Решение по дело №1011/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на директора на ОД на МВР-Варна, подадена чрез юрисконсулт Л.-А. против Решение № 446/20.03.2023 г. постановено по АНД № 4553/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 433а-564/16.12.2020 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на Н.П.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето. Решението се оспорва в основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че АУАН представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила. Счита, че нарушението е доказано със събраните доказателства. Сочи се, че отсъстват процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Сочи и на значимостта на охранените обществени отношения при въвеждане на противоепидемични мерки. Моли да се отмени решението на въззивния съд и да се потвърди наказателното постановление. Поддържа жалбата в представено писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение , а в условие на евентуалност моли разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минимален размер.

Ответникът – Н.П.К. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на оспореното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното пред Районен съд-Варна НП е наложена, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето на Н.П.К. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., затова че на 28.11.2020 г. в 11,00 часа в гр.Варна, на Кооперативен пазар, който се намира на открито обществено място, като клиент-посетител не поставил защитна маска за лице покриваща носа и устата, в т.ч. кърпа, шал, шлем, с което нарушил т.16 , изречение 2-ро от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Въззивният съд е установил от фактическа страна , че актът за установяване на нарушението бил съставен и подписан от жалбоподателя без възражения, като такива не били подадени и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление.

Районен съд-Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е, че съдържат изискуемите реквизити и не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването е издадена в изпълнение на правомощията му съгласно чл.63,ал.1 от Закона за здравето и при във времевия обхват на заповедта- извънредно положение върху цялата територия на Република България.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че нарушението не е доказано. Обосновал се е със събраните гласни доказателства, като е приел ,че от разпита на св. К.-актосъставител и на св. Ц.- свидетел по АУАН не се установяват обстоятелства относно констатирането на процесното нарушение. Приел е, че липсата на спомен относно конкретното деяние у свидетелите, обосновава допуснато нарушение на чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.52,ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е издал НП без да установи по безспорен начин обективната и субективната съставомерност на нарушението, не е преценил възраженията и събраните доказателства и не е извършено разследване на спорните факти. Приел е, че нарушението не е доказано и мотивиран от това, е отменил наказателното постановление.

Решението на Районен съд-Варна е неправилно.

Не се споделят изводите на въззивния съд, че отсъствието на спомен у разпитаните свидетели за конкретното нарушение, обосновава липсата на преценка за неговата съставомерност при издаване на наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на НП. И двата акта съдържат всички необходими реквизити, нарушението е описано точно и ясно, не е налице разминаване между констатациите и посочените законови разпоредби в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Следва да се посочи, че актът е подписан от лицето без възражения и такива не са депозирани и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При редовно съставен акт и липса на възражения, за наказващият орган не е възникнало задължение за разследване на спорни обстоятелства. Действително АУАН и НП не се ползват с доказателствена стойност в съдебното производство, и понеже нямат презумптивна доказателствена сила, обстоятелствата, изложени в тях, подлежат на проверка от съда. В случая обаче санкционираното лице не оспорва извършеното нарушение. Фактите относно нарушението, не са оспорени и в хода на административно-наказателното производство. Наведените с въззивната жалба доводи са само правни и са относно действието на издадената от министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. Не са въведени спорни факти, които да подлежат на установяване. По делото са разпитани свидетели, които и дори да са нямали спомени относно конкретното деяние, което е логично предвид отдалечеността във времето на установяването му, са потвърдили съставянето на АУАН. В този смисъл настоящият състав намира, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние е доказана.

Фактическият състав на санкционната норма по чл. 209а, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗ включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Според нея, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 лв. до 2000 лв. Действието на тази норма не е постоянно, а се проявява само и единствено при наличието на точно определени предпоставки от обективна страна, посочени в чл. 63 или чл. 63а от ЗЗдр. Чрез нея се защитават животът и здравето на гражданите от определени епидемични заболявания. Необходимо е да има някаква непосредствена заплаха за общественото здраве и живота на хората вследствие на заразна болест. Болестите по чл. 63 от ЗЗ са изчерпателно определени от Закона (чл. 61, ал. 1 ЗЗ), като при тях е необходимо също така да е въведена извънредна епидемична обстановка в страната по съответния ред. За отклика - заболяванията по чл. 63а, не са изрично указани, поради това е необходимо да е налице оценка, показваща достатъчно висок епидемичен риск от разпространението им, за предпазване на населението от заразата да е издадена заповед за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделна област от министъра на здравеопазването или от директора на съответната област за нея, съгласувано с държавния здравен инспектор. Именно тяхното спазване се охранява от разпоредбата на чл. 209 а от ЗЗ. В конкретния случай именно такава заповед е постановената от министъра на здравеопазването, Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г.

С оглед на изложеното наказателното постановление е издадено и в съответствие с материалния закон. Наложеното наказание е в минимален размер и осъществява целите на наказването съгласно чл.12 от ЗАНН. Отсъстват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, с оглед на охраняваните с чл.209а,ал.1 от Закона за здравето обществени интереси за запазване на здравето и живота на гражданите.

Решението на Районен съд-Варна е валидно и допустимо, но като неправилно следва да бъде отменено и делото да се реши по същество като се потвърди наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.63д,ал.1 от ЗАНН на ОД на МВР-Варна следва да се присъдят сторените по делото разноски за производството пред въззивната и касационната инстанция. Възнаграждението следва да се присъди за всяка инстанция в размер на 80,00 лв. съгласно чл.63д,, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо в размер на 160,00 ( сто и шестдесет ) лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 446/20.03.2023 г. постановено по АНД № 4553/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 433а-564/16.12.2020 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на Н.П.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 433а-564/16.12.2020 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което на Н.П.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Н.П.К. ЕГН ********** да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00 ( сто и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: