и субективни елементи на деянието
извън вината – подбуди, цели, мотиви и т. н.
Извършеното от подсъдимата деяние засяга важни обществени отношения, на
защитата на които законодателят е отделил цялата гл. XI от НК, озаглавена
"Общоопасни престъпления", раздел втори "Престъпления по
транспорта и съобщенията", а именно свързани с безопасността на
транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на
хората.
Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин
установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения.
Действията на подсъдимата не демонстрират динамичен престъпен стереотип. Това
се подкрепя и от представената справка за съдимост, от която е видно, че
подсъдимата е неосъждана. Конкретиката на настоящия казус очертава, че същата
все още не е била собственик на процесния автомобил, а вмененото й управление
на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство е било извършено
само около месец и осем дни след изтичането на срока на транзитните табели. Съвсем
друго измерение би имал доказателственият материал, ако по делото бе
установено, че Ш. – И. е била собственик на превозното средство, върху която
следва да тежи задължението да го регистрира и да постави регистрационни табели
съгласно действащото законодателство, и коментираното поведение – управление на
нерегистрирано МПС не бе изолирано явление в нейния живот.
Настоящият съдебен състав намира, че управляването на процесния автомобил
по път, намиращ се в населено място и в близост до пешеходна пътека не са
достатъчни, за да се приеме, че конкретното управление на МПС без надлежна
регистрация реализира обществена опасност с такъв интензитет, който законът
изисква, за да придобие качеството на престъпление. Неправилно в допълнението
към подадения протест е посочено, че подсъдимата управлявала автомобила близо
три месеца без да е бил регистриран по надлежния ред. Коректният анализ на
доказателствата сочи, че Ш. – И. е
управлявала автомобила около месец и осем дни без надлежна регистрация. Това е
така, тъй като разрешението за временно движение на автомобила е било за срок
от 28.03.2017 г. до 28.04.2017 г., от което е видно, че от последната дата до
извършената от полицейските органи проверка – 06.06.2017 г., са изминали около
месец и осем дни, а не три месеца, през което време подсъдимата реално е
управлявала автомобила без същият да е бил надлежно регистриран.
Правилно контролираната инстанция е отчела липсата на вредни последици от
това деяние и ниската обществена опасност на
подсъдимата. Въззивният съдебен състав намира, че поведението на Ш. – И.,
макар и неправомерно е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта й лекомислие,
отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното
законодателство.
Съдът намира за нужно да подчертае, че при малозначителност на деянието
се касае до твърде съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие,
което конкретното престъпление оказва върху съществуващата система от
обществени отношения. При тази хипотеза конкретното поведение по същество не е
това, което е имал предвид законодателя при създаване на съответнаа норма от
НК. С други думи казано, когато е забранявал даден вид прояви, законодателят не
е имал предвид точно такова деяние, каквото е осъществено от подсъдимата.
За пълнота на изложеното следва да бъде обсъден и въпросът за
съотношението на съставите на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП
и на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. Прави впечатление, че е налице пълно
съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното
нарушение и престъплението по цитираните текстове от ЗДвП и НК. Според
актуалната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП – наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В текста на чл. 345, ал. 2 НК се регламентира състава на
престъпление по транспорта, съгласно който наказанието по ал. 1 /лишаване от
свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева/ се налага и на онзи,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Видно е, че съставите на административното нарушение в първата форма на
изпълнителното деяние и на престъплението са изцяло идентични. В тази връзка се
поставя въпросът за разграничаване в конкретния случай на приложното поле на
административнонаказателната и наказателната отговорност за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По
същество сме изправени пред криминализиране на едно общественоопасно деяние
/чл. 345, ал. 2 НК/, което е било административно нарушение, но и след
криминализацията продължава да съществува като такова – чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Законодателят, въпреки изискванията на чл. 28, ал. 2 Закона за нормативните
актове не е изложил конкретни мотиви защо приема, че управлението на моторно
превозно средство без надлежна регистрация е с повишена обществена опасност,
респективно не е синхронизирал наказателния закон със специалния закон за
движения по пътищата и не е отменил/изменил идентичната с престъпния състав
норма на административно нарушение. При това положение настоящият съдебен
състав приема, че във всеки конкретен случай следва да се изследва степента на
обществената опасност на деянието /напр. завишени по размер общественоопасни
последици, характерни елементи за начина, мястото и времето на извършване на
деянието, които са от естество да доведат в общия случай до завишаване на
обществената опасност и укоримост на деянието/ и на тази база да се преценява
дали е налице административно нарушение или се касае за извършено престъпление.
Предвид гореизложеното, в конкретния случай не следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата Ш. – И. за престъпление по чл. 345,
ал. 2 НК. Тя следва да отговаря за извършено административно нарушение по чл.
175, ал. 3 ЗДвП. Същевременно, обаче, предвид правомощията на въззивния съд, визирани
в изменената разпоредба на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, въззивната инстанция не
разполага с процесуална възможност за налагане на административно наказание, ако
липсва съответен протест в тази насока, както е в настоящия случай. Нещо
повече, в допълнението към подадения протест прокурорът от СРП изрично
поддържа, че извършеното от подсъдимата не съставлява административно нарушение
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Ето защо в
конкретния случай въззивният съд не разполага с правомощие да измени присъдата
и да наложи на подсъдимата административно наказание за извършеното от същата административно
нарушение.
В хода на първоинстанционното съдебното следствие, Софийски районен съд е
пропуснал за този вид престъпление да провери и обсъди в мотивите си към
присъдата, налице ли е правилото „ne bis in idem“, което забранява окончателно
осъдено или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние,
но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.
Дублиране на наказателни процедури /bis/ е недопустимо, когато някоя от тях
започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в
сила акт /вж. ТР № 3 от 22.12.2015 година на ОСНК на ВКС/. Според изискванията
на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, приключилото първо по ред административно
наказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1
ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо
наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по Наказателния кодекс. С други думи,
когато административно-наказателното производство и нарушението се определят
като наказателни, съгласно критериите "Енгел", не само образуването,
но и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу
същия деец нарушава принципа „ne bis in idem“. В принципен план, съдът е длъжен
служебно да следи за правилото „ne bis in idem“, всякога, когато разполага с
данни за проведено адмнистративно-наказателно производство, приключило с
издадено наказателно постановление срещу същото лице за същото престъпление, и
да изложи мотиви в тази насока, нещо което районния съд не е сторил.
С оглед на изложеното, макар и районният съд да е пропуснал да направи
такъв анализ за такъв тип престъпление, не е пречка това да се извърши от
въззивния съд, който приема, че в настоящия случай не е нарушен принципът „ne
bis in idem“, тъй като в рамките на започналото административно-наказателно
производство не е наложено наказание /технически в НП е отбелязано, че
наказанието е „глоба“ в размер на 0 лева/, а преписката е била препратена на 04
РУ при СДВР, доколкото е прието, че извършеното деяние е съставомерно по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Цялостната служебна проверка на присъдата на районния съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт следва да бъде потвърден.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.05.2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
23 състав, постановена по н.о.х.д. № 17369/2017 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.